Алексей Елисеев е роден през 1983 г. Възпитаник е на Беларуския държавен университет, доктор на историческите науки. В момента е преподавател в минския филиал на Руския икономически университет "Г. В. Плеханов". Той е заместник-председател на беларуската партия на левите "Справедлив свят" и член на управителния съвет на Партията на европейската левица. Интервюто е направено по време на международната конференция "Алтернативи за лява политика", организирана от ПП "Българската левица" в София.

Интервю на Светла Василева

- Г-н Елисеев, партия "Справедлив свят" всъщност е бившата Комунистическа партия на Беларус?
- Точно така.

- Как се чувстват комунистите в Беларус днес?
- Активистите на партията живеят точно така, както и активистите на другите политически партии.

- Питам ви, защото в България, когато кажеш публично, че си ляв, още повече ако кажеш, че си комунист, рискуваш да бъдеш обруган и пратен в Сибир.
- У нас няма никакво ограничително или дискриминиращо законодателство относно лявата идеология или пък относно комунистическата идеология и комунистическите символи. Общата политическа система на Беларус е такава, че всички политически партии са достатъчно слаби.

- Как обяснявате това?
- Съвременната политическа система на Беларус е силно персонифицирана. Фактически тя е ориентирана към една личност, тази на президента.

- Можем ли да говорим, че тя в някаква степен е авторитарна?
- Не в някаква степен, а повече от авторитарна. Има определени тенденции на движение вече не просто към авторитаризъм, а от авторитаризъм към тоталитаризъм. Авторитаризмът се проявява в това, че в Беларус са ликвидирани и не функционират никакви демократични механизми. Общественото мнение и обществените настроения нямат пълноценна възможност да реализират себе си чрез участия в публични и избирателни кампании, понеже резултатът е предварително известен. Те винаги са губещи в тази ситуация. Политическата система е докарана до това, че изборите на всички равнища са превърнати във фарс, в който победителят е известен още преди началото на състезанието.

- На последните избори Александър Лукашенко получи 83% подкрепа, нали така?
- Да, както и на всички избори. Той четири пъти участва в избори и единствено в първите, които бяха демократични, получи най-нисък резултат. Този резултат беше обективен и справедлив. Всички последващи резултати на избори - за президент, за депутат, бяха известни предварително и спечелени с процент над 70-80.

- Как живеят хората в Беларус?
- Не мога да отрека, че в продължение на много години беше съхранено относително стабилно жизнено равнище и социално-икономическо благосъстояние. През цялото това време, разбира се, имаше въпроси относно модела и системата, която беше създадена, особено през последните 1-2 години, когато тя започна да дава дефекти. Уязвимото място на беларуския социално-икономически модел е в това, че той се базира на колосалната финансово-икономическа помощ, оказвана от Руската федерация. Обемът на тази помощ в някои от годините надхвърляше с 200% брутния вътрешен продукт, произвеждан от Беларус. Сега, когато Русия има свои проблеми и не разполага с излишни пари, които да подарява просто така на своите съседи, размерът на тази помощ намаля, което доведе до рязко понижаване на жизненото равнище у нас. Парите, които получавахме, ние не ги използвахме за реформи или за модернизиране на икономиката си. Харчихме ги за текущо потребление, изяждахме ги. Мога да кажа, че страната ни е затънала в дългове. Ето например през тази година ще трябва да изхарчим за обслужване на външния си дълг около 8 млрд. долара. За да придобиете представа какво значи това, ще направя следното сравнение. През същата тази 2016 г. за социалната сфера заедно с капиталовите разходи за жилищно строителство и жилищно-комунални услуги са планирани по-малко от 7 млрд. долара. Появиха се големи проблеми със заетостта на населението. Много предприятия престанаха да работят в режим на пълен работен ден, уволняват се работници. У нас, в Беларус, имаме специфична статистика за безработицата.

- Какво значи това?
- Безработни са само тези, които официално са регистрирани на трудовата борса. Ясно е, че там едва ли се регистрират дори половината безработни. В сегашната ситуация, когато се извършват масови уволнения по 3-4000 човека от предприятие, то е ясно, че процентите ще скочат още повече.

- Как реагират хората на случващото се, има ли протести?
- Ето тук започва парадоксът. Настроения за протести няма. За това има няколко причини. Първо. За тези две десетилетия на твърд авторитарен режим, какъвто съществува в Беларус, хората се отучиха да се борят за правата си. Има такава ментална нагласа, това е феномен на масовото съзнание в Беларус, а и не само тук, че не ние, хората, изработваме заплатите си, а добрият президент ни ги плаща. Той ни дава жилища, пенсии и т.н. Затова и хората не се борят за правата си. Второ. Подобна борба тук е свързана с риск. Всяка протестна акция от началото до самия й край, дори и да е разрешена - първо за нея трябва да се получи и разрешение, понеже режимът не е регистрационен, а разрешителен, - е контролирана от спецслужбите. Ако акциите не са разрешени, те се прекратяват още в самото им начало. Натискът и репресията са много високи. Третият фактор е обкръжаващата ни ситуация. Наш съсед е Украйна и страшните събития там, гражданската война са сдържащ фактор.

- Как хората в Беларус гледат на случилото се с Украйна?
- По-добре да търпим, отколкото да сме на улицата и да ни се случи онова, което стана в Украйна. Дори и да сме малко гладни, да не си получаваме целите заплати, важното е да има мир и спокойствие. Украинските събития още повече консервираха ситуацията. Хората се страхуват нещо подобно да не се случи и у нас, макар тенденции за ескалация на аналогични събития да няма.

- Когато казвате, че беларусите избират сигурността пред борбата за правата си, за кои беларуси говорите точно? Хората на средна възраст или това се отнася и за младите?
- След разпадането на СССР и след като започна да се формира действащата политическа авторитарна система у нас, израсна едно поколение. То вече е на възраст 20 години. Някаква част от него, разбира се, е загрижена всичко да е наред в страната ни. Аз не мога да кажа, че у беларуската младеж има перспективи, които да й позволят да се реализира пълноценно в страната по начина, по който тя иска. Младите имат много проблеми. При младите семейства стои въпросът с жилището и той е нерешим. Има проблеми и с младежката престъпност. В протестните акции, които малко или много все пак ги има, е лесно да се види, че повечето от участниците са млади хора. Има и процент хора на средна възраст до 40-45 години. Това са онези, които са заинтересовани от промяна на ситуацията. По-възрастните не са толкова активни, но у нас 25% от населението са пенсионери, повече от 2 млн. човека, и през цялото това време - последните две десетилетия, те бяха социалната база на тази система, която се наложи.

- Какви задачи си поставят левите, които вие представлявате? На Изток или на Запад гледате?
- За левите в Беларус въпросът на Изток или на Запад не е на дневен ред. Ние не стоим пред подобен геополитически избор. Вече от много години Беларус е направила своя осъзнат избор и той е в посока Русия. При нас има много смесени семейства, няма особено значение дали си руснак или беларус. Всички пазари за продукцията ни са в Русия. Ясно е, че ако беларусите обърнем гръб на Русия, ще ни се случи същото, което сполетя украинците. Те постъпиха зле. Нищо не получиха, загубиха пазарите си. Левите в Беларус не искат това да се случи. Ние искаме партньорски отношения с Русия. Тя е наша съюзна държава. Граница с нея отново няма да градим. Заедно с това обаче е необходимо да сменим политическата система и социално-икономическия модел, които се формираха в Беларус.

- Олигарси имате ли, като в Украйна, например?
- Не, точно такива нямаме. Мога да кажа, че си имаме политически олигарси, които са монополизирали контрола над цялата политическа сфера и едновременно с това имат механизмите, за да влияят на преразпределянето на икономическите ресурси. У нас няма големи предприятия, които да са частна собственост. Те са държавни и не са приватизирани. В нашия случай държавата играе ролята на олигарх, на когото хората не могат да влияят по никакъв начин.

- Значи вие нямате средства, начини, механизъм, чрез които да контролирате държавата?
- Какви механизми за въздействие имаме ние? Макар у нас вече всички да са разочаровани от изборните кампании и мнозина да не участват в тях, ние всеки път се включваме. В предизборния период всички партии и организации получават допълнителен инструмент, канал да бъдат чути от хората, който иначе не съществува. Всички средства за масова информация в Беларус се контролират от държавата, от администрацията на президента. Предизборната кампания позволява да получим ефирно време в телевизията и радиото. Макар и малко, но е нещо. Това ни спестява мъките около искането на разрешения за улични мероприятия.

- Какво е бъдещето на Европа, според вас? Как ще приключи противопоставянето между Изтока и Запада?
- Не мисля, че нещо ще доведе до разрушаването както на Европа, така и на ЕС. Разбира се, пътят на противопоставяне и конфронтация не води до нищо добро. Диалогът е по-добрият вариант. Политическите и икономическите елити както от Европа, така и на Изток, и в Русия е добре да държат отворени сетивата си за настроенията на гражданите на своите страни. На мен ми се струва, че сега мнението на гражданите се игнорира както в Русия, така и в Беларус, така и в Европа, а и в България най-вероятно е точно така.


duma.bg