Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Архив
Постинг
01.08.2016 19:09 - Славчо Нейков: В момента България няма официална позиция за "Белене"
Автор: chara Категория: Политика   
Прочетен: 5564 Коментари: 10 Гласове:
16

Последна промяна: 01.08.2016 21:09

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

     Да имаш ядрена енергетика като държава не означава само да имаш друг източник за производството на ток, а да имаш друг тип икономика, казва енергийният експерт

image

 

Славчо Нейков е юрист, възпитаник СУ “Св. Климент Охридски”.  От 1992 г.  работи в енергийния бранш. У нас е заемал различни постове в държавната администрация, сред които главен секретар на Министерството на енергетиката  и член на Държавната комисия за енергийно регулиране; водил е преговорите при присъединяването ни към ЕС по глава “Енергетика”. Работил е в Брюксел към в Секретариата на Енергийната харта, бил е директор на Секретариата на Еенергийната общност във Виена и зам.-генерален директор на “Нафтоиндустрия Србие” в Белгради др. От края на 2014 г. до момента е председател на УС на Института за енергиен мениджмънт.

 

Интервю на Светла Василева

Цитат:
През призмата на енергийния сектор санкциите срещу Русия вече са контрапродуктивни.

 

- Г-н Нейков, предстои среща на високо ниво Русия-Турция.Ще се възроди ли проекта “Турски поток”?
- Вече беше обявено, че президентите на двете страни ще се срещнат в началото на август т.г. Аз не бях изненадан от това, че ще има двустранна такава среща ще има, и то относително бързо след конфликта помежду им по повод сваления самолет. Не очаквах обаче, че тя ще се случи толкова бързо и то на това най-високо ниво. Не се съмнявам, че ще има и обсъждания в областта на енергетиката – в това отношение Турция и Русия имат дългосрочно партньорство, макар и понякога подлагано на съмнения. Нека припомня, че така нареченият “Син поток” беше отписван от доста експерти, даже имаше една игра на думи на английски. Той беше наричан вместо “Blue stream” (Син поток), “Blue dream” (Синя мечта), но газопроводът взе, че стана. Другата причина, поради която не бях изненадан от предстоящата среща е това, че въпреки конфликта на политическо ниво,  спрените търговски отношения, призивът за ограничаване на туристическия поток, работата по един проект не беше спряна - този за АЕЦ «Акую». Както се казва, когато на масата има 20 млрд.долара търговски взаимоотношения, те са стимул за преодоляване на някои политически кризи. Извън темата за ядрените мощности в Турция обаче бих искал да добавя, че според мен тази среща в голяма степен ще повлияе и на геополитиката за развитие на газовите проекти в региона.

- «Турски поток» ли имате предвид?
- Не само него, а и взаимоотношенията с други страни, с някои от които и ние имаме договорености - визирам Азербайджан. Да не забравяме също, че в дългосрочна перспектива не само България, а и ЕС гледат към Иран и Туркменистан по отношение на газа. В контекста на промяната на взаимоотношенията между Турция и Русия, особено ако се тръгне към възобновяване на проекта «Турски поток», то неминуемо ще повлияе и на развитието на другите проекти. Това, което е важно за нас в практически план, а също така частично и за ЕС, е развитието на проекта ТАП (Трансадриатическия газопровод). Според мен ролята му малко се преувеличава. Вие знаете, максималният му капацитет е 16 млрд.куб.м, но 6 млрд.куб.м от тях са предвидени за Турция, а от останалите 10 млрд.куб.м по-голямата част вече е блокирана от Италия. Това, което ще остане от този проект за нашия регион не би било толкова много. Но все пак е някаква алтернатива за диверсификация, а ние имаме договореност за 1 млрд.куб.м с Азърбайджан.

- Договореност на теория и в бъдеще, нали така?
- Да, на теория, но тук възникват и други принципни въпроси. Ако погледнем, потреблението на газ в България, през последните 10 г. то е спаднало повече от два пъти.

- То е смешно малко, но не е чак като на Македония.
- Така погледнато добре е, че има алтернатива, но трябва да сме реалисти, не само по отношение на сигурността на снабдяването, а и по отношение на сигурността на потреблението.

- Нека сме реалисти, да. Газът от ТАП, ще бъде ли конкурентен на този от «Турски поток» при положение че капацитетът на първия е 16 млрд.куб.м и изграждането му ще струва 45 млрд.евро, а вторият е с капацитет 63 млрд.куб.м и ще струва 15 млрд. евро?
- Едно от «хубавите» неща в енергийния сектор е, че прогнозите не се сбъдват. Това прави живота на анализаторите много интересен. Мисля, че ценовият анализ на такъв тип проекти се променя много бързо във времето, така че и тези числа са доста условни. Погледнете например какво стана с ценовото движение на един проект като «Белене». Преди  12 г. той беше оценяван на 3,9 млрд.евро. Преди 6 г. беше малко над 6 млрд.евро, а сега се говори за 10 млрд.евро.

- Никой не казва как е стигнал до това число обаче.
- Да. Така че тези числа са относителни. Или един друг много важен фактор, който традиционно се подценява – разивитието на технологиите. В тази връзка искам да припомня само два факта. Независимо от проблемите, говоря на европейско ниво, около възобновяемите енергийни източници, те масово навлизат и масово се развиват. Това, че в България има проблеми с тях се дължи на грешна политика. Другият пример, който мога да дам – ние сме вече във времето на развитието на портативните ядрени реактори с мощности до 100 МВт. Този тип технологичен прогрес в никой случай не е за подценяване. От тази гледна точка развитието на проекти като “Южен поток”, “Турски поток” и всички други “потоци” трябва да отчита развитието на технологиите защото въпросът не е само откъде ще дойде газ, а и какво ще се прави този газ.

- Като казахте газ, излиза, че Турция дава амбициозна заявка за присъствие на газовата карта на Европа. Откъдето и да идва газът - от юг, югоизток, ще минава все през нейна територия. Къде е България във всичко това?
- Има една положителна тенденция през последните две години, която трябва да отчетем. Тенденцията е за връщане на България с проактивна позиция в рамките на европейската енергийна политика, т.е. ние вече не сме толкова потребители на това, което казва Брюксел, а се появяваме активно на европейската маса, на която вървят обсъжданията.

- Мислите ли?
- Да и давам веднага два примера. Първият е идеята за газовия хъб. Пак казвам това е идея, но стигнахме до там европейски комисари официално да дават подкрепа за развитието й. Какво ще стане, това е друга тема. Вторият. Скоро имаше анонси от страна на ЕК за приватизиране на части от “Булгартрансгаз” и те срещнаха изключително сериозна реакция от страна на премиера. Това е нещо, което също трябва да бъде отчетено като проактивна политика. Разбира се могат да бъдат дадени и други примери в обратна насока. Този, който аз мога аз да дам е свързан с енергийният регулатор. До неотдавна нашият регулатор беше изчезнал от европейската карта като активност  в рамките на от Агенцията за сътрудничество на енергийните регулатори, където той е член по право. Сега има някаква тенденция към за връщане към по-активно участие в този формат.

- Какво значи “изчезна”?
- Допреди една година с мен лично са се свързвали от ЕК с молба да разговарям с регулатора да пратят някого на заседанията на съответните работни групи. Да не говорим за това, че в рамките на четири години се смениха десет председателя на КЕВР, а в рамките на пет години – десетина директора на НЕК. Всичко това беше илюстрация на нестабилност. Специално за регулатора допреди около година ситуацията беше трагична. Сега новият председател прави опити да възобнови появяването на българския регулатор на европейската карта.
     Като цяло обаче опитът ни в тези 25 г. е показал, че за съжаление политическата ни класа не отчита едно много важно обстоятелство. Енергийният сектор е стратегически сектор. За него е нужен много повече консенсус и стратегическо виждане защото от гледна точка на инвестициите в енергетиката те се осъществяват дълго време и веднъж направени са за много дълго време. Така погледнато разнобоят в политическата класа по някой път определено дразни. Аз искрено се надявам сега по повод на проекта “Белене” например, да се стигне до някакъв политически консенсус. Това предполага и формален акт, не само приказки. Конкретно - трябва да се приеме нова енергийна стратегия.

- Няма време за това защото всеки ден едни 167 000 евро се трупат!
- Това действително е сериозна сума  Въпросът предполага много бързо намиране на решение. Според мен първата стъпка, която трябва да се предприеме е да се постигне съгласие с руската страна за схемата за издължаване. Ако няма такова двустранно разбиране, аз лично много се съмнявам, че Русия ще демонстрира заинтересованост да подпомогне България за реализацията на тези реактори независимо къде и как. Както знаете без съгласие на производителя те не могат да бъдат продадени заради гаранционните условия. Разбрахме, че се министър Петкова да се е върнала от Москва с конкретни договорености за работна група, която да търси конкретни решения – надявам се това да включва и начина, по който тази сума ще бъде издължена възможно най-бързо – това е изгодно и за двете страни.
     Мисля обаче, че крайното решение на този въпрос ще бъде взето на най-високо ниво и то в контекста на по-цялостни обсъждания на връзките между България и Русия – от такава гледна точка смея да прогнозирам, че относително скоро ще има среща на премиера Борисов с руското ръководство.

- Дайте да си говорим честно. Руската страна е заинтересована да си получи парите, какво ще правим с реакторите е наш проблем.
- Руската страна според мен е наясно, че НЕК не може да извади от касата 550 млн.евро и колкото още милиони се натрупат от лихвите, т.е. и руската страна е заинтересована ние по-бързо да решим какво ще правим, защото това ще е стъпка към възможността тя да си получи сумата по-скоро.

- Ние обаче не сме решили.
- Това е проблемът. В момента България няма официална позиция, въпреки че темата въобще не е нова . Аз лично си представям, че ще бъдат подготвени няколко варианта за решение, които премиерът да ще представи в парламента, респективно и пред обществото. Само че сега следва един месец отпуск за депутатите, след това влизаме в предизборни емоции. Същевременно, лесни решения няма. Моето лично мнение обаче е, че “Белене” като проект няма да бъде реализиран.

- Защо?
- Ние отървахме тотално момента, отървахме пазари, отървахме изгодната ценова рамка за изграждането на такъв проект и не на последно място нещата и от технологична гледна точка щяха да изглеждат по-различно предвид алтернативните начини за производство на електроенергия. Не бива да забравяме и неяснотата около цената към момента. Аз не съм виждал някакви конкретни изчисления само чуваме различни числа – 10 - 11 млрд.евро. Има и другото. С времето този проект събра много негативни емоции, в смисъл такъв, че всички говорят за него, че това е корупционен проект. Паралелно с това обаче не бива да забравяме и фактът, че - българското общество като цяло е положително настроено към ядрената енергетика въобще, не говоря за “Белене”.

- Добре, как ви се струва, може ли да сме една от 30те ядрени държави в света…
- И в ЕС има 14 държави с ядрена енергетика

- И сега да отстъпим от тази позиция? Една АЕЦ “носи” със себе си и експертиза, специалисти, технология и не само.
-  Да имаш ядрена енергетика като държава не означава само да имаш друг източник за производството на ток, а да имаш друг тип икономика. Ако погледнем прагматично нещата, това е потенциален обект, който се намира в една част на България, която икономически е много зле, т.е. осъществяването на такъв проект ще има много широк ефект, но пак казвам - въпросът е до цената. Аз смятам, че това, което е заложено в правителствената програма по отношение на развитието на ядрената енергетика, а именно липсата на държавни ангажименти по отношение на изкупуване на тока и на финансирането, е правилно. Това е принципна позиция и тя не касае “Белене”, а принципното развитие на ядрения сектор, защото с либерализацията на пазара…

- Защото “Мариците” са голяма обеца на ухото.
- И това да, но и..... защото с либерализацията се търси конкурентното начало, а не държавната ангажираност, така че ситуацията, при която политическият консенсус трябва да бъде постигнат е много сложна. Пак казвам - за мен не е реалистично да очакваме “Белене” да бъде изграден като проект при тази ситуация и при тези неясноти. Още повече, че към момента аз не си представям постигането на политически консенсус лесно.

- Защото връх е взело политическото говорене, а не експертното.
- Така е. Аз говоря само през призмата на енергийния сектор и не правя политически коментари, но в тази връзка има и още важни фактори, които трябва да се отчитат. Смятам, че през последните десетина години ние стигнахме до положение, в което взаимоотношенията ни с Русия в областта на енергетиката бяха излишно усложнени. Това се случи защото, според мен, не се отчитаха реалностите. Когато говорим за енергетика на европейско ниво през призмата на взаимоотношенията ЕС-Русия, основно си мислим за газ, но това не е достатъчно. Извън работата на Русия в ядрената енергетика, която не се отнася само за България, а и за Унгария и за други старни, става дума също така за нефт (има рафинерии на територията на ЕС, които са под руски инвестиционен контрол, включително и в България), става дума и за въглища. Въпросът е много комплициран и аз съжалявам, че от 2011 г. взаимоотношенията ЕС-Русия в областта на енергетиката под формата на т.нар. енергиен диалог -  бяха блокирани, което индиректно повлия и върху страните- членки, включително и върху България. Положителният елемент, който се появи неотдавна на европейско ниво, беше миналата година когато Съветът на министрите прие решение, свързано с развитието на енергийната дипломация, в което има анонс затова, че взаимоотношенията с Русия могат да бъдат преразглеждани с оглед на тяхното подобряване. От такава гледна точка  ние сега като страна сме в практическото положение, при което търсейки усъвършенстване на двустранните взаимоотношения Русия-България в областта на енергетиката, като страна член на ЕС, можем да повлияем върху цялостната политика на ЕС. Пак подчертавам зависимостта отс Русия обективно е много голяма и Русия ще остане дългосрочен партньор в областта на енергетиката.

- Мислите ли, че ние имаме капацитет за подобна крачка?
- Надявам се. Искам да подчертая, че освен енергийната зависимост от Русия, за нуждата от друг тип диалог и на национално, и на европейско ниво има и други същностни аргументи -  че ние имаме един много голям общ проблем, който се отнася не само до България, но и до ЕС и Русия. Това е проблемът с енергийната сигурност. Тя обикновено се разглежда само в контекста на сигурността на доставките, а сега на преден план излизат съвсем други предизвикателства, особено в контекста на опасностите от енергиен тероризъма. Тези предизвикателства са огромни. Там трябва да вървим заедно напред и като политика в това отношение и като конкретна превенция. Не дай боже някъде ако да  стане нещо. Ние сме обречени да си сътрудничим и в това направление. Нека да кажа, че заплахите от енергиен тероризъм вече въобще не са абстракция. Да припомним, че в Белгия в ядрена централа тази година, компетентните служби бяха установили възможност за терористичен акт.  Като цяло политиката за енергийната сигурност трябва да се преосмисили не само на национално, но и на европейско ниво, вкл. и предвид обвързаността на европейската инфраструктура с руски инвестиции, и то не само в България, а навсякъде. Така, от гледна точка на енергийния сектор и въпросът за санкциите трябва да бъде преосмислен защото - не може да се търси сътрудничество в рамките на една такава важна тема когато имаш такъв тип взаимоотношения,  защото ефективното сътрудничество е въпрос на доверие – и не само. Ето защо смятам, че през призмата на енергийния сектор санкциите срещу Русия вече са контрапродуктивни.

 

 duma.bg

SaveSave



Гласувай:
19



Следващ постинг
Предишен постинг

1. bojinkata - Кога ли е имала?
02.08.2016 09:58
Кога ли е имала?
цитирай
2. chara - Под текст на експерт глупости няма да търпя!
02.08.2016 12:02
Ако някой се чувства достатъчно компетентен да каже нещо по кръга въпроси,
които са обсъждани в интервюто, ще го изчета с удоволствие.
цитирай
3. brancaleon - Моите уважения, но това са общи приказки на чиновник.
02.08.2016 12:28
В интервюто липсва експертно мнение за каквото и да било, което да подлежи на обсъждане.
цитирай
4. blackpredator - остави ги тъпанарите бе Чара
02.08.2016 12:34
тия шушляци не щат да са наясно, че 2017 и 2019 година изтичат лицензите на "Козлодуй"
лошият Путин, респ. "Росатом" ще дадат още 15-20 години, а после?
после Йосковците и Постолите ще въртят педалите на ЯдЕЦ "Белене"

навсякъде простите около нас усилено строят АЕЦ:
- в Румъния - два блока по 700 МВт "Канду"-6
- в Унгария - два блока по 1000 МВт ВВЕР
- в Словакия - два блока по 440 МВт ВВЕР като нашите ІІІ и ІV в "Козлодуй", дето ги затрихме
- в Турция - две централи с по 4 блока - 4 по 1000 МВт ВВЕР и 4 по 1000 МВт АТМЕА (френско-японски)
"Росатом" можеше да инвестира 49% още преди 5 години, преди Месията да спре проекта, за да зарадва Хилари Клинтън, което пък бе доказано и от нейната разсекретена кореспонденция
цитирай
5. brancaleon - 4. Blackpredator
02.08.2016 13:26
Блаки, виж друже в България се къпем в изобилие от скъпа електроенергия. Производството превишава с пъти потреблението, нещо подобно на бума в стройтелството - предлагането на жилища е 7 пъти повече от търсенето.
Хубаво даваш примери за другите държави, ама там има ред, действащи регулатори и стратегия за години напред. Тука при нас е свободна инициатива плюс лобизъм и клиантелизъм - ред няма, но има свръх производство.

Този човек от интервюто акцентира върху "позиция за нещо си", без да има ясна представа как ще развиваш един отрасъл 30 години напред и доколко това е резонно и икономически обосновано.
Пък изявленията, че видиш ли ядрената енергетика изисквала някаква си специална икономика и незнам си какво още .... еми щуротия, освен ако не възобновим уранодобива и тежкото машиностроене, после да почнем сами да си правим реакторите и горивото за тях. Тука в България само експлоататорите на АЕЦ се обучават т.е. работещите.

Иначе на общи приказки ..... всичко може.
цитирай
6. blackpredator - да бе Бранкалеоне
02.08.2016 15:45
къпехме се
сега саде Мариците и половин "Козлозуй"
е и скъпите ВЕИ-та
и у горещото преди десетина дни системата аха да клекне
те енергийните мощности не са като Мадарския конник
тъй или иначе след 15-20 години ще са друг паметник
и после? от експорт-импорт
иначе съм съгласен, че интервюто гаче е от физиотерапевт, нежели от голям експерт

цитирай
7. getmans1 - Като прочетох визитката заочаквах ...
02.08.2016 17:03
Като прочетох визитката заочаквах въпрос и за " малките" реактори.

И друго ми хареса даа, след експерти трябва да говори "умно" както в статията за "хъба Му" в този смисъл виждам доста мнения за "бъсалката"
Приятен ден, Чара и-и го давай все така ... експертно!:)))
цитирай
8. energywatch - Може лица, като Агов, Ил. Василев, Гамизов да са експерти, щом са ги определили като такива и за това получават пари?!
02.08.2016 17:04
blackpredator написа:
къпехме се
сега саде Мариците и половин "Козлозуй"
е и скъпите ВЕИ-та
и у горещото преди десетина дни системата аха да клекне
те енергийните мощности не са като Мадарския конник
тъй или иначе след 15-20 години ще са друг паметник
и после? от експорт-импорт
иначе съм съгласен, че интервюто гаче е от физиотерапевт, нежели от голям експерт



Всъщност от визитката на интервюирания се вижда, че е завършил право в СУ, а не енергийна специалност в ТУ. Вярно е че е работил в бранш енергетика, и отговаря смислено на въпросите, но в момента е Председател на УС на ИЕМ и като такъв основното му задължение вероятно е да свиква заседанията на УС, което на интервюиращата е пределно ясно.

....но кой съм аз, че да съдя кой какъв експерт е?
Може пък лица, като Ас. Агов, Ил. Василев, Ст. Гамизов да са експерти, щом са ги определили като такива и за това получават пари?!

Категорично мога да потвърдя, че с правните аспекти на енергетиката е много добре запознат, като експерт е по добър от изброените трима барабар с Т. Петкова взети заедно!
цитирай
9. mihala - Предлагам да го приемем като пол...
02.08.2016 18:56
Предлагам да го приемем като политексперт, който вижда в реакторите заплаха от терористи. За експерт в дадена област се заплаща, а не както при соц.дайте да дадете.
цитирай
10. aculata - Организирана посредственост
02.08.2016 19:04
mihala написа:
Предлагам да го приемем като политексперт, който вижда в реакторите заплаха от терористи. За експерт в дадена област се заплаща, а не както при соц.дайте да дадете.


А-а-а-а! Не така! Не е достатъчно да взимаш пари за да си експерт, трябват и други качества, специфични способности и познания!

Не разбирате ли, че в България има "ОРГАНИЗИРАНА ПОСРЕДСТВЕНОСТ"?
Въпросите са:
Кой е организира?
И превърна ли се организираната посредственост в организирана престъпност и как?
цитирай
11. jelezov - В енергетиката може да се откроят ...
07.08.2016 04:27
В енергетиката може да се откроят три аспекта: технико-технологичен, икономически и юридически. Г. Нейков, благодарение на това, че се е родил умен, бил е трудолюбив и амбициозен, се е изградил като превъзходен експерт по правните проблеми на енергетиката. В останалите два сектора (аспекта) е лаик и друг не може да бъде. В особено опасни дилетанти се превръщат юристите, когато си въобразят, че разбират и от икономика. Под икономика трябва да се разбира системата на икономическите отношения, която е нещо различно от материално-техническата база. Подобни експерти-дилетанти се познават по грешната употреба на основни икономически понятия. Например много често се среща отъждествяване, не различаване на понятията "добавена стойност" и "принадена стойност", употребата им като синоними.

От смисъла на казаното от господина съдя, че той е дълбоко и безвъзвратно заразен от неолибералната идеология, което го определя като твърде значителна опасност за развитието на енергетиката ни.

цитирай
Търсене

За този блог
Автор: chara
Категория: Политика
Прочетен: 6424076
Постинги: 279
Коментари: 11520
Гласове: 89145
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031