Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Архив
Постинг
16.02.2015 09:42 - Д-р Иван Бозуков: Не ни достига солидарност
Автор: chara Категория: Политика   
Прочетен: 13151 Коментари: 10 Гласове:
40

Последна промяна: 16.02.2015 09:48

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Днешният европеец не просто е егоист, той се самовъзхищава на този си егоизъм, казва докторът по философия

Интервю на Светла Василева


image

ИВАН БОЗУКОВ е роден през 1973 г. в Карлово. Възпитаник е на СУ "Св. Климент Охридски", където през 1996 г. завършва философия, а през 1999 г. - политология. През 2001 г. защитава докторат на тема "Кризата и легитимността в обществения и политическия живот". От 2004 г. работи като учител в Софийската професионална гимназия по електроника "Джон Атанасов", където преподава философски дисциплини.

"Забравяме избирателно, като че ли за нас е много по-важно да забравяме, отколкото да помним"

- Г-н Бозуков, докторатът ви е на тема кризи. Как оценявате днешната ситуация в света?
- Една констатация и една прогноза. Констатацията е, че живеем в спокоен свят. Прогнозата е, че няма да е за дълго.

- Как спокоен, нима случващото се в Сирия, в Украйна може да се определи като спокойствие?
- Исторически погледнато, по време на Студената война например какви неща са се случвали... А 90-те години на миналия век - тук до нашата граница. Винаги има такива горещи точки.

- Неслучайно XX век бива наричан "жестокият".
- Ако съпоставим двата века, макар настоящият да е съвсем в началото, XX в. е много по-жесток в сравнение с началото на XXI в.

- А Европа?
- Европа е динамично променящо се място. Става все по-очевидно, че ЕС и свързаните с него институции са исторически нетрайни. В момента навлизаме във фаза на поредица от икономически кризи, най-вероятно свързани с еврото. И не е поводът само Гърция. Това се очаква да се повтори в Италия, Испания, Португалия.
Кризата е преходно състояние. По дефиниция тя е нещо, което свършва с установяване на статукво. Проблемът на нас, хората от началото на XXI в., е, че нямаме ни най-малка представа как ще завърши кризата на националната държава, за която сме свикнали да мислим не просто като за нещо важно, а като за нещо едва ли не вечно.
Не е кой знае колко важно дали националната държава ще излезе от кризата или не. Далеч по-важното е какво стои в основата на кризите в съвременния свят въобще, било в индивидуален, било в колективен план. Мисля, че отговорът на този въпрос се съдържа в следната фраза на Достоевски: "...всеки пред всички за всичко е виновен, само че хората не знаят това, а ако узнаеха - веднага щеше да настане раят!"
Ние, европейците, в момента сме като децата от романа на Уилям Голдинг "Повелителят на мухите". Стремглаво "летим" към катаклизъм - все още неясен и с неизвестни полюси, към който ни тласка необоснованото ни усещане за невинност. Днешният европеец не просто е егоист, той се самовъзхищава на този си егоизъм. Човешките общества от всички времена обаче неизменно са се крепили върху по-слаби или по-ясно изразени алтруистични пориви, от дефицит на каквито ми се струва, че "страда" днешният европеец, колкото и да твърди, че не е така.

- Според вас европейският проект няма бъдеще?
- Очевидно е, че в тази му форма - не. Вече започва да се говори за това. Още при оформянето на еврозоната имаше прогнози, че тази валута няма как да издържи дълго, защото ще бъде небалансирана, и то се потвърди. От няколко години се заговори за Европа на две скорости, на три скорости. Видимо под тази форма нещата няма как да станат. Идеята за континент без граници - за Съединени европейски щати - е много примамлива, но не може да се случи по този начин по много причини. Например в Европа върлува повсеместен етноцентризъм. Да вземем Германия, Франция, тези серийни взривове на ксенофобия, Австрия, ако вземем дори, когато дойде Йорг Хайдер на власт, че даже и България, където от най-малкия повод се раждат етнически напрежения - сирийските бежанци, ромският проблем, имигрантите...

- Но при нас етническата карта се използва като разменна монета за други цели.
- Така е, но хората се подвеждат. Това, което най-много ме поразява, е самоцелното бързане. Закъде бързат хората? Каква е дестинацията? Никой не може да каже. Съвременният човек е много уязвим за клишета, които приема безпроблемно, безкритично и им вярва.

- Защо?
- Защото информацията, която достига до нас, е огромна и идва през всякакви канали - вестници, радио, телевизия, интернет, мобилни телефони. Всичко е медия и ние сме потопени в нея. Човекът не умее да отсее важното от останалото. Той стои и чака да му се каже кое е важното.

- Ако вдигнем поглед към политическото ниво, не съзирате ли проблем и в това, че през последния четвърт век нямаме национална доктрина?
- Проблемът е многопластов. Това, че нямаме национална доктрина, не е от последните 25 г., а от последните 100 и повече години. Има друго, което е по-интересно. Искаме да имаме такава доктрина, но всеки си я въобразява по свой начин и между тези представи има много малко общо и много малко допирни точки. Проблемът е, че на нас, българите, не ни достига солидарност. Не мога да кажа, че ни липсва, но не ни достига. Като народ не сме склонни да си взаимодействаме достатъчно. Обвързваме наличието на национална доктрина с една или друга политическа върхушка, които се сменят много бързо напоследък, и с някакъв външен фактор. Без значение кой.

- Попитах ви, понеже приемането ни в ЕС беше повод за някакво общонационално усилие преди време и понеже очаквахме да ни се случи нещо хубаво.
- Как да се случи, като трябва ние да го случим?

- Тези дни Меглена Кунева каза, че нашата национална цел е да влезем в Шенген. А според Плевнелиев националната ни цел е да сме добър член на ЕС. Може ли това да е национална цел - да си послушен ученик?
- Фокусираме се върху последните 25 години и някак предпочитаме да забравяме за предишни периоди. Според политическата ориентация някои забравят за периода на социализма, други - за периода преди социализма. Избирателно забравяме. Като че ли за нас е много по-важно да забравяме, отколкото да помним.

- Избирателна амнезия?
- Да, точно това е. Наскоро имаше проучване защо младите хора не знаят нищо за периода преди 1989 г. Не проумявам откъде младите хора да знаят, след като ние, възрастните, не им казваме! Това са две съседни изречения, кое от кое по-объркващи. Първо сме живели в социалистическо общество, после в комунизъм. А също в  авторитарна система, пък после в тоталитарна. Е, как да му стане ясно на човек що за общество е било нашето?! На децата трябва да им се разказва периодът преди 1989 г. с конкретни примери. Понеже съм живял все пак и тогава, и сега, мисля, че разликата е малка. Не сме се променили много от 80-те години насам. Като мислене.

- Ако разсъждаваме така, в нагласите си не сме се променили дори отпреди повече от 100 г. Достатъчно е да прочетем спомените на Алипия Влайков за зората на Третата българска държава - за корупцията, злоупотребата с власт.
- Веднага правя паралел с Платон. Просто не се сещам в момента за някой по-отдавнашен. Какво казва той? Колко е било прекрасно по време на "златния век", а сега живеем във времето на тази ужасно развратена и политически корумпирана Атина. Разбира се, не го казва точно с тия думи, но има предвид, че положението е зле и по-зле не може да стане. И ние така сега действително не си даваме сметка, че живеем в период на относителен комфорт.

- Мислите ли?
- Системно по всяко време говорим колко е било хубаво преди - спомням си баба и дядо са ми казвали колко било хубаво през 50-те и 60-те, например, а ние сега (през 80-те на миналия век) сме били изпаднали в някаква криза и сме живеели в най-лошото възможно време, и как нещата нямало никога да се оправят. Сега чувам същото.

- Не може да отречете, че това, което се случва в Украйна, е допълнителен аргумент в подкрепа на тревожността?
- Украйна е хронично болно място. В такова се превръща. Каквото беше Югославия през 90-те. Поредната трайно гореща точка. Вероятно оттук нататък се очертава да е така в близките 5-10 години. Имаше вероятност нещата да приключат бързо с изчезването на тази държава, но тя отпадна. Много фактори се намесиха и никой няма интерес всичко това да свърши. Като погледнем - целият XX в. е изпълнен с такива конфликти. Ние сме много маломерни. Разсъждаваме в стеснена и скъсена перспектива. Провинциално.

- Българите чакат ли нов месия?
- Времето на месиите полека-лека отминава, понеже хората - за добро или за лошо - стават аполитични. Младите са отчуждени от политиката, но бидейки отчуждени от нея, проявяват по-голяма солидарност, те умеят повече от нас да си взаимодействат. Нямаше такива признаци преди 7-8 години, но мисля, че вече се появяват. Младите хора са ентусиазирани и си помагат. Реално си помагат. Казвам това, имайки предвид моите ученици.

- Какви са те?
- Много приличат на нас, когато бяхме ученици, и съм изненадан, че много хора смятат, че не е така. Има някаква разлика, разбира се, и тя е свързана с развитието на новите технологии най-вече (и) с това, че децата се интересуват от различни неща. Не съм съгласен, че децата са много по-малко исторични или че имало много голяма криза на ценностите. Нищо ново кой знае какво като форма, просто съдържанието е различно.

- Четат ли книги вашите ученици?
- Има тийнейджъри, които четат много. Аз самият е трябвало да чета някои неща, които те вече са чели, за да ги дискутираме.

- Какво например?
- Имах ученик, който се интересуваше от Съветския съюз. Сега е студент по история. Много пъти се е случвало да установявам, че някои ученици четат философи. Имат интерес към Ницше. Някой беше чел нещо от Киркегор, друг - от Сартр.  Не са много, но много пъти се е случвало.

- Какво се случва с вашите ученици, след като завършват?
- Огромна част от тях стават студенти.

- Свързват ли бъдещето си с живот в България?
- Казвам им така: ако искате да ви е интересно, стойте тук. Ако търсите прилично заплащане за труда си, ще трябва да отидете на Запад. България е много интересно място за живеене в момента, Балканите и Източна Европа - също. Не виждам какво толкова интересно има например в западноевропейския манталитет.

-----------------
Б.а. Често окайваме съдбата си при всяка несполука и трудност, без да си даваме сметка какви щастливци сме дори само заради това, че сме здрави. Моят събеседник д-р Иван Бозуков е незрящ. Всеки ден пътува километри до СПГЕ "Джон Атанасов", за да преподава на учениците си. Има собствена страница в мрежата http://megapolicy.com.






Гласувай:
42



1. lado - Имаш завинаги моето уважение.
16.02.2015 13:58
Не заради интервюто, разбира се.
ЕС нямал бъдеще? И Македонската, и Римската и съветската империи също са нямали бъдеще :)
цитирай
2. unearthly - Дълбочина и стил.
16.02.2015 15:43
Поглед в/у стоящи на дневен ред проблеми.
Това е моята оценка за Вас.
Успех.
цитирай
3. chara - lado Всяко мнение има право да бъде чуто!
16.02.2015 15:58
:)
цитирай
4. apostapostoloff - Един далеч по- мъдър човек от
16.02.2015 17:53
нашенския философ е казал следното: "Когато всеки мете пред собствения си дом, цялата улица ще свети от чистота." Затова западна Европа, за разлика от България, е много чиста и добре поддържана.

Докато инж. Балкански не се научи да мете САМО пред собствения си дом и да не наднича в чуждата паница, България ще си остане една занемарена и мръсна страна.
цитирай
5. parf - Смесването на нациите е последната ...
16.02.2015 19:55
Смесването на нациите е последната фаза преди разрухата. Забравяме урока от Вавилонската кула.
цитирай
6. getmans1 - „Има три капана които отнемат ща...
16.02.2015 20:03
„Има три капана които отнемат щастието:

Съжаление за миналото!
Тревога за бъдещето!
Неблагодарност за настоящето!“ / Омар Хаям /
цитирай
7. metlichina - при такава истинска честна и вярна журналистика, която виждам тук
16.02.2015 23:08
чета и следя с интерес, се питам защо България е 106 място по свободата на словото, а за сведение Албания е на далеч по-достойното място - 86.
поздравления за професионализма..
цитирай
8. injir - Атина -люлка на демокрацията, а ...
17.02.2015 05:55
Атина -люлка на демокрацията , а после - според Платон - развратена и политически корумпирана. Естествен ход , естествена промяна. ,,Благодарение ,, на човешката психология ,, око ненаситно,,...
цитирай
9. josarian - И моето мнение има право да бъде чуто, но нейсе,
18.02.2015 20:47
за привърженици на червените терористи и масови убийци е нормално да се цензурира. Колко автобуса наброявате вече - 20-30? Една влакова композиция най-много, от онези, социалните - 30 вагона с по трима души вътре на по 70 години средна възраст.
цитирай
10. kalin8 - Привет!
21.02.2015 11:57
Всяко нещо се ражда и умира. Цивилизации, империи и хора...
На камък са го изписали предците ни.
Б.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: chara
Категория: Политика
Прочетен: 6417605
Постинги: 279
Коментари: 11520
Гласове: 89145
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031