Прочетен: 7071 Коментари: 12 Гласове:
Последна промяна: 20.03.2008 14:16
Знам, че звучи провокиращо. Дори еретично.
И това съвсем не е начало на неделна проповед. Нито е вид автосугестия, предвид деструктива на моралния, политическия и социокултурен контекст в съвременната българска действителност.
Какво всъщност се крие зад това!
Има ли смисъл и какъв е той!
Няма да спекулирам повече с търпението на четящите тези редове.
Аз мога да бъда добър гражданин /I can be a good citizen/. Това е темата на един от първите уроци по социален свят /Social Studies/ в клас “К5” /Kindergdrten 5/. Тя се появява веднага след урока за семейството и правилата за лична безопасност.
Аз мога да бъда добър гражданин – това се обсъжда с 5-годишни деца с цялата сериозност, достъпна вариантност и отговорност. Но, разбира се, не в ниво или структура на българската образователна система, а като част от учебния план на едно американско училище с филиали в цял свят , възпитаващо децата в християнска перспектива.
Ето и рамката на “добрия гражданин”, очертана съобразно възможностите на 5-годишните:
1. Пази чистота.
2. Спазвай правилата за улично движение.
3. Бъди любезен с околните.
4. Уважавай институциите.
5. Уважавай националните символи.
Просто. Категорично. И ясно. Като за петгодишни деца. Нищо повече от това!!!
Учудващи са постоянството, с което се изисква спазването, както и начина, по който тези правила се налагат – винаги с усмивка, без принуда и без самите те да бъдат използвани като наказание за провинение. Защото малко или много добрият гражданин се възпитава, той е продукт на социокултурната среда.
Има ли смисъл във всичко това - вторият, и по-интересен, за мен лично, въпрос.
Отговорите могат да бъдат от “Да” до “Не” – колкото хора, толкова и мнения. Но аз смятам да споделя своето.
Гражданин е понятие илюстриращо политико-правната връзка на човека с носителя на публична власт т.е. държавата, ангажиращо права и задължения в т.ч. и право на участие в обществения живот. Формално погледнато с навършването на 18 г у нас се получават допълнителни права, даващи възможност за участие в избори, определящи живота на общността/обществото. Но това е само формалната страна.
Другата – същностната е във въпросите как да бъда, искам ли да бъда, мога ли да бъда и трябва ли да бъда добър гражданин.
Моят отговор е: ДА трябва!
Ако искам добра държава, трябва да бъда добър гражданин! Няма как да се получи иначе!
Няма как ежедневно да си спомням само и единствено за правата си, защото те са неразделна част от задълженията ми.
Няма как да забравя, че всъщност Аз, Ти, Ние, всички Ние, моделираме, продуцираме и сме част от средата, в която живеем.
Погледнато от този ъгъл фрази от типа “мразя държавата”, ми звучат твърде странно, доколкото в крайна сметка държавата сме всички ние и тя, колкото и неочаквано да изглежда на пръв поглед, е наше огледало.
Да, възможно е образа, който виждат очите ни и сърцето ни, да не ни харесва. Но Ние го правим красив или грозен, прекрасен или уродлив, чист или порочен. Тези, които не го харесват имат избор. Да напуснат и си намерят друга държава – няма нищо осъдително в това, въпрос на лично предпочитание и перспектива. Или да се мотивират и чрез правата, дадени им от закона, да защитят позициите си и своята представа за по-добра държава. Защото пасивното “мразене”, “непукизма”, бягството от отговорност - “това не ме засяга”, “не се отнася до мен”, изразени единствено в деструктивно говорене, нищо не променя.
Едно общество от овце с времето задължително ще създаде правителство от вълци /прозрение на френския футуролог Бертран де Жувенел/ и постепенно ще превърне държавата в бутафорна и тиранична. Овчедушното бездействие и незаинтересованост водят единствено и само до едно – посоката да се определя от НЕмислещите, НЕразбиращите и НЕразумните. Тези, които вчера искаха едно /някой да ги “оправи” за 800 дни/, днес друго /твърда ръка и крумови закони/, утре трето /нещо “гарантирано” от Някой – без особено значение кой/ . Тези, които са лесно манипулируеми и непредвидими в желанията си. Тези, които не чуват разумните аргументи и са подвластни на повърхностните емоции. Ако те са по-големия процент в една държава – те чертаят посоката и живота в такава държава е … трагедия.
Добрият гражданин иска добра държава. Той има позиция по ставащото около него и се противопоставя, когато ограничават свободата му, накърняват достойнството му или се чувства използван.
Добрият гражданин има съзнанието, че от него зависи МНОГО, вярно, не всичко, но много.
Мисля си, че е време да бъдем добри граждани.
Време е да поискаме от властимащите, управляващите, институциите, в крайна сметка от държавата
- дългосрочни решения по най-важните въпроси в сфери като образование, здравеопазване и социални дейности;
- визия и перспектива за 20-30 години напред /не само в рамките на 4-годишен мандат/
- определяне на смисъла/смислите на битността и присъствието на държавата на политическата, геоикономическата и социокултурната карта на Европа;
- сметка за всяко действие или бездействие, което ни ощетява, независимо дали ни засяга персонално.
Защото аз НЕ ИСКАМ да се идентифицирам с писаното от Петко Славейков през 1875 г.
Нито искам това за семейството си, приятелите си, колегите си, партньорите си.
Нито го искам за хората, с които обитаваме едно пространство в един времеви период.
А най-малко от всичко го искам като перспектива за децата си.
Не сме народ, не сме народ, а мърша,
хора, дето нищо не щат да вършат.
Всичко тежко, всичко мъчно е за нас!
“Аз не зная! Аз не мога!” – общ е глас.
И не знаем, не можеме, не щеме
да работим за себе си със време.
Само знаем и можеме, и щеме
един други злобно да се ядеме.
Защото Аз искам и мога да бъда добър гражданин.
И Ти можеш да бъдеш добър гражданин. Въпросът е Ние да преминем критичната граница, отвъд която става случването на другата държава, такава каквато я искаме в мечтите си и заради която сме тук …
Чак пък толкова еднакво да усещаме нещата...?!
Май ще трябва да вземем една или повече ко-продукции да спретнем...?
:)))
за публиката:-)))
за продуцентите сигурно също:-)
остава да уточним темата ... на импровизацията:-)))
21.03.2008 09:21
Тези, на които това не им харесва, тези които не желаят да спазват законите - те да заминават от тука, кой където му харесва, който иска в Сибир, който иска на Аляска
Пламен
До #3: Какво е това нещо "социално справедливо общество" ???
22.03.2008 09:36
ние и добри поданици не можем да бъдем. Може ли така - махнахме си царя
http://forum.zagrada.bg/viewtopic.php?t=143
Лек, спокоен и успешен ден!
болшинството с телевизия - дали да изброявам - биг Брадър, Мюзик ..., Кен Лии, и прочие ала бала, храна за сетивата, но не и за ума:-)))
от всичко това ефекта е един - може да е крайно мнението ми, но понне е искрено - мозъците се заглаждат като топка за пинг-понг:-)))
може и това да е целта:-)
понг-понгът е лесно управляема и лишена от кой знае какъв смисъл игра:-)))
http://www.kafene.net/analysis.html
Не знам защо, но имам усещането, че малко са хората, идентифициращи се с позицията на добър гражданин. Което е тъжно. Което значи, че ни е удобно да съзнаваме, помним и интеоризираме единствено правата, но не и задълженията ...
да очакваме наготово нещо и някой да даде и т.н. и т.н.
все неща, които сме си говорили
за жалост дядо Славейков , ще вземе да се окаже прав ...
много жалко ...:(-
24.03.2008 07:54
Добри граждани, лоша система на управление. Да ви звучи познато? Става въпрос за Китай, там колкото и да си добър, отиваш заедно с рецидивистите в затвора или умираш, на държавата не и пука, все пак си имат 1,4 милиарда други китайци.
България няма оправия още поне 50 години, но за децата на авторката може да ги огрее едно по-добро бъдеще.