Архив
Постинг
25.09.2009 09:55 -
ПОЛИТИКА ИЛИ ЛУМПЕН ПОЛИТИКА
Автор: chara
Категория: Политика
Прочетен: 32621 Коментари: 132 Гласове:
Последна промяна: 28.11.2009 15:02
Прочетен: 32621 Коментари: 132 Гласове:
41
Последна промяна: 28.11.2009 15:02
Политиката е изкуство на възможното, казва преди повече от век и половина Ото фон Бисмарк. Каква превратност! Съвременните български политици клишираха фразата, оправдавайки и оневинявайки поведението си, скривайки зад нея неспособността си да правят онова, за което ги оправомощи избирателя – политика в защита на обществения интерес.
Политиката е изкуство на възможното. Границите на възможното обаче са величина субективно определяна и зависима. А изкуството … елегантно казано, не е лъжичка за всяка уста.
Политиката, която се прави, която наблюдаваме, в която участваме през последните 20 години едва ли би могла да се окачестви като “изкуство”, още по-малко на “възможното”. Истината е, че ние сме част от една политика, която не е нищо повече от ЛУМПЕН ПОЛИТИКА.
А лумпен политиката е …
Политика на късата перспектива, политика с визия до деня след утре, в най-добрия случай до края на мандата. Всеки нов парламент и правителство решават, но ако трябва да сме точни, НЕ решават едни и същи проблеми. Така сфери от изключителна важност за живота на обществото постепенно, бавно и сигурно бяха подложени на хаотични промени, реформи, преструктуриране, довели до катастрофални резултати днес. Здравеопазването, образованието, социалната сфера са индикативни примери на лумпен политиката. Всеки нов министър провеждаше своя политика, често в абсолютно противоречие с тази на предходния.
Политика, имаща характеристиките на случайност, спорадичност, потушаваща “пожари”, демонстрираща причастност, загриженост и ангажираност с “екшън” планове, обещания и декларации. В христоматиен пример за подобен род политика се превърна драмата с боклука в София. Безпомощността на държавата да реши дългосрочно и категорично проблемите на децата, лишени от родителски грижи се вижда с просто око. Безпринципното удовлетворяване на искания на стачкуващи, “респектиращи” и поръчкови полицейски акции, начина на разпределяне на излишъка в бюджета, наемане на PR-агенции за подобряване имиджа пред ЕС и т.н.
Политика печелеща битки, но губеща войни. Лумпен политиката “спечели” рекордно бързо затваряне глава енергетика по време на преговорите за присъединяване, но загуби квоти парникови газове, чиято покупка тепърва ще се отразява в живота на всеки от нас. Тази политика “спечели” време с обещания за прозрачност и коректност в усвояването на еврофондовете, екшън планове за корекция на лошите бизнес практики, но загуби … над 200 млн евро … И не само това. Загуби акредитации на агенции, загуби имидж, загуби средства, които ще плащат гражданите, чиято вина за случващото се е най-малка.
За лумпен политиката не съществува политическа отговорност. Тя крещи с анонимност, скрита зад фасадата на институциите. Виновни за последствията от нея са .. . чиновниците от ЕС, организираната престъпност, дори избирателя, който не разбира … политиката. Ако няма виновни, такива се посочват, назначават и … уволняват, за успокоение на обществото. Това е политика на “чукнатите токове”, превития гръб, яките наколенки.
Тази политика е неспособна да формулира траен национален интерес, нито да заяви национална претенция, нито да отстоява такива.
Този тип политика не би било възможно да съществува без своите създатели и реализатори – лумпен политиците. В много от случаите това са хора, попаднали случайно на това поприще, избрани или “назначени” от партийни бюрократи, корпоративен или криминален интерес, понякога дори без ценз, често без харизма, без умения да водят диалог, зле изразяващи мислите си, но лоялни към благодетелите си, послушни и зависими от тях.
Би било твърде екстравагантно да очакваме визия, харизма и каквото и да е от “политици” като Гошо “Тъпото”, Иван Шиляшки, Васил Михайлов “Нубиеца”, Нейчо Неев. Какво да противопоставим на откровение от типа “Ега ти държавата, щом аз съм и министър” /Н.Неев/, “Спестявал съм от … закуски” /М.Мицев/, на призиви “За бога братя, не купувайте” /Д.Попов/, “Не плащайте данъци” /П.Юруков/, “Нахранете журналистите” /Н.Михайлова/, истории за “Куйович, Муйович …и т.н.” /Р.Петков/ или на поведението на ексвъншен министър на държавата, емигрирал зад океана и прочие и прочие. За лумпен политиците, политиката е преди всичко средство за решаване на лични проблеми от битов и материален характер. Те нямат време да правят държава. Те правят пари, употребявайки властта, която избирателите сложиха в ръцете им.
Лумпен политиците са в друго време и пространство, далечно от реалните проблеми на обществото. Вагон непрочетени книги, а понякога цяла композиция, стои между тях и адекватните решения на проблемите и предизвикателствата на съвременния свят. Лумпен политиците не крият връзките си лица със съмнителна репутация. Поведението им е арогантно, самонадеяно, демонстративно неуважително. Те не се свенят да “откриват” участъци от пътна инфраструктура по няколко пъти, да правят”първи копки” по два-три пъти, да строят чешмички, вдигайки шум около това, като че ли са въвели в експлоатация нов завод с десетки работни места.
Лумпен политиката за 20 години сякаш върна страната на изходна позиция. За 20 години, благодарение на усилията на лумпен политици в България остана малко и фалшива политическа свобода, ограничена и привидна икономическа свобода и почти никаква медийна свобода.
А какво ли ще ни донесат следващите лумпени …
Статията е публикувана в АФЕРА.БГ:
http://www.afera.bg/index.php?option=com_content&task=view&id=7529&Itemid=9
и в Pisnani.com:
http://www.pisnani.com/article.php?V0b95e6ec=2&V92a2b5cb=1854
Статията е публикувана в АФЕРА.БГ:
http://www.afera.bg/index.php?option=com_content&task=view&id=7529&Itemid=9
и в Pisnani.com:
http://www.pisnani.com/article.php?V0b95e6ec=2&V92a2b5cb=1854
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
