Постинг
13.06.2008 08:08 -
ЖЕРТВЕНИЯ ОЛТАР НА БЪЛГАРСКИТЕ ПОЛИТИЦИ
Автор: chara
Категория: Политика
Прочетен: 10801 Коментари: 45 Гласове:
Последна промяна: 13.06.2008 08:09
Прочетен: 10801 Коментари: 45 Гласове:
3
Последна промяна: 13.06.2008 08:09
Политиката, казват, била мръсна работа. Гадна игра.
Не знам клишета ли са това или част от пъзела на циничната действителност. Особено в частта му за България.
В политиката няма светци и святост. Има интереси, има власт, има изгряващи и залязващи политически “звезди”. Има решения и действия, дори и не разбрани в актуалното време, трасирали перспектива за поколенията, макар и “убили” политиците, дръзнали да ги отстояват.
Има, разбира се и друго и то сякаш стана ежедневие за последните години по нашите географски ширини – политика на жертвоприношението. Другото определение на тази политика, може би е политика на оцеляването. Фундаментален елемент в тази конструкцията е жертвения олтар на политиците.
Що за политика е това и за какви “жертви” става въпрос?
На първо място – политика лишена от дългосрочна визия. Политика, която слага в жертвения олтар перспективата, срещу краткосрочна, но мигновена “награда” днес, сега, на часа и на мига, независимо от формата – пари, власт или време.
Малките блокове на Първа Атомна например, “легнаха” в олтара на политиците при това два пъти.
През 1993 г. правителството на проф. Беров ги жертва срещу … пари – 24 млн. екю, заем от ЕБВР. Какво са 24 млн екю днес! Нищо! Абсолютно нищо! Дори за държава като България! Какво са тези пари днес, съотнесени към цената на нова заместваща атомна мощност: 24 млн екю срещу 4 млрд евро! Нищо повече от тридесет сребърника …
В края на 1999 г Надежда Михайлова и Гюнтер Ферхойген подписват Меморандум за разбирателство, след което България получава покана за стартиране на преговори за членство в ЕС. Цената на поканата е затварянето на ІІІ и ІV блок. Тогавашните политици изживяха своите мигове на слава, получиха адмирации, потупване по рамото от задгранични партньори. Жертвата бе принесена – наградата – получена. Какво бе пожертвано обаче – енергийна сигурност, независимост, квоти емисии парникови газове /за тях едва ли някой е мислил въобще/, екология /доколкото заместващите мощности генерират електричество от въглища/, относителна стабилност на цени на енергия, позиции на Балканския енергиен пазар, имидж на ядрена държава и прочие и прочие.
Това, разбира се, не е единствения пример за политическо “късогледство”. Безумните многочислени продажби и замени на земи, гори, терени, парцели също може да запишем в “сметката” на жертвения олтар. Със сигурност към нея следва да прибавим и приватизацията на националния авиопревозвач, на рафинерия “Плама”, на БТК, концесионирането на … като започнем от Софийска вода и стигнем до една небезизвестна магистрала.
Жертвения олтар на политиците, всъщност не е претенциозен. Той приема всичко…
Второ – разбира се, то е следствие от предходното. Политиката на жертвоприношението е безпринципна, хаотична и противоречива до абсурд. Как иначе да определим смяната на позиции по един и същи проблем в рамките не на един политически мандат, не дори на една календарна година, а едва през няколко месеца.
Примери, безброй…
В края на 2007 г Държавната Комисия по Енергийно и Водно регулиране /ДКЕВР/ обяви, че няма да допусне т.нар. тримесечно отчитане на електроенергията от ЧЕЗ. Само след няколко месеца обаче, то е факт. На откритото заседание на Комисията на 09.06.2008 г. бе обявено, че е възможно … да бъде премахнато. При това скоро… Всъщност така бяха жертвани интересите на потребителите и уважени тези на енергийното дружество. Време е за обръщане на палачинката … И после … пак отново! Наградата: печалба на време!
Натискът на политиците върху “независимия” държавен регулатор /ДКЕВР/ за редуциране повишението на енергийните цени, какво е? Не е ли печелене на време…и пример за хаотичност и противоречивост в действията на държавните институции. Ред е на енергетиката за пореден път да легне в жертвения олтар. Макар с цената на срив на системата, вероятността за който се увеличава, поради сигурно ограничаване на инвестициите в новиране на съоръженията. Топлофикациите вече бяха принесени в жертва. Днес повечето от тях са декапитализирани и в състояние на технически фалит. Днес обаче политиците се сетиха, че без електроенергията произвеждана от тях, не може да се “върже” енергийния баланс на държавата , да се гарантират сигурност и непрекъс-ваемост на доставките.
Интересите на цели групи граждани, също периодично “лягат” в жертвения олтар на политиците. Учители, лекари, медицински сестри, таксиметрови шофьори и т. н. Калейдоскоп от искания, кои обосновани, кои - не толкова. Удовлетворяването им – за някои веднага и почти на 100%, за други – отложени във времето с неясна перспектива. Хаос …
Наградата за политиците обаче е винаги една и съща – време!
Време до края на месеца, до края на годината, в идеалния вариант - до края на мандата! А какво ще стане през следващия мандат … това никога не е тема за размисъл на днешните политици. “Жертвите”, принесени в олтара на днешната им политика, обикновено се плащат задължително, дългосрочно и неминуемо от гражданите/избиратели. Цената при това, винаги е умножена поне по две.
Трето – целта на политиката на жертвоприношението е винаги една – оцеляване. Начините за постигането и - посочване на виновните – обикновено политически отговорни лица. При липса на виновни – такива се намират или назначават, понякога дори от средите на самите “жертвоприносители”, след което от тях се иска и очаква само едно – да извървят безропотно пътя към жертвения олтар. Мълчаливо при това. След жертвоприношението – страстите са успокоени, имиджа изчистен, реновиран и всичко продължава по старому … до необходимостта от следваща жертва.
Една след друга …
Виенско колело от жертвоприношения.
Понякога отделни персони - Румен Овчаров, Румен Петков, Нихат Кабил, Радослав Гайдарски – всъщност имат ли значение конкретните имена. Едва ли. Друг път цели отрасли – енергетика, селско стопанство, образование, здравеопазване … според нуждите, обстоятелствата или според претенциите на ЕС, както се случва напоследък.
Жертвения олтар на политиците никога не остава пуст. Винаги има нещо или някой, поставен в него, фокусиращ общественото внимание и енергия и приспиващ съвестта, отклоняващ вниманието от реалните действия и проблеми, съсредоточаващ погледа в делничното, преходното и скриващ перспективата.
Около жертвения олтар неизменно е шумно и суетно. Както и около политиците.
Те обаче идват и си отиват. Цената на “жертвите” им плащат винаги избирателите.
Следващ постинг
Предишен постинг
Да, но в един хубав момент ще спрат да я плащат и ще си поискат парите обратно. Заедно с лихвите. И този момент наближава....
цитирайДо колко е реалистично, обаче?!.
цитирайМоже би неправилно се изразих. За нас- не знам! Но синовете ни със сигурност!!!
цитирайИнтересна позиция!! Аз бих се изказала по дръзко за тези т.н. жертвоприношения!! Защото днешните ни политици са еднодневки, което е много опасно. Изгрява , залязват и ги забравяме, но кашите след тях остават. Сега когато България е в ЕС имаме възможността да се убедим в това за съжаление!
цитирайСещам се и за един стар виц: фирма търси изпълнителен директор за излежаване на малка присъда :).
И аз се надявах, че дъщерите ми ще живеят по-добре, въпреки че на Кремиковци нямаше лозунг: 2000 година - КАПИТАЛИЗЪМ!, но не стана.
Даваме си нашите малки хапчици за зелника и... и след това се чудим за много неща как станаха.
Ами станаха! Пред очите ни станаха. Кьорав карти не играе!
цитирайИ аз се надявах, че дъщерите ми ще живеят по-добре, въпреки че на Кремиковци нямаше лозунг: 2000 година - КАПИТАЛИЗЪМ!, но не стана.
Даваме си нашите малки хапчици за зелника и... и след това се чудим за много неща как станаха.
Ами станаха! Пред очите ни станаха. Кьорав карти не играе!
6.
анонимен -
жертвени агънца
13.06.2008 11:33
13.06.2008 11:33
Chara, от теб се научих, че НИЕ всички сме най-важният жертвен агнец на политиците. Нас първо слагат на жертвения олтар. Аз бих се изразил по друг начин, НАС ни слагат на дръвника. Е-е-е, да блеяме ли като жертвени агънца на заколение ?
Категорично НЕ !
цитирайКатегорично НЕ !
Различаваме се от запада основно по едно - тепърва се учим как и кого да избираме, по пътя на пробите и грешките.
цитирайна национално и регионално ниво. Имам честта да допълня - моята лирическа героиня и бивша кметица изчезна безследно, като остави на общината 300 хиляди евро дълг към Еврпейския съюз - това са неусвоени средства по предназначение /разбирай как/ плюс лихвите.
цитирайМного неща зависят от всеки един от нас!
цитирайа този, който зомбирано повтаря "това не ме засяга" ...
не ме засяга - днес
не ме засяга - утре,
а след утре - вече е късно ...
цитирайне ме засяга - днес
не ме засяга - утре,
а след утре - вече е късно ...
Може да звучи еретично на пръв поглед, но ... това е действителността!
Партийте избират вместо нас, а ние легитимираме във властта /чрез вота си/ хората, които те са избрали.
цитирайПартийте избират вместо нас, а ние легитимираме във властта /чрез вота си/ хората, които те са избрали.
Защо да гласуваме, след като гласа ни може да бъде подменен ?
Примамват ни с личности на неизбираеми позиции и заради тях мекеретета са на власт .
Славунчо го каза много точно, но... обикновенно гласа на разума се чува едва след като се обърне колата, а тя вече е на две гуми :)
цитирайПримамват ни с личности на неизбираеми позиции и заради тях мекеретета са на власт .
Славунчо го каза много точно, но... обикновенно гласа на разума се чува едва след като се обърне колата, а тя вече е на две гуми :)
Изпълнено с конкретни факти. Всички знаем , че това е само част от цената на неопитността на поколения българи да видят и премахнат плевела от градината в зародиш. Научиха ли българите си урока или и техните деца ще търсят път. Това което трябва да се случи е не само да сменим политиците, но и да ги принудим да въведат механизъм които да не позволи това да се повтори.
цитирайМного ясна гражданска позиция, изказана стилно, по женски. Скоро четох една статия , в която се твърдеше, че след големи и бурни промени в обществото, както е в нашето, следва да се дава повече шанс и място на жените, които имат не само знания, но и интуиция за да продължат да случват промените, не твърдо по мъжки, а мъдро, по-женски.:)))
"Трето – целта на политиката на жертвоприношението е винаги една – оцеляване" - според мен трагедията идва от факта, че ОЦЕЛЯВАНЕТО не е вече само цел на политици, но и на много обикновени българи. За съжаление.
Поздрави!
цитирай"Трето – целта на политиката на жертвоприношението е винаги една – оцеляване" - според мен трагедията идва от факта, че ОЦЕЛЯВАНЕТО не е вече само цел на политици, но и на много обикновени българи. За съжаление.
Поздрави!
Разбира се, че НЕ избираме. Разбира се, че само легитимираме системата, това правим. Но като дойде време за избори, дори и тези, които уж разбират това, отиват да гласуват, защото все се намира по някой, който да им каже, че ако не гласуват, все едно са гласували за комунистите ( или АТАКА, турците, Бойко Борисов и т.н. ). Въпреки че много от тези, които обичаха да повтарят подобни неща, с течение на времето се оказа, че фигурират в досиета. Не, ама да.
Системата ни е заложила един порочен кръг и няма как да бъде победена в нейната игра. Кой може да смени системата дон'т ноу? - хора, 3/4 от които не биха имали тази възможност, ако не беше системата дон'т ноу.
Като че ли всички знаем какво искаме. Какво искаме? Много ясно, искаме да живеем добре. Във всеки един смисъл, така както всеки от нас го разбира. А понеже сме порядъчни хора, освен това искаме да живеем добре в условията на един граждански договор, чиито правила да се спазват от всички. И да можем да участваме и в създаването на правилата на договора, и в контрола на спазването им. Не знаем само как би могло да стане това.
kalbotobg, как така хем да сменим политиците, хем да ги принудим да въведат някакъв друг механизъм? Ако само ги сменяме, това не гарантира, че механизмът ще се промени. Всъщност вече почти 20 години само това и правим. А как да ги принудим да направят нещо, което не им е изгодно? Можем да гласуваме за друг, но и той ще сложи същите обувки ( извинете за американизма). Проблемът не е в политиците сами по себе си. Нашите политици не са априори по-алчни, по-безотговорни и по-некадърни от тези навсякъде по света.
цитирайСистемата ни е заложила един порочен кръг и няма как да бъде победена в нейната игра. Кой може да смени системата дон'т ноу? - хора, 3/4 от които не биха имали тази възможност, ако не беше системата дон'т ноу.
Като че ли всички знаем какво искаме. Какво искаме? Много ясно, искаме да живеем добре. Във всеки един смисъл, така както всеки от нас го разбира. А понеже сме порядъчни хора, освен това искаме да живеем добре в условията на един граждански договор, чиито правила да се спазват от всички. И да можем да участваме и в създаването на правилата на договора, и в контрола на спазването им. Не знаем само как би могло да стане това.
kalbotobg, как така хем да сменим политиците, хем да ги принудим да въведат някакъв друг механизъм? Ако само ги сменяме, това не гарантира, че механизмът ще се промени. Всъщност вече почти 20 години само това и правим. А как да ги принудим да направят нещо, което не им е изгодно? Можем да гласуваме за друг, но и той ще сложи същите обувки ( извинете за американизма). Проблемът не е в политиците сами по себе си. Нашите политици не са априори по-алчни, по-безотговорни и по-некадърни от тези навсякъде по света.
darktales разбира се е прав. Тогава остават два пътя. Първия да се направи референдум. Втория да си спретнем поредната беля във вид на революцийка :(
цитирайНа децата в парламента трябва да им се дадат правила преди да подпалят къщата. Партийните мелници мелят трици. Все повече хора ходят гладни. Дори тези в парламента не биха могли да си правят илюзии. И още нещо положението в страната кара политиците да мислят не само как да спечелят изборите , а след това и как да останат на власт.
цитирайСъгласен с тезите. Впрочем последните дни мислех на същата вълна, по сродни теми. Особено ме впечталява интелектуалната дисциплина на стила ти, в който няма характерния за женското писане порок: финтифлюшките. :)
цитирайМисля че в борбата за власт грамадно предимство имат властимащите, което предимство се усъвършенства също със времето. Системата вече мели не само трици но и добри политици.
Елементарните методи за успех,най силните, се появяват много рядко но и тях опропастяваме.
Ще се возим дълго в лодката, влачена от незнайни течения.
Земя на хоризонта - няма !
Но храна има - в лодката...:)
цитирайЕлементарните методи за успех,най силните, се появяват много рядко но и тях опропастяваме.
Ще се возим дълго в лодката, влачена от незнайни течения.
Земя на хоризонта - няма !
Но храна има - в лодката...:)
Струва ми се, че метафората би могла да се разшири още с храма на жреците-конструктори на олтара, с фанатично вярващите, които се тълпят пред този храм и неговите богове-идоли.
Цялата зловеща картина на нашето ежедневие е една алюзия към... Мълчанието на агнетата...
Поздравления за постинга!
цитирайЦялата зловеща картина на нашето ежедневие е една алюзия към... Мълчанието на агнетата...
Поздравления за постинга!
на БГ Мрежа,
която за 48 часа!!! все пак, успя да се справи
проблемите по трасетата си
и възстанови достъпа ми до мрежата:)
цитирайкоято за 48 часа!!! все пак, успя да се справи
проблемите по трасетата си
и възстанови достъпа ми до мрежата:)
индивид, преминава детството, пубертета и достига някаква зрялост, автономност и ... мъдрост.
В този ред, по аналогия от 1989 г до 2009 г най-после, струва ми се и ние българите, като общество,
би следвало да сме стигнали някакво ниво на разумност.
Дано да сме!
Защото ще сме изправени пред поредния избор ...
цитирайВ този ред, по аналогия от 1989 г до 2009 г най-после, струва ми се и ние българите, като общество,
би следвало да сме стигнали някакво ниво на разумност.
Дано да сме!
Защото ще сме изправени пред поредния избор ...
за ситуацията,
осигурявайки на политиците "спокойствие" и "комфорт"?
Знам, че има достатъчно законни начини, да бъдат "притеснявани" управляващите, само че, по наш обичай, това се случва когато се засегнат личните ни интереси и пространства, иначе наблюдаваме безучастно отстрани...
цитирайосигурявайки на политиците "спокойствие" и "комфорт"?
Знам, че има достатъчно законни начини, да бъдат "притеснявани" управляващите, само че, по наш обичай, това се случва когато се засегнат личните ни интереси и пространства, иначе наблюдаваме безучастно отстрани...
от битка, докато удържането им, си е война:)
примери ... колкото искаш
за някой хора депутатстването стана професия ...
не без нашия вот, разбира се:)
цитирайпримери ... колкото искаш
за някой хора депутатстването стана професия ...
не без нашия вот, разбира се:)
Интересно би било, как виждаш ситуацията!
цитирайНяма и да има, докато не откъснем поглед от брега и не потърсим алтернативи!
цитирайхрама на жреците, фанатично вярващите и боговете!
Ще помисля в тази посока:)
цитирайЩе помисля в тази посока:)
http://s274.photobucket.com/albums/jj269/mani_kote/?action=view¤t=e2318ba10aa93cff819765ae64835668.jpg
цитирай
29.
анонимен -
Защо ли мисля,
15.06.2008 13:14
15.06.2008 13:14
че отдавна вече НЕ избираме и не легитимираме, хората, които плащат на изборите, вече не се интересуват от нашия глас. Вадят парите, плащат гласове и получават точно това, което искат.
цитирайопитах се да я "покажа" тук:
http://chara.blog.bg/viewpost.php?id=172074
разсъждавайки за бутафорната държава.
цитирайhttp://chara.blog.bg/viewpost.php?id=172074
разсъждавайки за бутафорната държава.
31.
анонимен -
Хм
15.06.2008 14:05
15.06.2008 14:05
Никак не е бутафорна, Chara. Много добре си е подредена и работи перфектно.-:))))
цитирайпоздрави.
цитирайчувството ти за хумор!
цитирайКога ще разберем, че сме жертви на самите себе си, на собственото си бездействие, на собственото си търпение, овчедушие. Кога ще разберем, че ние сме тези които решаваме нещата. Аз се боря и затова не се чувствам жертва. Боря се за своите права и тези на децата напр., дори и когато имам най-малък шанс да променя нещо, пак го правя. Катя Стоянова - журналист и социален работник
цитирайДа имаме вина в смисъл че "всеки народ си заслужава политиците"? Аз не съм съгласен с това или поне не съм напълно съгласен. Най-често виновен е този, комуто е изгодно.
Ако системата е лоша, каквито и да е действия в допустимите от нея граници не могат да надхвърлят зададените от тези граници рамки. Например през соца имаше един творчески, публицистичен и пропаганден поток за изобличаване на разни недостатъци и несъвършенства, чиито носители винаги се оказваха "отделни" хора, при изобразяването на които обаче - неизбежно - зад гърбовете им надничаха безбройни, чак до хоризонта, техни подобия. Т.е. недостатъците на системата се показваха като обикновени човешки недостатъци, нещо поне теоретично преодолимо. Нямаше кой да каже: не, тъкмо напротив, самата система е лоша, а не отделните хора.
Днес осъждането на съществуващата система ( а заедно с това и волята за премахването й ) изисква не по-малко гражданско усилие, отколкото тогава, но поне чисто физическият, житейски риск е по-малък - или поне би трябвало да е така. И оттам почва вината, ако може да се говори за такава, вината за бездействието.
цитирайАко системата е лоша, каквито и да е действия в допустимите от нея граници не могат да надхвърлят зададените от тези граници рамки. Например през соца имаше един творчески, публицистичен и пропаганден поток за изобличаване на разни недостатъци и несъвършенства, чиито носители винаги се оказваха "отделни" хора, при изобразяването на които обаче - неизбежно - зад гърбовете им надничаха безбройни, чак до хоризонта, техни подобия. Т.е. недостатъците на системата се показваха като обикновени човешки недостатъци, нещо поне теоретично преодолимо. Нямаше кой да каже: не, тъкмо напротив, самата система е лоша, а не отделните хора.
Днес осъждането на съществуващата система ( а заедно с това и волята за премахването й ) изисква не по-малко гражданско усилие, отколкото тогава, но поне чисто физическият, житейски риск е по-малък - или поне би трябвало да е така. И оттам почва вината, ако може да се говори за такава, вината за бездействието.
ежедневно си "затваряме очите" за какво ли не
компромиси, компромиси, компромиси ...
със себе си, с тези около нас , в името на разни, уж важни неща,
а после се питаме защо става така и търсим вината извън себе си, оневинявайки се!
Обобщенията от типа
"всеки народ си заслужава политиците"
са твърде рисковани и аз също имам резерви към подобни фрази.
цитирайкомпромиси, компромиси, компромиси ...
със себе си, с тези около нас , в името на разни, уж важни неща,
а после се питаме защо става така и търсим вината извън себе си, оневинявайки се!
Обобщенията от типа
"всеки народ си заслужава политиците"
са твърде рисковани и аз също имам резерви към подобни фрази.
И най-дългия път започва с първата крачка.
Ако един от "тях" бъде осъден въпреки недоволството на останалите политици те ще разберат ,че нещата им се изплъзват от тяхната власт, когато бъде осъден втори те ще се уверят в това, когато бъде осъден трети от тях без да им бъде поискано мнението и съдействието те ще разберат , че друг е господаря.
цитирайАко един от "тях" бъде осъден въпреки недоволството на останалите политици те ще разберат ,че нещата им се изплъзват от тяхната власт, когато бъде осъден втори те ще се уверят в това, когато бъде осъден трети от тях без да им бъде поискано мнението и съдействието те ще разберат , че друг е господаря.
да е бил осъден за нещо освен Цветелин Кънчев.
Но кой знае може и да се случи ...
Въпросът е кога?
цитирайНо кой знае може и да се случи ...
Въпросът е кога?
Когато хората решат ,че им стига да ги правят на луди. :)
цитирайне беше ли прерогатив на съда?
цитирайСъдът който съди хората от народа , а другите не. Който съди с два различни аршина. Или другия дето има само един ? :)
цитирайсъдът се произнася само и единствено по отношение на законно - незаконно /това с доказването на незаконното прокуратурата очевадно има проблеми/,
но не и по отношение на морално-неморално!
цитирайно не и по отношение на морално-неморално!
Прокурора народа ли го одобрява.
цитирайНе. Назначава се от президента по предложение на ВСС, общо 25 човека. 11 от тях се избират от депутати, самите те избрани по системата д'он'т ноу. Други 3 от ВСС ( самият главен прокурор, председателят на ВКС и председателят на ВАС ) влизат там или по параграф 22, или по осъвременен вариант на системата Дочоолу-Гочоолу-Данко Хаирсъзина. "Костентуция ли? На-а-а, костентуция!", както справедливо е отбелязал г-н Балкански.
P.S. Ти тези неща ги знаеш по-добре от мен, ама не пречи понякога да се напомнят ;)
цитирайP.S. Ти тези неща ги знаеш по-добре от мен, ама не пречи понякога да се напомнят ;)
В какъв план, кое точно ...
Нали си наясно, кой има правомощия по закон да прави промени:)
Ерго...
цитирайНали си наясно, кой има правомощия по закон да прави промени:)
Ерго...
Търсене