Постинг
05.10.2022 22:42 -
ГРЪМ ОТ ЯСНО НЕБЕ
Автор: rosiela
Категория: Изкуство
Прочетен: 1142 Коментари: 7 Гласове:
Последна промяна: 07.10.2022 09:42
Прочетен: 1142 Коментари: 7 Гласове:
6
Последна промяна: 07.10.2022 09:42
/ разказ по действителен случай/
Преди години влязох случайно в една туристическа агенция, близо до нас, да си избера екскурзия извън България. Мирни времена, няма ковид, няма драми и трагедии, пей,сърце. Две млади жени, шефката височка, чернокоса, с късо подстригана коса, малко мъжкарана, ама печена жена, от любезно по-любезно ми предложи маршрути, избрахме с баща ми един, където, оказа се, ще пътувала и тя. Всичко мина толкова добре по гръцко, че аз й подарих две мои стихосбирки,любовни, щото щяла скоро булка да става, да са й на късмет.
Върнахме се по живо, по здраво в София.
Мина време, аз започнах работа в една телевизия. Културна програма. Това шапка на предаването, отделни раздели, патент, всичко беше оправено под конец, но не ни провървя много дълго, защото собствениците се изпокараха, разведоха и предаването не можа да бъде окрадено, защото беше патентовано, та измислиха някакво подобно, а то изтрая, докато закриха телевизията.
Стартът обаче беше много силен и аз реших да я поканя същата дама от туристическата фирма. Да я нарека Соня.
Отивам в познатия офис, Соня ме гледа начумерено, включва мобилния, излиза на улицата и се отдалечава. Ужким говори. Аз тръгвам след нея, тя бяга още повече. Бях като гръмната и реших да се опитам да разбера нещата, като подпитам мило другата служителка в малкия офис, която стана свидетел на поведението й.
Този път беше възрастна жена, другата млада я нямаше, явно беше напуснала и аз се върнах обратно да поговоря с нея, докато Соня бяга като дива коза по улицата. Очевидно на възрастната служителка й беше дотегнало Соня да й лази по нервите, та бързо се разбрахме:
- Тя е много фалшива жена, - каза ми.- Да не сте вие тази , дето сте й подарила две стихосбирки, пък като ги видял годеника й и Вас на снимката отзад, такива думи й надумал, не е за приказване и тя сама се отказала от него.
Нямаше как, разказах й и аз за случая. Как бях много доволна от нея, как й подарих книгите и как сега искам да направя със Соня телевизионно интервю.
- Аха, интервю, та онзи съвсем да лудне и да Ви търси. Я каква сте млада и хубава. Откажете се, не са тези хора за Вас, но не ме издавайте.
- Добре. Вие просто й кажете за какво я каня, тя, естествено, няма да се съгласи и край на историята. Вместо да е благодарна, че моите книги са й показали истината за човека насреща, тя на мене си го изкарва.
- Благодаря Ви.
- Аз Ви благодаря, че ми изяснихте нещата, нямах си и понятие, - усмихнах се аз и си тръгнах.
Дивата коза обърна гръб на ъгъла на тротоара и аз я оставих на спокойствие, хич и не я питах нещо повече.
Дали е имало после сватба един Бог знае, но проектобулката беше голям трън.
Разказвам на баща ми, а той:
- Я се постави на нейно място. Около теб бол кандидати, пък се назлъндисваш, а тя, бедната, какво я споходило от твоята любовна лирика, че и снимка на корицата отзад.
И се подсмихва тъничко, по адвокатски.
Нямаше какво да възразя на юриста.
5 октомври 2022г., София
Росица КОПУКОВА
Преди години влязох случайно в една туристическа агенция, близо до нас, да си избера екскурзия извън България. Мирни времена, няма ковид, няма драми и трагедии, пей,сърце. Две млади жени, шефката височка, чернокоса, с късо подстригана коса, малко мъжкарана, ама печена жена, от любезно по-любезно ми предложи маршрути, избрахме с баща ми един, където, оказа се, ще пътувала и тя. Всичко мина толкова добре по гръцко, че аз й подарих две мои стихосбирки,любовни, щото щяла скоро булка да става, да са й на късмет.
Върнахме се по живо, по здраво в София.
Мина време, аз започнах работа в една телевизия. Културна програма. Това шапка на предаването, отделни раздели, патент, всичко беше оправено под конец, но не ни провървя много дълго, защото собствениците се изпокараха, разведоха и предаването не можа да бъде окрадено, защото беше патентовано, та измислиха някакво подобно, а то изтрая, докато закриха телевизията.
Стартът обаче беше много силен и аз реших да я поканя същата дама от туристическата фирма. Да я нарека Соня.
Отивам в познатия офис, Соня ме гледа начумерено, включва мобилния, излиза на улицата и се отдалечава. Ужким говори. Аз тръгвам след нея, тя бяга още повече. Бях като гръмната и реших да се опитам да разбера нещата, като подпитам мило другата служителка в малкия офис, която стана свидетел на поведението й.
Този път беше възрастна жена, другата млада я нямаше, явно беше напуснала и аз се върнах обратно да поговоря с нея, докато Соня бяга като дива коза по улицата. Очевидно на възрастната служителка й беше дотегнало Соня да й лази по нервите, та бързо се разбрахме:
- Тя е много фалшива жена, - каза ми.- Да не сте вие тази , дето сте й подарила две стихосбирки, пък като ги видял годеника й и Вас на снимката отзад, такива думи й надумал, не е за приказване и тя сама се отказала от него.
Нямаше как, разказах й и аз за случая. Как бях много доволна от нея, как й подарих книгите и как сега искам да направя със Соня телевизионно интервю.
- Аха, интервю, та онзи съвсем да лудне и да Ви търси. Я каква сте млада и хубава. Откажете се, не са тези хора за Вас, но не ме издавайте.
- Добре. Вие просто й кажете за какво я каня, тя, естествено, няма да се съгласи и край на историята. Вместо да е благодарна, че моите книги са й показали истината за човека насреща, тя на мене си го изкарва.
- Благодаря Ви.
- Аз Ви благодаря, че ми изяснихте нещата, нямах си и понятие, - усмихнах се аз и си тръгнах.
Дивата коза обърна гръб на ъгъла на тротоара и аз я оставих на спокойствие, хич и не я питах нещо повече.
Дали е имало после сватба един Бог знае, но проектобулката беше голям трън.
Разказвам на баща ми, а той:
- Я се постави на нейно място. Около теб бол кандидати, пък се назлъндисваш, а тя, бедната, какво я споходило от твоята любовна лирика, че и снимка на корицата отзад.
И се подсмихва тъничко, по адвокатски.
Нямаше какво да възразя на юриста.
5 октомври 2022г., София
Росица КОПУКОВА
Следващ постинг
Предишен постинг
1.
missana -
Роси, твоят разказ е прекрасен илюстртивен пример към сентенцията от Талмуда:
05.10.2022 22:59
05.10.2022 22:59
"Няма добро останало ненаказано!"
И аз разведох една дама, в желанието си да я спася, но за да се поясня ще трябва да напиша минироман.
цитирайИ аз разведох една дама, в желанието си да я спася, но за да се поясня ще трябва да напиша минироман.
Помня, разказвал си ми за дамата.
цитирайНо съдба! Можеш да я избегнеш само ретроспективно. Тъй й е било писано.
цитирайС интерес прочетох, Роси.
Атрактивното заглавие напълно подхожда на описаната случка.
цитирайАтрактивното заглавие напълно подхожда на описаната случка.
Е, всичко трябва да се очаква от човека.
Един мой дядо казваше : "Да, човек звучи гордо", но преди това го подуши дали е човек.
цитирайЕдин мой дядо казваше : "Да, човек звучи гордо", но преди това го подуши дали е човек.
zemja написа:
С интерес прочетох, Роси.
Атрактивното заглавие напълно подхожда на описаната случка.
Атрактивното заглавие напълно подхожда на описаната случка.
kvg55 написа:
Е, всичко трябва да се очаква от човека.
Един мой дядо казваше : "Да, човек звучи гордо", но преди това го подуши дали е човек.
Един мой дядо казваше : "Да, човек звучи гордо", но преди това го подуши дали е човек.
Търсене