От агенция “Фокус” научих, че на 16.01.2008 г е починал академик Никола Клюсев - първият министър – председател на независима Македония.
На 30.05.2005, след честване на 24-май в Киев, се запознах с асистентки на проф. Никола Клюсев. След месец и половина той пристигна в София, в качеството си на директор на Центъра за стратегически изследвания към Академията на Науките на Македония.
На 16 юли 2005 се срещнахме на ул. "Славянска".
Изборите за народно събрание бяха току що отминали и БСП беше спечелила най-много места в парламента. Академик Клюсев прояви жив интерес към политическата ситуация у нас. Странно му беше как БСП се готви да управлява. Няма ли да се получи разминаване между лявата идеология на партията и управленческата практика, която тя ще бъде принудена да използва. Честно казано нямах никаква представа, нито имах готов отговор на въпроса му. Бях впечатлена от живия му ум, доброто познаване на политическия живот у нас и широките интереси.
За съжаление, неговата идея и съкровена мечта за голям славянски /южнославянски/ университет, с широко представяне на българската наука, култура и образование, не можа да се осъществи. Може би беше твърде рано за такъв проект. Може би и днес все още е твърде рано …
Никола Клюсев напусна нашия свят, но мечтата му … мечтата остана!
Откъс от книгата на Никола Клюсев “ПРЕДИЗВИЦИ” Книга пъва
“ВЕРБА И ИЗМАМА" Скопие 2005 г.
Препознатлива е таа покорна и послушна интелигенциjа, коjа до вчера беше слепа глува за сите зла што доведоа до овоj хаос. Многумина од тие лукави итреци од редот на таа исполитизирана интелигенциjа, сметаа, а и се уште сметата дека е штетно и опасно да се пишува, зборува и решава за вистинските проблеми на националниот и државен опстоj. Зарем тоа не е рамно на турккање во бездна?!? А притоа, многумина кои се професионално обврзани да проговорат, денес упорно молчат, оставаjки ги медиокритетите да ни jа креираат иднината.
Има и такви, кои породи долго молчење, затскиени во аглите на историjата, заборавиле да зборуваат, им згаснал гласот, а се украсиле со звучни титули. Големите молчеливци во затворени кругови се поjавуваат среде раскошните порои од зборови. Она што го кажуваат е доволно интересно за уште повеке да ме интересира нивното молчанње, како што би рекол Конрад. Таквата молчалива интелегенциjа коjа доброволно се потчиннила на политиката, самата доброволно добила парализа на мозокот. Зашто молчањето, како што вели Голбраjт, е екстемна фома на одбрана. Оноj што молчи, веке во себе се сомнева, тако што твордоглавното молчење води до болно испитување, до маченње.
А оние со обмисла молчеливци, задоволни, со статусот и своjата посматрачка улога, оставаат други исто такви да зборуваат, иако никоj не ги слуша, зашто досадиле со своите проповеди.
Коде е краjот на молкот? Зарем уште ке слушаме, разни натрапници да проповедат за некаква свобода, демократиjа и права на човекот, а во суштина садистички да ги задушуваат тие возвишени човечки вредности.
абсолютно подкрепям мнението ви за отстояване на правата!
както и тезата на Холбрайт /която защитаваше и Клюсев/, че мълчанието не е нищо повече от екстремна форма на отбрана!
22.02.2008 07:42
споделям позицията ви за интелектуалците:-)
моята /в по-широк аспект/ съм се опитала
да обясня в "Бягство от свободата":-))))