Прочетен: 21485 Коментари: 47 Гласове:
Последна промяна: 30.12.2012 08:55
Интервю на Светла Василева
Албена Драйчева е само на 27 г., а вече е част от научните екипи на престижни международни изследователски центрове. През 2003 г. започва да учи молекулярна биология в СУ "Св. Климент Охридски", а през 2007 г. вече е в Швеция в универитета в Упсала, където продължава обучението си в катедрата по молекулярна клутъчна биология. В момента е докторант по биофизикохимия на института "Макс Планк" - Германия. Един от близо 500-те български учени в чужбина, подписали отворено писмо до българския парламент и до правителството с протест срещу конкурса в научния фонд на МОМН и срещу отношението към науката у нас.
- Албена, занимавали ли сте се с наука в България?
- Преди 9 години започнах да уча молекулярна биология в СУ. Захванах се с голямо желание и ентусизъм, исках да уча генетика и да стана генетичен инженер. Още генетично модифицираните организми (ГМО) не бяха на мода, но аз исках да работя в бъдеще в тази насока.
- Продължихте с научна работа, но зад граница. Защо?
- В началото на втората година реших да разпитам в различните катедри дали имат свободни места за стажанти. С голямо разочарование разбрах, че местата са ограничени и аз няма да получа такова. Бях много възмутена, защото противно на логиката, на студентите, които искат да отделят от свободното си време да научат нещо повече от това, което им се предоставя в час, не им се дава шанс. Един от колегите от предишната година беше тъкмо заминал за Швеция и ми разказа за системата там.
Определено се впечатлих от късата дистанция между преподаватели и студенти - професорите ти знаят името от първия ден, а ти се обръщаш към тях на малко име. Без предватителна уговорка можеш да отидеш в кабинета им и да си зададеш въпросите. Не че не са заети, но ти отделят 5 минути от времето си. Лабораториите им са много добре оборудвани, библиотеките им имат най-новите издания на учебници и списания. След година двоумене кандидатсвах и заминах за Швеция.
- Ако трябва да сравните условията за работа в България, Швеция и Германия - какви са плюсовете и минусите на всяка от страните?
- За България ми е трудно да говоря. Това, което видях в нашите лаборатории, винаги е било много оскъдно. Въпреки това учените успяват да работят с остарялата техника и с минимални ресурси. Успяват да имат публикации и да поддържат международни сътрудничества. Жалко е, никой не оценява колко много усилия са това. Аз имах щастието да уча и работя в едни от най-добрите университети и институти на Швеция (Упсалския университет) и Германия (болницата Charite, Берлин и института на "Макс Планк" по биофизикохимия). Основните преимущества, които предоставят Германия и Швеция, са добре оборудваните лаборатории, достъп до разнообразни консумативи (които са скъпи дори и за западните стандарти), до електронни издания и книги. Има възможност да слушаш лекции на утвърдени учени в твоята сфера и да обсъждаш с тях идеи. В големите научни центрове на едно място работят хора от различни научни направления и това улеснява обмена на идеи, раждането на нови, както и осъществяването им.
- Как развити държави като Швеция и Германия привличат и задържат млади учени?
- Фактът, че има достатъчно ресурси и възможности за научна дейност, която по своето същество е творческа, е достатъчно за привличането на младите хора. Когато виждаш, че целите ти могат да се осъществят, си готов да оставиш татковината и да тръгнеш след мечтите си. Все пак не на последно място, трудът ти се заплаща. Получаваш достатъчно да си позволиш да си платиш наема, тока и да заделиш за почивка. На учените не им трябва много.
- Тази година 44 Нобелови лауреати са подписали открито писмо до Европарламента срещу намаляването на предложените от ЕК средства в размер на 80 млрд. евро за наука за периода 2014-2020 г. Политиците, от една страна, говорят да конкуретоспособност, иновации, високи технологии, а от друга, съкращават парите за научни изследвания. Това ми се струва лицемерно. Вие как бихте го коментирали?
- Учените са може би най-неполитически настроените личности. Просто е извън мирогледа им. За да се вдигнат да протестират, това значи, че наистина се чувстват застрашени. Добър пример за това е Великобритания. Финансовата криза затвори много институти и университети там. Учените напуснаха и науката замря заедно с бизнеса и индустрията. Европа отделя много средства за образование и наука. Това е единственото място в света, където образованието е почти безплатно (в сравнение с Америка или Азия). Това позволява високо ниво на грамотност и добре развита наука. По този начин ние сме конкурентоспособни в света. Ако бюжетът бъде съкратен, това ще има сериозни последствия не толкова в близък план, колкото за бъдещето на Европа като цяло. Искрено се надявам решението за съкращаване на бюджета да не засегне образованието и науката.
- Парите, отделяни за наука в България, са обидно малко, направо са подигравка с труда на учените. Вие сте сред подписалите писмото срещу опорочения конкурс в МОМН за разпределяне на малкото дадени пари и срещу отношението към науката. Ако трябва да убеждавате обществото и правителството в необходимостта от повече средства, какво ще им кажете?
- Това е доста труден въпрос. Как да убедиш обществото и политиците със сегашните им ценности да финансират нещо, което няма директна материална стойност и не носи дивиденти от днес за утре. България е малка държава, със сравнително малко население, подобно на Холандия, Финландия, Швеция, Дания. Скандинавските държави са осъзнали, че могат да конкурират големите индустрии на Германия, Франция, Китай и САЩ само със знание. Те инвестират много в образователната си система и в изследователските си институти и центрове. Тяхната икономика е свързана с образованието и го финансира. Не са редки случаите, в които в университетите се вливат пари от фармацевтични компании, които финансират изследователски проекти. По този начин всеки печели. Иновациите са постоянни, системата привлича нови кадри и машината върви. Не виждам защо в една България, пълна с талантливи и знаещи млади хора, този модел да не се стимулира.
- Върху какво работите в момента и каква ще е ползата за обществото от труда ви?
- Нашият департамент, ние сме около 30 души, работи върху синтеза на протеини в клетката. В своите фундаментални принципи това е един от най-запазените процеси в цялата еволюция на живота, от най-простите бактерии до многоклетъчните организми като нас хората. Имайки предвид, че 90% от сухото вещество на една клетка са протеини, можете да си представите, че това е много важен процес. Нашият модел е бактериалната клетка и ние разглеждаме всяка стъпка от този процес в детайли. Може би сега не виждате пряка връзка с приложението, но всъщност голяма част от антибиотиците, които са на пазара, целят да блокират синтеза на протеини в бактериите.
В момента има голям недостиг на нови антибиотици, към които бактериите да не са резистентни. Резултатите от подобни изследвания дават възможност рационално да се разработят нови вещества, които да имат бактериостатично действие. Всичко звучи много лесно, но зората на тези изследвания е в 60-те години и все още има какво да се научи и все още се работи на пълни обороти. Всяко ново откритие носи със себе си нови въпроси.
- В плановете ви съществува ли вариант за връщане в България и при какви условия?
- При сегашните условия, едва ли. Колкото и да ми се иска да се върна вкъщи, няма да мога да работя в остарялата ни авторитарна система. Предполагам, че ако се реструктурира системата и нейното финансиране, не само аз ще съм готова да се върна. Една идея например е, като за начало да се вземе пример от европейските фондове, които финансират завръщането на своите учени и им предоставят възможност да съберат нов собствен екип, с който да работят.
- Защо в България има неразбиране и неглижиране на хората, които са се посветили на науката?
- Хората в България имат съвсем друго битие. Животът им не е лесен и грижите около оцеляването им ги поглъщат. Учените им се струват малко като извънземни, в техните странни лаборатории, правят някакви неразбираеми неща. Неразбираеми - да, защото няма комуникация между научните среди и обществото. Ако редовия гражданин го поканят да разгледа някоя лаборатория и му направят демострация, разкажат на дотъпен език какво се прави там, дистанцията ще се скъси. В немските градове има поне веднъж в годината "Ден на отворените врати", когато се правят демострации и всеки може да посети университетските лаборатории и институти. Това е един доста натоварен ден за учените, защото наистина е пълно с хора, които искат да надникнат "зад кулисите".
- Как мислите, докога ще продължи процесът на "изтичане на мозъци" от страната и кое е онова, което ще го спре или поне намали темпото му?
- Хора, които се занимават с наука, напускат България от дълги години. В Германия срещнах професори (те са станали професори там), които са емигрирали скоро след настъпването на демокрацията и намаляването на финансирането за научна работа. Сега мотивацията на учените е същата - да намерят условия, които да им позволят да си вършат работата. Един научен работник посвещава 10-11 години от живота си на официално обучение (докато получи докторската си титла). Съвсем спокойно това може да се сравни с кариерата на един лекар. Представете си, че лекарят трябва да предпише лекарсва, да направи инжекция и не му се предоставя възможност. Когато се дава възможност да си върши работата, тогава оставаш.
- В България настоящият министър на финансите и дори този на образованието говорят, че науката трябва да се прави във ВУЗ, а не в институтите. Вие работите в Института "Макс Планк". Очевидно, наука се прави и в научни институти. Как ще коментирате това?
- Наука може да се прави навсякъде, дори и в личното мазе. Има пенсионирани професори, които го правят. Друг е въпросът колко е разумно подобно нещо. По света както фармацевтични компании и автомобилостроители, така и университети "правят наука". Често се случва да работят заедно. Институтите не са нещо по-различно. Обикновено разликата е във финансирането им. "Макс Планк" интитутите са емблематични за Германия. Те са неправителствени организации, които се финансират от държавата и от централната организация за насърчаване на научните изследвания в Германия (DFG). Това не са единствените институти. Има "Хелмхолц" институти, които са обвързани по-силно с индустрията, "Франхофер", които разработват инженерни иновации, има и няколко други.
- Бихте ли описали какви са условията, при които работите?
- Отлични. Не навсякъде е така, но винаги има минимални стандарти, които се поддържат. Един нормален работен ден започва между 9 и 10 часа сутринта и може да продължи 10-12 часа. Често се случва да сме там и в уйкенда или да работим от вкъщи, особено когато е свързано с четене или писане на статии. Понякога не усещаш как минава времето (все пак ходим на почивка и гледаме на Коледа и Нова година да празнуваме, като всеки друг). Работим в голям екип, но всеки си има свой проект. Важно е да имаш с кого да обсъждаш идеите и проблемите си. Обикновено това става на чаша чай или кафе, или на обяд. За рутинните задачи имаме технически асистенти. Мисля, че са около една пета от групата ни. Относно материалната база, различните групи имат необходимите им инструменти, както и специализирани. Вторите обикновено се ползват общо. Институтът има договори с комапниите, които доставят реактиви, така че всичко пристига за борени дни и на договорени цени.
Мисля, че един от най-големите плюсове е библиотеката, която осигурява достъп не само до своите каталози, но и до каталозите на повечето библиотеки в Германия. Отделно е достъпът до всички списания и онлайн издания. Казвам "всички", защато досега не ми се е случвало да нямам достъп, когато ми е трябвало нещо.
Отделно от това имаме много гостуващи лектори, а и самите ние имаме възможност да посещаваме конференции и научни симпозиуми. Всичко това улеснява много работата и стимулира сътрудничеството. А това е в основата на новите идеи и разработки.
Морска болест
Дамбовците вече могат да ходят в чужбина...
Какво казва Бог за евреите? Защо евреите...
Президентът Радев патрон на шествието на...
30.12.2012 09:44
А примерът на малките държави наистина е такъв. Една от големите компании за маркери за диагностика на рак е базирана в Дания.
Нищо ново под слънцето - просто трябва да се ходи по следите на успелите. А ние дори и от собствените си грешки не се учим и ги изкарваме постижения / справка - изказванията на премиера /. Наука може да се прави и в частните предприятия дори - при наличие на добра воля и способност да се гледа напред, а не само в портфейла на купувача на услугата.
30.12.2012 09:46
И към това всички безумни изказвания за "феодални старци", унизителното отношение към НАО "Рожен" ...
Какъв е шансът да задържим някой тук?!!
И аз като Йордан Йовковите селяни от известния разказ ще кажа:
Не я даваме! Какво е България без Албена!
30.12.2012 10:04
Ще публикувам още интервюта с наши учени, работещи зад граница в университети и институти, считани за икони в научния свят.
Проблемът идва, когато се запитаме КАК да го осъществим. Воля трябва, и много подкрепа.
Светли празници, Светла :)))))))))
30.12.2012 10:54
Магистралите, залите може и да са хубаво нещо ... за някого. Бъдещето обаче не е в асфалта и бетона! Уви! А в интелекта! Който го привлече и му създаде условия да работи, той ще доминира.
Останалите ... ще "джиткат" по магистралите и ще се радват шоу в залите. Ако имат пари да си напълнят резервоарите и да си купят билети.
Изумена съм, или по-точно възмутена съм, че се работи над „нови вещества, които да имат бактериостатично действие”. Това значи пак химия! Убиваш бактериалната клетка, но химически въздействаш и върху организма на болния. Справяш се някак с бактериалната инфекция, но получаваш едно допълнително натоварване с неприемлива за организма химична агресия…докога ще синтезираме, докато Бог ни е дал естествени антибиотици от природата – актиномицетите! Защо се затри най-големия Институт на Балканския полуостров - НИХФИ, който имаше толкова готови нови антибиотици за внедряване, както в хуманната, така и в растителната и животновъдната практика? Готови проекти за внедряване в антибиотичните ни заводи , с готови и високо активни витални щамове! Всичко отиде в контейнерите на боклука! Никога няма да се примиря с тази погрешна тенденция, която ни отдалечава от природата и ни хвърля в зловещата прегръдка на химичното чудовище. Превърнахме се в „богове”, на които се принасят хора за жертвоприношения, докато един ден (скоро ще е !) не се завърне Истинският Бог и не сложи край над издевателствата над творението Му….
30.12.2012 11:01
Нямаш представа колко са много ...
Отделно от тях има българчета (най-добрите!), поканени от чужди ВУЗ за студенти изцяло на издръжка на приемащата страна.
Както каза пред мен един член.кор. на БАН - Берлинската стена падна, но еднопосочно! Магистралите водят на Запад, а към нас ... черни коларски пътища.
Чужд учен да е дошъл тук да работи?
30.12.2012 11:50
30.12.2012 12:05
Вторите с приложен характер, обслужващи конкретни производства са напълно ликвидирани, ако някъде има оцелели мохикани се издържат от наеми на помещения и реално няма кого да обслужват. Трябва да се отбележи, че те носят печелбите и иновационните постижения, правят облика на една нация в реално време ! На една глупаво и тъпо управлявана, "борческа" държава не са и нужни. В цивилизованите страни са нужни и се търсят като топъл хляб и хиляди българи емигрираха там !
Не мога да не добавя обаче, че имаме нови приложни и синекурни институти с добро финансиране и отлични условия като Институт за борба с тютюнопушенето ????
ЗАЩОТО АКО ИСКАШЕ ДА РАЗВИЕ БЪЛГАРСКАТА НАУКА,МОЖЕШЕ ДА ОТПУСНЕ
СЕРИОЗНИ СРЕДСТВА И ДА ИСКА СЛЕД ТОВА ВЪЗВРЪЩАЕМОСТ!
А НЕ ДА ОСТАВИ НАУЧНИТЕ РАБОТНИЦИ ГОЛИ И БОСИ И ДА ИСКА САМИ ДА СЕ ОПРАВЯТ А И ДА НОСЯТ ПЕЧАЛБА ЗА ДЪРЖАВАТА.ПОДХОДА Е НЕПРАВИЛЕН!
ПРАВИЛНОТО Е: ДАЙ ЗА ДА ПОЛУЧИШ!!!
Нищо няма да принуди политиците да променят отношението си, освен избирателите им. Докато избирателите виждат бъдещето си "на парче" или във вид на удобни магистрали - дългосрочна стратегия е неизпълнима.
30.12.2012 12:13
Някъде бях чел във форумите коментар на българин, който от 10-15 години живее и работи зад граница: " Носталгията за родината започва да избледнява след първата и втората заплата за положения от теб труд!"
30.12.2012 12:19
30.12.2012 12:20
- САМО БИЛЕТА ЗА ЕКСКУРЗИЯТА НА ПИМПИРЕВ СТРУВА 42 000 ДОЛАРА...
Нямаш представа колко са много ...
Отделно от тях има българчета (най-добрите!), поканени от чужди ВУЗ за студенти изцяло на издръжка на приемащата страна.
Както каза пред мен един член.кор. на БАН - Берлинската стена падна, но еднопосочно! Магистралите водят на Запад, а към нас ... черни коларски пътища.
Чужд учен да е дошъл тук да работи?
Отвори вестници, погледни в студията...Кой е на първа страница, кого канят за събеседник...Можеш ли да намериш нещо друго освен какво казал Борисов, Дянков, Цветанов, Станишев...Златки разни...
За каква наука ще говорим мадам, когато най личният страда горе в Бояна" сам като куче...едни женски гащи не може да се намерят там"
За какъв бюджет, за какви проценти за наука говориш скъпа прпиятелко? А да ти прави впечатление, че близо 75% е делът на услугите в БВП. На производството около 30 и на селското стопанство около 4%!? На практика това означава/извини ме за израза/, че си местим едното нещо от единия крачол в другия. Каяква наука, каква култура, каква духовност....От къде... за кого... със какво??? Правим магистрали, перки, солари/хубаво че ги правим/ защото са корупционно благодатни. Ако някой измисли как да има комисионни от научни постижения, книги и проче ще станем най наукоемката и културоемка държава в света
Ще стоя тук и ще снимам тревичките.
:(
:(
Жалко, че всички ние не положихме достатъчно усилия, чрез натиск върху управляващите, да направим така, щото такива хора, като нея да се реализират тук в България!
30.12.2012 15:30
http://store4.data.bg/angelhell/vesela_koleda/vesela_koleda.swf
http://balkan1.blog.bg/politika/2012/12/30/razlichiiata-mejdu-bylgariia-i-palestina-namaliavat.1036628
30.12.2012 16:02
Браво ! От сърдце пожелавам големи успехи на Албена.
Но ..... се прекланям към едни други българи, от десетки години извън родината си, които не се конкурират с никого, дори и със знания.
Думата ми е за Теофана фон Заксен, истинска германска принцеса с български корени, която ЛИЧНО, НЕ САМО налива милиони евро в родни болници, НО И СЪС СОБСТВЕНИТЕ СИ "РЪЦЕ НА ПРИНЦЕСА" ВЪРШИ "ЧЕРНАТА РАБОТА" ПО ПРИГОТВЯНЕТО, ПРЕДАВАНЕТО, ПРИЕМАНЕТО И КОНТРОЛА НА ПОМОЩИТЕ, КОИТО ТЯ НОСИ В БЪЛГАРСКИ БОЛНИЦИ.
И ТО БЕЗ ВСЕКИ ДЕН НАХАЛНО " ДА БЛЕСТИ" В ТЕЛЕВИЗИОННИТЕ НОВИНИ И СВОДКИ НА ТАКА НАРЕЧЕНИТЕ БЪЛГАРСКИ "ТЕЛЕВИЗИИ" !
КОЙТО НЕ ВЯРВА НА ГОРНОТО, НЕКА ПРЕГЛЕДА ЗАПИСА ОТ ТАЗИ СУТРИН В ПРЕДАВАНЕТО НА ЛЮБА КУЛЕЗИЧ.
А НА ВСИЧКИ "ГОСТИ" НА БЛОГА И НА "СОБСТВЕНИЧКАТА" МУ, ЖЕЛАЯ ВЕСЕЛО ПОСРЕЩАНЕ НА 2013 ГОДИНА.
НЕКА ЗА ВСИЧКИ ТЯ БЪДЕ МНОГО ПО-ДОБРА ОТ ОТИВАЩАТА СИ, С МНОГО ЗДРАВЕ, СПОКОЙСТВИЕ, УСПЕШНА РЕАЛИЗАЦИЯ В ЖИВОТА И СБЪДВАНЕ НА ВСИЧКИТЕ ИМ ЧОВЕШКИ МЕЧТИ !
НЕКА ВСЕКИ ПРАВИ ТОВА, КОЕТО ТРЯБВА /СПОРЕД НЕГО/, А ДА СТАВА КАКВОТО ЩЕ ! :)
30.12.2012 16:11
Нищо, че е дал най-много нобели на света!
Като няма ефект веднага и не може да се осигуряват ленти за рязане ...
Скучна работа е това науката. А нобелите още повече. Справка: поведението на премиера ни по време на церемонията по връчване на нобела за мир (нещо къде по-разбираемо отколкото квантовата физика и взаимодействието на светлината с материята, за което беше даден нобел тази година на французин и американец), който се забавляваше с мобилния си телефон.
Най-лесно е да бягаш и предаваш. Никого не съдим, ние оставаме.
30.12.2012 19:12
Определено не приемам такова декларативно заявяване: "При сегашните условия не бих се върнала в България", което противоречи на следващото "Малките държави могат да конкурират големите само със знания".
Как ще стане това? Ами нашите млади учени трябва да пренесат тези новости в областта на науката и знанието, така както са правили непосредствено след Освобождението строителите на България.
За да стане това трябва да има държавна политика. Има звена, отдели в МОМН, които могат да картотекирати да поддържат контакти с тези млади учени, да проследяват развитиета им за да могат след време да се впишат в системата на образованието ни. Още има и други възможности да се общува с наши учебни заведения, профилирани в различни области на знанието и науката.
Не бива нито едната, нито другата страна да не бъдат ангажирани със случващото се у нас в тази област.
С това наше отношение не сама няма да има конкуренция, но може да дойде ден да я няма България.
30.12.2012 21:46
Не поддържали такъв, понеже било трудно да идентифицират количества! Така ми отговориха!
Всяка една държава, към която се обърнах в Европа, Азия и Америка ми прати актуален брой български студенти там. По специалности. По това в какви ВУЗ-ове учат - частни или държавни.
Направете си експеримент. Питайте МОМН в коя държава в Европа има само един единствен български студент и какво учи. Те не знаят!!! Аз знам. Защото не ме мързеше да пратя дузина мейли до чужди институции.
Германия, Англия и Холандия имат статистики (публично достъпни) от 1950 г. затова колко техни граждани учат в чужбина, в кои държави и в какви специалности се обучават. И най-важното. Имат статистика затова колко от училите в чужбина се връщат!
Заминалите и върналите се са приблизително еднакво число.
30.12.2012 21:51
Но съм тук. И се радвам, когато човек, който има възможности, намери място, където да ги покаже! Тук средата в момента не предполага това.
Държава, полазена от "калинки" и "сладури" ... е нон сенс!
А след време, кой знае. Тези младежи, които сега са извън пределите на България може и да се върнат. Някога.
Никой категорично не е заявил пред мен, че няма да го направи. Напротив.
Не си мислете, че там е лесно! Трудно е, но по различен начин.
Линквам го в групата ми към вибокс7!
И уверявам те, не по-малко интересни от този!
Но да не забравяме първата петролна криза (1974 г.) .От тогава до сега какво намериха реномираните западни "изследователи" с техните най-добре екипирани "лабаратории".Колко пари са потънали в бездънните им чекмеджета и фондове? И гова е само видимата страна на айсберга,защото по другите науки не сме "компететни".Защото слънчевата и ветрена енергии са само въздух под налягане...
Да си припомним,че Рудолф Дизел е бил хладилен инженер.Джон Атанасоф също е имал друга специалност.
Без съмнение въпросът е сложен и е за дискутиране.Но в условията на живота днес ,кой ще пожелае да прави инвестиции с перспектива от 50 години,за да има възвращаемост и при това вероятностна...
Докторската дисертация е доказателство,че студен
тът е способен да се концентрира върху един проблем дълго време,че може да търси справки,евентуално да организира и интерпретира работата в лабораторията и т.н. Но тово не е никаква гаранция,че един ден ще има просветлението да открие нещо ново...
А иначе желая упех на девойчето и на всички други наши специалисти,които успеят да си намерят работа в чужбина,и да се реализират.
"Ubi bene ubi patria" -Там където съм добре,е моята родина.
Най голямата им тъпотия, струваща, колкото бюджета на САШ, но платими от ЕС, е Церн- търсене на божията частица- По глупава идея надали може да се яви
Не, това е най добрата идея те да си получ1ават по едно 20 000 евро месечно- нали и ние сме си платили 1 милиард годишна такса, а те все намират кусури, да не ни дадат определените помощи.
Това е Европа, която и преди и днес все ни употребява за свой цели
Не искам да кажа, каква наука развива там, това красиво българско момиче: важното е всичко красиво, умно, младо да се привлече там, за да облагороди тъпите им изгнили мозъци и негодни, както винаги гени.. а ние запаме от възхищение, докато ни ограбват. Дано дойдат умни политици и да изринат в пропастта, ако щат там на Запад да се пръждосат нашите журналисти най виновни за всичко, което ни се случва, но те са "служители на западните либерали" Затова- там да вървят и там да манипулират... и ама няма кой да приеме некадърници.... нищо не знаят, акъл дават... по комунистически
Годни само за едно: имат силно лоби от добре платени предатели на България, които манипулират
Вгледайте се в постиженията на САЩ и ще откриете- българин направил самолетите, дриг пратил космонавти на луната... трети- безжичен часовник, за капак и компютъра е измислен пак от български ум
Давел се попа в реката ,а от брега един му викал:
- Дай попе ръката и хвани пръта!
Попа продължавал да се дави!!!
Един като ги видял,казал:
- Не му казвате дай попе, а кажете му вземи попе!
Та имали случай в който политиците да са дали нещо малко, само знаят да вземат комисионата първо и после отпускат.Тяхното никога не трябва да се губи!
Не ми е ясно що за учени си имаме ,като не могат да се справят с едно никакво производство на политици ,каквито са ни нужни .