Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Архив
Постинг
31.08.2016 07:11 - НПО - активни, но само срещу пари и под чужда диктовка
Автор: chara Категория: Политика   
Прочетен: 3869 Коментари: 5 Гласове:
18


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

     1192 медийни участия и анализи за година отчита знакова организация от гражданския сектор, друга тренира бъдещи лидери да станат "продавачи на добро"


image

     Те са виртуози в писането на проекти по начин, който се харесва на дарителите им. Те умеят да "обличат" направеното (независимо дали е значимо за общността или само за спонсорите им) в красиви думи. Те полагат неимоверни усилия да изглеждат убедителни. И вярват в онова, което правят. Вероятно. Те работят за пари, макар точно за тази част от дейността си да не обичат да говорят, и по проблеми, инициирани от партньорите им - чуждестранни дарители. Техни теми са демокрацията, европейската интеграция, съдебната система, правата на малцинствата, корупцията, условията в затворите, националната сигурност, изборите, опазването на околната среда, пазарът, мигрантите. Напоследък изненадващо обърнаха внимание на неравенствата, бедността, заетостта, електроенергетиката, че дори и на готвеното между САЩ и ЕС споразумение за Трансатлантическо партньорство за търговия и инвестиции (ТТИП). Те консултират изпълнителната власт, обучават, възпитават млади лидери, създават стратегии и интернет страници, занимават се със социалното включване и овластяване на уязвими групи. Част от тях, според доклад на ДАНС, са

използвани от чужди специални служби

за формиране на влияние и оказване на въздействие. Признава го институцията, която години наред държи чадър над тях, игнорирайки Закона за достъп до обществена информация.
      Колкото и да се свенят да го признаят, медиите ги обичат. За 2015 г. само една от няколкото знакови неправителствени организации (НПО) в България - Институтът за пазарна икономика, отчита рекордно медийно присъствие с 1192 участия, препечатки и анализи. Средно това е повече от три пъти на ден. Всеки ден, 365 дни в годината, на обществото е внушавано колко прекрасен е пазарът и как всичко трябва да бъде оставено на него, каквато е основната мисия на Института. Анализаторите му обаче избягват да коментират дружества, извадени пред скобата на същия този пазар и осигурили си дългосрочна финансова изгода или друг тип доминация, като американските ТЕЦ-ове, ВЕИ-централите, мобилните оператори, търговските вериги, водната и златната концесии, нефтената рафинерия, разпространението на печатната преса и т.н.
      Бърз преглед на финансовите отчети (виж таблица) на десет от спечелилите си популярност български НПО сочи, че приходите им от дарения през 2015 г. са с около 35% по-малко в сравнение с предходната 2014 г. и

възлизат на близо 12 млн. лв.

Въпреки това сумата не е за пренебрегване, сравнена с парите от европейските фондове, дадени за укрепване на капацитета на структурите на гражданското общество. За целия първи програмен период от приемането ни за член на ЕС (2007-2013 г.) те бяха в размер на 17 447 497 лв. Заедно със средствата за дофинансиране, отпуснати от бюджета, достигнаха 18 млн. лв. Толкова получиха десет български НПО само за 2014 г. Спадът в постъпленията от стопанска дейност (за онези от тях, за които има публично достъпна информация) през 2015 г. в сравнение с предходната е значително по-малък - около 11% (виж таблица). Въпреки това на представянето на индекса за устойчивост на НПО в България (на 26 юли т.г.) беше отчетено, че секторът е в застой, а сред най-големите предизвикателства пред него бе посочена липсата на финансова устойчивост. 
      Вече не е тайна, че огромна част от неправителствените организации - около 40 000 общо за страната, съществуват единствено на книга. Едва 20-25% от тях, само регистрираните в обществена полза, имат задължение да представят отчетите за дейността и приходите си пред Министерството на правосъдието. Справка в базите на АПИС и Информационната система за управление и наблюдение на структурните инструменти в България (ИСУН) сочи, че нестопанските организации се активизират,

когато получат финансиране

Тогава в отчетите им за броя осигурени лица се появяват числа, различни от нула, но само за времето, докато траят проектите. Иначе казано, активността на НПО е свързана с наличието на финансиране. Примерите са безчет и сред тях са Сдружение "Агенция за енергиен мениджмънт - гр. Попово", спечелили грант в размер на 154 271 лв.; Сдружение "Регионален младежки парламент" с грант за 160 776 лв.; Сдружение "Младежи за Благоевград" с грант за 235 419 лв.; "Център за устойчиво регионално развитие" - Габрово, с грант 270 919 лв.; Сдружение "За бъдещето на община Ветрино" с грант 233 145 лв.; Фондация "Модерно образование и наука" с грант за 229 085 лв.; Фондация "Електронно здравеопазване България" с грант за 273 239 лв., и т.н. Общото между тях е, че имат осигурени лица от 6 до 24 месеца. Със спиране на еврофинансирането и предаване на отчетите дейността се преустановява. До следващия проект, транш, поръчка.
      Проблемът беше изговорен публично от доц. Антоний Гълъбов (виж каре). Той отиде по-далеч в анализа си, признавайки, че темите, по които работят неправителствените организации, са подсказани отвън. Те вълнуват повече дарителите на средствата или служат за

прокарване на определени идеи

формиране на нагласи в обществото и осигуряване на медийно присъствие. Доказателства за това има в отчетите, публикувани от Министерството на правосъдието. През 2015 г. Институт "Отворено общество" е финансирал с 46 189 евро фондация "Капитал" за проект "Информирани и толерантни", Дарик радио - с 19 836 евро за седмични антидискриминационни предавания "Дай ми правото" и провеждане на радиожурналистически стажове за роми. "Пирин ТВ" е получила 22 274 евро за въвеждане на уроци по демокрация в българските училища. Фондация "Инфо спейс", чийто управител е и собственик на "Медияпул" ООД, е финансирана с 43 173 евро за проект "Реформирай това!", представляващ журналистическо наблюдение на провеждането на реформаторски политики в ключови области с цел осигуряване на по-широка обществена информираност и по-голяма гражданска ангажираност. Проектът на фондация "Промедия" за установяване на "Професионални стандарти и подкрепа за саморегулация в комуникацията на НПО чрез традиционни, нови и социални медии" е получил 38 700 евро.
     Институт "Отворено общество" финансира и проекти като "Лалугерът какво е, природата защо е" (5000 евро) на туристическо дружество "Узана", идеята за изследване и популяризиране на слънчева топлофикация на сдружение "Креакта" (12 491 евро), както и фотоизложба, наречена "Мултикултурни аспекти на човечността" (17 788 евро), организирана от д-р Невен Енчев, брат на известния пластичен хирург д-р Ангел Енчев.
      Българското училище за политика "Димитър Паница" (БУП) не остава по-назад с екзотичните проекти. Според отчета му то е обучавало млади лидери за "продавачи на добро" или как атрактивно да презентират каузи, формирало е култура на филантропия сред тях, разказвайки я като неотменна част от съвременното лидерство. Дали това са проблемите на българските кандидат-лидери едва ли е от значение. Американската фондация "Чарлс Стюарт Мот" дава

пари за "тренировки" по филантропия

и БУП ги осъществява.
      Какво ли ще се случи, когато Швейцарската програма, Норвежкият механизъм и еврофондовете - основните донори на НПО в България, приключат? Когато и финансирането от организации като "Америка за България", "Фридрих Науман", "Конрад Аденауер", "Чарлс Стюарт Мот", "Отворено общество" стане символично? Пари от бюджета ли ще даваме за дейността на шепа граждански активисти, представляващи единствено себе си? Или ще се случи друго. Неправителственият сектор ще се обърне към истинските интереси на общността, ще ги брани пред местната и централна власт, и тогава с основание ще иска и ще разчита на подкрепата на гражданите.
    

Доц. д-р Антоний Гълъбов:
Нямаме достатъчно хора, готови да правят нещо заради кауза

Първата вълна от създаване на НПО в България следваше логиката на финансиращите организации. Така се озовахме с 40 ромски организации и малко повече от 50, защитаващи правата на жените. Огромно струпване по приоритетите на донорите, изключително малък рефлекс, ниска степен на чувствителност към нашите собствени проблеми.
Вторият голям проблем беше изключителната концентрация на НПО само в големите градове на страната. В малките населени места по същество няма НПО. Това, че те са концентрирани в София и големите градове, е част от неадекватността на самото структуриране на неправителствения сектор.
Третият много сериозен проблем е свързан с доброволното участие. Неправителствените организации се превърнаха в специфичен пазар на труда. Те се превърнаха в специфичен тип заетост. Имаме свръхинституционализация. Създаване на прекалено много структури на гражданското общество, които започнаха да мислят за осигуряване на заплатите на служителите си. Ние нямаме достатъчно хора, готови да правят нещо заради кауза, заради мисия. Ние продължаваме да работим с хора, които се интересуват от социални осигуровки, доходи и т.н.

(Част от изказването, направено на 26 юли 2016 г. по време на представяне на Индекса на устойчивост на НПО в България за 2015 г.)

Приходи от дарения

image


           Приходи от стопанска дейност

image

 

Светла Василева


 



Тагове:   финансиране,   проекти,   НПО,


Гласувай:
18



1. nadzambunata - Ами щом плащат...
31.08.2016 08:34
Добре си написала за грантовските организации, но защо си засегнала САМО финансовия аспект? На мен в статията ми липсват социално-стопанските ефекти от тези дейности. Това, че нямало хора, които да се борят за каузи безплатно е едно малко последствие. НПО-та са си живи корупционни схеми, дегизирани, като милосърдни сестри и с тях трябва по-грубо, с точилката трябва, а не да ми мрънкате как нарядко се били осигурявали заетите!
Накратко: публикувала си само една статистика, която е достъпна за всеки.
цитирай
2. apostapostoloff - От години повтарям, че
31.08.2016 10:00
кака Цонка, Асен Кришнарят, Мласият задник Глишев и останалите безделници, тунеядци и провокатори са на ясла при ЦРУ. Най- сетне и посерковците от ДАНС се престрашиха да го потвърдят.
цитирай
3. krassko - Права си, но няма кой да те чуе
31.08.2016 16:54
Все пак има Господ, за двамата които искат да няма магистрала Струма заради костенурките и охлювите. Нали те са противници и на втори лифт в Банско. Голяма работа, че скиорите си плащат и чакат по 4 часа за лифта.
В Австрия и Швейцария имат 8 - 9 пъти повече горски пътища на хектар от нас.
Само че там няма платени "еколози".
цитирай
4. mamkamu - Всъщност повечето от тези НПО-та са ...
31.08.2016 18:42
Всъщност повечето от тези НПО-та са жизнено необходими на страната ни, защото без тях тя ще заприлича на Узбекистан. Просто трябва да има някой, който да критикува властта, щото повечето от милото ни народонаселение не се интересува от такива работи и е способно да си кибичи пред масата, чакайки Държавата-майка да му осигури пиенето и мезето.

Тия данни, които ги цитираш всъщност са представени от самите НПО-та. Чудя се защо подобна информация не мога да видя публикувана от организациите спонсорирани от Кремъл?!

И да, натъманянковци :) винаги ще има. Утре, ако Путин вкара зелени човечета тук, те ще запеят друга песен. Всичко опира до принципи и чувство за цивилизационна принадлежност. А това не се купува.
цитирай
5. tikoev - Дали има аналог на "протес...
31.08.2016 18:50
Дали има аналог на "протестърското" движение? Цяла година е това! Парите? Кой? Кой?
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: chara
Категория: Политика
Прочетен: 6417505
Постинги: 279
Коментари: 11520
Гласове: 89145
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031