Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Архив
Постинг
08.11.2013 09:33 - Артьом Оганов: Страна без наука няма бъдеще
Автор: chara Категория: Политика   
Прочетен: 10396 Коментари: 18 Гласове:
60


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
   Той работи успешно на три континента и вероятно бе на крачка от Нобел по химия тази година. Кристалографът Артьом Оганов, за своя метод за откриване на нови материали, за финансирането на науката и предизвикателствата пред учените

Интервю на Светла Василева


image   Артьом Оганов е едва на 38 г., а вече беше сред артикулираните имена за Нобелова награда по химия тази година. Той е един от най-известните и цитирани минералози-теоретици в света. Носител на множество научни награди. На 12-о място в класацията на Newsweek (2008 г.) за руски учени, работещи в чужбина и 6-и в класацията на Forbs (2011 г.) за най-успешни руски учени.
    Роден е в Москва през 1975 г. Завършва геоложкия факултет на Московския университет. Защитава докторати в Лондон (2002 г. University College London) и Цюрих (2007 г. ETH Zurich). Работил е в университетите на Англия и Швейцария и като гост професор в университетите в Милано (2005), Париж (2006, 2007, 2010) Хонконг (2008), Лил (2009, 2010, 2012), Гуейлин (2009). От 2010 г. до момента е професор в State University of New York at Stony Brook и завеждащ лабораторията по компютърен дизайн на нови материали към същия, адъюнкт професор в Московския държавен университет и почетен професор на Гуейлинския университет. Ръководи и създадената тази година в Московския физико-технически институт (МФТИ) научна лаборатория и също такава в Китай.
   Специалността на Артьом Оганов е кристалография - наука за строежа на веществата, оперираща на границата на физиката, химията, менералогията и материалознанието. Руският учен е автор на метод, предсказващ структурата на веществата USPEX (Universal Structure Predictor: Evolutionary Xtallography). Разработената от него програма е достъпна за всеки, който иска да я ползва. Фирмите заплащат за нея право на ползване, а учените, работещи в академичната наука, я получават безплатно. Програмата има вече около 1500 ползватели в целия свят. Благодарение на алгоритъма, създаден от Оганов, с помощта на компютър и знаейки само химичната формула на минерала, могат да се откриват нови материали.
     Резултатите от проучванията му са описани в 109 научни статии (в т.ч. 5 в Nature, по една в Nature Materials и Nature Chemistry, 2 в Scientific Reports). Член е на редакционната колегия на "Journal of Superhard Materials" и "Scientific Reports", основател и председател на комисията по кристалография на материалите към Международния съюз по кристалография.


- Г-н Оганов, разкажете с какво се занимавате и за какво бяхте номинирани за премията на Нобел по химия тази година? 
- Аз съм кристалограф-теоретик. Създавам методи за предсказване на нови материали. Благодарение на тях отпада необходимостта от дългогодишни трудоемки експериментални опити "на тъмно". Сега компютърът може да покаже каква структура и какъв състав трябва да притежава материалът със свойствата, които са ни необходими.
- Кристалографията е безполезна наука, макар и да привлича умни хора. Готови ли сте да оспорите това мнение на Гьоте?
- Не е необходимо да го оспорвам. Гьоте е бил любител-кристалограф и тези думи ги е казвал на шега. През 20-21 век кристалографията създаде фундамента на химията, физиката, материалознанието и молекулярната биология. Отричането на ползата от тази наука е невъзможно. 
- Методът, който вие сте разработили, къде намира приложение?
- С негова помощ могат да се разработват нови материали с нужните ни свойства. Това се прави в редица компании - Тойота го ползва при разработване на материали за нови акумулатори. Има много и различни приложения - за изучаване на веществата в екстремни състояния, например при високите налягания на земните недра. Разбирането на много от химичните процеси предполага познаване на структурата - и тук моят метод често се оказва незаменим.
- Назовете някои от проектите, най-интересните, върху които работите в момента?
- Единият проект е за откриване на нови съединения, устойчиви под налягане и противоречащи на класическата химия, например  Mg3O2. Аз се занимавам със създаването на нови модели, които биха описвали такива вещества. Другият проект е за търсене на нови силни постоянни магнити. Третият - изучава химията на повърхността на кристалите. Тук също класическите правила на химията невинаги работят и има огромно поле за изследвания.
- През последните години все по-често сякаш имаме поводи да казваме, че младежите не се интересуват от "тежките" физико-математически науки. Така ли е в действителност, според вас?
- В богатите страни младежта рядко се стреми да се занимава с физика, химия или математика. Но има и приятни изключения. В Русия тенденцията е същата, но за сметка на това в Китай има масово увлечение по науката и множество талантливи хора в науката.
- Вие работите на границата на химията и физиката, а, струва ми се, понякога и на други науки. Кажете, какво удивително все още предстои? Все пак това, което сте направили, някога е смятано за фантазия и вълшебство?
- Предстои да се направи още повече! Ние се научихме да предсказваме материали с нужните ни свойства, но все още предстои да се научим да предсказваме как да ги синтезираме в лабораторни условия. Ние предсказахме множество необикновени химични явления в условията на високи налягания, но все още предстои тяхното обяснение, както и създаването на нови химични правила и теории, които биха ги описали.
-  В България преди година тогавашните управляващи имаха намерения да закриват Българската академия на науките. Аргументите им бяха следните - фундаменталната наука вече не е модерна, тя е по-малко атрактивна и е скъпоструващо удоволствие. Така ли е?
-  Това би било голяма грешка. Страна без наука няма бъдеще. Науката дава качествено образование, образовани хора, култура и технологии, които в края на краищата ще изплатят разходите, направени за науката. Да се убие науката - значи да се убие културата. За какво ни е тогава общество, ако то не създава култура?
- Български докторант на Лайбниц университет в Германия ми разказа в началото на годината, че САЩ привличат учени от цял свят, но въпреки условията, които им се предоставят, те, все пак според него, работят за жълти стотинки, както и че системата е много рестриктивна по отношение спазването на срокове, качество на експертизата.  Конкуренцията е огромна. Така ли е това?
- Системата на науката в САЩ е трудна! Но тя има и ред силни страни. На първо място, американците практически са лишени от ксенофобия и заради това да се живее в САЩ за чужденците е много по-лесно отколкото в Европа. Второ. Университетската система е достатъчно гъвкава и на тези, които са успешни и успяват, тук се дава голяма свобода и подкрепа. Това няма как да не привлича учените. Нали основната нужда, на който и да е творец, в това число и на учения - е от свобода. Да не ти "стоят на главата", да те оставят да работиш работата си.
- Дори и да приемем, че в САЩ учените работят за "жълти стотинки" с цялата условност на това твърдение, все пак желаещи от цял свят непрекъснато щурмуват страната отвъд океана. У нас в България непрекъснато се говори, особено последните години, че пари за наука няма и че трябва да се печелят грантове и да се пишат проекти. Могат ли проектите да бъдат панацея за решаване на всички проблеми с финансирането и не мислите ли, че тези разговори само за пари вече са малко прекалени? На мен ми се струва, че първо трябва да се оценява ползата за хората, която идва от труда на учените, а после да се говори за пари!
- В САЩ също има залитане по темата за парите. Но парите и науката съвсем не са едно и също! Има тенденция на преклонение пред "златния телец" и на мен тя не ми харесва. Аз имам спечелени голям брой грантове и в тази система съм успешен, но аз не забравям и помня, че критерият за научните постижения не са парите.
- Вие работите и имате преки впечатления от САЩ и Китай. Как се финансират там фундаменталните изследвания?
- Чрез различни фондове за научни изследвания. В Китай всяка година финансирането на науката, в това число и на фундаменталната, нараства с около 30%. В САЩ няма такъв ръст и финансирането на фундаменталната наука е недостатъчно, но все пак е по-добро отколкото в много други страни. В моята лаборатория например съотношението между фундаментални и приложни проекти е 50:50.
- Вие обучавате и докторанти при това не само от САЩ. Има ли сред тях учени по душа и сърце?
- На практика всички мои аспиранти и сътрудници не са американци. Те са забележителни хора и учени, талантливи и открити. Аз вземам само онези, за които науката е призвание.
 - Вашата последна "рожба" е лабораторията по компютърен дизайн на материалите в Московския физико-технически институт. Но вие работите и в САЩ, и в Китай, както е правил един български професор - Марин Върбанов. Като гражданин на света ли се чувствате, или все пак сърцето ви си остава в Русия?
- Аз се чувствам комфортно във всяка страна, но считам, че Русия е моят дом и именно Русия обичам повече от другите страни. Аз имам много приятели в Китай и обичам тази страна. Корените на семейството ми са в Армения и аз винаги си спомням за това с любов. По-голямата част от годината живея в САЩ. Тук е работата ми, тук е домът ми - това, което ми е близко и скъпо. Но най-важната страна за мен е Русия. 
- Каква е вашата рецепта за успех. Безнадеждно ли е заниманието с наука днес? Какво ще кажете на младите хора, които са на кръстопът - да се занимават с наука или с друго, което носи много пари?
- Всеки трябва да избира онова, което му лежи на сърцето. Ако науката е онова, което обичате с цялата си душа и не можете да си представите друго занимание за себе си, вървете смело в науката. Няма да е лесно, но ще е интересно! Ако можете да живеете и без науката - вероятно си струва да потърсите нещо друго за себе си. Интересът към науката задоволявайте с четене на книги. Занятието, което си избирате, трябва да бъде вашата страст, вашето призвание. Тогава ще бъдете щастливи. 

 





Гласувай:
60



1. анонимен - И още едно интервю с него на Юрий Медведев от в." Российской газеты".
08.11.2013 16:15
http://www.rg.ru/2013/06/26/oganov.html
цитирай
2. chara - andreshko Благодаря! В нет-а има много негови неща качени, видео лекции, беседи.
08.11.2013 16:32
Който има интерес към материята, може да се свърже с Артьом, мейлът му е публичен. Той е изключително отзивчив.

:)
цитирай
3. bojo12345 - Маякар и иронично но ще го пиша...
08.11.2013 17:31
Който играе - печели , който не играе - не печели.
Или казано така : Вложените пари в науката се връщат многократно!
Днешните ни управници са научени да вземат, а не да дават и то колкото са на по висок пост , толкова повече присвояват. Тоя последния - Бисеров , далии ще му
видим всичките кирливи ризи?
цитирай
4. bogomil - Напълно потвърждавам текста на попстинга
08.11.2013 18:13

НЯКОИ АКТУАЛНИ ПРОБЛЕМИ НА НАУКАТА И НАУЧНИТЕ КАДРИ

Проблемите на науката и научните кадри у нас са твърде стари и все така актуални. Предстои подготовката и приемането на закона за научните степени и звания...
По повод една статия във вестник „Седмичен Труд и приложените инервюта, на базата на дългогодишен стаж като научен работник в БАН си позволявам да споделя някои лични наблюдения и виждания, относно състоянието на науката и научните кадри. Няма да коментирам проблема дали „приказките за извънземните са евтина сензация” или са истина и дали „имаме братя по разум”. Силно впечатление ми направи една друга истина в интервюто с астрофизика Лъчезар Филипов, която според мен е общовалидна за цялата българска наука и заслужава да бъде коментирана пред и с обществото. ”Щом си над тълпата, ти режат главата”; ”...В България никога няма да има Нобелова награда и голямо откритие, защото българинът не обича новаторите, хората с различно мнение. Всички трябва да сме еднакви, да сме стадо”. Защо е така!? Кои са причините!? .
След нежната революция у нас настъпиха големи промени във всички сфери на материалния и духовен живот. Струва ми се, че проблемите на науката и научните кадри останаха на по-заден план и не са достатъчно добре осветени. Това според мен създаде условия за свободно и прикрито развитие на редица негативни явления и действия с отрицателен ефект за науката, научните кадри и за страната.
Възниква въпросът ”Какво е състоянието на науката у нас близо 20-25 години след “нежната революция” и в състояние ли е тя да се влее в световните глобални процеси със свои приноси!?” Личният ми опит, и конкретни наблюдения в БАН, в някои Вузове и др., ми дават основание да достигна до извода, че на този етап науката в България не е напълно готова за такива действия, не само поради липса на финансови средства. Има много вкоренени остатъци от миналото, които пречат на нормалната творческа дейност и развитие на кадрите. А това безспорно се отразява на качеството, на резултатите от научните изследвания. Голяма част от ръководните кадри от преди революцията останаха на високи отговорни постове. Възползвайки се от новите благоприятни условия на демокрацията, на автономността в управлението на научните институти, някои от властимащите стари кадри трайно озурпираха властта и създадоха много тежки авторитарни условия за развитието на науката и научните кадри в някои институти. Основната ръководна формула на тези стари и изчерпали се административни управленчески научни кадри е ”Власт на всяка цена, с цената на всички средства”. А това води до редица некоректни и неморални действия. Вместо права за кадрите и правила за действие, демокрацията създаде още по-голяма диктатура грубо администриране с цел запазване на властта на всяка цена с всички възможно използувани средства.
По коефициент на интелект нашият народ като цяло до не много отдавно /ако се не лъжа/, беше на второ място в света, след еврейския. У нас има прекрасно подготвени научни кадри с необходимото призвание към научна пабота, но те или не се използуват ефективно или не им се създават нормални условия за истинско творчество и развитие или са подложени на административно тероризиране или знаещите и можещите са съкращавани, принуждавани да напускат или преждевременно пенсионирани. Наши младежи редовно печелят призови места на международни олимпиади. Имаме много гениални българи оставили сериозна диря в световната наука, като Джон Атанасов и др., но забележете те не са творили в България. Възниква въпросът, защо в България не се създават такива творци, защо все още нямаме лауреати на Нобелова награда и т.н!? Този въпрос засяга всички ни като народ; отговорни институции, учени, политици, психолози, социолози, медии и др. Най-добър и близо до истината отговор на този въпрос е даден от покойния акад. Ангел Балевски- почетен член и председател на БАН. Ако някой у нас се опита да направи нещо по-сериозно в науката- със загриженост често напомняшие той, пред своито ученици и сътрудници- на него му се създават всевъзможни трудности и пречки с цел да го спрат, смачкат и унищожат. В такива случаи посредствени, користолюбиви, завистливи и злобливи хитреци и раболепни лакеи се групират и започват да унижават безпомощния честен и всеотдаен научен работник, да го клеветят, уязвяват и категоризират с всевъзможни несъществуващи измислици, да го заплашват, тормозят и обезверяват, да дерибействуват и създават средновековен страх. Посредствеността взема надмощие в управлението. Не са редки и случаите на научно, морално и психологическо малтретиране, на скрита инквизиция и гавра с всеотдайно работещите. Тези толерирани хитреци постигат кариеристичните си цели с умело манипулиране на съзнанието на всички останали. Разпалват се в околните същите тия пагубни бацили на злото като завист, злоба и омраза към трудолюбивите и всеотдайно работещите, към носителите на оригинални идеи. Не е трудно да се намерят и такива, които лесно се подават на манипулациите. Крайната цел е примиряване с липсата на перспектива за сериозна творческа дейност и развитие. Властимащите безидейни админастративни научни работници се обграждат със свои посредствени съмишленици, които на базата на раболепието се използват като клакъори подкрепящи своите мними благодетели при нужда. Тези клакъори се държат на работа над 65-70 и повече годишна възраст, без на практика да дават нещо на науката и обществото. Преобладаващата част от честните и почтени научни работници са подложени на експлоатация по едни неписани робовладелчески методи. Методите на управление и демокрацията развързаха ръцете на непочтените користолюбци и кариеристи. Собствените си прегрешения те приписват на почтените и трудолюбивите, знаещите, можещите и търсещите. Властимащите се стремят към админстративни длъжности и подчинение, за да могат да трупат активи, заставяйки подчинените си да ги пишат в научни трудове и разработки, само защото стоят по-високо в иерархията, без да имат каквото и да било участие и заслуги. По този начин се създават условия за нахалните, посредствените и раболепните да заемат ръководните длъжности. Тези користолюбци изпитват страх, да не би някой да направи нещо по-вече от тях. Те стават прекалено мнителни към тези, които работят с вдъхновение, ентусиазъм и амбиция. Крадат идеи и постижения, чрез създаване на страх, заплахи и безропотно подчинение, чрез безпочвено санкциониране по неверни хитро измислени компромати, чрез непозволени удари под кръста. Ръководителите, чисти администратори в науката, в болшинството от случаите са много бедни на идеи, откъсват се от научните изследвания, стават твърде мнителни и започват да тормозят безпомощните, почтените и всеотдайните. Като компенсация, тези администратори в науката владеят много добре методите на съвременната научна инквизиция. Една лъжа като се повтори няколко пъти започва да звучи като истина / Гьобелс/. И въпреки всичко тези хора не успяват да доведат чуждите идеи и постижения до успешен край. Не е възможно да се твори, да се създава нешо ново, под въздействието на злото, на страха, когато се убиват ентусиазмът, амбициията към творчество, научното въображение и фантазия, всеотдайността в работата, когато се отнемат елементарните права на основната маса от научните кадри и се спира тяхното развитие.
Вместо да се отглеждат като цветя, както например това се прави в Япония, тези които генерират сериозни идеи или са на път да създадат нещо полезно за научния институт, за науката и практиката, постепенно биват смазвани, унижавани и унищожавани. Не може да има развитие на науката, върхови постижения, ако няма генератори на идеи и ако те не се отглеждат като цветя, както това се прави в Япония и някои други страни..
Страх , негативизъм, обезверяване и примирение се създава, както в по-амбициозните и трудолюбивите, така и в останалите, чието съзнание се манипулира твърде умело. Научните администратори владеят методите на манипулиране надолу и нагоре. Надолу, създавайки страх и примирение, нагоре подвеждайки съответните институции с мними резултати и добре скроени алибита срещу неудобните, стараещи, можещи и всеотдайни на работата.Това е една от главните причини голяма част от научните кадри да напуснат и да продължават да напускат пределите на страната.
По необясними причини, научните степени и звания у нас се дават не толкова за научни постижения, колкото за заемане на административни длъжности. И от тук идват голяма част от бедите. В много страни в дадена секция или катедра ръководителят е световно известен учен или лауреат на нобелова награда и т.н, в същата негова секция работят като ”подчинени” не по-малко известни учени или лауреати на нобелови и други престижни награди. У нас това е невъзможно да стане. Защо!? Властта и кариеризма обезличават не само научните кадри. Те създават условия и стремеж до ръководството на научни колективи да се домогват раболепни посредствени лицемери, демагози и кариеристи, дори диктатори. А това неизбежно води до застой и упадък. У нас се раздават академични звания, без да знае Обществото какви кадри се предлагат за номинация, без да се показват предварително пред Обществото, без да се провеждат дискусии между кандидатите за едно и също място, как и кой е написал техните трудове, какви са техните лични приноси. Академиците и член коресподените на БАН, това са цветът на нацията, по-точно би трябвало да бъдат цветът на нацията. Всеобщо е мнението сред научните среди, че званията ”член корепсондент на БАН” и „академик” силно са девалвирали. А щом най-високите звания девалвират, то надолу нещата стоят още по отчаяно и пагубно за обективна оценка на кадрите. У нас съществува опасност академиците и член кореспондентите да станат повече или поне колкото редовите научни работници!?.
Практиката в научните институти потвърждава сентенциите ”Няма ненаказано добро” и “Истината често боледува, но никога не умира”. Наблюдава се отлив на млади специалисти от научните институти…
Итересен факт. Много български разработки и достижения се признават в чужбина, но не и у нас. Получилите признание в чужбина биват подлагани у нас на още по-големи унижения и тормоз. Публична тайна у нас е истината, че “Никой не е получил признание в собствената си страна” Примери много. /Подобни обвинения и участ изпитаха и създателите на методите за обработване ма материалите с газово противоналягане- акад. А. Балевски и чл. кор. Проф. Ив. Димов - признати от света. Малко преди да почине чл. кор проф. Ив. Димов през 1984, тези методи получиха наградата “Кьорбер”, равностойна на Нобелова награда за инженерно-техническа дейност. В чужбина тези методи получиха признание, като едно от най-значимите инженерни постижения на втората половина на 20 век. По думите на големия учен физик акад. Георги Наджаков; „Методът за леене с противоналягане е третата голяма българска технология, след киселото мляко и фотоелектретното състояние (без което биха били немислими фотокопирните машини, телевизионните екрани без вакуумна тръба, рентгеновите дозиметри и правенето на снимки от Космоса)/. Създадоха се условия за формиране на своеобразна скрита научна мафия. Защо е така у нас, коя е причината!?.
За да има ефект от научната работа, гореизложеното налага необходимостта от създаване на нова законова база за творческа научна дейност и за тестуване на научните кадри от независими органи с привличане на чуждестранни специалисти. Необходим е нов закон за тестуване и развитие на научните работници, респ. за научните степени и звания. Необходимо е да се създадат условия за морално и материално стимулиране, условия за развитие в хоризонтална посока. Необходимо е да се създаде законова база за пресичане на пагубните задружни действия на посредствени кариеристи, домогващи се с непочтени, често с измамни средства, до научи степени и звания, респ. до ръководство на научни колективи. Това са обикновено случайно попаднали в научните институти хора, дошли на почивна станция, търсещи само лични облаги като паразити, тероризирайки стараещите, знаещите и можещите със съвременни средства на невидима на пръв поглед умело прикривана инквизиция. Оценка на кадрите би трябвало да има не само отгоре надолу, но и отдолу нагоре, както е например в Япония и в някои други страни. Това би спомогнало да се пресекат пагубните задружни действия на посредствените кариеристи и типичви администратори. Научният морал /етика/, наред с управленческия общобългарски, на този егап е сведен до точката на замръзване. Неясните перспективи и разбиране за демокрацията създадоха надпревара към бързо забогатавяне у властимащите ръководни научни кадри. А това от своя страна създаде условия за внедряване на редица негативни явления и действия, насочване на мисленето, интересите и заниманията с дребно занаятчийско печалбарство, а не със сериозна наука..
Въпросът с мандатността на дадени ръководни и управленчески кадри изчерпали своите възможности трябва да бъде решен в полза ва науката, кадрите и държавата. До колко мандата могат да бъдат на власт учени заемащи ръководни постове!?. Има случаи с такива научни административни ръководители на институти и други звена, които се равняват по постижение на Тодор Живков, които печелят изборите с безпрецедентни и недостойно прилагани методики, опирайки се и на клакьорите си. Има дори и такива, които не могат да си представят, че могат бъдат нещо друго освен ръководители, т.е номенклатура и то в науката. Създават се условия за окупиране във властта, чрез свои раболепни лакеи по места и с представители във по-висши инстанции, които се манипулират чрез раболепие. А това не е от полза за науката и кадрите, тъй като се прикриват всевъзможни некоректни, непочтени, неморални приомии манипулации с използването понякога на силови действия. Освен това под прикритието и оправданието за липса на финансови средства, кадрите се комерсиализираха. И тази тенденция често се стимулира от стараещите се към бързо забогатяване предимно ръководни кадри. Не малка част от властимащите кадри си създадоха прикрити собствени частни фирми, използват държавни средства, труд и апаратура за лично обогатяване. Сериозните научни изследвания отстъпиха място на стремежа към бързо частнособственическото забогатяване с чисто производтствена заводско занаятчийска тематика и дейност. Всичко това, което много умело се прикрива се допира до необходимостта от създаване на нова философия, на нови структури и организация на научния труд, до възпитаването на нови научни морални и етични ценности, присъщи на предците.
. Сериозната наука изисква немалко идеализъм, всеотдайност, отговорност и преданост към изследванията. Колко по-лесно и ефективно би било, ако се стимулират всеотдайните, носителите на нови оригинални идеи с положителна енергия, ако им се гласува доверие, ако се подкрепят и защитават /закрилят/, вместо да бъдат зареждани с непрекъсната демобилизираща и пагубна отрицателна енергия. Възниква въпросът защо треньорът на спортиста се радва на успехите на своя възпитаник и страда с неговите неуспехи!?. Защо не е така в науката!? Нима не биха могли да се създадат подобни условия за творческа изява на призваните да се занимават с наука!? . Необходимо е да се стимулира възраждането на идеята за създаване на научни школи, да се възпитават последователи в дух на приемственост в науката. За да стане това бе трябвало ръководните къдри да бъдат издигани по обективни научни, а не по административни критерии на оценки, често на приятелска или раболепна основа. Критериите за оценки на научните кадри са фиктивни, неясни и необезпечени законово. Един беден на идеи, посредствен ръководител, чист администратор не може да стимулира подобни научни морални и етични ценности. Такъв ръководител не може да захранва с нови и оригинални идеи подчинените си. А последните на базата на какво ще се развиват.!? Не са редки случаите при които подчинените учат своите ръководители. Под влияние на мнителността у такъв ръководител неизбежно се раждат злобата и завистта, чиито реализации са внедряването на страх, заплахи и инквизиция. Само на положителна основа, обвързана с нова законова уредба, българската наука би могла да се влее в световната и да дава своя собствен принос към развитието на целокупната наука. Предполага се, че това един ден неизбежно ще стане.
Известно е, че документираните, т.е публикуваните научни резултати и постижения от миналото, остават в съкровищницата на науката, но не всички получават справедлива и необходима за простосмъртните оценка и морално признание приживе. Често пъти по рафтовете на библиотеките остават забравени, натрупани с прах значими научни достижения. От това губят не само авторите, но и отговорните институции, държавата, Обществото...
Всеотдайните и работливите са напълно беззащитни и безпомощни, а в болшинството от случаите, имено те са носителите на творчеството. Това го знаят хитрите водачи на тези групи и групички и някои „ръководители”, които много умело и хитро с раболепие и подвеждане прикриват своите срамни и неправомерни действия пред по горните институции. Научният морал и етика, злобата и завистта са пуснали такива големи и страшни корени и пипала като охтопод, че смачкват и ликвидират не само отделни научни работници, техните идеи и творчество, но действуват пагубно и на науката, бият върху авторитета на ЦУ-БАН, МОН, МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ и НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ, респ. върху този на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ. Много са проблемите в стопанската, социалната и други области, но не по-малко са те и в областта на науката, която заедно с културта е лицето и душата на страната пред света. Необходимо е да се създаде нова законова база /и институция/ за обективна оценка на дейността на научните кадри, за стимулиране на тяхната дейност, особено на такива с предварителни отзиви за съществени приноси или разкриване на направление в дадена област, с признание и в чужбина. С цел обективност в оценките, при нужда е редно научните трудове да се представят за рецензии, мнения, становища и предложения и в чужбина. Прекрасни условия за това създава Глобализацията и членството ни в Европейския съюз. Колкото и тъжно да е в нашата страна, на базата на общия фон, обвързаността между научните и други институции, структурата, организацията и ръководството на научната дейност създават условия и възможности за силово влияние, манипулиране и въздействие върху институциите, кадрите и рецензентите. Автономността на научните институти създава условия за неконтролируеми авторитарни действия, като онаследени остатъци от миналото. Това създава условия и за срамни удари под кръста, за погазване на научния морал и етика и става причина за насаждане на страх, заплахи или поръчкови пречки, умело и хитро прикривани с подвеждане и раболепие пред по-висшите инстанции. Ако в политиката и бизнеса се правят поръчкови физически убийства, то моралните, научни и духовни “убийства” в науката и културата са не по-малко опасни. Реално у нас липсва институция, която да помага на заинтересованите и всеотдайните в работата кадри, да ги защитава. Липсва справедливост, обективна оценка и подходящо признание на труда на обикновените научни работници, които на практика са напълно безпомощни и са основните носители на научните достижения. Нещо по-точно у нас в някои научни институти е невъзможно да се търси справедливост свързана с работата, с оценка на научния труд и резултати, с признание и стимул, да се устои на срамните пречки, на безконтролната завист и злоба, стимулирана от някои ”ръководители”.
Необходимо е намеса на заслужили, изтъкнати и високоиерудирани учени-патриоти, психолози, социолози, депутати, отговорни институции и други специалисти органи и медии, занимаващи се с нелекия творчески труд на ония, които са отишли в научните институти да работят сериoзно, отговорно с преданост и всеотдайност. Според мен при решаването на проблемите на науката и научните кадри не малка е ролята и на медиите. Като че ли назрелите и актуални проблеми на науката и научните кадри, остават в сянката на немалкото проблеми на образованието, които безспорно се отразяват и на науката и на икономиката, на културата и духовността. Може би е целесъобразно проблемите на науката и научните кадри да бъдат представени на Обществото с една широка дискусия с помощта на средствата за масова информация. Още по-вече, че законът за науката, научните степени и звания все още не е приет и се подготвя някак си завоалиран в тайна, незабелязано, без широко участие на гражданите, на обществото, без да се изкарат на показ и да се имат предвид проблемите от кухнята на науката. Публикуват се епизодично някои материали, които остават незабелязани. Научните работници подобно на спортистите представят страната ни по конгреси и конференции не само у нас, но и в чужбина. Не е без значение какво се предлага там. А кадрите решават всичко. Обществото има не добро мнение за науката и научните кадри у нас и това вероятно се дължи на отразеното по-горе. При решаването на поставените актуални проблеми по моему е необходимо да се отчитат не само стремежите към глобализация във всички сфери на живота, но и спицифично българската реалност и типичен български манталитет („Вуте да е по зле”), а не да се копират или сляпо изпълняват готови щампи от чужбина
Изразява се надежда, че новото ръководство на МОН и на БАН ще извърши дълбоки анализ на своята дейност и практика и ще промени много закостеняли във времето действия вредни не само за отделните хора, но и за авторитета и престижа на БАН, МОН и държавата. На базата на досегашната практика, съществува опасност автономността да доведе до още по-големи злини при тестуването и развитието на кадрите. Правилното и обективно тестуване би могло да стане със създаването на независим орган (но не ВАК), който да бъде подчинен на Президента или на Министър Председателя пряко. До този орган да имат достъп всички творци в страната. Целта е да се извършват обективни оценки, които ще бъдат от полза както на авторите, така и на фирми, заинтересовани организации и в крайна сметка да съдействат за престижа, авторитета и развитието на науката и на държавата. Те ще бъдат от полза и за ефектно изпълнение на Оперативната работна програма от Европейските фондове ”Конкурентноспособност на Българската икономика” за периода 2007-2013 г., а и в по далечно бъдеще. А високото качество на висшето образование е гаранция за създаване на добри научни кадри. Ние всички се възхищаваме на Финландския феномен, на Финландското икономическо чудо, от което бихме могли да почерпим опит. Тази много бедна, до преди няколко десетилетия страна, се превърна за кратко време в най-проспериращата страна в света, защото заложи на образованието и науката като приоритетна област в духовното и материално развитие на страната!

Подготвил д-р инж. Богомил Великов Колев

Забележка. Що се отнася до изложеното разполагам с достатъчно доказателствен материал и лични наблюдения с конкретни факти и аргументи от 36-37 годишната ми работа в Института по металознание към БАН. При необходимост могат да бъдат пред-ставени много доказателствени документи

За сведение, в личния ми блог сайт, категория ”Наука” (www.nautchnitrudove.blog.bg) e показан списък на научните ми трудове на младши научен сътрудник в БАН с 37 годишен научен стаж; по автор(и), заглавие, източник в който са публикувани, брой, година, страница и някои доказателствени документи, отзиви, оригиналите на които са показани в монографията; Б.В.Колев ”Материалознание и глобални проблеми”. Изд. БПС-Авангард, София, 2003, някои и в монографията; Б.В.Колев „Нови комплекснолегирани сплави на желязовъглероднa основа”, изд. БПС-Авангард, София, 2001,2003. За сведение, в сайта www.bogomil.blog.bg на този етап са вкарани и текстовете на част от публикуваните на книжен носител научни трудове. Предстои ми много работа по тия сайтове. С какво се занимавам сега вън от БАН, за сведение, може да се види във сайта; www.vestnitcibogomil.blog.bg

С уважение: д-р инж. Богомил Великов Колев


цитирай
5. vencivaleri1951 - Драга" Чара"
08.11.2013 21:13
Заставате /за кой ли път:)/ на погрешната страна. Защо интервюирате руснаци които публично не са се отрекли от Русия. Този дори припознава Москва за свой дом. " Разделението сега не е на десни и леви, а на мразещи Русия и не мразещи я" Така, че внимавай с интервютата. Ще попаднеш в някой списък, и после" расправяй , че нямаш сестра".:))))
цитирай
6. chara - vencivaleri1951 Венци, открай време съм все на "другата" страна, оная дето все не е
08.11.2013 22:24
праведната! :)

Но какво от това?! И на кого му пука? Суета и буря в чаша вода ...

Който както иска да се дели. Не ме вълнува.
Радвам се, че има хора като Артьом и като професор Марин Върбанов. Те са доказателство, че за науката и изкуството няма граници и нямат значение битките за надмощие.

Китай ежегодно увеличава парите за наука с 30%! Ние ги намалявахме ... ежегодно. Къде са протестите срещу това?

:)
цитирай
7. vencivaleri1951 - Болката учи Светла, а Китай много болка е видял:)
09.11.2013 00:20
chara написа:
праведната! :)

Но какво от това?! И на кого му пука? Суета и буря в чаша вода ...

Който както иска да се дели. Не ме вълнува.
Радвам се, че има хора като Артьом и като професор Марин Върбанов. Те са доказателство, че за науката и изкуството няма граници и нямат значение битките за надмощие.

Китай ежегодно увеличава парите за наука с 30%! Ние ги намалявахме ... ежегодно. Къде са протестите срещу това?

:)


Като студент имах късмет/ роднина беше дипломат в Китай/ и шанс и отидох в тази страна. Чувствах се като Марко Поло:))) Точно тогава беше в разгара си Културната революция. Та там видях научни работници, университетски преподаватели да копаят канавки, лехи и проче, а на гърдите им например надпис "аз съм кучешка глава". Мао и кликата му по този начин са наказвали непродуктивността на много научни работници/ а и журналисти също:)/
От една страна хората помнят тези години и уважават учените си, от друга пък и самите учени внимават да не са в тежест, и се отблагодаряват с работата си на обществото.
Аз живея под улицата където са индийското посолство и китайската резиденция. Индийците се помещават в къща не повече от 250 м3. Преди да се нанесат дипломатите заедно с помощния персонал извършиха почти цялата хамалогия по настаняването. След това боядисваха дограма, пейки в двора. Китайците пък сега правят някакви подобрения и постройки в двора на резиденцията си. Наели са фирма/ Не БОДК, но участват и те в строежа./ Китайците участват и в мачлетата в махалата . Виждала си наши дипломати какво представаляват. Колко раздут щат, какви ненужни като обем сгради. За наука парите малко наистина, но я преброй университетите ни. Болници и университети много...Здравеопазване и образование Йок!
цитирай
8. apostapostoloff - Лихтенщайн и Люксембург са страни,
09.11.2013 05:19
които пет пари не дават за наука, но в тези страни се живее най- добре. Стига вече с тия руски тъпотии! Голямата им наука създаде москвичи, вефове и куп подобни хуйни. Ексик им и науката!
цитирай
9. josarian - Здравей Светле,
09.11.2013 09:22
Наистина дай Боже да има повече учени като Артьом Оганов. Аз съм живял три години в Москва и имам прекрасни спомени от руснаците. Да, безпорно те са велика нация. Прочетох, че някъде коментирате с Венци за това, че днес разделението е на харесващи и не харесващи Русия. Нека споменем нещо важно - политиката и хората на една държава са две различни неща. Лично оз смятам себе си за русофил, но не одобрявам всичко в днешната им външна политика. Вероятно ако бях руснак бих одобрявал имперската им политика, но не и сега. Истина е, че духовното развитие на човечество е концентрирано на Изток и България и Русия са в основата на това развитие, както и, че техническото развитие на човечеството е концентрирано в САЩ - за това споменават и Рудолф Щайнер, Едгар Кейси, Петър Дънов, баба Ванга и Слава Севрюкова. А защо е така? Аз като човек твърдо вярващ в реинкарнацията, ще припомня твърденията на гореспоменатите за това, че основно в Америка се прераждат духовните същности, които навремето са живели, развивали са технологиите, както хуманитарните, така и военните, в изчезналата Атлантида - мястото, където се е развивала високотехнологичната цивилизация на атлантите. В България и Русия пък се прераждат духовни същности, които имат отношение към духовното развитие на човечеството. Оттук именно иде основното разделение. Но такова не бива да има - защото целта на тези прераждания е човечеството да се осъзнае и да тъгне по пътя на духовно осъзнаване и развитие - виждате какви процеси вървят в Щатите, хората там се осъзнават и те се надигат срещу войнстващите техни управници, факт. Там в момента вървят процесите по осъзнаванатето на духовните ценности. Вземете прочетете нещичко за Едгар Кейси - кой и какъв е бил, прочетете за неговите документирани пророчества, за Атлантида, Хрониките на Акаша. Прочетете нещо за Рудолф Щайнер.... В момента текат процеси, много важни, това е борбата между Тъмните и Светли сили. И всеки от нас трябва да е наясно кои са едните и кои са другите:)
цитирай
10. ok3223 - Тъжното е, че и в Русия е като у нас ...
09.11.2013 10:37
ежегодно, субсидиите за наука не се увеличават с 30%.И елитни руски учени работят за САЩ и подобните.
За малце, Тиквата, Дянков и ВМИР - ци да ликвидират БАН.
Борбъта бе безмилостна и жестока.
При нас, като чели, се касае не до наука, а до оцеляването на това, което е останало от Татово време като наука.
Тъжно е като факт.
Какво може да се очаква от полуграмотни "държавници", като Тиквата, Дянков, и бандите недоучуни
интелектуалци и партийни бонзи като И. Костов, самообявили за водачи и спасители на българщината.
Пртестерите са еманация на тази жадна и гладна сган за власт и пари, за пари и власт. За какво наука може да става въпрос у нас.
2-3 % наемника, "бунтари на ужким", окупират по поръчки Университети, саботират учебният процес, подготовката за изпити на останалите над 90% техни колеги, а те пасуват, като чакат, някои друг да освободи Алма Матер от натрапниците.
ВМЕСТО ДА ГИ ХВАНАТ ЗА УШИТЕ И ... ЗОРЛЕМ-ДОБРОВОЛНО, ИЗХВЪРЛЯТ ОТ ОКУПИРАНИТЕ УЧЕБНИ ЗАЛИ.
цитирай
11. chara - Венци, преброила съм ги! Университетите. Тъкмо 51!!! И болниците - и тях!
09.11.2013 12:06
Никой не иска нищо да направи понеже крехкото равновесие ще бъде нарушено, а властта е омайница и който е стигнал до нея - иска да я задържи за по-дълго.
Номенклатура и шуробаджанаци в изобилие - и те трябва да папкат!

Само в министерство на образованието за 3 г. са назначени без конкурс 226! безценни кадри, държавни служители. Питай ги с какво се занимават?!! Иди ги виж как изглеждат те, поставени редом с български учители! Гледката е потресаваща, уверявам те! Преживях я на 24 май, преживях я и на 1 ноември. Не ми се говори! :(

Та ... така!
цитирай
12. chara - Апостол, с риск да ви разгневя ще кажа, че информацията ви е доста остаряла!
09.11.2013 12:07
За руската наука!

цитирай
13. chara - Здравей Симеон!
09.11.2013 12:20
Чела съм теорията на З.Бжежински за каталитичните нации. Той сочи руската като една от тях. И има основания за това.
Що се отнася до политиката и хората - споделям мнението ти.

Венци каза, че сега имало разделение не толкова на "ляво" "дясно", колкото на про- и анти- руско. При тоя борш тук наистина вече е трудно да се диференцират отборите още повече, че част от играчите минаха през много команди. Нагледали сме се на какво ли не.

От имената, които изброи, съм чела Щайнер. Някога. Когато се занимавах с наука. Понеже ме интересуваше валдорфското училище.

Радвам се изключително когато попадна на учен от ранга на Артьом, понеже той е доказателство, че има неща, които могат да обединяват и че има свят (на науката), недокоснат (или поне не в такава степен) от онова, което преживяваме ежедневно всички ние тук, събрани на територията, обозначена като БГ.
цитирай
14. alexs - Последна грижа е науката за упра...
10.11.2013 10:14
Последна грижа е науката за управляващите по време на прехода който още не свърщил ! Един финансов министър беше нарекъл учените феодални старци!
цитирай
15. chara - alexs Същият този финансов министър сега стана ректор на частен руски университет
10.11.2013 12:34
и вече говори други работи!

Не само за науката, а и за корупцията и т.н.

Да му мислят руснаците какво ще го правят! Вече е техен проблем! :)
цитирай
16. josarian - Привет, препоръчвам ти да четеш книгите на Едгар Кейси, те са написани наистина страхотно
10.11.2013 14:04
chara написа:
От имената, които изброи, съм чела Щайнер. Някога. Когато се занимавах с наука. Понеже ме интересуваше валдорфското училище.

.


...и заслужават да бъдат прочетени - Хрониките на Акаша, За Атлантида, Семейната Карма, Сродни души, Лечение без лекарства. Рудолф Щайнер е създателя на антропософията, учение, опитващо се да поставе на научни основи езотериката. Той е много тежък за четене, преводите от немски не са добри. Добре е също да прегледаш всичко свързано със Слава Севрюкова, ако естествено имаш време. За Ванга много има изписано и изговорено, но прочитането на книгите за Едгар Кейси и Слова Севрюкова дава хо-точен поглед върху явлението баба Ванга. Общото между всичксите, включая Учителя Петър Дънов, че те са имали способността да се свързват с инфополето около Земята, което съдържа цялата информация за цивилизацията ни и въобще за света около нас - Акаша - и да черпят информация за миналото, настоящето, бъдещето. Тази информация е тънката нишка, свързваща ни със Светлите Сили, със Създателя. Такива хора винаги е имало в човешката цивилизация - те са били велики учени, велики творци, велики учители или духовни и морални стожери на човечеството. Идеята е, че ние, хората сме духовни същности, надарени с физически тела, нашата цел е да се осъзнаем духовно и да намерим пътя към Любовта и Доброто - към нашият Творец. Всички ксме част от общото цяло. Тялото е тленно, но духът е безсмъртен, прераждането цели да натрупаме опита, който ни е нужен да осъзнаем любовта и Доброто в себе си. Който има очи - ще види, който има уши - ще чуе, който има сърце - ще почувства кое е Добро и кое Зло. Злото не е на Запад, Доброто не е на Изток - всичко е едно цяло, борбата е кое ще надделее - нашето егоистично тесногръдие или Любовта и Доброто. Това е. Общо взето всичко е въпрос на височината на камбанарията от която хората възприемат света около себе си.
цитирай
17. injir - Колкото по-низкочели са управн...
11.11.2013 02:49
Колкото по-низкочели са управниците, толкова по-зле за науката.
цитирай
18. kostadin - Наука ,та наука!?
21.11.2013 09:52
За каква световна научна общност говорите ,като икономистите са извели т. н. икономика в ранг на наука, а учените са пряко подчинени на икономическата целесъобразност?
Много време съм се чудил как е било възможно икономистите да наложат постояно променящите си хипотетични теории ,като образец за научно мислене.А нещата са много прости:
Казват ,че религията е опиум за народите ,а науката е разновидност на опиатите.Независимо от "успехите " на науката на обществото е наложено абсолютно табу върху основите на науките базирани на пясъчните основи на безумни хипотези,почти нямащи досег с реалността.
Казвам почти ,защото всички фуканици на учените всъщност са базирани на успехите в технологиите ,които са плод не на теорията ,а на практиката и интуицията на отделни човешки същества.
От момента ,в който науката си е присвоила правото да е говорител на абсолютната истина за света е постигнато само едно -богатата финансова подръжка на хората печатещи т. н. банкноти,стига технологичният напредък да помага за изпълнението на пъклените им античовешки планове.
Къде остава тогава главният въпрос ,кое е оптимално за човека.Та всичките ни беди идват от финансовите динозаври,които наистина се грижат само за едно -да се намали човешката популация в съкратени срокове.
С една дума технологичният напредък превръща човека в роб на интересите на финансовите акули изкупили над 90% от всичко създадено от човечеството.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: chara
Категория: Политика
Прочетен: 6424912
Постинги: 279
Коментари: 11520
Гласове: 89145
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031