Прочетен: 12478 Коментари: 21 Гласове:
Последна промяна: 08.02.2016 09:31
Интервю на Светла Василева
Христина Вучева е дългогодишен изследовател на финансови проблеми в научния институт на Министерство на финансите, професор по финанси от 1992 г. От 1991 до 1997 г. оглавява дирекция "Икономическа и социална политика" в Министерския съвет. Тя е бивш министър на финансите и вицепремиер в първото служебно правителство с премиер Ренета Инджова (1994-1995 г.).
"Българите се превърнаха в хора, които не искат истината"
- Проф. Вучева думата, която най-често чуваме напоследък от управляващите е стабилност. Според вас има ли финансова стабилност в момента?
- Много е относително. През последните години с тази дума се обобщаваше фактът, че имаме нисък процент на външния дълг към брутния вътрешен продукт (БВП) –нещо с което не могат да се похвалят страните членки на ЕС- и че имаме нисък бюджетен дефицит. Това беше отбелязано от институциите, чиято оценка е от значение за нас. Не може да се отрече, че тези два критерия са показателни за това дали една страна е стабилна, в смисъл тя може да си плаща дълговете и може да търси пари на финансовите пазари, ако има потребност.Това означава финансовата стабиност, с която нашите управници постоянно се гордеят. Прекаленото говорене за стабирността само прикрива големият проблем, че българският народ обеднява, че доходите му са ниски, че обедняването вече е толкова масово, извън няколко града в България, че застрашава съществуването на страната. Тези проблеми не се коментират много отдавна.
- Защо властта бяга от коментар?
- Защото е много трудно да се обясни разминаването между очакванията на хората и случилото се през последните 25 години. Според данни на европейската статистика към края на 2014 г. нашата страна е с най-ниския доход на глава от населението, с най-високия процент на хора застрашени от бедност и с най-високия относителен дял на косвени данъци в данъчните приходи - все неща които ни осигуряват първо място сред 28 страни членки на ЕС по нераванство и бедност.
Нека да припомня, че в началото на т.нар. преход повечето хора вярвахме, че много бързо ще се осъществят необходимите промени и ентусиазмът беше всеобщ. Признавам, че аз самата вярвах, че едва ли не всичко автоматично ще си дойде на мястото ако отпадне член Първи на тогавашната Конституция. После разбрах тази своя наивност. След това повярвах, че ако направим всички промени, за които ни се внушаваше, че са много важни, вероятно след около пет години започналия спад в икономиката ще се преодолее. Всичко обаче протече не според тези очаквания.. Някои го разбраха по-рано, други по-късно. За себе си мога да кажа, че още съвсем в началото видях много грешни решения. Като служител в администрацията тогава съм предлагала промени и други подходи, но без особен резултат. Всичко това от позициите на днешния ден има смисъл само ако извлечем някава поука при условие, че имаме доброто желание да се постигат резултати за повечето хора, а не за малцина.
С тази уговорка ще си позволя да посоча това, което аз още тогава през деветдесетте години определях като грешни политики. Накратко да изброя грешките в началния период на промените. Първо, въведената през февруари 1991 г.основна лихва от 45 % беше груба грешка. Второ, въведения плаващ валутен курс трябваше да бъде фиксиран още тогава, или поне пуснат да плава в определени граници. Трето, превръщането на всички държавни предприятия в търговски дружества трябваше да бъде правилно разбрано и те да се третират така както и частните дружества, а не да се дискриминират. Четвърто, трябваше веднага да се приеме закон за данъчно облагане на печалбата , а не едва през 1996г. Пето, външнотърговските дружества трябваше веднага още в кря на 1990 г. да бъдат задължени да преведат всичките си наличности в бюджета, и след това да се закрият, а не да се пишат доклади и да се оставят да бъдат разграбени. Шесто, трябваше да се приеме закон за приватизацията още през 1991 г., а не закон за реституция и т.нар. малък закон. При подобен подход кражбите на обществено имущество биха били по–малки.
Поуката от изминалите години може да бъде различно определяна в зависимост от различните виждания, но ще бъде полезно, ако всички днес се съгласят, че днешната ни обща икономическа стабилност дължим на фиксирания валутен курс и на паричния механизъм валутен борд, който трябва да запазим до влизането ни в еврозоната.
- Да, но сега вижте какво се получава. От една страна правителството се хвали, че е събрало повече приходи в бюджета, а от друга съветва кметовете да вдигат местните данъци.
- При управлението на Бойко Борисов изглежда няма как да се спре това. Тези негови приказки са далеч от професионалния разговор и това не е само сега, а беше и при първия му кабинет. Той си е верен на себе си и вижда, че това му носи успех. Говори някакви неща и ето вижда се, много хора му вярват. Проблемите с общинските бюджети са много сериозни и важни и изискват отделен разговор. Ще отбележа само, че тези проблеми не могат да се решат с вдигане на данъци по общини, дори и само заради това, че повечето от тях нямат достатъчно население, което да плаща данъци.
- Министър Горанов се оплака тези дни, че бил едва ли не с "вързани ръце" и че кметовете правели каквото си искат, в смисъл харчели безотчетно.
- Това е неточно и аз изразих своето мнение преди дни в един друг ежедневник. Що се отнася до постоянните хвалби за много приходи започваме да се питаме кое е вярното, че имаме много добри приходи, или е вярното това, че имаме нужда и от увеличаване на данъците?.Истината е, че нашите приходи към БВП са едни от най-ниските. Те бяха към 35% към 2013-2014 г. и сега са ги докарали до 37%. Няма такъв процент в целия ЕС. Трябва да имате предвид и че значителна част от общите приходи са от такси и глоби. Данъчните приходи са около 24 %. от БВП.Това означава, че ние събираме най-малко данъци спрямо произведения брутен вътрешен продукт.Това е проблемът, който затруднява нормалното предоставяне на субсидии за общините, както и за поддържане на всякакави публични услуги. Това е проблемът, чието нерешаване увеличава и неравенството. Напоследък всички стават чувствителни и леви, и десни към констатациите относно резултати в целия свят за това, че неравенството смущава стабилността на света.
- В света това е тема, но тук не е.
- Направиха се опити да се говори, но темата се отминава, защото някак си са много гласовити хората, които са си повярвали, че ако кажеш нещо за увеличаване на данъците върху доходите, или за това, че неравенството съществува, ти си ретрограден, изостанал, ти си комунист и няма защо да разгонаряме с теб.
- Преди седмица Институтът за пазарна икономика огласи свое изследване за бедността.
- Да, те вече правят този завой. Светът узря поне в това, че трябва да се мисли за някакво балансиране на неравенството. Разбира се има една борба между групите, свикнали да печелят от нищото от така наречения финансов инженеринг. Това са финансовите операции, които съсипаха света 2007-2009 г. След тази криза настъпи едно стъписване, спиране, уплаха. Дори в рамките на Г-20 през 2009 г. се взе решение да се спре целия този ужас, който идва от офшорните зони. Ще припомня, че тогава това предложение дойде от десния френски президент Саркози. Сега вече всички преодоляха страха и забравиха обещанията за промени. Отново победи това крило, което печели големите пари и то плаща много, за да запази това състояние, което му позволява да има тези печалби. Но аз съм оптимист и мисля, че може би наближава времето, в което другото крило ще вземе реванш. Пак казвам това не са леви или десни, това е прагматичния усет на безброй хора, че повече не може така, че трябва да се направи нещо друго. И ми се струва, че ние както обикновено ще сме последните, но и тук ще се разбере, че повече не може така.
- Но нали виждате какво се получава с хората. От една страна от телевизора им внушават, че усвояваме ударно еврофондове, стабилни сме, имаме повече приходи, от друга като излязат навън виждат бедност, безработица, безперспективност.
- Това е другото клише, което води до огромни беди. Аз съм се опитвала да правя този анализ, тъй като официална информация няма. Каква всъщност е ползата от европейските средства за първия период? Това е много важна тема. За сега не успявам, но сигурно ще се повявят такива проучвания. Ще се радвам, ако се докаже, че тези не малко средства са с принос за нашето развитие и не са отишли за вносни возила и за преводи във въпросните офшорни зони.
Другият важен проблем, за който тези хора, които са опозиция, трябва да настояват, е да се спазва Закона за публичните финанси и Закона за сметната палата, които изискват всяка година да се отчита изпълнението на държавния бюджет. Това във всички държави е важна процедура. При отчитането ще се разбере истината, ако има, разбира се грамотни участници в дискусиите, как са използвани бюджетните пари при допълване на парите по европейските програми. В развитите демокрации отчетът на бюджета е по-важна задача отколкото приемането на бюджета. През 2014 г. финансите са представили отчет в министерски съвет, защото редът е такъв – финансите представят отчет, министерски съвет го приема и го праща в парламента, който е длъжен да насрочи процедура за обсъждане. За 2014 г. Министерски съвет е пратил такъв доклад в парламента, но той не е обсъден. Няма дори решение за 2013 г. т.е. парламентът подценява изпълнението на закона.
- Според вас в началото на прехода имаше ли възможност да изберем нещо различно от Световната банка и Международния валутен фонд?
- Ние нямаме основание да се оплакваме от тях. Напротив, трябва да сме благодарни на МВФ и на г-н Деплер на когото дължим идеята и практическото осъществяване на Валутния борд. На специалистите на валутния фонд ние трябва да сме благодарни за това, че дойдоха през 1990 г. и ни ограмотиха по въпросите на макроикономическата политика и публичните финанси. С техни специалисти въведохме и данък добавена стойност през 1994г. И до днес техните доклади са високо професионални и много по- обективни в сравнение с някои наши изледователски частни организации.
През последните години специалистите на Световната банка предоставиха няколко много полезни доклада по въпросите на здравеоопазването и по някои други въпроси. Аз лично се надявам, че и сега те ще представят много по-обективен и съдържателен докалад по проблемите, свързани с въвеждането на т.нар. енергийна борса.
От валутния фонд след 2007 г. ние не получаваме пари, а само доклади. От Световната банка сме получавали заеми и продължаваме да имаме договори за нови заеми. За тях отговарят нашите народни представители. Много често те не проявяват особен интерес когато гласуват при приемането на тези договори.
- Последното, което чакаме от Световната банка е доклада, свързан с либерализацията на електроенергийния пазар. Мислете ли, че този доклад ще реши многото неясноти за потребителите на електроенергия?
- Да се надяваме, че ще направят неутрален анализ без да робуват на интересите на различните заинтересовани групи - американските топлоцентрали, многобройните производители на енергия от вятър, слънце, тор, производителите на ел.енергия в различните топлоцентрали. Тези групи очакват, че въпреки приказките за пазар те ще продължават да получават приходи по цени, които стократно надвишават това, което който и да е пазар би отчел.Очакванията сега са, че ще се намери т.нар. соломоновско решение - те ще запазят огромните печалби, населението ще бъде привидно пощадено, а цялата разлика ще се плати от общите ни пари. Всички тези заинтересовани групи очакват споменатия доклад, който да формулира как няккакъв фонд с бюджетни пари трябва да осигури досегашните печалби. Това ще бъде най-лошото решение. Би трябвало да се развалят всички досегашни договори за обещани високи, непазарни цени. Вероятността за такъв подход е много малка, та дори и да бъде предложена от доклада на Световната банка.
- Но нали разбирате, че бюджетните пари са парите на хората и така българите плащат два пъти.
- Българите заслужено плащат защото те се превърнаха в хора, които не искат истината, искат да се лъже и да се краде, само че не го заявяват официално. Повечето хора на своето място са готови да приемат лъжата. Вярно е твърдението, че не само политиката и политическите мъже са деморализирани. В България е деморализиран общият граждански рефлекс, т.е. никой у нас не приема някакво обяснение, което има друг характер освен парите, освен интереса, освен да кажем келепира. Никой не иска да приеме, че някой може да направи нещо ей така на ползу роду. Нали ще ви кажат, че сте луд или че лъжете. При тази обстановка няма как да има резултати. Може би има някакво историческо обяснение в това, че сме били бедни прекалено дълго години, но това, че имаме някакви обяснения, не ни топли с нищо. Трябва да търсим смисъла. Проблемът е, че у нас няма нито управляващи, нито опозиция, които да решат един проблем на народа.
- От тук нататък накъде, как го виждате?
- Аз съм станала изключителен песимист, че нищо не може да се поправи. Причините за това са много и част от тях не са свързани само с нас.
- Но не ви ли се струва, че няма да може да продължаваме така още дълго?
- Това е истината, но тук никой не се стряска от това, че неравенствата стигат до равнища, които застрашават съществуването ни. Защото вижте до какво опира този проблем. Обедняването води до изключително опростачване, а опростачването до това, че няма хора за най-елементарната дейност. Не става дума за някакви кой знае какви високи технологии, ето тези, които прокарват кабели, които се грижат за телефоните – няма да има вече и такива. Има едно лумпенизиране на хората, което, за да спре се иска много работа, много познания от страна на тези, които управляват страната, а не само приказки за образование и стабилност.
България - такава каквато трябва да бъде...
Историческата връзка. Исторически времен...
Българите НИКОГА не са били по- богати. Но червените "икономисти" 5 пари не дават за собствената си репутация и ръсят дивотии и идиотщини. То чунким някой им обръща внимание на тези червени идиоти!...
Що е лево, все е лайно!
08.02.2016 10:25
Като нея и аз съм преминала от еуфорията на 10.11. и вярата, че при добро и НОВО управление след 5 години България ще е една от най-стабилните в икономическо отношение държави поне в бившия соц. лагер, до сегашния песимизъм, за каквото и да е подобряване на икономическото ни състояние и всичко произтичащо от това.
Всяка нейна дума е точна и ясна за сегашно ни състояние.
Опростенчеството на най-важните проблеми от управляващите ни води на масово опрастачване на всички нива.
Парламентът не изпълнява законите, които сам е създал.
" В България е деморализиран общият граждански рефлекс, т.е. никой у нас не приема някакво обяснение, което има друг характер освен парите, освен интереса, освен да кажем келепира. Никой не иска да приеме, че някой може да направи нещо ей така на ползу роду. Нали ще ви кажат, че сте луд или че лъжете."
Правителството и лично минпреда имат две основни теми, по които могат да разговарят - усвояването на еврофондовете и инфраструктурата. Това пролича и от "разговора" на Борисов с българите в Лондон.
Що се отнася до хората, те станаха "апостоли" увредени ментално от прехода и облъчването на НПО !
Но едва ли ще го разберат и проумеят, така ,че ползата от прочитането му остава съмнителна
Защото у нас всеки учил-недоучил мисли ,че е годен за властваш И колкото интелектуалният му багаж е по- нисък, толкова повече расте самоувереността му, че пък в замяна може да управлява?!
Хубав ден!
08.02.2016 14:08
Какво представлява Управителния съвет на една корпорация, или банка? Група от хора, в чиито ръце отива почти цялата печалба. Те ще правят всичко възможно да заобиколят, или премахнат тези правила. Все едно при война, да се създват условия врагът да ви премахне. Ако командващият генерал направи това, ще го вкарат в лудница. Но при бизнеса не е така. Всъщност единствения изход е фирмените структури да се променят по начин, разрешаващ противоречията между работещите в тях и управата. Възможното решение е УС да отговаря не само пред акционерите, но и пред работещите във фирмата. Техни представители да съблюдават спазването на правителствените регулации, вместо тези, които се стараят да ги заобиколят. Тежките проблеми пред обществото го налагат. За разлика от политиката, демокрацията в икономическата сфера е изключение. Последствията от неправилната политика са върху гърба на тези, които нямат думата във вземането на решенията. Към момента положението в световната и наша икономика е като описаното. Но има светлина в тунела. Кризата на паричната система е всъщност изражение на общата криза на капитализма. Убеждението, че повтарянето като мантра от неолибералите твърдение, че дерегулираната икономика, пазара и частните предприятия са магическия път към растежа е вече силно разклатено.
Може да видите краткия ми постинг "Съживяване и убиване на икономики".
" Признавам, че аз самата вярвах, че едва ли не всичко автоматично ще си дойде на мястото ако отпадне член Първи на тогавашната Конституция. После разбрах тази своя наивност. След това повярвах, че ако направим всички промени, за които ни се внушаваше, че са много важни, вероятно след около пет години започналия спад в икономиката ще се преодолее. Всичко обаче протече не според тези очаквания.. Някои го разбраха по-рано, други по-късно. За себе си мога да кажа, че още съвсем в началото видях много грешни решения."
Цитрам: "Българите се превърнаха в хора, които не искат истината".Меко казано,това не е истина.Всички „грешки“,които посочвате при „прехода“са следствие.
Следствие на грешки,които не искате(не можете) или ви е страх да кажете.Прехода бе извършен идеално.ПО ноти!Желаното бе постигнато 100%.Ето защо хората не вярват на „сладките приспивни истини“които им пробутвате.Такива като вас ги заблуждават,хората си имат друга работа,ваше е задължението да им кажете истина та.Какво знаят и какво не знаят,зависи от вас.
Вие не знаехте ли,каква ще бъде съдбата ни в ЕС?
Вие не знаете ли от 1000 год. каква политика води зап. Европа спрямо България и защо?Защото в среднвековието е силна, непобедима и тогава два пъти е записано в аналите на Ватикана „тази страна да се унищожи“.Аз не съм професор,затова вие ми припомнете,след освобождението( 1878 год. пак и преди това) до ден днешен,какво добро сме видяли от зап. Европа? Пак макар и най малкото?Получили сме само злоба, наглост,лъжи и стремеж да ни унищожат до край на всяка цена( няма да ви давам примери,длъжна сте да ги знаете)Защо, вие „умните глави“ робувахте на идоли?Не знаехте ли колко са ценни европейските „ ценности“?След ВСВ зап. Европа е васал на САЩ,а в днешно време се е превърнала на безсилна американска проститутка,без войска, без оръжие,със изпразнени банки и се чуди на къде да завърти........ъ.Поета най- добре го е казал,
„ Дали Европа ще възкръсне
от пепелищата си като Феникс?
Или безславно ще се пръсне,
обременена от ислямски пенис?...“
Кой ни замъкна на този обран бостан?!Отговаряйте госпожо професор?Защо не направиха референдум?
Както за ЕС, така и за НАТО?От страх.Задавали ли сте си
въпроса „може ли НАТО да осигури нашата сигурност“?
Във войната участват освен оръжия и хора,а май че хората са по=важни.
И последно,но не на последно място.Не позволявам на който и да е ,да обижда народа ми!!!На това място вече губя възпитание.Като не ви харесва „материала“ идете в ЕС или САЩ..
Ще се радвам, ако авторката му го разясни. Ще бъде от полза както за мен, така, предполагам, и за много други читатели
Използвам случая да предложа на г-а Василева да изтрие коментара на apostapostoff. На мен, а предполагам, че и на много други читатели, съжителството във виртуалното пространство с подобни субекти е неприятно.
Когато не разбираш устройството на дадена система, не можеш и да дадеш предписание за подобряване на работата й, напротив - по-скоро би влошил състоянието й.
Проф. Вучев, например, не знае, че валутният борд в България практически връзва ръцета на българските правителства при регулирането на икономиката ни.
Тя не разбира ролята на данъците при паричната система с фиатна национална валута и свободно плаващ курс на обмяна.
Тя също не знае, например, че спестяванията са функция на инвестициите, че износът на една държава е реален разход, а вносът - реална придобивка и т.н.
Ако посочените обвинения срещу българските комунисти, част от които съм и аз, бяха направени от нормален човек с антикомунистически убеждения, щях да се почуствам засегнат. Но тук случаят не е такъв. Не е нормално да се засягаш от брътвежите на умствено и нравствено непълноценни люде.
Лошото в случая е, че, с подобни спорове, се отклонява вниманието на читателите от съществения проблем - предмет на интервюто - проблемът за разширяващото се и задълбочаващо се неравенство между индивидите и класите, за което най-малка вина имат комунистите - сегашни и някогашни.
Да живее великият Савецки Саюс ! УРА, ДРУГАРИ !