Чакам, следователно съществувам. Вероятно така би звучала днес перифразирана знаменитата сентенция на Рене Декарт – “мисля, следователно съществувам”. Четири века след прочутия французин, ние българите можем с лекота да защитим своята философия на Очакването като начин на живот и присъствие в света на база опита ни от последните няколко десетилетия. Понеже чакането е от малкото неща, в които сме постоянни и последователни. Практикуваме го отдавна и масово,  обвити в паяжината на търпението, упоени с обещания за щастливото Утре.

     Старт на голямото очакване в съвременната ни история даде мита за комунизма, представен като идеално общество на всеобщото благоденствие. След обявяване победата на социализма през 1958 г, изграждането на светлото комунистическо бъдеще бе планирано да започне някъде към 1980 г. Междувременно тази прогноза се компрометира и през 1971 г бе “поднесен” новия мит за “развитото социалистическо общество” и “зрелия социализъм”, като повече или по-малко продължителен етап по пътя на очакваното комунистическо Утре,  межделеещо нейде на хоризонта.    

     Като махнем настрана натрапените фундаментални очаквания за победа на социалистическата революция, крах на империализма, на долара, на надпреварата във въоръжаването и прочие, ежедневието на нас българите в годините на социализма бе белязано от  безброй малки, прозаични, прости и постижими, съпътстващи неотлъчно живота ни чакания -  за покупка на лек автомобил от държавната “Мототехника” марка “Жигули”, “Москвич”, “Запорожец”, “Трабант” или “Варбург”, да съберем достатъчно лихвоточки за апартамент в панелен блок и да го изплатим, да се сдобием с телевизор “В. Търново”, с парцел във вилна зона, с домашен телефон, да се пенсионира началника, за да заемем мястото му, да си уредим карта за почивната станция на морето, задгранична командировка, дефицитна някаква стока или просто да купим портокали и банани около Нова година. Докато се “наливаха основите” на гигантите на социалистическата индустрия, петилетките се изпълняваха за три години и редуваха празнични манифестации за Първи май, Девети септември и Седми ноември, масово и под строй ставахме чавдарчета, пионерчета и комсомолци, момчетата отбиваха редовната си военна служба, номенклатурата чакаше поредния пленум или   конгрес на Партията, на който се оповестяваха разместванията в пластовете на властта. Лимитираната свобода на соц-а допускаше лимитирани, програмирани и предвидими очаквания.

     Дочакали падането на режима на едноличната власт, обнадеждени и одързостени от сполетялата ни свобода, еуфорично се потопихме в океана на нови непознати предизвикателни очаквания.  Разнопосочни, пъстри, безлимитни. За индексация на пенсии, надбавки, заплати, на опашки за захар и олио, за мляко с купон в ръка, пред фалирали банки за остатъци от дългогодишни спестявания, на “дежурства” около списъци, съпровождащи неколкократна смяна на регистрационните номера на колите и на документите за самоличност, за записване на децата в детска градина, за оформяне договори за работа в чужбина, блъскайки се за промоции пред вратите на новооткрити търговски вериги или кротко пристъпвайки от крак на крак в редичките  пред касите за плащане на данъци, ток, парно, вода,  пред кабинетите на лекари, земемери и всякакви чиновници, в приемната на “Пирогов”, на поредния застраховател, на гишетата на НОИ, НАП, съда за справка, в бюрото по труда да сложим поредния подпис или пред урните, за да пуснем бюлетината с вота си, овластявайки поредния продавач на илюзии, провидян като “спасител”.

     Още първите месеци на прехода някои зачакаха реституцията на имоти, други връщане на земеделски земи, трети –  обещания равен старт на масовата приватизация. А повечето - големия удар, джакпота, бингото, превръщащи бедняка в милионер за една нощ. Досущ като в приказките с вълшебства. За единици магията стана реалност, макар да са пестеливи на разкази относно тайната на трансформацията. Останалите зачакаха свободния пазар, демокрацията, новия морал в политиката и резултата от лежерно обещани 800 дни, след които подвижните пясъци на прехода, трябваше да станат минало, а разглобеният ни сгромолясан свят да “възкръсне” отново подреден, дружелюбен и справедлив. Колко наивни и отчаяни трябва да сме били, за да  повярваме в подобни химери.

     Голямото Очакване и дълготърпението ни все пак бяха възнаградени с членства в  Евроатлантическия и Европейския съюз. В годините по пътя към престижните клубове обаче страната загуби пазари, производства и специалисти, остана без индустрия, с раздробени парчета земеделска необработваема земя, изсечени гори, бетонирано черноморско крайбрежие, с поддържани едва седем патента в чужбина, в плен на чужди банки, комуникационни, петролни и електроразпределителни компании, внасяща енерго ресурси и земеделска продукция. Пред очите ни изчезнаха националният авиопревозвач, компанията за международен автотранспорт (СОМАТ), търговския ни флот,  агонизираха железниците, военно-промишления комплекс, десетки предприятия бяха нарязани за скрап, болници, училища и научни институти - закрити. Образованието, здравеопазването и социалната ни система   колабираха. Корупцията се настани трайно и навсякъде, а справедливостта се нареди сред най-големите дефицити в обществото, заедно с тези на свободата и толерантността.

     Изгубени в Прехода, днес значителна част от българите са бедни, стотици – неграмотни и също толкова безработни. И отново очакващи … да свърши кризата, да издържат язовирните стени, политиците да станат отговорни, по-малко алчни, да работят и за обществото, не само за личния интерес и този на родата, децата и внуците, да върнат бонусите, с които се самонаградиха, общините и бюджета да платят задълженията си, медиите да се отърват от зависимостите си, да има наказани сред онези, по чиято вина плащаме обезщетения, присъдени от европейските съдилища и санкции, наложени от ЕК, нещо по-вкусно да смени постната пица, цените на стоките и услугите да падат, заплатите и пенсиите да се вдигнат, фактурите на монополистите да станат разбираеми, някой да разкара местните феодали от градовете, да разкъса обръчите от фирми и да изгони протежетата на властта, хората пешки и куклите на конци.

     Управляващите и те чакат – най-после да ни приемат в Шенген,  чуждите инвеститори да припознаят страната като място за развиване на бизнес, Европа да отпусне пари от фондовете, магистралите да върнат емигрантите (това едва ли трябва да се приеме сериозно, но като такова бе заявено), ромите да се самоинтегрират, хаосът в здравеопазването да се оправи, заетостта да се увеличи някак (незнайно как), бедността да се ограничи (тази тема ако може да не се споменава въобще), потреблението да тръгне нагоре, прогнозите за икономически ръст да се сбъднат, банките да намалят лихвите по кредитите, постъпленията от данъци да напълнят бюджета, гражданите да им гласуват доверие на следващите избори.

     По утвърдена от тоталитарни времена традиция “щастливото Утре” е все на хоризонта, независимо как се нарича – “комунизъм”, “зрял социализъм”, “демокрация” или просто едни 800 дни, след които … Премиерът Б. Борисов призова да стискаме зъби още 2-3 години, докато построи магистралите. Президентът Плевнелиев пророкува, че ще стигнем средноевропейския  стандарт на живот в някаква степен през  2020 г, а германският канцлер Меркел  отложи икономическото ни стабилизиране някъде за след 10 години. Поне. Все едно.

     Стартът на поредното голямо  Очакване е даден. Но докато ние българите, навлекли роклята на Циндил-Пиндил* кротко седим и се чудим нерешително откъде и дали да подхванем общите дела,  чакаме някой друг да “оправи нещата”, Джаста-Праста* тропка хорото и определя живота ни. Не само днешния  ден, а и утрешния. За съжаление вече и денят след Утре -  този на децата ни.  След месеци ще зачакаме поредния Спасител или както вървят нещата новия Клоун-Обещател, в чийто ръце  да сложим  бъдещето си, зомбирани от поредните заклинания за по-добро Утре, което, вече знаем, никога не идва. Чакането и чуденето няма как вечно да оправдават съществуването ни. Освен ако не искаме да превърнем България в страната на голямото Очакване.

    
 

* Героини от приказката за деца на Г. Райчев, “Циндил-Пиндил и Джаста-Праста”

  

Светла Василева   

 

Няма смисъл да се чака. Автобусът няма да дойде..или е заминал... Едно време имаше почин за "самозадоволяване" - да се хващаме в ръце..

:)

края на краищата си заслужава чакането. Дали знаем какво се прави със свободата - 22 години отговора е НЕ. Какво предстои - ще видим, дано се окажеш лош пророк.

който даже не съществува.САЩ и Русия си поделиха зоните на влияние в България и потриват доволно ръце.Едните си купиха безплатно присъствие на въоръжените си сили-другите си напазаруваха ел.централи и енергийни дружества,с които ни оплетоха в кукувича прежда за десетилетия напред.Същите,които ни предадоха през 45г.на руските изроди,днес отново ни предават и потриват доволно ръце.Преди беше Ялта-днес е Малта,за незнаен период от време.Но да не виним само външни сили...щом народа е овчедушен/частица от който съм и аз/си заслужаваме съдбата.

Да се стопли, че измръзнах.
Да излезе копривата, че огладнях.
Да...цъфнат налъмите.
Да поумнея...

НАИВНИ-ДА,НО ОТЧАЯНИ НЕ!НАИВНИ В ДОБРИЯТ СМИСЪЛ НА ДУМАТА,ДО СТЕПЕН ДА МИСЛИМ ЧЕ НЕЩО ЩЕ СЕ ПРОМЕНИ В ПОЛОЖИТЕЛАНА ПОСОКА.ДА НЕ ПРИПОМНЯМ МИТИНГА НА СДС В СОФИЯ КОЙТО НАПЪЛНИ БИВШИЯ БУЛ ЛЕНИН.ТОГАВА НАИВНО СИ ПОМИСЛИХМЕ ЧЕ НЕЩАТА ТРЪГВАТ ОБАЧЕ УВИ.ПЪРВО НИ ИЗМАМИХА ТАКА НАРЕЧЕНИТЕ ДЕМОКРАТИ.ДА НЕ ИЗБРОЯВАМ ИМЕНА.И СЛЕД ТОВА ВСИЧКО ТРЪГНА НАДОЛО И НАЗАД.ТОВА Е НАЙ-ОБЩО КАЗАНО,РАЗБИРА СЕ ИМА И МНОГО ДРУГИ ОБЕКТИВНИ И СУБЕКТИВНИ ФАКТОРИ.
НО ПРЕДИ ВСИЧКО-АЛЧНОСТ,ЖАЖДА ЗА ВЛАСТ,КРАЖБА В ОГРО-О-О-ОМНИ РАЗМЕРИ.ТАМ СЕ КОРЕНИ ВСИЧКО!

АХ КАКЪВ СИ ХИТРЕ-Е-Е-ЕЦ!
1)ПУСНИ СИ ПЕЧКАТА.
2)КОПРИВАТА ИЗЛЕЗЕ,АЗ ВЕЧЕ ЯДОХ.
3)НАЛЪМИТЕ НЯМА ДА ЦЪФНАТ,ЗАЩОТО СА ДЖАПАНКИ.
4)НЕ СЕ НАПЪВАЙ,ИМАШ СИ ДОСТАТЪЧНО.

Вече нищо не чакам.

И тъй като неудволетвореноста на болшенството изразена в реакциите им е видна,неминуемо стигам до извода ,че твърдението е вярно. Самото състояние на "бездействие" ,"изчакване" , " неправене" идва от обстоятелството ,че собственото подсъзнание не може да види правелният път и да предприеме съответното действие.Наложени ни са многострани атаки от всички посоки и различни по вид.но общото е че тези атаки нарушават физическото и психическо състояние на масите. И това е ефекта на видимото "бездействие" .Силно съм убеден ,че това няма да трае "вечно" и реакциите на "бунтарите" са признак,че процесът навлиза във фаза действие. Просто е нужно време за да се извърши действието..Поздрави Ник.

Виж последните 22 години!
:(

Като слагаме начело на държавата случайни хора, за които политиката и поста са средство за решаване на лични проблеми, а не кауза, все ще е така ...
:(

Виж другото е реално!
:)))

Щом повярвахме, че един мафиот ще бори мафията ...

Хах!
Ама какво да се прави!
Ще трябва да се "съобразяваме" с направения безумен избор!

:(

"Силно съм убеден ,че това няма да трае "вечно" и реакциите на "бунтарите" са признак,че процесът навлиза във фаза действие. Просто е нужно време за да се извърши действието"

:)

От ябълка, семка - левче...
От чиновническо място - бонус...

затова и резултатът е очевАден!
:)

Добре написано, но за съжаление номера с утре е стар и добре известен :) То просто си е добре познатия номер с пръчката с морков пред муцуната на магарето :)) То все се стреми да стигне моркова и тичка след него, но моркова си седи все толкова недостижим, а магарето все си го яздят :)))

Аз пък съм оптимист. /Ще се гътна с усмивка на уста/. :-))))))))) Според мен бавно и полека, ледът се разчупва. И в главите на хората.
Ако трябва да бъда точен, жалейното блеене по соца предизвиква емоционална ерекция в ограничен кръг от хора и присмех в останалите. Проблемът е, че ние трябва да им покажем, че чакайки да дойде туй или онуй, дочакахме купища бедни цървуланковци, да се пъчат като богаташи и елит. И то станали такива, под формата на борци против елита и богатите.
Приемаш ли поздрави или да бъда по-настойчив? :-))))

децата ни не обичат да чакат :))))))))))))))

:)))

:)

http://dedenze.blog.bg/politika/2011/12/09/pochakaite-malko.864299
Нека не се разбира, че съм лежал под върбова сянка, моята работа съм свършил повече от добре и съм донесъл пари от други държави на Родината, повече от сумарния размер на пенсията ми за 1000 години .
Вината за недъгавия преход и псевдодемокрация носи новата - стара политическа класа с ярко изразени и всезнайни, персонални, безнаказани вини. Защото т.н. обща отговорност е пълна безотговорност. Без пряка (безпартийна) демокрация ликвидацията на България е гарантирана математически точно и ясно!

* chara - kostas Дано се окажеш прав!
10:30
"Силно съм убеден ,че това няма да трае "вечно" и реакциите на "бунтарите" са признак,че процесът навлиза във фаза действие. Просто е нужно време за да се извърши действието"

:) *

" ПРАЗНИ ПРИКАЗКИ" НО НЕ Е ТАКА УСПЕХ.!

да дойдат извънземните, да ни оправят... Или - политиците ни да се изстрелят в Космоса, та да ни оставят на спокойствие...

браво за поста !!..хареса ми много

:)

Чакам някои политици да млъкнат, други да започнат да говорят, но истината, трети да проявят скромност и да се скрият /макар и за малко/ от "вниманието на обществото", четвърти да проявят морал, пък бил той и "социалистически", пети да спрат с опозиционния си популизъм, шести ... а бе, има да чакам.
Лошото е, че мнозинството нищо не чака и не смее нито да пита, нито да изкаже становище като "свободни граждани в свободна страна". А в същото време престъпници и словоблудци ангажират безочливо времето в масмедиите и вместо да бъдат изритани, са оставени да ни омагьосват с "морала" си, разчитайки на умението, а и желанието ни, да не си спомняме за "неоценимата им народополезна дейност" и какви са ги вършили "вчера".
А аз продължавам да питам и чакам ...

Докато рейтинга не се превърне в реален глас пуснат в урната си е само едно виртуално ... настроение - симпатия, антипатия или безразличие!

Та и призивите от писменото слово са същата работа понеже колко са онези, които имат нет? А от тях онези, които четат подобен род статии, а не сърфират из разни сладурски сайтове и прочие? Да не се заблуждаваме, че сме центъра на вселената. Не сме! И София съвсем, ама съвсем не е България!

Популизъм било, прах в очите на хората било. Ами нека и те да популистицират малко и да похвърлят прах в очите.
Как мислите, ще има ли популизъм от страна на тройката, НДСВ и СДС?. Или да се обзаложим на по 3 бири, че изброените ще върнат само празни приказки.

Има да си почакаш приятел. Ни тия, ни ония ще върнат каквото и да било. Те и тези какво ли са върнали :) Само за миналата година при огромна криза и бюджетен дефицит раздали над 100 млн. бонуси из ведомствата, още сигурно по два пъти повече в държавните предприятия и болници, като сложим и толкова из т.н. "правосъдна система", а се събрали от врънщания некви мизерни 600 хил., ако и толкова са се събрали. Точно прах в очите си е тая работа. А тия и ония ги няма - има една шайка нарекла се политици и другите. Едните за келепира са готови и дошата си да продадат, а другите са готови да мрънкат и разсъждават на фил. принцип на изключеното трето и нещата горе-долу стигат до там. Има и една малка част, която по някакви причини е успяла да се съхрани и да мисли, но тя е доста малка и рядко постига по-значими резултати. Темата за добрия комунизЪм и лошата демокрация отдавна ми е писнала от предъвкване. За мен най-страшното което комунизма е отнел на хората е свободата и личното достойнство. За това и берем сега резултатите. В тая територия са малко свободните. Повечето са си роби по душа. А на роба поведението е нелогично и неконструктивно. Той не се стреми да стане свободен, а се стреми да изплува над себеподобните и да стане и той господар. Е това е трагедията ни - не се борим да сме свободни, а да господстваме над другите. За това и ще си тънем в посткомунизЪм и аз не знам до кога. Защото т.н. преход си е някаква илюзия. Не може да е преход нещо устойчиво. Просто си имаме друга система - наречи я както искаш - посткомунизъм, мутрокомунизъм или т.н., но това никога не може да се превърне в демокрация.

Истината, казана в обратен ред и като полу-истина винаги е манипулация.

което не означава, че адвокатствам на онези преди тях.
Например Марий Косев зам.министър на Трайчо Трайков, дето бе уволнен заради това, че направи публично участието на Валентин Златев в преговорите за АЕЦ Белене като консултатнт на Росатом, не е върнал 91 000 лева.
Факт!

Обещанията за светлото бъдеще валят ли валят в изобилие:)))))
Та си спомних този стар виц от соца.На конгрес на комсомола в Москва
почетният гост ген.сека Брежнев произнася приветстние:
- Драги младежи,когато построим социализма през 1980г във всеки дом
ще има Мотоциклет!
В залата станали на крака и го прекъсват с Бурни ръкопляскания и аплодисменти!!!!!!!!!!
Брежнев продължава: а кокато посроим развитият социализъм през 1990г. във всеки дом ще има и Лека кола!!
След кратка пауза следват отново ръкопляскания и аплодисменти !!!
Брежнев : А когато в нашата родина през 2000 г. бъде построен Комунизумът,
вие във всики дом ще имате и Самолет!!!!
Залата онемяла ????
Ген сека се огледал поочуден, запитал един от учудените млади делегати от първия ред: Ти младеж от кой край на СССР си дошъл в Москва, разбра ли какво
казах?
Младежа : Да др.Брежнев разбрах,аз съм от Владивосток, но защо ще ми е този
самолет???
Брежнев: Ето драги младежи ,на този ваш приятел най-много ще му служи самолета.Той всака седмица ще лети от Владивосток до Москва и обратно!!!
Младежът: Как, тогава всяка ,седмица ли ще има конгреси???
Брежнев: Тогава ти ще идваш тук да си купуваш месо, защото само тук ще го има:))))))))))
По обещанията Бойко ,ми прилича на ген.сека :))))))

Проблемът е в публиката, а не в играчите! Като аплодират слабите играчи и слабите си отбори, публиката узаконява нивото на играта.Това е нашата игра, но не и моята. Аз съм жертва на аплодиращата част от публиката.
Ето го неуравненото доказателство за слаба публика и лош материал: Да аплодираш олигарх агент Тара-Батков и агент Николай-двама олигарси начело на Лефски Подуенски!!! Които ОСВЕН АГЕНТИ И ДОНОСНИЦИ са откритата и скритата част на БКП И БСП!!!
Да се ОБЛАЖВАШ МАЗНО, МЪЛЧАЛИВО И ГУЗНО ОТ ТЛЪСТАТА ДЪРЖАВНА БАНИЦА, ОСИГУРЕНА ОТ ПРЕМИЕРА БОРИСОВ В ПОЛЗА НА СПОРТНОТО ДРУЖЕСТВО-СОБСТВЕНОСТ НА ВЪПРОСНИТЕ АГЕНТИ
И да ми се пишеш В СЪЩОТО ВРЕМЕ, че подкрепяш Веруюто на АПОСТОЛА Васил Кунчев!!! КОЙТО Е ПРИСВОЕН ЗА ЧАСТНИ ЦЕЛИ НА ГРУПИРОВКАТА БИВШИ И НАСТОЯЩИ МИЛИЦИОНЕРИ-КОМУНИСТИ, МИЛИЦИОНЕРИ КАГЕБЕЙЦИ, ПОЛИЦАИ ПО ВЪРХОВЕТЕ ДНЕС, ВОГЛАВЕ С ПРЕМИЕРА БОРИСОВ от 2 години........
Ах, защо сте толкова двулични... или се правите на глупави, когато в страстите си за частното предприятие Лефски ПОДУЕНСКИ КаГеБейски на Тара-Батков, Николай, Чорни до Борисов...все сте ментета с гьон вратлета по земните кълбета.

Или е ход на място и даже бягане на място.

А това е най-трудното, най-тежкото.

Поздрави за интересните разсъждения и точни оценки!

първите интервюта, които взех, беше с карикатуриста Тодор Цонев /лека му пръст/ след изложбата му от карикатури на политици през 1994 г. На един от въпросите ми той каза нещо от рода на: "Гаранция за това е безграничното търпение на българина" - в смисъл, че нещата ще тръгнат към добро. Аз го попитах: "Това не е ли нож с две остриета". Той се съгласи, без да каже нещо определено.
Знам, че това, което ще напиша тук, няма да се хареса на много хора, но това е на базата на личен опит, в т.ч. и блогов. Ние непрекъснато виним другите за съдбата си или историческите обстоятелства. Виновни са ни византийското, турското робство, фашизма, комунизма, капитализма, американците, руснаците ...и изобщо вселената и нейната история. Българинът какво прави срещу злото? Колко българи се изправят срещу него открито? Единици. Останалите мълчат страхливо, за да не си загубят работата, да си запазят душевния комфорт, да не ядосат този или онзи.
Има някаква малка надежда с тези движения, които се зараждат във виртуала, но за съжаление там нещата са обикновено за момента, а после - който откъдето.
Как да се оправим?
Още нещо - ние не само че не си помагаме взаимно, а си и пречим. Адски ни е заложено това да метнем другия, без да ни идва наум, че след малко метнатите ще сме и ние.

Защо като толкова неща са ви ясни продължавате да ги обсъждате.Ако не може да се адаптирата към капитализма излезте от него.Само гледайте да не попаднете отново при държавният капитализъм.Двете системи са клонове на едно хищно растение-ционизма.

"...За мен най-страшното което комунизма е отнел на хората е свободата и личното достойнство. За това и берем сега резултатите.
В тая територия са малко свободните. Повечето са си роби по душа.
А на роба поведението е нелогично и неконструктивно. Той не се стреми да стане свободен, а се стреми да изплува над себеподобните и да стане и той господар.
Е това е трагедията ни - не се борим да сме свободни, а да господстваме над другите. За това и ще си тънем в посткомунизЪм и аз не знам до кога.
Защото т.н. преход си е някаква илюзия..."

Костадине аз към капитализЪма отдавна съм се адаптирал. То и към мутро-комунизмо-капитализЪма съм се адаптирал, поне от гледна точка на това, дет ти му викаш адаптация. Но проблемът е, че първото - т.е. капитализЪма по тия географски ширини изобщо го няма, а второто е в такива уродливи мащаби, че няма как да ти харесва. А ако ти на това да извъртиш някоя далаверка, че да прилапаш някой лев от хазната или да бачкаш за някой от олигархията и да ти дава примерно два бона заплата му викаш адаптация и щастие показва колко си зле. За да има капитализъм трябва да има икономика. За да има икономика, трябва да има интелектуален потенциал и иновации. Тук тия животни ги няма. Да викаш бизнес на разните там вносителчета на незаконно китайско карго и далавераджиите дет се чудят как да лапнат нещо от държавната софра си много в грешка. Това са си обикновени тарикатлъци. Не случайно в ТОП 100 на фирмите от Източна Европа (само бившия соц.) има само 4 български фирми и от които с изключение на Лукойл всичко е чуждо - само евтината работна ръка е българска.

Никой не ще да се хване на бас. Дори и на по три бири. Какво значи това? Че тия преди Борисов ще ни го върнат... ще върнат бонусите с приказки. Баси, що дрънкане ни чака.

И щото съм изтърсена по соц. време, и щото щеше да ми мине живота по нЕкави си опашки си взех индивидуално решение - никакво чакане, онова което трябва да чакам - просто не е за мен. Не за банани нито един път, нито телевизор, хладилник, пералня, нафтова печка, за кола, нито за каквото и да било друго. Реших, че ми е под нивото. Че има и друг начин да се живее, без да си губя времето с това социалистическо уродливо изобретение - ОПАШКАТА. Друг да си виси тук и там. Не...ам нерви! Има толкова много неща за правене... и така минаха първите 100 години, сега гледам по същия начин и на останалите 100. Поздарви за иначе блестящия постинг!!!

Катана ли си какъв си?Някакъв герберски драскач?Кога Цецо Цветанов върне 300 000 от хонорарите от двете фирми за които даже не ще да каже кои са - тогава и другите.Да даде пример на Доган,бе!Хем Доган не е бил на държавна работа като Цецо,а?

Може пък да падне нещо....

Чакам ...Няма нищо... Тиквите ни зелено-демократични
или комунистично-червясали.

Няма изгледи за добра реколта и тая година.
Извод- пак глад ... за идеи.

Чара, постинга ти постига задачата...мравките се трогват и щъкат.

Но... ДОКАТО СИ ГЛЕДАМЕ НАШЕНСКАТА, КОПАНЯ, С АКЪЛ НЕ ЩЕ СЕ СДОБИЕМ.

КАКТО ПО ТУРСКО- ШИШАНЕТА И БУЙНИ ГЛАВИ...САМО ЗА РЯЗАНЕ.

ДОКАТО И ТВОЯТ, ДА МЕ ПРОЩАВАШ, АНАЛИЗ СЕ ВЪРТИ ОКОЛО МЕСТНАТА ВСЕЛЕНА...ГАЛАКТИКА НЯМА ДА ВИДИМ...

ВРЕМЕ НИ Е ДА ИЗЛЕЗЕМ ОТ ДОМОРАСЛИТЕ АНАЛИЗИ И ДА СРАВНЯВАМЕ СЪС СВЕТА...ВЪВ ВСЯКО ОТНОШЕНИЕ.
ИНАЧЕ, ОЛИГАРХИЯТА ЩЕ НИ СКУБЕ ДО ВЕКИ ВЕКОВ.

ВИНАГИ ИМА ДОБРО И ЗЛО, ТЕ СА КОНКРЕТНИ И СЕ ПЕРСОНИФИЦИРАТ...

НАКРАЯ...КЪМ НЯКОИ БРАТЯ БЛОГЪРИ...

НЯМА ПОЛИТИЦИ ВЪОБЩЕ, ИДЕОЛОГИИ ВЪОБЩЕ, КОМУНИЗмИ и демокрации.
Има добри и лоши, честни и непочтени.

ИМА ЧЕРВЕНА БУРЖОАЗИЯ, ЧЕРВЕНИ БЕДНЯЦИ, КАКТО И СИНЯ БУРОЖАЗИЯ СИНИ БЕДНЯЦИ. И ПРОЧИЕ И ПРОЧИЕ.

ЧАКАМ ДА КАЖЕТЕ НЯКОИ КОИ КОИ СА, И КЪДЕ Е ДЕМАРКАЦИЯТА!

За кого да гласувам, мамка му!

Защото формулата на капитализма е 20 : 80. Това означава, че при капитализма 20 % от населението прибират 80 % от наличните пари.

Останалите 80 % от населението трябва волю- неволю да се задоволят с оставащите 20 % от парите.

Така е вече и у нас, така е и така ще бъде. Всички трябва да проумеят най- сетне това и да се ПРИМИРЯТ С НЕРАВЕНСТВОТО!

Има и още нещо. На белия свят вече има 7 000 000 000 гладни гърла! А природните ресурси намаляват ли, намаляват...

Затова нещата клонят към нова формула, а тя е 10 : 90. Казано другояче, за повечето хора по света нещата от ден на ден ще стават по- лоши и по- лоши. И с това те също така тябва да се примирят!...

kat kaza plamnirane primer za tva e ivanka ,tya e po planovti ,ni s shaki sme sponatni i ,da go kaja na ulicen ezik kucite te ulicsni izdarjame na bvsicshko boi glad bnia styd itn nt.

:)))

Но иначе за гласуването, тук преди време имаше добър виц за IQ и това какво правим със себе си
ето линк:

http://vladostoy.blog.bg/politika/2012/01/26/naistina-li-sme-takiva.890332

a sto li posnat< pica se kazva margarita samo lutenica i kacskaval ili sitrene margi samo margaritki li aiadat te ot pravitlstvoto.

Ама хич не си прав. Тая твоя логика за капитализма 20 към еди-колко си я опровергаха както т.н. развити страни, така и теориите на комунизма на чичко Маркс и Енгелс. Първите не ги засегна много, комунизъма стана на пух и прах, именно защото се градеше точно на този принцип - има малко богати и много бедни, като рано или късно бедните ще успеят за завземат властта. Да, ама не. Най-неочаквано в света се появи едно нещо дет му викат средна класа. Заплатите и доходите взеха да се разстат и накрая се закрепи една никак не малобройна група хора наречени средна класа, които вече са далеч над разни партийни и идеологически глупости, а имат собствени ценности и собствени искания и виждания по отношение на държавата. Естествено това понятие с времето градира и придоби различни смисли. Към момента средната класа се определя като хора незастрашени от бедност. Общо-взето към нея спадат близо половината от населението на развитите страни. Анализаторите очакват в следващите години тази тенденция рязко да се засили, като акцентът се пренесе на изток към т.н. динамично-развиващи се страни. Друг е въпросът формиране на подобна обществена структура тук как е и как въври защото за последните 20 и кусур години това е най-големия страх и враг на всички управляващи.

Абе, тупан задръстен. Тройката управляваше с мандата на ДПС! Щото Станиш с целиия си акъл се оказа най-кратко престоялият си на поста Министър председател. Цели 5 минути. И профука от акъл мандата на партията си. Къш!

Когато дявола чете Евангелието и го обяснява по своя си начин - виновен за греховете и съдбата на Содом и Гомор е винаги Господ Бог!
Когато следствието се представя като причина, няма как краха на социалистическата икономика да се посочи като източник за последвалите ни бедствия, особено ако единствените виновници за този крах са в основата на последвалите катастрофични години на хипер инфлация и хипер ограбване.
Когато българите в продължение на 22год. са лъгани, грабени и лумпенизирани от причинителите на социалистическия крах и центъра на общественото внимание да е насочен към днешните неуредици причинени от вчерашните престъпници - няма как някой днес да си спомня за онази телевизионна изява на др. Петър Младенов - ген. секретар на ЦК на БКП и член на Политбюро, в която той призна реалността на пълната и повсеместна разруха на икономиката и финансите на НРБ във всички направления и без остатък.

"Пред очите ни изчезнаха националният авиопревозвач, компанията за международен автотранспорт (СОМАТ), търговския ни флот, агонизираха железниците, военно-промишления комплекс, десетки предприятия бяха нарязани за скрап, болници, училища и научни институти - закрити. Образованието, здравеопазването и социалната ни система колабираха " -
думи, думи, думи.

Това е истината, казана в обратен ред и като полу-истина.

Соц. икономиката ни бе изградена на принципа на алогична и ниско ефективна екстензивност, в която основен дял имаха военно-промишления комплекс, международния трафик на наркотици и евтината работна ръка на 5.5 милиона работари. Нищо не беше насочено за "благото на човека" и нищо не се правеше в "името на народа", ако мога да използвам лозунга на комун.онанистическата пропаганда .
Комун. онанистическият режим захранваше с оръжие и на вересия де що имаше прогресивно-мракобеснически и терористичен режим по земята, но пък за сметка на това - до днес не е получена и стотинка от основните борчлии на страната- Ирак, Либия, Йемен, СССР.
Железниците ни обслужваха предприятията от военно-промишления комплекс, Кремиковци и всички абсолютно губещи стопански субекти, което правеше смисъла им безсмислен от гледна точка на икономиката.
Селското стопанство трупаше огромни нетни загуби и беше дотолкова прецъфтяло, че традиционните български стоки: фасул, лук, картофи се внасяха целогодишно от чужбина - и така до днес, а един литър мляко струваше на държавата над 1 лев.

Международния транспорт разкарваше по света продукцията на военно-промишления комплекс и беше основния лост за трафика на наркотици за Западна Европа. Търговския флот също.
Националната авиокомпания трупаше само загуби.
Социална система, която била национализирана и съсипана не може да се изгради от милиони пенсионери и безработни по време на икономически и социален срив.
Здравеопазване също.
И так далье илюзорни и плакатни виртуалности на соц. нереалистичното съществуване на "икономиката - икономична - дело на всеки", която през последните години на соца живееше само с кредити от капиталистическия свят, евтините енергийни носители от Ссср(срещу урана, които подарявахме на Ссср за мирните съветски атомни бомби) и ниската себестойност на полуробския труд в Отечеството.
Постоянно се питам защо се тиражират хиляди писания, които описват окаяното ни положение днес, с което сме наясно, и което всички ние чувстваме доста осезаемо и натуралистично.
Като се почне ореваването на днешното тежко положение на всичко у нас все някой умишлено ще забрави кой причини страданията на хората и ни докара до ръба на бездната преди 22 години, откъдето не сме мръднали от тогава до сега и превърна живота ни в перманентна борба за физическо оцеляване.
Писания, в които художествено се описват последиците от една планирано наложена действителност, както и от организирани престъпления - без да се посочи престъпника, оръжието на престъплението, заедно с премълчаването, че умишлено не се търси от никого отговорност - се нарича изпиране на съвести и неизбежно предизвикват асоциации за вменяване на вина на жертвите.

в чакането и страданието им определен смисъл, по-скоро втъкана е много мъдра промисъл на Всевишния.
Теготата и трудностите по-скоро ще те доведат до Твореца и Неговата всеобятна любов и истинско спасение, отколкото лукса, охолството, безпроблемното материално задоволяване (презадоволяване) и лежерния безхаберен живот - духът заспива при тези условия и пътят ти към огнената геена е копринено кадифен.
По принцип всяко зло има две страни - плюсове и минуси, стига да имаме мъдрост да ги видим. Всеки би трябвало да открие сам за себе си плюсовете и да живее с тях, като игнорира и загърбва негативите, доколкото е възможно.
Защото щастието на един човек не е в имането, благоденствието и безпроблемното съществуване, а в свободата на духа, свободата от страха и умението да побеждаваш и да изтръгваш всеки "битов трън".
Не ме е срах от нищо - стига да имам твърдата увереност, че Бог е с мен във всяка ситуация. Всъщност Той никого не отхвърля и разочарова, стига да имаме предвечната мъдрост да Го потърсим и да Му се доверим...
Така че аз харесвам живота си тук, в България такъв какъвто е и не бих го заменила с лигавата субстанция на коя да е "западна" общност и куртура.
По-добре с Бога в тегота и нищета, отколкото без Него в духовна слепота и пищност.

Написано от една умна жена!!!
Брависимо,
Коста

Понякога има смисъл да чакаш...Ето в случая един очакван постинг:) Поздрави!
Знаеш ли има горяма разлика във обещанията, вярата на Благоев, Вапцаров...от тази на Станишев, Царя, Борисов... Едната "бронирана" ...другата банкирана. Едната платена с живот дори...другата с идеала и живота на другите. Ние сме като стая с криви огледала само дето не излизаме от нея като се посмеем , а постоянно сме вътре. Толкова несъвместими неща стават и всичко са плод на нашето безхаберие. Правелно забеляза , че мутра бори престъпност и ни управлява. Ще разширя малко с твое позволение. Цар прави партия...при това либерална. Либерали са и неграмотните ни съраждани от турско потекло. Социалист прави дясна данъчна скала, раздава на поразия обществени земи, гори на едри капиталисти. Баш консерватор и съвременен Стамболов къде какво можа пробута за жълти стотинки ...останалото разпиля... Може още да се излеждат алогизми, но вината е и в нас. След 10ти всички ние сме поставили на власт. Ето сега тупурдията в парламента за бонусите вместо да изметем всичко що е там без значение на пол, цвят, сексуална ориентация ние почваме да защитаваме "свои" и дя нападаме "чужди". Дори и мрежата не знаем как да използуваме. Времето се затопли. Не е трудно. Съберете се по известните блогъри и организирайте нещата. Ето предлагам да работно заглавие. "Окупирай бонусвзелите"

Всеки може да види проблемите, кой по-повърхностно, кой по-надълбоко; малцина могат и да ги анализират добре. Най-дефицитни обаче остават добрите решения! Аз съм решила този въпрос, като съм си избрала по-умен човек, на чието мнение се доверявам. Приятел от фейсбука - Иван Костов:), по баща Йорданов:) Човекът има държавническо мислене!, дава решения не от днес за утре, а в по-дългосрочен план.

Въпросът обаче има по-тревожна страна, а именно - КАКВО ПРАВИМ ДО ТОГАВА, докато чакаме големите инвеститори и решенията, които искат време?
Взимаме живота в свои ръце и правим своята малка крачка! Според подготовката, а понякога и според мечтите:)

Чета бързо, мисля бавно, дълго се застоявам:) дори се замечтах:), болно съзнание, ще си кажеш, ама няма да бъдеш права:) Когато направя своята малка "крачка", ще споделя.


Бъди здрава!

Соца и комунизма е излишно да се коментират. Вече са отживелица като система. Капитализма не е онова, което си представяхме преди 20 години. Да произвеждаш нещо, което не е високотехнологичен продукт е чиста загуба на време и става все по-невъзможно. Корпорациите и защитниците на потребителите елиминираха дребния производител чрез хиляди условия, лицензи, изисквания. Няма чужди нвеститори. Има внесен чужд бизнес. И то само на големи корпорации, вериги и спекуланти. Като прибавим застаряващото население, емиграцията и високия процент неграмотност - ясно е, че влака дето го чакаме, минава през друга гара. Само че ние билета вече си го купихме и чакаме по инерция. Като прибавим и кризата - скоро ще станем излишни на себе си. Какво като построим Белене, магистралите, че и прословутия шистов газ разработим. Ще изхраним "социално слабите" и толкоз. А къде го напредъка за нормалния предприемчив и грамотен българин. Перспективата му е - корпоративен служител и измислен мениджър на водопад. Пътят е през стимулиране на средното предприемачество и прозрачност на управлението, но от социални политики и котериини интереси за него не остава ресурс. Вече и да искаме да избираме българското нямаме възможност, че кое ли е българск? .Боба ли, обувките, или компютрите? Та за какъв капитализъм говорим? Това е финансизъм, ако позволите. А пък с финансите хич ни няма. И с финансистите. Май една световна изолация и дзверски глад само могат да ни извадят от нирваната на очакването. Ама ние тогава пък ще се продадем и пак няма оправия. Щото няма идея. За това и стачки няма. За целите на оцеляването интересите не обединяват, а разделят хората. Предстои катаклизъм в който овчедушието и алчността нямат шанс. И никакво правителство не може да го предотврати. Трябва да минем през него, волно, или неволно. А това май е хубаво от гледна точка на поколенията. Усмих!

И от къде да започнем "Окупирай бонусвзелите"? От пред назад или от зад напред?
Всъщност, ние знаем ли кои и как получиха цели сектори от икономиката като бонус? Ние знаем ли кои получиха активите на фалиралите банки, пак като бонус?
Ами не знаем и какви бонуси са взимали от предните правителства. Според Станишев, само пенсионерите са взимали и никой не отрече. Доган каза, че бъркаме. Едно е да вземеш хонорар, като председател на партия мандатоносител, друго е бонус. И още един въпрос ме терзае. Парите взимани от доносниците, бонуси ли са или трудово възнаграждение?

Е те за това последното има ли надежда?

Аз пък силно Очаквам Китът да кихне и да изплюе Пинокио и Джепето )))

може да детронира харизмата.

Е, май ще го видим на живо!
И дори ще участваме! Уви!

Иначе си прав както обикновено ... обаче всичко това е много, много тъжно! :(

------------------------------

Уикенд, икиндия, време за кафе!
Уморено-съботно крака протягаш.
Чудиш се , с кого да се задяваш.
Жената ти омръзна. Децата- пубер, две.
Бръснеш се и хукваш, право в блог беге!


Там, познат ханджия, постинг е сварил.
Първите клиенти, отрано е посрещнал.
Щедро, на живота, тайните открехнал.
Блогърите хукват. Кой ще изпревари.
Ценни мисли пращат, те на коментари.


Изводът, един е , чакане ще пада.
Туй е, всеки казва, наш специалитет.
Граф Монте Кристо- и за мен и теб.
Кой ни е виновен, че влакът закъснява.
Блогъри, премъдри, отговори дават.


Всеобщ заподозрян е Призракът червен
Макар, че май отдавна, никакъв го няма.
А кой го споменава- прави му реклама.
Блогър,друг, закъсал, от друго притеснен...
Думички редят се, в общий хор сплотен!


Чакаме си братя, а броячът трака.
Студено той отмерва, ценното ни време.
Клиентелата се блъска, думата да вземе!
Нека виц да кажа, от баба, да не чака.
По времето съветско, на застоя, влака.


Партията нарежда, всички да се друсат.
Поездът не тръгва, усилието е пусто.
Друсайте,другари, важно да е густо.
ЗАвесите дръпнете, музика да пуснат.
Поети- романтични- стихове да списват!
---------------------------------------------------

Тъй си лафим сладко, на кафе у Ганко.
Политика чоплим- всезнайно и със хъс.
Ганко ни угажда с Локума- вездесъщ.
Друсаме клавиши- удавници за сламка.
Шарени Шарани- Предизборна Примамка!

Приятен ден и на слука на рибарите!
---------------------------------------------------

Стремежите ни вървят към точка на пресищане. Говоря за инстинктивните ни стремежи, не за интелектуалните. Какво толкова ще стане. Малък процент ще владее огромна мизерия. Малък процент няма да се интересува нито от власт, нито от мизерия и голям процент ще коментира, ще изпълнява и ще живее в мизерия. Класовото разделение, ще стане на интелектуален принцип. Нищо лошо в това. Когато финансистите си купят правителствата политиците ще станат наемници на ниска заплата. Хаоса ще пречи само на долните слоеве. Те ще почувстват нуждата от идеи, ще ги родят и ще действат. Ще грешат и ще се учат. Качваме се на по високо ниво. Мен ако питаш - Колкото по-зле, толкова по-добре. Или както ме учеха в комсомола - Чрез икономии - към по-високо качество. Много актуален възглед.

Привет! Хочу порекомендовать отличную возможность создать АБСОЛЮТНО БЕСПЛАТНО сайт для компании

Сможешь создать для себя интернет-магазин или корпоративный сайт - за полчаса. Система до предела простая, любой разберется!

Если станет интересно, всегда можешь заглянуть в группу http://vk.com/neosite или зайти на офф. сайт: http://demo.neobroker.ru

В очакване на Годо - синоним на българина, май ?

И адмирации за постинга !

Много точно описано chara. поздрав за постинга

Както винаги точна и "непробиваема" си. Но не е ли вече време да тръгваме вместо да чакаме?...
Поздрави!

alexdb,имало е и по- лошо възникване на капитализъма по световните сцени.
Не говорим за това ,но не виждам да възхваляваш този строй, нито пък да предлагаш начин как да се пребори този паразит

Чакаме ...Пръмовата сега да ни оправи...