Тодор Тошев е инженер, чийто професионален път започва в Завода за металорежещи машини – София и Държавния комитет за наука и технически прогрес (ДКНТП).  Представител на Комитета по въпросите на икономиката, науката и техниката като Първи секретар на посолството на България в Швеция (1967 – 1972), директор на дирекция “Патенти, лицензи и промишлено коопериране” в ДКНТП,  зам. генерален директор на Института за изобретения и рационализации (ИНРА). По негово предложение България закупува технологията “тетра пак”, спринцовките за еднократна употреба, пластмасовата дограма, усвоява модулното производство на мебели. С неговото име е свързана и продажбата на лиценза за киселото мляко, както и десетки други. Преподавател по патентно-лицензионна дейност в ТУ - София и УНСС.  

  Господин Тошев,  в книгата си “История на моят род и моят живот” подробно описвате петте години на работа в Швеция като представител на българския комитет за наука и технически прогрес.  Вие давате много висока оценка за мястото и ролята на науката и научните изследвания за развитието на икономи­ката на Швеция. Това беше действително второто нещо, след наложената шведска система за качество, което ме впечатли, да не кажа порази. Там нищо не се започва, не се произвежда без да е създадено, разработено и внедрено от учените, работещи в научните и образователните организации. Това е политика, наложена от държавата. Ръководи се от Държавно управление за техническо развитие и е възприета от всички производители. Принципът е много прост - не може да се започ­ва производство на каквото и да е изделие или технология, ако те не са на най-високо световно ниво. Затова на научно-изследователските и проектно-конструкторските организации се поставят задачи да изследват световния патентен фонд, за да открият действащите па­тенти за определена конструкция или технология и да разработят такива, които да са оригинални и уникални. Защото само такива уникални изделия могат да бъдат конку­рентноспособни, да се наложат и търсят на пазара и да носят печалби.

 У нас сега се води дискусия за ролята и мястото на БАН и въобще за органи­зацията на научните изследвания и развойната дейност. Как е решено това в Швеция.
По най-умен и ефективен начин. На нау­ката и изследванията се отделя изключително внимание и достатъчно средства - около 1,5 % от националния доход. Държавата заделя около 30 % от тези средства за фундаментални научни изследвания и за такива, в които фирмите не са много заинтересовани да инвестират, но са важни за об­ществото. Всичко останало се финансира от частни компании на договорна основа за решаване на определени технически или техноло­гични проблеми. Науката и изследванията са съсредоточени предимно във висшите учебни заведения и са органично свързани с образовател­ния процес. Разбира се, подобна схема може да се приложи у нас ако има желание и разбиране.

 Какво в тази област успяхте да пренесете в нашата страна.

 

Да се пренесе схемата на организация, планиране и финансиране на нау­ката и изследванията по шведски модел по онова време у нас беше не­възможно по много причини, които не е необходимо да обяснявам. След завръщането си в страната през 1972 г, оглавих дирекция “Патенти,  лицензии и промишлено коопериране" в Държавния комитет за наука и технически прогрес (ДКНТП). От позицията на ръководен орган ДКНТП започна от средата на 70-те години мощна кампания за развитие на изобретателството и рационализаторството.

 Вие пишете, че най-добрите български изобретения са били представени на международния технологичен пазар и продавани успешно.

Много от изобретенията оставаха в чекмеджетата след патенто­ването им и не носеха реална полза за развитието на икономиката на страната. Затова се заехме с преглед и оценка на всичко регистрирано в Института за изобретения и рационализации (ИНРА). Онова, което се нуждаеше от експериментиране и довършване се даваше в Центъра за ускорено внедряване (ЦУВ), представяше се от Националната постоянно действаща изложба (НПДИ) на панаирите и изложенията, където се рекламираха  предимствата от прилагането му в производството. Заедно с ВТО "Техника", специализирано за покупко-продажби на лицензи, организирахме участие в международните изложения на патенти и лицензни в Женева, Брюксел и Франкфурт, както и на световните такива в Атланта-САЩ и Пекин-КНР. Трябва да отбележа, че когато започнахме тази дейност през 1984 г. подбрахме 10 патентовани конструкции и технологии, които предлагахме на международния пазар и всяка година ги увеличавахме с нови теми. В края на 80-те години списъкът на български изобрете­ния, предлагани за лицензиране в чужбина, включваше вече 250 наиме­нования. Първият лицензионен договор беше сключен през 1975 г. като предоставихме правото на испанската. фирма "Астуриана де цинк" да използва нашата технология за електроекстракция на цинк. За това право те платиха 400 хил.долара, което тогава не беше малка сума. По-нататък процесът се развиваше прогресивно и всяка година подписвахме по 5-10 договора, като докарвахме на държа­вата чист приход във валута от 5 до 10 млн.долара. Продадохме лицензни общо по 120 договора до 1989 г. на стойност над 100 млн.долара на Испания, Англия, Германия, Италия, Мексико, Япония, СССР и др.  Това е изключително ефективна дейност, която носи високи доходи, още повече, че изобретенията си остават българска собственост, а купувачите имат право само да ги използват. Някои от изобретенията бяха лицензирани по няколко пъти в различни страни. Да не говорим, че продажбата на лицензни  научно-технически разработки носи голям автори­тет на страната, защото само високоразвити страни правят това. В Япония например, всеки човек на улицата знае за България покрай българското кисело мляко, което консумира по лицензионен договор, сключен през 1982 г., действащ и досега.

 Вие сте инициирали и една друга дейност - покупката на чужде­странни лицензи.

Така е. Дейността по покупко-продажба на лицензни или т.нар. технологичен обмен се разви много силно в началото на 70-те години до степен, че ООН се зае да въведе известни правила в тази област. В не­йните рамки се създаде Междуправителствен комитет по трансфер на технологии в Женева. Бях определен като представител на България заедно с такъв от Министерството на външната търговия и участвах от 1974 до 1980 г. в  работата му. Там се разработи т.нар. "Кодекс за поведение при трансфер на технологии”. Ние подготвихме наша нормативна уредба, която уреждаше механизма на процеса. Предложенията идваха от министерствата, оценя­ваха се от специалистите в Комитета и се възлагаха на ВТО "Техника" да търси фирми и страни и договаря закупуването. Държавата предостави валутен фонд за целта, отначало в по-малък размер, който се увеличава­ше, за да достигне  към края на 80-те години 30 млн.долара и 15 млн. валутни рубли.

 Бихте ли разказали колко лиценза са били закупени, какви проблеми са реше­ни и в кои отрасли.

Започнахме плахо със закупуването на няколко лиценза, но още първите резултати показаха, че за 2-3 години може да се преодолее изостава­нето в определени производства и се издигне тяхното равнище до изис­кванията на вътрешните и световните пазари. Постепенно предложенията се увеличаваха и проблемът беше от 100-150 предложения да се изберат 20-30, доколкото стигат средствата. Дейността се разширяваше и до края на 80-те години бяха закупени и внедрени над 400 лиценза. Това дове­де до значително издигане на техническото и технологичното равни­ще на различни отрасли на икономиката сравнимо с това на страните, откъдето сме закупили лицензите. Аз ще спомена по-значимите от тях, на които резултатите се почувствуваха в цялата страна и дадоха отра­жение в живота на хората. На първо място бих посочил решаването на проблема с автоматичната телефонна комуникация на селата и градовете чрез пряко избиране, заменила допотопното свързване чрез предварител­ни поръчки, ходене до пощата и чакане, което беше ре­волюция за онова време. На второ място бих отбелязал организирането по лиценз  на собствено производство на спринцовки и игли за еднократна употреба. Голям беше ефек­тът от внедряване на лиценза за производство на пластмасови тръ­би и арматура, които замениха скъпите и корозиращи метални тръби. Ще спомена още лицензните за производства на абразивни дискове, които днес се използват масово, пътнически  автобуси "Сетра",  дизелови двигатели "Перкинс", хладилни компресори "Санио" за малки хладилници и "Линде" за големи хладилни помещения, ръчни електрически инструменти "Бош", пластмасови ципове, които решиха масов проблем със закопчаването, бройлери за  яйца, антибиотици, диализатори за хемодиализни машини, плексиглас, гъвкави магнитни дискове, полипропиленово фолио и др.

 Защо, според Вас, след 1990 г  някои от тези производства бяха преустановени.

За мен това е най-голямата грешка на тогавашните правителства. Прекратяването на производството на високоефективни изделия с осигурени пазари е направо престъпление. Необяснимо е спирането на производството на 25 хил.автобуса годишно, част от които изнасяхме  за Турция, която тогава не произвеждаше автобуси. Сега ние внасяме автобуси от тях. А можехме да подновим лиценза с нови модели и да продължим производството и износа. Също така е не­простимо спирането на производството на 60 хил.дизелови дви­гатели, на 100 хил.хладилни компресори, част от които се изнасяха.То­ва може. да се обясни само с управленска, икономическа и техническа неграмотност на управлението от 1990 г. нататък, което доведе до това, страната да няма никаква производителна икономика. Ето това е разликата между България и Швеция, за която говорехме в началото. Швеция има мощна икономика, която произвежда почти всичко. А се знае, че мощната икономика е предпоставка за богата държава.

Може би това е причината Швеция да има една от най-добрите со­циални системи в света.

 

Така е. Прогресивната таб­лица на данъците, дава възможност за една изключително добра социална политика.Социалната система на Швеция осигурява безплатно образование, безплатно лечение, безплатни лекарства, детски градини, учебници и още много други приви­легии за хората. За разлика от нашата държава, която се издържа от ДДС, акцизи, данъци, такси, мита, които плащаме самите ние, а от икономиката идва само 1/3 от приходната част.

Каква е Вашата оценка на онова, което се прави през последните години у нас в областта на изобретателството, подбора на научните разработки, внедряването в страната и продажбата им в чужбина, както и закупуването на чуждестранни лицензи.

Бих казал, че действително нищо не се прави. Тази добра схема на орга­низация, ръководство и финансиране, която описах и работеше ефективно преди години, беше разрушена и ако нещо се прави, това е абсолютно аматьорски и по самоинициатива. Няма държавно ръководство и политика в дейността и тя е оставена на самотек. Би трябвало в Министерство на образованието, младежта и науката, където се води, че е науката, да се занимават с тези въпроси, но те не го правят. Същото се отнася и за Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. Според мен е абсолютно необходимо да съществува държавен орган от рода на ДКНТП, който да се занимава с въпросите, които движеше този комитет и да осъществява научно-техническата политика на страната. Ина­че тя няма да може да постигне целите, които поставя Европейския съюз за развитие на науката и изследванията до 2020 г. и по-нататък. Възниква въпросът защо толкова развити страни като Франция, Германия, Швеция и др. имат министерства на науката и технологиите, а ние нямаме. Необходимо е ръководителите на страната да се замислят над това.

 От няколко години и особено сега в периода на криза в Европа много се говори за инвестиции в образование и иновации.Това обаче сякаш не е на дневен ред за управляващите, чиито усилия са насочени към спортни зали и магистрали. Има ли, според Вас, все още потенциал в България, който може да се превърне в локомотив на икономиката така, че от ниско ефективна и трудоемка да стане икономика на знанието.

Отговорът е Да. България има такъв потенциал. Научната ни система е добре развита. Тя трябва наистина да се преструктурира и науката и образованието да станат едно цяло. Необходимо е да се изработи държавна политика в тази област. Научната система може и трябва да стане локомотив на икономиката, която да бъде икономика на знанието. Аз следя развитието на науката и техниката в света и не виждам друг път за напредък и прогрес, на която и да е страна. И ни­как не ми се иска, след като помня как се редяхме в редиците на развитите страни, гордеехме се с разработките си, които продавахме и на най-добрите,  сега да се мотаем на опашката на изостаналите, да купуваме и внасяме почти всичко от тях и да нямаме никакво самочувствие.

 
Интервю на Светла Василева

 

и пак в науката...Дори това да не води до мощна икономика непременно,но до развитие в бъдещето - със сигурност

населението!
"Отличниците" Финландия са с 1 274 евро, Дания с 1 218 евро, Швеция 1 139 евро на глава от населението.
Дисбаланс между нас и тях 50 пъти!!!

и пак да!

:(

Светле, заглавието е малко подвеждащо. В интервюто става дума не толкова за мощната икономика и предпоставката за държавата, колкото за това, че няма държавна политика по отношение лицензирането и патентоването на откритията. Тоест, опростенчески казано, не ценим интелектуалния труд, не му осигуряваме защита и...в крайна сметка сме минати всички от това. Аз лично имам дълбоките резерви, че това трябва да става през една архаична е неефективна структура като БАН, но това е въпрос на отделен разговор.
Току-що Момчил ми каза, че е прочел една интересна информация - 75 на сто от работодателите в България търсят хора, които да упражняват ниско квалифициран труд. Сиреч, евтина работна ръка. Тази тенденция не е плод на прехода, а от преди това. Знаеш основната формулировка на социализма, че умственият труд не е производителен за разлика от физическия. И тя до такава степен овладя живота, икономиката и мисленето ни, че вече се материализира.
Това е истината.

Какво разбират комсомолски секретари, покерджии, пожарникари и ченгета от наука и технологии?

ръце цимент и не бъркаш бетон - все едно нищо не правиш! :)
И така е открай време ...
Обаче светът, в който живеем, е друг и няма да ни чака. За съжаление ние сме на светлинни години от него - в пещерната ера.
Както казва и Премиера - умните са малко и не ме интересуват!
Останалото го знам.

Заляли са ни с арогантност, посредственост, некомпетентност и празнословие!

....а от кога е това интервю?
Поздрави!!!

В книгата си инж. Тошев е разказал изключително интересни неща, които нямаше как всичките за "влязат" в интервюто, което, в интерес на истината, съкратих наполовина.
:)

Витаеме в една алогична посредственост.Сравняваме несравними величини.Що е наука и има ли почва у нас??? Може ли същите изпостанели старци, които нямат с какво да си купят нормален живот да създават развитие?!? Гледаме чуждите, но тяхното мислене е на светлинни години от нашето началническо мислене.Благодаря.

Да, Chara, така е!
Такива хора, като този инженер ни трябват в управлението на държавата! За него бих гласувал без колебание.
Поздрави за постинга!

ще цъфнем и вържем, трябва да сме наясно, че обективно няма как да се случи. Не само през 2020, а и след 40 г (какъвто оптимистичен икономически сценарии има), че дори и след 75 г!
За съжаление!

Всичко е постигнал сам през живота си!
Има само един проблем ... 80-годишен е!
Но такива хора трябва да бъдат чувани, в противен случай ще започнем да си мислим, че "калинките", "сладурите", спортистите и пожарникарите са последна инстанция, върха на компетентността.

ще продължи дотогава, докато липсва наука и научно-технически потенциал. Феодалите ЗНАЯТ ТОВА и затова поддържат тази ЛИПСА. И ще продължават да Я планират като държавна политика. Така, Властта остава да бъде ползвана САМО от ТЯХ - феодалите.

ТОВА СЕ ИЗРАЗЯВА В ЛИЧНИЯТ ЖИВОТ И В ОБЩЕСТВЕНИЯТ .КОЙТО Е ДОБЪР СТОПАНИН В СОБСТВЕНАТА СИ КЪЩА С МАЛКО ОБЩЕСТВЕНА НАСОКА СТАВА И ДОБЪР РЪКОВОДИТЕЛ НА ВСИЧКИ НИВА! ЦЕЛТА НА СВЕТОВНАТА ЛИХВАРСКА ОЛИГАРХИЯ Е ДА ИМА РОБИ ЗА ДА СЕ ВЪЗПОЛЗВАТ ОТ ТРУДЪТ ИМ! И ЗА ТОВА НА ВСИЧКИ НИВА НА ДЪРЖАВАТА СЕ ПОСТАВЯТ НЕКЪДЪРНИЦИ ,СЪСИПВАЩИ НАРОДА И ДА БЪДАТ В ПОЛОЖЕНИЕ НА РОБИ! ВСИЧКИ АСПЕКТИ НА УПРАВЛЕНИЕТО НАУКАТА, ИНОВАЦИИТЕ , АДМИНИСТРАЦИЯТА И Т . Н . Т ВОДЯТ ДО РОБСТВО !!!!!!!!!!!!!

в която да няма планиране и прогнозиране за развитието на промишлеността и икономиката,както и финансиране на образованието и науката,като мотор за това развитие.В България шества простащината и тъпотията на нискочелите индивиди,за които планиране означава единствено как да крадат,контрабандират със стоки и наркотици- и между пиянството и махмурлука да се поразтъпчат по някое селско игрище,като Борисов/Главанака/.Много сложни въпроси им задава гн.Тошев,от което най-много да получат мозъчно възпаление .През осемдесетте години България продаваше по 500 патента и няколко пъти повече лицензи.Това лесно може да се провери в библиотеката на ЦИНТИ.За отношението на мутро- комунистическите милиционерчета към високо интелектуалния труд и въобще към всякакъв вид труд се вижда добре от състоянието на държавата и мотаенето им из министерствата,което си мислят,че е управление.Жалка...много жалка обстановка...

:)

в открит конкурс) хора послушни, зависими, страхливи и не особено интелигентни.
Интелигентните имат по-интересни занимания от това да употребяват властта за компенсиране на нещо, което им липсва.

патентен офис е 1.22 патента на 1 млн.души при 115.8 средно за ЕС (2009 г)!
И още:

През 2010 г срещу 116 млн. лева изплатени за отглеждане на тютюн, за научни изследвания (НИФ) са отделени 4 млн. лева, а за иновации (НФНИ) 45 млн. лева, през 2011 г тютюна е премиран със 70 млн. лева срещу 5 млн. лева за наука и 36 млн. лева за иновации

вместо учените...
Българинът е ученолюбив...уж.
Преподавах в една гимназия през зимата.Стана ми тъжно.

не съвпадат с интересите на държавата.

:(

в това интервю. Аз като участник в екипите разработвали някои от споменатите тук лицензи, а и други, за които агентът на ДС мълчи, защото са от ВПК, виждам в интервюто гигантоманията обхванала БКП и ДС, тръгнали да "завладяват" света с неконкурентни продукти. Доказателството е разпадането на СеСеСеРе и СИВ.

Направо е открил Америка, защото и топлата вода е открита от други преди нас!
Защо отричате социализма тогава?
Никога България не е имала по-добра икономика!

мълчи.
Пък за ДС ... ти да не би да имаш илюзии, че днешните ни дипломатически представители нямат вменен ангажимент към ДС?
Няма как да стане!

А,защо нищо не се споменава за "изключително полезната роля"на онзи малоумник Дянков?Една мижитурка,която нарече учените от БАН"ФЕОДАЛНИ СТАРЦИ?",А ,да не говорим за жалките финансовите средства,които им се отпуснаха,които както и да се гледат, бяха една подигравка към Българската Наука!

Моите родители имаха:
телевизор София;
телевизор Велико Търново;
хладилник Мраз;
радио Рапсодия;
пералня Перла;
печка Раховец;
носеха български обувки;
носеха български дрехи;
сапун, веро, паста за зъби, шампоан бяха български;
киселото мляко след 3 денонощия в хладилника се вкисваше.
Моите родители се преместиха в един по-добър свят. Изброените още са в бащината ми къща и си работят.


В моя дом само бойлера е български. Другоито не се произвежда в България. Не знам, какво ям от кофичките за кисело мляко, но едно паве ще се вкисне по-лесно.

Не знам как е в момента в Швеция. Но Турция си произвежда абсолютно всичко. Преди 30 години бяхме 10 години преди нея. Днешното ниво на Турция няма да стигнем и след 100 години.

Уважаема Светла,
За какви лицензи и за какви патенти става дума след като патентованите технологии, методи на получаване и производство на медикаменти във фармацевтичното производство и хранителни добавки са от края на миналият век. Тогава еко-нормите бяха на нулево ниво в България. А нормите регламентиращи и условията труд за този вид производства са урегулирани със закони и наредби писани в най-добрият случай през социализЪма - 1986г. (виж справка Кодекс на Труда).
Е тогава питам: - Какъв трябва да бъде този патент за производствена технология, (примерно фармацефтична) след като трябва вредните емисии да отговарят на показатели по Българските нормативни документи многократно по-занижени в сравнение с Европейските такива? Виж Китайците те са "друга бира"! Могат да си позволят такива патенти на технологии и самите технологии, обаче те не са в E.U. - то и не само това за тях..... С продажба на кисело мляко или розово масло икономика ли ще се прави в България, защото кой знае колко е екологично?

МОЩНАТА ИКОНОМИКА Е ПРЕДПОСТАВКА ЗА БОГАТА ДЪРЖАВА

СЕРИОЗНО. ТОВА НИКОЙ НЕ ГО ЗНАЕШЕ. Благодаря за информацията

С магистралите, които се разпадат, преди лентореза да ги е уважил с присъствието си или с 50 ст, на ден, с които държавата "закриля" децата с изявени дарби в природните науки и които лежерно и безотговорно ПОДАРЯВА на света ... да си ги ползва?!!

Мога и да ги назова поименно:
Бойко Борисов
Цветан Цветанов

Прочети Номер 36.
Къде се учи такава злост?
Не съм я преподавал на никого.

Първо, защото не са на официалния език на държавата, от която сме част.
Второ, защото няма да толерирам език на омразата.

Обаче злоба, съчетана с арогантност и посредственост е просто ... Еверест!
:(

I IUNESKO LI SI POEMA WINATA ZA KLANETATA,KOITO IZVAR6VA 120 GODI6NATA MODERNA LQVA 4UMA,KATO BRAT4ETO SI ?

PREPODAVATEL W AONSO S RUMEN GE4EV,JAN WIDENOV I...

WSE SVWETILA NA QLOVATA KOMUNOIKONOMIKA.JALKI STE

W NAPANITE SI DA IZKARATE NE6TO RAZLI4NO OT EKSTREMENT...

Ако не беше ужасно щеше да е много смешно .Вече е късно за изплуване на държавата ни.След време ще се промени и етническото мнозинство.
Всичко създадено като промишленост и научен потенциал е погубено.Образователната система единствено набляга на чуждоезиковата подготовка.Няма да е далече времето когато няма да има лекари ,инж...Не съм сигурен ,че може да станем отново и градинарите на Европа.Всичко е разбито за да може около 3000 човека да се радват на краденото от държавата до сега.
Щеше да е прекрасно да сме се върнали във феодализма ,тогава един разумен феодал би се грижел за просперитета на хората си.Ние сме роби на които проглушават ушите ,че имаме свобода ...да гласуваме за тези ,които те искат.
Науката е водеща ,но у нас е разбито равнището на производителните човешки възможности .Не си мислете ,че децата могат да получат някъде стабилно образование -дипломи под път и над път.
Какво да кажа за държава в която фактите се наричат компромати ,а истината -злост.
Интересно колко патента защитава днес България?

Броят заявки за регистриране на патент от България в европейския
патентен офис е 1.22 патента на 1 млн.души при 115.8 средно за ЕС (2009 г)!

Иначе цената за регистрация е между 32 000 и 35 000 евро.
До средата на тази година се очаква споразумение за т.нар. ограничен евро патент, който ще е валиден за 25 държави и ще струва 698 евро!
Това се прави, за да не изтичат технологии и открития към САЩ, а да остават в Европа т.к. състезанието по конкурентоспособност е жестоко.
Е, нас ни няма в тази игра, но кой знае ...

една танго-мелодия от Карлос Гардел-Por una cabeza във видео- Tango денс сцена от филма Scent Of A Woman (1992), където Пачино играе сляп пенсиониран полковник-лейтенант. Това е единственият път, когато Ал получи "Оскар". Музиката е "Por Una Cabeza" от Карлос Гардел, а танцуващото момиче е Габриел Ануар.

Има един министър, който нарече учените "феодални старци" тогава какво да очакваме от такива хора! Да развиват наука и технологии да ама друг път!
Ако някой ден дойдат правилните хора да управляват може и нещата да се променят.....

Всичко е вярно, но кого от хората овластени да организират подобна дейност го интересува това? Статистиката отчете два "рекорда" тази година.
-Брутен продукт в съотношение: Услуги 76%, производство около 30 и с стопанство под4%.
-Тази година за пръв път са се родилиповече циганчета от българчета.
Вложените пари в наука, образование/ Говорим за реално вложени, а не откраднати/ са с най висока възвращаемост, но след време. Посочи ми един български политик от настоящите който ще вложи пари които ще дадът резултат след години. Много вероятно по време на управление на опонент. Учени избори не печелят/дори само зарад това , че са с нисък относителен електорален дял/ Виж администрацията е друго нещо. Десетки хиляди, плюс семействата им-сериозен електорален дял. То и за това е тази заигравка сега с чиновниците. Как ще мотивираш някого да прави аспирантура, или да стои в лаборатория за 500лева, като младши експерт почва с 1300.-тоест близо три пъти повече. Да не говорим за това каква переспектива има пред един научен работник в наш институт и една "Калинка" кацнала връз банка, язовири, Агенция или АЕЦ...

силна икономика. Сингапур и Люксембург са най- доброто доказателство за това. България е също така един добър пример. С търговийка се забогатява най- лесно и най- бързо. Това първо.

Второ: индустриалната ера приключи в края на миналия век. Сега се намираме в ерата на услугите. От всеки похарчен в САЩ долар, 75 цента са отишли за услуги. Ето в това е още една наша сила.

Що се отнася до интелекта на политиците, ви съветвам да прочетете внимателно "Равносметката" на Съмърсет Моъм. В тази си книга авторът в прав текст ни казва, че през целия си живот не е срещнал нито един интелигентен политик.

Пък и къде пише, че политиците трябва да са интелигентни?! Те да не са професори? Политиката е май като музикалната дарба- или имаш слух, или го нямаш. Или имаш дарбата да ръководиш хора, или я нямаш...

Не забравяйте освен това, че живеете в КАПИТАЛИСТИЧЕСКА държава. В тези държави правителствата НЕ СЕ МЕСЯТ в политиката. Нещата вървят при нас идеално, защото пазарът има чудното качество да се саморегулира!

В заключение само това: слава на Бога, че не ни управляват гнили интелигенти като вас!

:)))

Единствено да ни спестят лицемерните си политически словоблудства!

наука, когато като главен специалист в общинска администрация има основна заплата от480 лв само с едното завършено средно образование. Никакви отговорности, никакви терзания и съмнения. Тихо отседяване на стаж за пенсия.
:)

мафиот, може да е повод за радост!

Що се отнася до "нещата, които вървят идеално" ... твърде смело обобщение!
И кое върви идеално, все пак, бихте ли споделили?

Имахме мощна икономика преди 1989 г. Ако не беше индустрията по време на сушата в България, не знам кое друго щеше да ни спаси. Сега нямаме и индустрия. Изобщо се чудя на какво друго се крепи тази държава освен на данъци, такси и глоби.

И на продажба на скраб от комунистическата индустрия но и джелезото свършва...
И на парите от работещите в чужбина българи...

шалтера.

ОТ КОЙТО ЩЕ СПЕЧЕЛИ ЦЕЛИЯТ СВЯТ,НО ТУКА ТОВА НЕ МОЖЕ ДА СТАНЕ.
ПЪРВО НЯМАМ ТОЛКОВА ПАРИ ЗА ДА ПЛАТЯ ПАТЕНТА. И ВТОРО,НЕ СЕ ЗНАЕ КОЙ ЩЕ ТЕ ОЧИСТИ ЗА ДА ЗАГРАБИ ИДЕЯТА ТИ!
И НАКРАЯ ЗА НЯКАКВИ ЖАЛКИ МАТЕРИАЛНИ ОБЛАГИ ЩЕ ИЗЧЕЖНЕШ БЕЗ ДА СИ ДАЛ ТОВА КОЕТО СИ МОГЪЛ ДА ДАДЕШ НА ОБЩЕСТВОТО!
ЖАЛКА КАРТИНА!

ТОЙ СЕ ОПИТВА ВИНАГИ ДА НИ КАЖЕ ЧЕ СМЕ ДОБРЕ!
НЯМА ЛОШО ДА СТИМУЛИРАШ ОБЩЕСТВОТО С ПОЛОЖИТЕЛНА ЕНЕРГИЯ.
НО НЕКА БЪДЕМ РЕАЛИСТИ,ПА МАКАР И С ЧУВСТВО ЗА ХУМОР!

патент ако си сигурен в идеята. Цената ще падне от 35 000 евро на 698 евро!

:)

ТОЛКОВА СЪМ ЧАКАЛ,ЧЕ НЯМА ПРОБЛЕМ.
-"КАКВО ЗНАЧИ ТУК,НАКАКВИ СИ 2-3МЕСЕЦА"
НО И 700 ЕВРО НЕ СА МИ ПО ДЖОБА ЗА ДА СЕ ДОКАЗВАМ!
А АКО ГИ ИМАМ ИЗЛИШНИ,
ПРЕДПОЧИТАМ ДА ГИ СПОДЕЛЯ С ПРИЯТЕЛИ НА ПО БИРИЧКА!
ПОЗДРАВИ!

помощ от т.нар. "бизнес ангели" и да ги заинтригуваш.
Ние нямаме много традиции в това отношение, но вече има пробиви!

Когато начело на упрвлението са стояли професори катаклизми, национални ктастрофи, згубени войни. Радослвов, Цанков, Филов... Харамиите които с ни управлявали все съ тикали напред страната.
Стамболов, Стамболийски...ако щете и Живков дори. Никой от тях няма академично образование, но последните двама отделят и време и средства за образованието. Да не говорим какво прави Стамболов в онези трудни години.

Това за което говорите японците са го превърнали в изкуство. Имат цяла министерска структура наречена МИТУ.

Та не виждам за какво давате пример с Швеция. Това не ги спаси от депресията след 89-а. А сега са със съотношение дълг/ГДП дори над гръцкия ???!!!

Технологиите не са панацея. Освен това по-правило държавата има невероятно сложен проблем с харченето на пари които не са изкарани от нея а са събрани като данъци.

Медитирайте върху това :-)

http://www.youtube.com/watch?v=Cpc-t-Uwv1I

http://www.youtube.com/watch?v=czcUmnsprQI

Знам ,че патентите ни, активно се използват от САЩ ,тъй като не ги подържаме и те автоматически стават свободна зона, за която не се заплаща т. н. авторско право .Това ни дава повод да викнем Все ще успеем някога да ги настигнем-трябва само хубаво да изостанем.