Свидетели сме на опит за подмяна на моралността с политичността, казва преподавателката по етика от СУ
СИЛВИЯ МИНЕВА е доцент по етика, доктор по философия, преподавател в СУ "Св. Кл. Охридски", главен редактор на е-списание "Виртуална култура". Автор е на четири монографии, две студии, статии в специализирани и популярни издания. Изследователските й интереси са в областта на приложната, професионалната и постмодерната етика. В същите области са и курсовете, преподавани от нея в различни специалности и факултети на Софийския университет.
- Доц. Минева, напоследък различни хора и организации, в т.ч. партии и НПО, се упражняват на тема "морал".
- Искам да благодаря за поканата да коментирам въпроси, които не са просто злободневни в смисъл на политически, битови, тривиални и чиито отговори не са от компетенциите на политолози, социолози и останалите, предпочитани от медиите, коментатори. Моралът е епохален феномен, за разлика от политиката и различните социално-икономически и културни реалии на дадено общество в конкретен момент. Неговата "епохалност" е в това, че той не подлежи на революция, а на еволюция. Затова моралът е сред най-бавно и - забележете - неусетно променящи се човешки практики. Промяната му не става рязко и насилствено, няма как да е преднамерено, предизвиквано с натиск "отвън", от сили, външни и различни от собствената индивидуална воля. На тази воля се основава двигателят на нашата моралност - автономията, която осигурява свободата да избираш между добро и зло самостоятелно.
- Защо е този внезапен интерес към морала, според вас?
- Не бих го нарекла "интерес". Свидетели сме по-скоро на усилено говорене за морал, в смисъл на високо, а не на смислено. Такова говорене не е нещо морално, а по-скоро безразлично на моралността и се описва най-точно с думата "глаголене". Сега на нас усилено ни се глаголи за морал, защото зад това говорене не стоят реални и актуални образци за моралност, достойни за възхищение и подражание. Когото и да попитате, предполагам ще се затрудни да посочи известен съвременен наш политически деец - доколкото претенцията за морал се издига по отношение най-вече на политиците - който може да бъде образец на абсолютната нравственост, защото абсолютната нравственост е всъщност образцовата.
Същинският проблем на сегашното говорене за морала не е в това, че никой не е съвършен, а че интересът към морала е "нездрав", защото е провокиран от претенцията да се изисква такова съвършенство, което е не само абсурдно, но и опасно. Опасността е в това, че инспириран по този начин, интересът към морала не предполага да се информираш, да познаваш, да обсъждаш феномените на морала, свързаните с тях опит, история и практика, а просто да го размахаш като революционен байрак с претенцията, че олицетворяваш единствената възможна моралност на този свят тук и сега. Свидетели сме не на интерес към морала, а по-скоро на опит за подмяна на моралността с политичността. Това е неразбирането и незнанието, че морал и политика не са взаимозаменими, че моралността, за разлика от политичността, е постоянно определение на човека. Човек може да е морален, без да е политичен. За да живеят двама души заедно, независимо от техните конкретни особености - възраст, пол, раса, не им е нужна политика, но им е нужен морал. Затова можем да се делим по "политически" признаци, но по морален признак такива деления са невъзможни. Моралът е нещо, което свързва хората, а не ги разделя.
- Що е то "нов морал"?
- Формулировки като "нов морал" и "стар морал" са типично морализаторски. Морализаторите имат за основно занимание морала на другия, чуждите задължения, вероятно защото не смятат, че имат достатъчно свои собствени задължения, които да изпълват мислите и целите им. Във всекидневната реч и представи моралността е синоним на добротата, а моралният човек се асоциира с добрия. Основните морални категории са добро и зло и техните конкретизации като честност, справедливост, свобода, отговорност и противоположното на тях, с което свързваме злото. В този смисъл един човек, една постъпка, един принцип е добър, когато ни препраща към справедливост, свобода, уважение, а не към дата на производство и срок на годност на стоките и услугите в пазарната икономика на потребителското общество, за което ни напомнят оксиморони като "нов морал".
- Нещо не е както трябва в този призив за нов морал?
- Призивът е симптоматичен. Този пропаганден механизъм не сработва по предназначение, защото моралният избор не се състои в избиране между разни "видове" добро, както избираме сирене в магазина според дата на производство и производител, т.е. според "потребителското" определение за ново и старо, което препраща към една консумативна логика и нагласа.
- Онези, които зоват за "нов морал" не казват откъде ще дойде. Нови хора - нов морал тъждествени ли са?
- "Нови хора" звучи толкова абсурдно, колкото и "нов морал". С оглед на актуалната политическа действителност бих казала, че рекламирането на морала е мисия невъзможна по определение. Моралът не е нито стока, нито услуга, защото предполага начин на живот. Същото се отнася и до политиката, която на свой ред е свързана с призвание. Моралът не се произвежда, открива или изобретява. Когато всеки от нас се ражда, моралът вече съществува на този свят. Той е нещо, което може да се обсъжда, а не да се заповядва - все едно да ви заповядам утре в 15,30 ч. да се влюбите в някого, когото ви посоча.
Моралът се възпитава, а не се рекламира, афишира, пропагандира. Възпитаването му става чрез пример или образци. Когато не си предоставил достатъчно убедителен, привлекателен, харизматичен и достоен за подражание пример, така че да представляваш сам морален авторитет за другия, няма как да очакваш и промяна в морала на другия. Оттук идват и "излъганите надежди" на хората в резултат от разминаването между очаквания и резултати от това, че политическата реклама работи независимо от управленските резултати.
- Закон и морал не са едно и също. Сякаш не искаме като общество да проумеем този факт, че онова, което е законно, не всякога е морално.
- Още в древността, когато воин, бягащ от своите врагове, се скрива в храма, никой не е посмявал да му посегне. Така от древни времена хората обитавали различни редове и тяхното запазване зависело от почитането на законите, които ги легитимират. Което не позволявало тяхното произволно смесване и преминаването от един ред в друг, без да останеш ненаказан от институцията, санкционираща този ред. Днес наблюдаваме като че ли обратното - непочитане, смесване и прекрачване на редовете. В резултат се чувстваме пребиваващи в пълната аномия на лишени от опората и на морала, и на правото.
- Откъде идва това чувство?
- От разминаването между думи и дела. От една страна, всички искат да живеят подредено, защото смятат, че така е справедливо. От друга страна, като че ли всички са готови да нарушават реда и го правят постоянно, някои под предлог, че не само те нарушават, други - че така им повелява моралът. Но кой морал? Кой е този морал и чий е този морал, който стои над морала на всички други, над съвестта на всеки друг, припознавайки се като върховен, като морален монопол? Да монополизираш морала, обявявайки своя за единствен и абсолютен, означава да заговориш на езика на ултиматума. Езикът на ултиматума е официалният език на терора. Нещо повече - той е висша форма на терора, на насилието, на мракобесието, но и на страданието, унижението, унищожението на другия като ближен...
Не можем нито без морала, нито без правото. От нас се очаква да действаме според нормите на правото, но да общуваме и живеем всекидневно по правилата на морала. За да стане това, трябва да познаваме и да уважаваме, казано Кантиански, и "редът вътре в мен", и "звездното небе над мен".
- Какво се случи с обществото през последните 24 години, че натрупахме толкова много омраза и злоба? Никой не чува другия. Няма толерантност. Демокрацията е "на книга".
- Демокрацията е "на книга", но колцина у нас вече четат книги? Колцина споделят максимата, че знанието ни прави свободни? И колко от политическите заявки, че образованието и науката са приоритет, се реализираха във вид не само на очаквани, но и на осезаеми добри резултати? Отчитаме спад в нивото, в качеството на образованието и на образоваността, въпреки, а може би и заради, "реформаторския дух", обладал и тази сфера като много други, превръщайки я в перманентно опитно поле.
Моето дълбоко вътрешно убеждение е, че няма по-сериозна криза от тази на образованието. Нещо повече - всяка криза е криза на образованието. Всички други кризи са фалшиви, защото произтичат от нея, от липсата или недостига на знание как да постъпваме, как да живеем, какво да правим. Колкото по-дълго продължава кризата на образованието, толкова повече ще са фалшивите кризи. Общество и народ, които се отказват да се съпротивляват на тази криза, загърбвайки образованието, науката, а значи и хуманността, са обречени.
- Бяхте сред преподавателите, които не подкрепиха окупацията на СУ. Какво мислите за "моралните" искания на студентите?
- Не одобрявам окупирането на университета - като цяло или на части. Това е морално неоправдано прекрачване на редове, което по аналогия бих оприличила на объркването на човек, който се нуждае от хляб, но отива да го търси не в хлебарницата, а в магазина за плодове. Подобно прекрачване води неизбежно до пренебрегване и омаловажаване на ценности и принципи, като академичната автономия и общата волята на академичната общност. Университетът открай време е "общност на културното гражданство", на тези, чиято културност ги обединява в името на уважението и любовта към познавателните истини, тяхното търсене, откриване и споделяне. СУ беше такава общност, когато протестираше на жълтите павета през 2010 г. срещу финансовите рестрикции, наложени на университетите от тогавашните управляващи. Но дори тогава, когато всички заедно - преподаватели и студенти, протестирахме срещу нещо, което ни засяга съвсем пряко, не сме си позволявали такова своеволие и "светотатство" като блокиране на университета. Излязохме да протестираме навън, а не станахме заложници на самите себе си, окупирайки автономната университетска територия.
Университетът продължи да бъде такава общност и когато през февруари т.г. негови преподаватели и студенти се присъединиха и участваха в общественото недоволство срещу монополизма и растящата мизерия - по своя воля, а не защото някой е блокирал, окупирал мястото, където учат, преподават, работят. Към това нека добавим и собствената му нормативна уредба, която ясно казва, че автономията на университета не може да се нарушава чрез намеса в дейността му, освен в случаите, изрично предвидени в закон, че в сградите на университета и прилежащите им територии не може да се извършва политическа, партийна или религиозна дейност, нито се допуска насилствено възпрепятстване на дейността на университета и на членовете на академичната общност.
Тези правила не са случайно хрумване, те са обсъждани и гласувани от Общото събрание, в което участва представителството от преподаватели и студенти на всички факултети и звена на институцията, т.е. създадени са по демократичен начин и тяхното пренебрегване е равнозначно на недемократичност и произвол.
- Опитахте ли да дискутирате с "окупаторите" онова, което се случи?
- Невъзможно е, особено когато някой е прегърнал езика на ултиматумите. Може да изглежда много въодушевяващо и "революционно" да заповядваш морал на другия, да му налагаш волята си с ултиматуми, нарушаване на закони и правила, вдигане на шум и глаголене за морал. Нека не забравяме обаче старата максима, че пътят към ада може да е покрит с рози.
Моралът, особено моралът с главно "М", не е застрахован от поемането на този път. И го е правил. Моралът също има своята лъжа - единствена, но своя, за да излъже разкъсващия бяс на самотата. Нейното име е "двоен стандарт": този, който ни дели на добри и лоши, свои и чужди, наши и ваши, праведни и грешни, когато мястото на моралните авторитети и техните източници - природа, Бог и човек, се подменят от властолюбието и жаждата за власт.
Цялото интервю ТУК
Честит празник Жоре ! :)
Здравният министър е тотално превъртял
29.11.2013 10:12
В политическата дейност в световен мащаб, морала се изчерпва с междупартийните, етични отношения и нищо друго ! Едва ли има пример в 21 век на партия, донесла реална демокрация !? Партиите обслужват интересите на крупния, частен, финансов капитал, завладял света. Затова не може даже да се говори за партиен морал. Ярък и неопровержим пример за това е българската политическа класа !
Ужаса идва тогава, когато хората живеещи в подобна обстановка и общества, започват да променят еволюционния, личен морал и ценностна система, тръгват по пътя на самотата, личното оцеляване и ликвидация на цивилизацията !!!
ТОЗИ УНИВЕРСИТЕТСКИ ПРЕПОДАВАТЕЛ?
:))))
29.11.2013 12:04
http://www.youtube.com/watch?v=fBRWyoj3Azo
29.11.2013 12:16
Проявявай повече творчество в мислите и изразите си, пообогати поне малко речниковия си фонд, старай се да анализираш по-задълбочено, това което слушайки и четейки, приемаш като обикновена попивателна хартия.
Иначе блогът има нужда и от такива пламенни праволинейни като "априлската линия" личности, затова ДЕРЗАЙ,
НО ВНИМАВАЙ, ИМА САМО ЕДНА КРАЧКА ОТ "ТВОРЧЕСКАТА ГЕНИАЛНОСТ" ДО ИНТЕЛЕКТУАЛНАТА ЛУДОСТ. :))))))
Ако това е професор, то аз съм корморан. За да живеем заедно са нужни както морал, така и политика. Едното уравновесява другото, но не го заменя. Да не говорим че думи като "моралността" и "политичността" звучат зле в устата на професор. Моралът не е състояние като старостта и глупостта, а категория. Като червеността и яркостта :)))
Но-о-о. Който търси аргументи, винаги ще ги намери. И другаря Гьобелс ги е имал в излишък.
Когато политиката започне да се позовава на морал, означава единствено, че е загубила всяка друга състоятелност. Така че професорката би била по-интересна, ако третираше състоятелността вместо моралността. Горката червеност.
ЖИВЕЙ СИ С ГЕРБЕРАСТИЯТА ЩОМ ТИ ХАРЕСВА...........ПОЗВОЛЯВАМ ТИ! :))))))))))
Визираш протестърите и окупаторите (те ни оглушиха с приказките си за морал) - малко пресилено от твоя страна, но всеки има право на мнение!
http://stv.blog.bg/lichni-dnevnici/2013/11/29/za-genezisa-na-quot-prehoda-quot-v-bylgariia.1212481
Но, шестият въпрос, започвчщ с "Закон и морал не е едно и също нещо" ме предизвика. Не е, това е ясно, както е ясно, че са в абсолютна зависимост. Законите се създават от хора /законодатели/, които при нисък морал или отсъствие на такъв ще направят неморални закони, обслужващи самите тях. Всеки следващ изпълнител на тези закони, трябва да ги спазва, дори да ги усъвършенства, което води до понижаване на морала му. Стига се до морален релативизъм и "договорения" морал се налага като единствено възможен в обществото. В този смисъл пон
Морал + крокодил == на ... морален крокодил!
Има ли такова животно на слънчевия божи свят?
Макар че, такива като АНДРЕШКОТО НИ ГО ДЕМОНСТРИРАТ ВСЕКИДНЕВНО.
Много от нас искрено се съмняват в това.
А вие съмнявате ли се? Или вярвате в езуитската им логика и приказки.
29.11.2013 20:50
Но май вече твърдо си я прекрачил, потвърждавайки това с обзелата те умствена педерастия :))))))
Не така , "приятел" !
Нещо и някъде не ти достига , за да схванеш, че ГЕРБ въобще не ме интересува. Но теб май много те интересуват. Интересно защо ли за теб всички "инакомислещи" са "герберасти" ? Дали поради някои твои обвързаности, или поради "генна обремененост" ?
Жалко. Минал си възрастта, в която можеш да се развиваш , но все пак ако някои думички не достигат до съзнанието ти, консултирай се с чичо Гугъл. Така, пак повтарям, може би ще доразвиеш умствения си багаж и "обогатиш" речниковия си фонд с по-необмислени идиотии !
Чара, извинявай за нелиричния диалог в блога ти, но не желая да се омърсявам, влизайки в блога на горния "индивид" ! : )
бъркате понятията,товарите ги със смисъл, какъвто нямат.
ПОСТУЛАТ от лат.
1.Положение,обик. приемано без доказване, като една от изходните предпоставки за дадена научна теория.
2. Постановка, положение в текст, схващане и др.
ПОСТУЛИРАМ. Приемам за изходно положение.
ОКСИМОРОН от гр. Стилна фигура, при която се свързват логически
изключващи се противоположности(бързай бавно, тъжна радост).
При така уточнените понятия.
Как ви звучи вашата фраза, че"Моралът дори в политиката е ПОСТУЛАТ И НЕ ПОДЛЕЖИ НА ДОГОВАРЯНЕ".
Моралът, както е посочила доцента, не е променлива величина, нито нов, нито стар, а е един още от библейските времена. Понятията за добро и зло не са се променили. Още в Библията е записано,"Не прави на другите това, което не искаш да ти правят", и тази морална норма не се е променила до днес.
И не само тя, и много други.
Така че, словосъчетанието НОВ МОРАЛ ... е чист ОКСИМОРОН.
Ако приемем че има нов морал, автоматично приемаме, че има и стар, личен, ваш, наш и тн. Нещо, което няма нищо общо с морала, като етична норма.
29.11.2013 20:58
Не всеки притежава качества, които при теб са в изобилие и успешно ги "демонстрираш" като на 70 хиляден митинг на БСП + ДПС + "Юруш" !
В името на "МОРАЛА", удари му една гроздова в подкрепа на професорите от СУ .... :))))))
29.11.2013 22:33
Партизаните, управляващите тогава или народния съд?
В тези 7-8 г. едните и другите са били в различни „редове“ и на чия страна е морала?
Благодаря, че поне са останали неколцина "мислещи", неортодоксални (по никоя съвременна доктрина) ... но пък си си го казват. Както и аз... без да съм титулувана... ама това въобще не ме е еня -;)
" Същинският проблем на сегашното говорене за морала не е в това, че никой не е съвършен, а че интересът към морала е "нездрав", защото е провокиран от претенцията да се изисква такова съвършенство, което е не само абсурдно, но и опасно. Опасността е в това, че инспириран по този начин, интересът към морала не предполага да се информираш, да познаваш, да обсъждаш феномените на морала, свързаните с тях опит, история и практика, а просто да го размахаш като революционен байрак с претенцията, че олицетворяваш единствената възможна моралност на този свят тук и сега."
29.11.2013 23:16
И това е нужно не защото те са морални или неморални, а защото хората са обект на политиката и моралността, по-скоро на неморалността на политиците ни.
В този смисъл да се разтягат локуми за неморални позиции на искащите нов морал е малко витиевато използване на думите и смисъла им - с една дума се осъждат искащите промяна в морала и се защитава статуквото на политическото помиярстване.
A значението на думите постулат и оксиморон ми е известно много преди ти да ги провериш в Google - то.
В това е сбитият смисъл на цялата статия, жалко е, че толкова много хора са изпаднали в едно безполезно морализаторстване, наместо да вникнат в него.
Човечеството е преминавало през различните историко-политически етапи на развитие защото И общо човешките ценности са се развивали а морала е именно такава ценност която по различен /специфичен/ начин обхваща целия спектър на дейностите в живота на обществото.
Нормално е за нас които тука коментираме да гледаме на нещата от „нашата си камбанария“ то един преподавател би трябвало ясно да разграничи личната си гледна точка и когато се разглеждат важни събития от обществения живот и да представи различните аспекти.
Изключая отговора на първия въпрос възприемам интервюто като изразяване на „лична гледна точка“ и дано не обучава децата на България по този едностранчив начин.
Допускам, че някои от вас не знаят какво означава това, нямат поглед върху работата на учения, нито имат идея за качествата, които трябва да притежава човек, за да защити докторат!
За какво е тази свирепост? За това, че доц. Минева има позиция, различна от вашата! Или заради това, че зад много от написаното стоят десетки книги, които не сте прочели и не разбирате напълно онова, което ви казва!
Вижте си коментарите. Та някои от тях са написани в абсолютен разрез дори с елементарните правила на българската граматика.
Очаквах (твърде наивно от моя страна) да поздравите доц. Силвия Минева за смелостта да излезе от строгите рамки на академизма и да коментира събития "смело" и твърде повърхностно артикулирани в публичната среда. Не би ...
30.11.2013 10:31
A значението на думите постулат и оксиморон ми е известно много преди ти да ги провериш в Google - то.
Като строшен пищов.
Едно е да знаеш, да го разбереш и прилагаш уместно и правилно друго. Говорите явни глупости.
Комунистическият морал, и новият ред и морал, за който претендираше на времето и Хитлер, знаем до къде ни доведоха.
Допуснеш ли, че съществува някакъв твой нов морал, автоматично узаконяваш наличието на всякакъв морал, защото, всеки може да претендира, и с право, че неговият морал е още по-нов, още и още, и край на веригата от претенции никой не може да сложи.
Какво ново в морала на тези соросоидчета и подкрепящата ги сган от преподаватели има, може да има.
Нищожно, агресивно, не до учено и продажно малцинство, използувайки толерантността на властите, се опитва да се наложи силово над абсолютното мнозинство. С ОКУПАЦИИ, С НОВ МОРАЛ, С НОВОТО СУПЕР КАЧЕСТВО НА ЕДИН ИЗПЕРКАЛ ПРОФЕСОР ОТ БОГОСЛОВСКИЯ ФАКУЛТЕТ.
Новият морал на тези продали са на Сорос и подобни не доучени копелета няма нищо общо с морала, като понятие и категория на етиката, още по-малко в религиозната.
Та и религиозният морал, както вие го разбирате също е оксиморон, нещо, което ни напомня за инквизицията..
Последиците от тоталитаризма са в сила и днес, все още се търси Месията, все още се търси Врагът и всичо е още в черно-бялата окраска на идеологическите войни.
В крайна сметка, ако ще говорим за морал, то първо трябва да демонстрираме такъв в поведението и действията си, преди да започнем да изискваме същото и от другите.
Не може да се возиш без билет в автобуса и в същото време да роптаеш как ограбвали държавата.
Не може да минаваш на червено и да псуваш подкупността на полицаите.
Не може сам да нарушаваш правилата, които искаш другите да спазват.
Това е форма на дебелоочие и крайно лицемерие, а не на морал, а още по-малко пък на Нов морал.
ПП Не може Кунева, която ни спря реакторите обслужвайки интересите на Париба да говори на тема ядрена енергетика.
30.11.2013 12:31
Моралът е система от принципи на поведение и отношение към света.
Светът от вчера не е днешният свят.
Светът на "социализЪма" отдавна е в историята.
Поведението и отношението към света КАТО ЦЯЛО И ПО СЪДЪРЖАНИЕ по времето на социализма се формулираше И ОПРЕДЕЛЯШЕ като "социалистически морал". За днешния свят обаче този "модел" морал е "СТАР МОРАЛ".
Днес светът е друг.
Моралът е система от принципи на поведение и отношение към света, отнасяща се до понятията добро и зло, които са тясно свързана с човешката етика.
Етиката се занимава с изучаването и приложението на вече установените в различните народи и култури правила за начина на живот в човешкото общество. В хода на човешката история многократно хората променят представите си за нормата в междуличностните отношения и поведението. Всяко общество има свой морал, свое разбиране за света и на тази основа се гради отношението вътре в обществото, както и спрямо заобикалящата го среда.
Затова днес не само трябва да се "глаголи", но и трябва ясно и яростно да се защитават принципите на поведение и отношение към света, отнасящи се до понятията добро и зло, които са тясно свързана с човешката етика на съвременното общество. А те са различни от тези на "СОЦИАЛИСТИЧЕСКИЯ МОРАЛ", който през годините на "демокрацията" доби уродлив вид !
Затова е и борбата за "НОВ МОРАЛ" !
Сигурен съм, че г-жа Минева много добре разбира какво включва понятието "НОВ МОРАЛ", което философски определя като оксиморон , но не виждам защо ни "МОРАЛИЗИРА С МОРАЛНИ ПРЕПРАТКИ към "дата на производство и срок на годност на стоките и услугите в пазарната икономика на потребителското общество", КОИТО ДНЕС наистина ГОСПОДСТВАТ и младите категорично не го приемат !
Хората на умствения труд, изповядващи подобна идеология, аз определям като страдащи от ЧАСТИЧНА ИНТЕЛЕКТУАЛНА СЛЕПОТА (ЧИС). За разлика от далтонизма - частичната цветова слепота - ЧИС има социална природа и е пряко следствие от общественото разделение на труда на умствен и физически. Ученият по необходимост приема своето абстрактно битие за мащаб на света.
Най-същественият недостатък в позицията на доцентката е неразбирането на простичкия факт, че в класовото общество моралът има класова природа. Например според г-н Р. Плевнелиев е справедливо той да притежава десетки милиони лева лично богатство, а други - не по-малко способни от него инженери - да мизерстват безработни или със смехотворни заплати. Този постулат лежи в основата на буржоазния морал, който е господстващ, докато реално частната капиталистическа собственост е СВЕЩЕНА (морална) и неприкосновена (законна). Хората на наемният труд започват да формират свой класов морал, когато осъзнаят, че това неравенство е неморално, защото е ограбена (законно) част от техния труд.
Приветствам позицията й на неодобрение на окупацията на СУ и на другите университети. Смятам, че оправданието и подкрепата й е "идиотия", както я определи професор Л. Георгиев.
04.12.2013 05:44
05.12.2013 22:30
а свине могат да бъдат боядисани с от всяка от тях !Жалко е,ако ги има и тъй като не се занимавам с политика -предпочитам крава в лилаво:)