Първи, втори, трети … N-ти “частен” град. Колко са точно – нямам представа. Няма официална статистика. Както и няма такова официално легално понятие като “частен град”. Няма и решение на Министерски съвет, Народно събрание нито указ на Президента, даващи на тези населени места специален статут.      Въпреки тази официална “празнота”, въпросните градове съществуват. И живота в тях тече по собствени “частни” правила и закони на границата и в съжителство с публичните и официални такива.      Колкото и парадоксално и шокиращо да звучи, държавата “отсъства” от тези градове или присъствието й е абсолютно символично на ниво процедурна показност и демонстративна интериорна принадлежност.  De facto и de jure тези градове са част от Република България и се намират на нейната територия.      Странни са тези места за нищо неподозиращия, непредубеден, попаднал случайно там.      Уж и там е България, а всъщност – не е.      Уж са част от държавата, а всъщност - не са.      Уж не напускаш страната, а всъщност попадаш в друг свят, с други правила и друга “нормативна” определеност.      Когато влизаш в тези градове, няма външен белег, идентифициращ смяната на познатата реалност. Няма и бариера с надпис “Частна собственост! Влизането забранено!” Защото ако имаше, разумните не биха я прекрачили! Защото, ако официално имаше статут “частен град” , разумните щяха да изучат правилата за вътрешния ред и да решат искат ли да участват в това приключение или не, могат ли да живеят по тези правила или не, струва ли си да ги спазват или по-добре … по-далече.      Какви са белезите, характерните черти на тези градове, които ги правят уникални и различни от останалите. Опознавайки и “изучавайки” по стечение на обстоятелствата два “частни” града, както и след изчитане на определено количество информация за още поне три, претенденти да бъдат титулувани с това определение, стигнах до следните обобщения, без да претендирам за изчерпателност.      Местната власт в “частните” градове е продукт на фасадната демокрация, съществуваща в бутафорната държава. И преди, а особено след последните избори, кметовете по тези места са или марионетки /кукли на конци/, поставени в креслото на властта от доминиращ бизнес интерес или самите те са собственици на бизнес, търсещ разсширяване чрез осребряване на политическа власт под закрилата на многоспектърен политически чадър. Редовното плащане на индулгенции за “грешките” в употребата на властта, както и вслушването в съветите и препоръките, на хората катапултирали ги в политиката, им гарантира спокоен и пълен мандат. Колкото и гафове да допуснат, колкото и екзотични решения да вземат – ипотекирайки всички общински обекти /христоматиен пример от Видин/, колкото и закона да нарушат - /извършвайки лицензионни дейности без лиценз като във Правец/ - нищо не е в състояние да ги мръдне. И не това е най-страшното. А друго. Именно,   осъзнатата недосегаемост и ненаказуемост, която ти превръща  в особено арогантни и откровено неприкрито агресивни. Последното важи с пълна сила когато срещнат принципна експертна категорична позиция, различна от ежедневната раболепност на подчинените, различна от тяхната или на покровителите им.      Институциите в “частните” градове са всичко друго, но не и независими. Напротив. Те са силно зависими. Отчасти поради факта, че някои са финансово свързани с общината, а също и поради всевъзможни партийни, политически и роднински обвързаности, произтичащи от начина на подбор на кадровия състав. Така при смяна на статуквото – настъпват кадрови промени, равносилни на малки революции. Съда и прокуратурата в “частните” градове странно подминават сигналите за нарушения, допуснати от властимащи или от покровителите им. Заключенията след проведени дознания са обикновено едни и същи – няма данни за извършено престъпление, а определението на прокурорите по водените преписки и производства е концентрирано в една дума - прекратява се.      Бизнесът в “частните” градове не е подвластен на правилата на свободния пазар и конкуренция. Обикновено обръчите от фирми окупират всички обществени поръчки, доколкото такива се обявяват. Макар и по документи да няма формално нарушение на ЗОП и НВМОП, тези процедури са с предизвестен победител. Както и с предизвестен губещ – населението на съответния град. Всеки опит на външен субект да получи поръчка е обречен на неуспех, доколкото правилата за участие се задават от общината, а когато става въпрос за договаряне с покани, последните също се изпращат от местните власти.      В “частните” градове съществува трайна тенденция за придобиване на общинска собственост по занижени цени и концентрирането и в едно или няколко лица – независимо юридически или физически - de facto в “собствениците” на града. Формите са много, схемите са отработени, проверени и действащи – директна покупка, съвместно предприятие с апорт общинско имущество, като в последствие след трансформиране на капитала, общината фактически остава с миноретарен дял и на по-късен етап го продава, като … икономически неизгоден.  Ако сте инвеститор, попаднал в “частен” град и не сте намерили “общ език” със собствениците му – било то в лицето на “фасадната” официална власт, или реалната, но задкулисна такава – нищо добро не бива да очаквате. Напротив. Ще разберете как се мобилизира властови ресурс, как се употребява политическа власт, как се упражнява натиск чрез всевъзможни проверки от ХЕИ, пожарна, технически, строителен надзор, данъчни, полиция и прочие и прочие. Ежедневно. Методично и последователно. Ако сте много упорити, някой ден просто идват при вас и ви казват нещо от типа: “Вие не разбрахте ли, че тук място за вас няма”.  Не разчитайте на полицията, нито на прокуратурата. Дори да прескочите местното ниво /районното/, когато на следващото /окръжно/ държавен служител на икономическа полиция ви посрещне с думите “Ама вие нали знаете… че град П. си е малко “частен” град” – време е да осъзнаете цинизма на реалността и бутафорността на държавата и институциите в пълния обем.      Медиите в “частните” градове също са зависими. И от управляващите и от действителните собственици. Местната преса, особено в малките населени места, прилича по съдържание на вестниците отпреди 1989 г, ако все още някой си спомня как и за какво се пишеше тогава. Опитите за критика или опозиция на властта са немислими и се наказват. Невероятно звучи! Но е факт! В Ботевград вестникът /Ботевградски вести плюс/, публикуващ критични статии за кмета е забранен да се продава по местните павильончета и се разпространява от издателите на ръка. Вече повече от две години. Не ви се вярва, нали! И аз не го вярвах, но в действителност е точно така! Интернет, като неконтролирана медия, е може би един от малкото източници на алтернативна информация.      Как живеят хората в “частните” градове. Наблюдавайки ги някак отстрани и не съвсем през последните 2-3 години, мисля че има само едно определение, характеризиращо живота им – страх. Страх да не загубят работата си, която получават обикновено от реалния собственик или собственици на града.  Страх да се оплачат, когато срещу тях са действали неправомерно, дори когато са накърнени основни техни граждански права. Страх да подадат сигнал, когато са станали свидетели на нарушаване на законите.        Когато попаднах в един от тези “частни” градове, който има всички основания да се нарече Първи частен град, най-малкото поради факта, че е роден град на един бивш Първи държавен и партиен ръководител, и някак наивно питах какво му е тук различното и убедено настоявах, че законите в държавата са за всички и всички са равни пред тях, при мен дойде една възрастна жена и каза : ”Момиче, законите на България, свършват до табелата с надписа на града! Колкото по-бързо го разбереш и приемеш – толкова по-добре!” Отказах да го разбера. И до днес не го разбирам! Тъжното е, че не се намери институция, която да опровергае думите на тази жена и да потвърди моите. Дори и до днес – петнадесет месеца, след като страната е член на Европейския съюз.      Какво да правите ако попаднете в “частен” град. Не губете време и енергия да констатирате нещо, което е “обществена” тайна, а ще се намери винаги и някой държавен служител услужливо да ви го потвърди, именно, че законите на Р България не са валидни за територията, на която се намирате и е добре да се съобразявате с онези другите “неписани” правила ако искате да правите бизнес или просто да си свършите работата. Ако имате смелост, отстоявайте позициите и мнението си. Позволите ли да ви пречупят, вие ставате част от статуквото. Не си мислете, че еднократен “реверанс” към “частниците” ще ви запази и ще ви позволи да продължите или реализирате, това за което сте там. Няма! Това е само началото! Накрая или ставате един “послушен” сателит или напускате! Така или иначе няма кой да ви помага или подкрепя!      Ако тези процеси продължават обаче, а няма данни за спирането или ограничаването  им, България има шанс в близките години да се превърне в истинско швейцарско сирене. Вкусно, но не за всеки вкус. Ароматно, но с особен аромат. Външно монолитно, а отвътре с дупки, очертани от териториите на “частните” градове, в които държавата и държавността отсъстват.

за съжаление валиден за всички градове.
"Няма нарушение на закона" е отговора на прокуратурата, когато съм реагирала за видими злоупотреби с кметската власт.

е че всъщност те не са големи градове!
Ето защо там няма много възможности за
алтернативи, всичко е обвързано и капсулирано
и политически и икономически...

Колко вярно и добре казано! В другите държави има мафия, а у нас мафията си има държава.

че частните градове, които са като ракови образования, са от скоротечния тип и ще доведат по бързо до летален изход, с надеждата че или следващото тяло ще е имунизирано,или ще може да се пребори с метастазите, или най добре злокачествения ген ще бъде отстранен още преди зачеването

Да се надяваме ?!
Без усилие, без отпор, без противопоставяне, само с надежда ....... накрая ще им плащаме и за въздуха, който дишаме, и то за толкова колкото ни отпуснат !
Вън от България тези, които със сила, злоба, с много пари, които са повече от акъла им, заобикаляки или откровенно нарушавайки законите налагат своите интереси на останалите !

а как смяташ да ги изгониш

Ако се вдигнем всички заедно и не мълчим, а отстояваме позициите си - ще ги изгоним

ми прилича на разговорите в "немили-недраги".
Тъжен и отчайващо верен пост, chara.

последна ...
който познава ситуацията на "частните" градове,
знае че реалността е твърде сложна и
връзките и взаимозависимостите са твърде
много и по хоризонтала и по вертикала,
както и че едно е да четеш и слушаш за всичко това в медийте, друго е да живееш в страх и под натиск, при това ежедневен ... в такъв град

Съгласен с написаното.Още няколко отличителни белега на "Частните градове".В тях няма чужди инвестиции.Предприятията са разграбени. Безработицата е висока. Относно анализа някои от нещата важат и за големите градове като София, например разграбването на "общинската собственост" и липсата на обществени поръчки.

Скъпа chara,
Позволи ми да изразя становище обратно на твоето.
Едно от най-вредните в българската народо психология поведение е позоваването именно на надеждата ! Мисла, че има интервю с подобно заключение на Далай Лама от преди последните събитията в Тибет !
ЗАПОМНЕТЕ НЯМА НАДЕЖДА ! С нея ни лъжат и ни приспиват! ТУК И СЕГА СЕ БОРЕТЕ С ПРЕСТЪПНОСТТА, С КУРУПЦИЯТА, ЗА ДА МОГАТ ПОНЕ НАШИТЕ ДЕЦА ДА ЖИВЕЯТ ПО-ДОБРЕ !
приятел

от която ти настръхват косите, но е хубаво, че някой се навдига и на висок глас я оповестява.

Сигурен съм, че не е без значение.

Браво, chara!!!

странно защо тогава използваш формата на глагола борете вместо да се борим , явно си от тези, на които всъщност не им стиска да се включат в борбата , но иначе са много революционно настроени

А няма ли частна държава?
Наричам я Голяма Мутровица!

А няма ли частна столица?
Наричам я Малка Мутровица!

Чак тогава идват частните градове.
Да ги наречем Дребни Мутровченца!

Аме частните Партии?
Тях къде да ги сложим?
Как да ги наречем!

Приеми го за езикова грешка, от друга страна ми е чуждо участието във всякакви партийни и др. структури, но ако имаш някаква идея за нещо различно би ми било интересно.

анонимен 11

Моля авторката да го назове.

Междувременно попаднах на интересна статия за Пловдив:

http://zaprehoda.blog.bg/viewpost.php?id=178599

100jan, както се казва: Благодаря за този въпрос:-)
Ето и моят отговор - СОФИЯ е градът,
който НЕ е "частен" град и няма как да бъде "частен" град!
Защото - при толкова много интереси - все пак има
конкуренция, няма доминиращ собственик, има политическа пъстрота, има смяна на приоритети,
има вече и доста "непослушковци", които не се страхуват да сигнализират до всякакви контролни органи за нарушения и т.н. и т.н.

Предвид последните скандали, свързани с общината, мъдро ръководена от човек, който е и истината, и пътя , и живота? Конкуренция наричате три фирми с един собственик? Или под конкуренция разбирате една трибуквена групичка мутри да трепе мутри от друга трибуквена групичка?

Не, Вие говорите за някоя друга София. Може би тази, която искате?

има си частна общинска полиция!!!

на когото и да било,
НО и вие ще признаете, че въпросните три фирми,
макар и с един собственик, в случай, че говорим за едно и също, преди по-малко от половин година бяха продадени на друг;
нищо чудно след около година да има нова продажба; интереси - много ...
в типично "частните" градове позициите се заемат и държат "за вечни" времена - няма движение
има статукво ... и толкова:-)

Толкова сте наблюдателна, когато пишете за провинциалните градове, и толкова примирена за София. Задоволявате се с формална разделеност и конкуренция, вярвате, че това не е за вечни времена и прочие. Няма да Ви опонирам, ще оставя на Вашата съвест да преосмислите пак положението в София.

няма проблем:-)))
страхувам се, че ще влезем в дълъг дебат обаче!
не съм "примирена" за София, а думата "провинция"
не я харесвам;
всъщност истинските "частни" градове - са малки
градове;
в големите - имам предвид с население над
100 000 жители, центробежните сили са много и няма концентрация на собственост и интерес както в Правец, ако щете, например ...

Щом е така, нека всеки си регистрира фирмичка - кеф ти ЕТ, кеф ти ООД . Сега са по 50 лв. Сключва си договор за дадена дейност и каквото сабя покаже.

Уважаема госпожа Василева,
проявяваме интерес към Вашия текст за "частните" градове и бихме искали да го препечатаме на страниците на "Дневник". Моля, кажете, дали сте съгласна.
Драгомир Иванов, dragomiri@dnevnik.bg

Казвате - в малките градове "центробежните сили" са по-слаби, лесно се елиминират с времето и т.н. А аз пък казвам, че в малкия град и кинтите са малко!

Нека вземем за пример София. Какво имаме тук?
1. Кмет мутра, човек от гангстерските среди пуснат във властта. Вече окомплектован и с пълно мнозинство в СОС.
2. Над половин милиард бюджет (чисто общински), одран от гърбовете на столичани, не от някой друг. Тук не включваме рушвети и други успоредни айдутлуци, не включваме разпродажба на имане.
3, 4, 5, ... драмата с детските градини, "Цариградско море" и други знайни и незнайни простотии на кмета от по-малък калибър
6, 7, 8, ... продължаващата криза с боклука - това е пряка отговорност на общината (на кмета), продължаващата драма с "Топлофикация" и сие топлинни счетоводители и други знайни и незнайни простотии на кмета от по-голям калибър.

Факт - фирма "Ипон" е основана от кмета и баща му, сега е прехвърлена на подставени лица и охранява и инкасира "Софийска вода", "Топлофикация" и прочие общински организации, които дерат пари до кокал от изрядните данъкоплатци на София. Канфликт на интереси - НЯМА! Тук да вметна, че общинска полиция, спомената по-горе, е бял кахър на фона на цената на охранителната услуга на "Ипон" към маса фирми, пряко зависими от Столична община!

Факт - банката, контролирана от "жената на живота" на кмета - Цветелина Бориславова, осигурява при преференциални условия плащането по банков път на задълженията на софиянци към общинатата. Това е осигурено, чрез договор между Столична община и СИБанк. Разбира се, Цветелина Бориславова в тази банка е само служител, не и мажоритарен собственик. Де юре - конфликт на интереси ПАК НЯМА.

Та какво излиза, Чара!?

Значи, ако някой гангстер на име Бойко Методиев Борисов контролира чрез свои хора движението на половин милиард общински пари годишно в града, където е кмет - то това не е частен град, щото в този град е съсредоточена една четвърт от България, т.е. многократно повече от половин милиард годишно!?

А когато говорим за обезлюден град, с мизерно производство и налазила го местна и ли не съвсем мафия - тогава става въпрос за "частен град", независимо че говорим за много по-малко пари!?

Когато говорим за малък град, собственост на псевдобратя наркотрафиканти (бивши ченгета) - пак бил частен град!? А колко е общинският бюджет там!?

Пази, Божееее, от толкова тъп народ, който да верва на глупостите в статията, като верва на царя преди време!!!

но ваш избор:-)
отново повтарям, че няма да адвокатствам на Б.Б.
но да бъдем коректни все пак:
- проблема с детските градини има история и тя е от 1993 г, писах за това тук: http://chara.blog.bg/viewpost.php?id=158733
- проблема с боклука е от времето на Янчулев, когато авторитетни фирми предлагаха технологии и решения на общината, но ...
Ако правилно съм ви разбрала, вие предлагате за основополагащ критерии при определянето на
един град като"частен", да сложим размера на средствата, с които оперира или до които има достъп съответния кмет ...
Има логика и в това, но то не е достатъчно ...
В "частните" градове:
1. собствеността е концентрирана в един /или 2-3 собственици/;
2. няма алтернативни медии /освен интернет/
3. няма конкурентен пазар
4. работодателите са ограничен брой и жителите са силно зависими от тях
5. системата е капсулована и външни не се допускат, нещо като "затворено общество"
6. нищо не се случва без съгласието на "фасадния" кмет или действителния собственик
Кажете сега, кое от всичко това е валидно за София:-)))

Влез в МФ, бюджет, виж същия по общини ДВ бр. 113, стр. 33, сравни градовете с брой жители, разбирасе бюджетните средства НЕ БИВА ДА СЕ ОТПУСКАТ НА "КАЛПАК", но ще консатирате, че някой общини по това съотношение/ бюджетни средства/бр.жители/ стърчат над други, част от тях са от така наречените частни градове. За какво говори това, според мен за срито финансиране на партии, най вече от управляващите към дадения момент. Час от тези средства се връщат в партийте. Можете сами да поиграетае малко на статистика, ще ми е интересно сравнение м/у различни градове по този показател.

проф. Кулишев

През 93-та нямаше интернет, та да може някой така да се осере :Р, като ББ

до кога тази анонимност:-)))
През 1993 г нямаше нет -ДА,
но започна процес на затваряне и продажба на сгради на ДГ:-)))
дори и да беше сработила безотказно системата за
на виртуалното записване, нямаше и няма откъде да се построят за 6 месеца над 3 000 места в ДГ:-)
проблема е в липсата на места, всъщност;
освен всичко останало вече има и друг проблем, който все още не е в публичното пространство -
няма желаещи да работят в ДГ;

не прави столицата изключение. И това е съзнателно толерирана политика. Единствения въпрос по който има консенсус между партиите.

Стига с тези глупости. Икономиката движи всичко. G
Жълти, червени, сини зелени..... Това е за народа.

има консорциум - това не я прави "частен" град
защото: колко са членовете/участниците в котсорциума - не са 2-3 нали;
никой от останалите признаци не е валиден;
ако добавя и тези, аргументирани от meto76 - не вижам как я вмествате в рамките на "частните" градове;
"частен" град е понятие, което се опитах да въведа и дефинирам като комплекс от съставни, даващи цялостна картина

да имате няколко феодали, вместо един. В това намирате успокоение. Аз не искам феодали. Един или сто ще са ми на главата - разлика няма.

Дали този един е за вечни времена, или тези сто се сменят през три-четири години - пак няма разлика.

"За какво ни е цар, ние и сега си имаме султан"

правец е най яркия пример за такъв частен град .фамилията златеви І Васил и Валентин І са узурпирали града , присвоили огромна общинска собственост и монополизирали всичко.Време е всичко което е извършено да стане публично достояние .

от критериите;
за да има истински "частен" град е необходимо да са
налице няколко!

"Не, робството не е принудителен труд. Не е и юридическо понятие. Не е форма на собственост. Не е расизъм или национализъм. Тези неща са симптоми на робството, но не са същността на робството Не е и „обществено-икономическа формация”. Нито е „исторически етап в развитието на човечеството”. Това са само удобни думички, използвани от хора, които искат да скрият истинската същност на робството.
Същността на робството е в друго. Малцина я съзнават и са склонни я признаят публично. Единици са тези, които застават против него Същността на робството може да се види ясно в опита на библейския патриарх Мойсей с неговите сънародници. Народът на Израел беше в робство в Египет, бяха подложени на тежък изнурителен труд, с жестоки надзиратели, без никакви човешки права, децата им биваха избивани от египтяните... И когато Мойсей ги изведе от земята на робството, за да ги заведе в Обещаната земя на свободата, те се разбунтуваха и проплакаха: „Ние помним рибата, която ядохме даром в Египет, краставиците, дините, праза, червения и чесновия лук” (Числа 11:5). Бившите роби помнеха робството не с надзирателите, бичовете и принудителния труд. Те помнеха робството с нещата, които им бяха „осигурявани даром”.
Робството не започва от робовладелците. Робството започва от робите. То не започва когато някой извади оръжието и принуди хората да му работят. То започва когато хората се откажат сами да се грижат за себе си и за своите семейства, когатои поискат някой друг да им осигурява необходимите неща.Робството идва тогава, когато човек изостави отговорността да взема решения за своя живот, и остави тези решения на други хора. Истинската същностна робството е в съзнателната замяна на свобода за сигурност. Робството се състои в съзнателно предаване на индивидуалните права и отговорности на други хора или институции. Робството е в овчия инстинкт да търсиш овчар да те пасе и стриже.
На съвременния политически и обществен език можем да кажем, че робството – това са социалните грижи. В здравното осигуряване за хората, които никога не полагат грижи за здравето си. В пенсионното осигуряване за хората, които никога не искат да мислят за бъдещето. В безплатното държавно образование за децата на родителите, които могат да правят деца, но не желаят да се грижат да тях. В регулациите на икономическия и личния живот.
В Конституцията, която казва, че република България е „социална държава.”
В митата, които дават сигурност на неефективните български производители. В трудовото законодателство, което притиска работодателите и дава на работниците сигурност независимо от тяхното трудолюбие и способности. В държавните доживотни атестации за университетски професори, които желаят сигурност срещу конкуренцията от млади, ефективни и амбициозни учени. В държавното лицензиране на цели отрасли от икономиката, което дава сигурност на старите гилдии срещу ефективните новаци на пазара. В предизборните обещания за безплатни кифли и банички за учениците или безплатни пломби за пенсионерите. И така нататък.
Всички тези неща са робство. В основата си те имат един и същ мотив: Желанието на човека да избяга от отговорността за своя собствен живот и работа. Хората, които държат да ги получават, надават същия вик като онези израилтяни в старо време: „Добре си ни беше с рибата, която ядяхме даром, и с праза, чесъна и лука.” Имаше някой да се грижи за нас. Искаме и сега някой да се грижи за нас. Дори ако това означава да ни бият с камшици и да работим по цял под тропическото слънце. Дори ако това означава да ни товарят с 60% данъци, да ни карат да чакаме на опашки пред бездушни мързеливи бюрократи, да ни унижават и да ни отнемат живота, свободата и собствеността. Дайте си ни безплатната коричка хляб всеки ден!
Народ от роби няма бъдеще. По един или друг начин той умира. Било от външно нашествие, от емиграция на младите активни хора (децата на робите) или от естествена смърт. Никакъв Европейски съюз не може да го спаси. Никакви обещания за още безплатни корички хляб не могат да го спасят – те само ще го убият повече. Робите не носят мироглед за бъдещето и затова не могат да имат бъдеще.
Само свободният човек има бъдеще. Бъдещето принадлежи на онези, които сами поемат отговорността за него. Останалото е самозаблуда и утопия"
Божидар Маринов

след това, което прочетох за робството, свободата,
библейската притча за Моисей /една от любимите ми, между другото/
въпросите за свободата и бягството от нея съм ги коментирала вече ето тук:
http://chara.blog.bg/viewpost.php?id=163652
но както знаете едно е да си говорим, съзнаваме, разбираме друго е действаме!
така е и в "частните" градове
и там има хора, които съзнават ситуацията, но ...
до там ...

В този град абсолютно незаконно е присвоена сервитутната ивица около язовира.
Срещу апортите на Младежкия Дом и Комплекса "Спортна зала и имоти" Общината не е получила нито лев. - Как се подарява подобно общинско имущество за над 70 000 000 лева !?
С държавни пари (от Общината) са газифицирани собствените на Златев обекти - Хотел "Спортна Зала", Резиденция и други...
Наричали го "Златевград".

когато коментирахме част от това, за което пишете и други нарушения на закони на Р България, ми казаха същото:
Вие нали знаете, че това е особен град - "Златевград"

Е, как да не я обичам, тази страна!!!

Как да не я обичаме тази страна, като си е наша? Такава каквато си я направим. С действието и бездействието си. Хора, от нас зависи! От малкото, които си даваме сметка, че мисълта за общото благо не е занимание за балъци, а отговорност. И че даването на шанс на кадърните в едно общество е гаранция за развитието му.
А то няма да стане, ако тези кадърни скръстят ръце и се вайкат. То става само ако те действат. Заедно!
www.bulgariangreens.org

и не сме "гласували с краката си" е достатъчно красноречив сам по себе си!
Въпросът е /както съм споделяла неведнъж/ в натрупването на критична маса хора с чувство за отговорност, достойнство и перспектива по-далеч от ежедневието, както и в идята, идиеите, доктрината, която би ги обединила за общо усилие, съзвучно с националния интерес.

Линк към мой материал в бюлетин на европейски "зелени", относно първия проект по ко-генерация в България, който от 3 години правя опити да спася от унищожаване/стр. 20/

http://yee.ecn.cz/Newsletters/nov%20dec%202007.pdf

С интерес изчетох всички коментари и мнения! Няма да взема отношение, не че нямам мнение! И без туй полемиката доста се е проточила. Отсъствах години от България и завръщайки се заварвам една територия състояща се от феодални владения. Дали ще ги наречем "Частни градове", села и паланки няма значение. Факт!
Що касае Столицата...Тя е свободен град:) Градът на всички бивши крепостни селяни, стекли се от цялата територия на страната.
И последно, според мен: не ние трябва сега да се борим, след като не го сторихме когато наистина трябваше и както трябваше. Мисля, че в подобни ситуации във всяка държава генералитетът би трябвало да има думата!! Но...Генералите кметуват, а както градовете, така и армията вече е частна:))

intervista, добре дошъл на борда.
За генералите и войниците .
И сам войнът е воин, но не забравяй, че всеки войник носи в раницата си генералски жезъл.I
Chara каваше, какво да се прави такива са ни генералите, нека да дойдат тогава капитаните !!!

или ти криво ме разбра, о анонимний!

да призововате да се хванем за оръжията!
Дано погрешно да съм ви разбрала ...
Трябва да се търсят други средства, струва ми се!
Въпросът е какви ...

са ясни - граждански контрол. Постоянен и без репликите нищо не зависи от мен. А ако това не помогне - ясно е, че трябва да се стигне и до оръжието.

за котрола:)
Може би е време да се смени парадигмата
от:
"нищо не зависи от мен"
на:
"това зависи и от мен"

бавно и полека, но се случва. и тогава "господарите" на малките градове страхливо ще подвият опашки. те са нищо и никой без страха на хората.

Още една тема, за която те поздравявам, браво!

В момента Ви гледам по Нова тв и наистина се радам,че напоследак много хора губят страха си да се изправят и да кажат всичко против хората, които докараха България до това положение! Бил съм в много държави по света (богати и бедни), но толкова мутренски като нашата държава не съм виждал :(
Браво и дано има повече такива хора!

:)))

Тази отвратителна действителност в малките градове не е отсега - това е наследство от комунизма!Винаги е било така - преди там дерибействаха местните партийни велможи и техните приближени,сега са децата им или поставени от тях лица!Естествено милиция/полиция ,съд-прокуратура винаги са обслужвали управляващите.Имам силни подозрения,че и преди 090944 е било така.ЯВНО НА ТЕЗИ ГЕОГРАФСКИ ШИРИНИ Е ТАКА,МИСЛЯ ЧЕ ГО ИМА И В ДРУГИ ЮЖНИ СТРАНИ,В ИТАЛИЯ СЪС СИГУРНОСТ.

Здравейте уважаема Госопожо Василева.Правя всевъзможни опити за връзка с Юрген Рот и в търсенето попаднах на тази страница.Вие споменахте пред Нова телевизия че сте се свързали чрез интернет с Г-н Рот.Моля Ви за съдействие,за контакт с Г-н Рот,защото имам прекрасна и достоверна информация касаеща фкти в неговата книга.Имейл на който може да ми пишете или предоставите на Г-н Рот е nima57@abv.bg.За сега от съображения за сигурност няма да разкривам по вече факти около мен и нещата които зная.Ще Ви бда безкрайно благодарен ако ме свържете с юрген Рот.За сведение не говоря и пиша немски.
С уважение

Питахте на едно място дали сте права. Аз мисля,че не съвсем.
По ред причини съм твърде запознат с нещата, които се случват в Правец, но разликата с повечето които се изказват е, че знам защо и как са се случили. В началото на 90-те години, по една или друга причина Правец става "забравен град". Няма пари за нищо. В града няма нормални улици, няма осветление, училище и детска градина не са ремонтирани от години. Площада е занемарен. Спортната зала също. Безработицата е над 50%. И така до 1997-98 година, когато Валентин Златев се връща в България и в Правец. Сега, 10-години по-късно, няма помен от тези неща. Дано всички "часни" градове да са така. Не мога да разбера толкова ли са късопаметни хората?
Относно г-жата "информатор" и управител на Топлофикация Правец. Тази жена място не може да си намери поради факта, че целият град е газифициран и никой не иска парното. И понеже това наистина е заслуга на Красимир Живков и Валентин Златев, за която доколкото знам хората са доста доволни, госпожата се чуди какви компромати да бълва срещу тях. То не бяха писма до кой ли не, до вестници, телевизии, оказва се че и на Рот писала. И всичко това поради факта, че Топлофикация Правец няма за кой да работи. Поради една или друга причина съм чел част от писмата писани от госпожата. Толкова клевети и неверни неща на 1 страница и в цял жълт вестник няма да намерите.
Искам няколко думи и на професор Кушлев да кажа: г-н професоре, когато карате някой нещо да чете, вземете и вие да го прочете. За Ваше сведение бщджетите на общините за делегираните от държавата дейности, се съставят по строги правила, които важат за абсолютно всички 264 общини. Мога да гарантирам, че няма община, за която е направено изключение. Преди да говорите неверни неща(с мъка се опитвам да бъда по-мек в изказа си, защото се чуствам лично засегнат), моля запознайте се с това как се сътавя бюджета на общините и след това говорете. Ако откриете нещо нередно, съм годтов да се извиня. Ако, след като се запознаете със съставянето на бюджета на общините, все още има нещо неясно, можете да ми пишете на lubosesito@abv.bg и аз със радост ше отговоря на Вас или на всеки заинтересован.

Снощи гледх СКАТ с Вашето участие и Коритаров.Слушах злобната тирада на общинският адвокат,пиянският монолог на крадеца Кеворкян.Не си ли давате сметка колко е нещастна тази држава с такива хора,желаещи да омаскарят свестните хора.Ако прочетете тези редове Ви моля отново,както и на 24.11.08 за връзка с Юрген Рот.Имам много неща да разкажа а от снощи това ми желание нараства още по вече.Моля ползвайте имейла nima57@abv.bg - Цветелина.

по една или друга причина Правец става "забравен град". Няма пари за нищо. В града няма нормални улици, няма осветление, училище и детска градина не са ремонтирани от години. Площада е занемарен. Спортната зала също. Безработицата е над 50%. И така до 1997-98 година, когато Валентин Златев се връща в България и в Правец. Сега, 10-години по-късно, няма помен от тези неща.
Tova e smeshno. I super naivno. S parite otkradnati ot dyrjavata i grajdanite vyprosniat g-n se zavrysta v grada. Prez tova vreme Pravec e zabraven grad ne po edna ili druga prichina, a tochno zastoto parite sa otkradnati. A ako ima samo gazifikacia - tova otnovo e monopol. Ne iskame MONOPOLI, g-n Anonimen. I samo glupak ste popita zasto ne gi iskame. Nie si iskame nashia normalen jivot. Ne iskame da ni davat podayania kradcite, koito otkradnaha parite na Bylgaria, otkradnaha vyzmonostta za razvitie na desteki hora. Otkradnaha jivota ni! Tova, koeto pishete e NAGYL CINIZYM! Da sme blagodarni na tezi, koito ni ograbiha za trohite, koito ni podavat. NEDOSTIJNA i JALKA pozicia!

Извинявам се, че съм излезнал анонимен. Не се крия. казвам се Любомир Попов.
До анонимен 56: не е било нужно да се крадат преди 98-ма година, защото пари за Правец не е имало. Или ако е имало са били колкото да не се затвори града или отново да се превърне на село.
Никъде не казвам, че трябва да сте благодарни за това. Анонимен 56, някой на сила ли Ви кара да ползвате газ? Едва ли.Дори и в Правец. Никъде също така не казвам,че одобрявам действията на някой който пречи на другите. Най-малкото на някой който краде. Единствено изложих факти, които някой услужливо забравя. Мога да спомена и още факти относно Топлофикация Правец. Например, че Топлофикация Правец води дело за някакви имагинерни "пропуснати ползи" в размер на 170 000 лева. Знам също, че община Правец не дължи абсолютно нищо на Топлофикация Правец. Знам също так, че от поне 1 година г-жата "информатор" не фигурира във фирмените регистри като такава за каквато се представя. Знам също, че г-жата "информатор" е изписала безброй писма до всички изнституции, откъдето и отговориха, че няма абсолютно никакви основания да има претенции за каквото и да било. И още нещо искам да попитам, след като не го искате Красимир Живков за кмет, защо 81% гласуваха за него? Защо тези 81% той ги спечели още на първия тур?

Вещо лице съм по дело, което води госпожа Василева за достъп до обществена информация за газифицирането на Правец и Елин Пелин/?/. В делото съм виждал приложено пълномощно на името на госпожата, прието от ВАС.

към коя дата е пълномощното?

V malkite gradove cari STRAH, g-n Popov. Pishe go yasno v statiata. Pripomnete si molya vi s kolko pecheleshe izborite BKP. Zasto gi pecheleshe? Moje li da znaem?
I kakvo znachi pari za Pravec, g-n Popov? Prosto ne ni pravete na glupaci.

ot toplite si mestenca, no samo na uvredeni mozyci mojete da gi probutate za "bastici na naroda".

Има ли такъв,госпожо Василева?
Знаете ли от къде тръгна това момче?
Това момче след 1989 год.продаваше дъвки и цигари.
После попадна в полезрението на Любен Гоцев и хоп.
Кой държеше контрабандният кнал за горива през Русе -ген.Гоцев.Кой беше вносителят -Гриша Ганчев и Ицко Манеца от Плевен.Гришата на ЖП,Манеца по вода до Сомовит.
Ко е Валентин Златев - бса на горивата.И двете момчета си купиха градчета.
Ако някой прояви интерес - ще го светна и за много други магии.Ама той Ловеч бил хубав град.Оня търмак Васил Антонов бе зам.областен на бившата Ловешка област и удряше яко рамо на престъпника Людмил Конов.Защо ли убиха Конов?Защото уреди Куката и Гулянският с арест в Белене.После им прати едно ченге от висок ранг в Плевен което им каза в прав текст-от днес работите за Конов с наркотиците и излизате.Е излязоха и Конов лапна калайката.Ама че история.
Какво ще кажете г-жо Василева,дали човек ще се поинтересува?

Актуална информация.
Днес червеният велможа замина за Монако,пак на аванта.Но за да е сладка авантата е взел със себеси скритият си донор,на когото уреди приватизацията на строително предприятие в Плевен.Познайте развитието.Голяма скръб поела половинката на донора Цветан Йорданов/комунистическа издънка/,банковата чиновничка от Булбанк,че в последният момент благоверният я поканил.А тя ще пътува пак за сметка на държавата.Какво ли свързва Йорданов с мотоспорта-нищо,а за жена му Камелия Йорданова още по-вече.
Да е жив и здрав Петков

А, аз за два частни града се сещам- Дупница на Галеви и Велинград на Бееви! Като ходих преди 1 година във Велинград имах чувството, че съм в частно имение. На където и да се обърнеш все фамилия Бееви ти се набива в очите. Бензиностанция на братя Бееви, местната сателитна програма и тя тяхна, предполагам, че и половината заведения и хотели са ако не тяхна собственост, то поне на хора свързани с тях по един или друг начин... абе все едно си в Беевград! Много лошо впечатление ми направи! Не знам как живеят хората така, все едно за най-малкото нещо трябва да плащат на Фидел Беев или да искат разрешение от него. Малко ми приличаше на отношенията между средновековните градове и техния сеньор. Той е собственик, а те трябва да се съобразяват с волята му и ако нещата излязат извън контрол могат, евентуално, да се оплачат на краля, но не е препоръчително, защото кралят я реагира, я не, ама местният барон със сигурност ще научи. Та и в тия градове така, хората си живеят тихо и си мълчат, защото "цар високо, бог далеко", ама братя Бееви или Галеви са там.

Когато разказвам на чужденци обаче, те не го разбират и само питат: Защо се случва това?!!
Как да им обясня?
Идея нямам!