Обгазяване, запрашаване, риск за здравето, инвалидизиране - това са задължителните спътници на производството на електроенергия от въглища в България към настоящия момент. Колкото и неприятно да звучи и за енергетиците, политиците и местната администрация… Проблемът е екологически, икономически, социален и политически.
Съобщенията за обгазяване на населените места около комплекса на ТЕЦ “Марица Изток” през последните години присъстват все по-често в новинарските емисии. Вчерашното не е изключение и едва ли е изненадало някого. Концентрациите на серен двуокис в три последователни часа са превишили между 1.5 до 2.4 пъти праговата стойност на средно часовата норма! Населението е информирано. Енергетиците са предупредени да ограничат производството и преминат на гориво с ниско съдържание на сяра. Наложени са и санкции … но какво променя това!
Защо се стига все по-често до подобни ситуации и какво следва в бъдеще!
За никого вече не е тайна, че след спирането на четирите малки блока на АЕЦ “Козлодуй” от системата на националната енергетика отпаднаха 1 760 МВт генериращ капацитет. Останалите 5 и 6 блок произвеждат малко под
2 000 МВт. Основната тежест на производството на електроенергия, особено след 31.12.2006 г /дата на спирането на 3 и 4 блок/ се концентрира в комплекса “Марица Изток”.
Най-малък “принос” в изпускането на емисии има Марица Изток – 1, доколкото генериращия й капацитет е в рамките на 200 МВт и е силно ограничен, поради несъответствие на европейските екологични норми. Предстоящо е извеждането от експлоатация на старите блокове и стартиране строителството на нова мощност с 2 х 335 МВт.
Безспорно най-голямата в комплекса е Марица Изток – 2, с мощност 1450 МВт. От осемте блока обаче сероочистки имат само последните два – 7 и 8 към момента. Блокове 5 и 6 са в процес на оборудване, който скандално закъснява и за което закъснение беше известно поне от една година!!! Най-старата част от Марица Изток – 2 блокове 1 – 4 нямат проведени мероприятия, ограничаващи вредните емисии.
В момента се реализира и проекта за сероочистки в Марица Изток -3, чийто генериращ капацитет възлиза на 840 МВт. Ежемесечната санкция наложена на собственика на горивната инсталация “Енел” е в размер на 20 000 лева.
Виновник за вредните емисии в атмосферата са източномаришките лигнитни въглища с високо съдържание на сяра. Серния двуокис попаднал във въздуха прониква в човешкия организъм по инхалационен път, увреждайки контактните лигавици. Клиниката е характерна: от леките форми - сълзене, дразнене на очите, парене в гърлото, кашляне; до тежките – задух, загуба на съзнание, белодробен оток.
България не спази срока 01.01.2008 г за въвеждане на сероочистващи инсталации в ТЕЦ “Марица-Изток”, поради което през м. март тази година се очаква предупредителното писмо на Европейската комисия, с което ще бъде открита наказателна процедура. Никой, за сега, не се ангажира с прогнози за размера на санкциите, но е твърде вероятно, те да са огромни!!!
За съжаление освен серен двуокис при генерирането на електроенергия от въглища се отделя и голямо количество въглероден двуокис /газ, посочен като един от основните катализатори на климатичните промени/. Това прави проблема “повече от сериозен” по думите на министъра на околната среда и водите Джевдет Чакъров, предвид решението на Европейската комисия от 26.10.2007 г , с което се редуцира значително иска на страната за квоти емисии парникови газове. На 28.12.2007 г по негова инициатива в Съда на европейските общности е внесен иск за преоценка на определените квоти.
Аз не споделям позицията на министър Чакъров, защото считам, че това не може да бъде позиция на министър на околната среда!
В никакъв случай!
Няма логично обяснение, министър на околната среда да иска увеличаване на квоти вредни емисии, които е добре известно какво влияние оказват както върху хората така и върху природата! Бих потърсила логика в подобно искане, ако то е отправено от министър на икономиката, доколкото ограничаването на емисиите е свързано с рестрикции в индустрията …
При така поставено искане от министър на околната среда какво се получава в действителност?!.
По-високи квоти – възможност за по-дълго време несанкционирано обгазяване /в конкретния случай при генериране на електроенергия/, което определено е част от по-глобален и широко спектърен екологичен проблем.
Икономическият аспект има две страни – забавянето на сероочистките неминуемо води до финансови санкции от страна на ЕК. След налагането им, при ценообразуването на генерираната електроенергия от “Марица-Изток” ще се появи нова компонента – тази на наложената глоба, която ще се плати от всички потребители на услугата. Вероятността това да се случи е твърде голяма, особено след 01.07.2008 г! Който не вярва – да следи решенията на Комисията Шушулов /ДКЕВР/!
Социалното измерение на проблема засяга жителите на градовете, вдишващи “коктейла” на емисиите, изхвърляни в атмосферата - заболеваемостта, хронифицирането и инвалидизирането на децата им, както и правото им да живеят в здравословна и безопасна среда.
И разбира се, накрая политическия аспект на проблема.
Вече няма как да го коментираме извън обявеното като намерение за политика на Европейския съюз, доколкото България е негов член.
На 23.01.2008 г председателя на Европейската комисия Жозе Мануел Дурау Барозу, обяви пред Европейския парламент амбициозна програма за екологична “революция” в енергетиката, промишлеността и транспорта.
Барозу поиска до 2020 година:
- 20% по-малко вредни емисии парникови газове /дори до 30% за развитите държави/
- 20% по-висока енергийна ефективност
- 20% от генерираната електроенергия, да се получава от алтернативни възобновяеми източници /вода, слънце, вятър/
За България последното ще е почти непостижимо, макар заложената цифра да е 16% /при 9.8% за 2005 г/ доколкото ветровия потенциал е нисък, а водните ресурси се изчерпват.
Намаляването на вредните емисии ще струва около 60 млрд USD годишно или 0.5% от БВП на общността. Вече се появиха и предварителни разчети, според които всеки европеец ще трябва да отделя 3 € /или 4.36 USD/ седмично за реализирането на така представения проект!
Дебата е открит!
Колкото и противоречиви да са мненията, съмненията, претенциите на отделните държави или производства /индустрии/ относно индивидуалните квоти, недвусмислено е указана посоката. До 2009 г трябва да се постигне споразумение, което да бъде ратифицирано към 2012 г, когато изтича действието на Протокола от Киото.
България, като част от европейската общност следва да определи политиката си, съобразно националния интерес и възможности /природни, икономически, човешки ресурси и т.н./ и да реши: продължава с обгазяването или застава зад екологичната “революция” в енергетиката, транспорта, индустрията.
И когато дебатираме какво избираме, да обявим открито и категорично цената на избраното и да решим готови ли сме да я платим … доколкото този избор и тази цена ще пренесем и върху поколенията след нас!!!
Крадците на власт. Всеки трябва да изгле...
Конституция за гражданите. Я вижте дали ...
защо не опиташ!
пробвай!
тези неща малко се коментират, а се сещаме за тях когато видим финансовото изражение на подписаните спогодби, протоколи и ангажименти от името на държавата, които, в крайна сметка, се плащат от всички нас!
днес никой нищо не казва, но за това пък има глобална мрежа!
някой хора "се престрашават" и споделят
въпроса е колко ще ги чуят, от чулите ги, колко ще ги разберат, а от тях колко ще споделят позицията им!
а що се отнася до стачките - историята на последните години показа, че успешни са само на шофьорите ... умните да си правят изводите ...