Ние живеем в свят на двойни стандарти. Искаме или не. Признаваме или не. Осъзнаваме или не. Приемаме или не. Примиряваме се или не. И така … от край време – и в годините на тоталитарно налаганата принуждаваща утопия и в годините на демокрацията. Където и да се огледаме около себе си ще видим,  почувстваме или просто регистрираме сковаващата ентусиазма, волята, импулса, обезверяващата, обезсмисляща действията, отрова на двойния стандарт.          Двойният стандарт не е наш  български патент. Нито е продукт на съвременната реалност. Това откритие обаче прави ли ни по-щастливи, по-доволни или по-примирени?!.  Едва ли …      Съществуването на двойния стандарт атакува и взривява основополагащото,  в някаква степен дори неприкосновено и свещено усещане за справедливост. Няма съмнения, че обществото днес е предозирано,   а субстанцията “двоен стандарт” се е превърнала в бавно и сигурно действаща отрова.       Нямам представа как изглежда “двойния стандарт” другаде, но за България мога да разказвам с часове. Сигурно същото може да направи всеки от нас. Разбира се, далеч съм от мисълта да се състезавам с  Шехерезада.       И така - няколко емблематични примера за двоен стандарт в отношенията държава /представена чрез администрацията, независимо на централно или общинско подчинение/  – граждани /без разлика физически или юридически лица/.       Първи. Относно принудителните производства.      Ако юридическо лице се снабди с изпълнителен лист срещу държавата и следва всички законни процедури (описани в стария ГПК): предяви исковете в оригинал, изчака около година, за да бъде предвидено плащането му в бюджета, рискува de facto НИКОГА да не получи парите си. По една проста  причина. Държавата, в лицето на местен администратор, в момент на амнезия “забравя” да заяви сумата пред фиска. И … до там.  Нещо повече. Почти е невъзможно получаването на оригиналите на изпълнителните листове, ако ответника /държавата, но отново чрез въпросния чиновник/ не иска да ги върне. .. което означава завеждане на нови съдебни дела за повторното им  издаване. Така процедурата може да прехвърли един управленски мандат.      Сега - другата страна на медала. Държавата се снабдява с изпълнителен лист срещу физическо или юридическо лице без особени усилия. Поводите са най-различни – невнасяне на ДДС, санкции по договори и прочие. Мигновено почти сметките на дружеството, фирмата се блокират, до издължаване на сумите. Без проблем. Или се налага запор на заплатата. Също без проблем.       Втори. Относно информацията.      В случай, че физическо или юридическо лице поиска достъп до обществена информация и тя бъде отказана, но все пак то е решено да стигне до нея по законния ред, тогава  предстои завеждане на иск в съда. Административно отделение на СГС прави обикновено по едно заседание в годината по съответното дело. При това, ако страните са редовно призовани. Ако не са … следващата година. Междувременно актуалността на исканата информация, разбира се, вече е доста спорна.      Какво става обаче, когато държавата иска от нас информация чрез органите на НАП, прокуратурата, осигурителния институт, МВР, здравната каса и т.н. Ясно е ... получава я, почти веднага. Иначе … санкции.      Трети. Относно контрола.      Държавата генерира “излишък” и го “харчи” … както реши. НЯМА вариант за контрол от страна на гражданите. И не само това. Средствата в бюджета, събрани от всички нас, се изразходват и отпускат често само срещу “молба” написана на половин страница, от местен кмет, без финансова обосновка, без разчети за ефективност и възвращаемост. Финансовият инспекторат, в лицето на АДФИ, проверява разпореждането с парите ни само по законосъобразност, но не и по ЦЕЛЕСЪОБРАЗНОСТ … Ние нямаме механизъм за контрол, разбирай методика, система от правила, а също и кадри, за проследяване изразходването на бюджетните пари, след като те напуснат трезора. Яко, а …      Всеки средностатистически българин, имащ нещо общо с бизнеса, знае обаче какво се случва при невнасяне на ДДС, как се прави данъчна проверка, особено по сигнал, относно направени разходи и как ревностно се спазва “буквата” на закона.       Четвърти. Относно налагането на санкции.      Държавата, в лицето на своята администрация, често лежерно се отнася към спазването на срокове за издаване на документи. Копие на данъчна декларация, заверено със зелен печат на администрацията, например в община “Триадица”, се чака … месеци. Как да санкционираме държавата, че отказва да си свърши работата. Ако администрацията не  издаде документ или справка в срок, можем да търсим правата си по съдебен ред. Колко години обаче … Срещу какви средства … Резултата от всичко това след около пет години ще бъде финансова санкция за чиновника в размер на … 20 до 100 лева. Резултата за потърпевшите физически или юридически лица от действията или бездействията на държавата – те си знаят…      В същото време какво се случва с последните, когато държавата реши да ги санкционира – за неправилно паркиране в синя зона, за паркиране на място, където общината е определила за недопустимо, но е “пропуснала” да обозначи със съответните знаци, за използване на градски транспорт без билет, за пропуснати срокове на плащания към бюджета, за … още много и много “за” ? Санкцията се налага мигновено, а обжалването … който разполага с повечко време, средства и железни нерви, нека се пробва.       Пети. Относно VIP /Very Impotrant Person/      Ако вие сте VIP и по стечение на обстоятелства, които не желаете да коментирате в публичното пространство,  сте близки до властта, то “правилата” за вас престават да действат, факторът време не съществува или е пренебрежима величина. Администрацията е любезна, прави възможно невъзможното – съставя документи с недостоверни дати, затваря си очите за някои “малки” пропуски, които в последствие вие ще отстраните и за други, които се знае, че няма как да отстраните … информацията за които ще бъде скрита зад гриф “поверително” или “за служебно ползване”, а защо не и “класифицирана”. Ако вие сте VIP ще построите хотели на пясъчната ивица, а държавата ще убеждава гражданите, че това е начин за укрепване на брега. Ако вие сте VIP, изискванията за участие в “публичните” процедури по ЗОП или в приватизационни продажби ще бъдат направени специално за вашата компания. Другите състезатели няма да са нищо повече от “велпапе” в тази игра с предизвестен край. Ако вие сте VIP може да си позволите плащане за “добри услуги” /както му казват в Африка/ в размер на половин милион или да представите техника втора употреба за нова или да изграждате енергийни мощности на цени три пъти по-високи от световно утвърдените и … нищо да не последва от това. Ако вие сте VIP може да причините смърт по непредпазливост в следствие на ПТП и да получите условна присъда за това. Ако вие сте VIP може да сътворите “чудеса” в тази страна, прекрачвайки границите на допустимостта и нарушавайки безогледно всякакви норми и правила. Което е позволено на боговете, не е позволено на воловете, казваше една поговорка. Което обезсмисля разказа за онова, което би ви се случило, постъпвайки като VIP без да сте такива.      Разбира се, хората сме различни по личните си качества, възможности и способности, но добре би било да сме равни пред закона, което ще рече да бъдем съдени еднакво и да имаме еднакъв достъп до правосъдие. Иначе защо ги създадохме тези правила, при това валидни уж за всички?!.      Шести. Относно имунитета на правоимащите и равенството пред закона … това ще остане за друг път.      Седми …      Примери безброй. Ако всеки разкаже по един, може и да изпреварим персийската принцеса Шехерезада. Нейните истории надживяха годините, докосвайки вечните теми за добро и зло. Нашите няма да са същите. Не защото доброто и злото в тях отсъстват, а защото “отровата” е прекалено много и е проникнала навсякъде. Защото никой вече не обича да слуша за “двойния стандарт”, особено чувствайки и съзнавайки се част от него. А и времето за антидот  сякаш е на привършване …

Перфектно, като идея за размисъл и като удачно подбрани примери !

ЕП на ЕС за едни майка, за други мащеха. Такова безогледно и безпринципно манипулитане и шантажиране майка България не помни от векове. Правителството е пълен провал, но и евроинституциите с нищо не помагат. "Този" съюз ще ни довърши, защото "онзи" не успя напълно.

Как обаче се стегна до тук, това да стане норма?

Добър въпрос ...
можем да започнем да търсим причините в "мълчанието на агнетата" например ...

пореден прекрасен постинг :-)

Мислех да кажа нещо, но се замислих и ми се отщя.

тук може!

Наскоро слушах едни думи как личните права се пренебрегват заради групови интереси. Истината е според мен правата на всеки от нас поотделно никога няма да бъдат на преден план защото избирателната ни система работи, служи и вижда само определени групи . Такива подроности от пейзажа като отделна личност са преразход на енергия. Правата на отделния човек са ключов момент за здравето на една демокрация. На практика думата демокрация е прикритие за групировки, обръчи и политици.

Но нали това е нашата държава.
Мисля, че има достатъчно време и възможности нещата да се променят.
Поздрави!

Ще се получи нещо огромно, ако всеки каже поне по една простотия, която му се е случила НАСКОРО. Според мен просто в момента няма общност (народ), която иска нормална държава като начин за организация на живота. Държавните системи се разпадат и спасяване на давещите се е дело на самите давещи се. А най-лошото е отсъствието на ценностна система, характерна за европейската цивилизация най-общо казано. Не само че няма срам от извършването на нечестни деяния, но и това често се прави публично и с гордост.

Поздрави за новия постниг.

последна ...
други пък твърдят, че надеждата е загуба на време ...
Но иначе си прав, ДА това Е нашата държава!

защото чувството за БЕЗНАКАЗАНОСТ е опиянаващо
и всеки път изкушението да пробваш/преминаваш границата на позволеното е все по-завладяващо ...

Страната на неограничените невъзможности.

също!!!
От примери сякаш няма смисъл:)

в едно селце край Карлово. Парцелчето точно в центъра на селото е било собственост на наш прадядо, незаконно "придобито" от комунягите, по-точно от една кооперация

Отначало спряхме делото защото щяхме да го загубим. След това дойде поправка в закона, чрез която имота ни бе върнат от Областния управител.

Но накрая на заповедта ТОЙ бе написал, че може да се обжалва. Комунягата Председател на кооперацията обжалва пред районния съд. Загуби. Но след това обжалва пред Окръжния. Пак загуби. След това пред ВАС. И пак загуби.

И ... отново не отстъпва собственоста. "Закона" му дава право! Заведохме Изпълнително дело в районния съд. Спечелихме го. ТОЙ обжалва в Окръжния. Пак го спечелихме. ТОЙ пак обжалва в ВАС. Най-накрая спечелихме и там.

И пак не отстъпва собственоста. "Закона" му дава право. Чак когато заведохме съдия-изпълнител на място най-накрая ни ги предаде ...

7 или 8 години много нерви, много пари, безброй документи и пътувания.

А дядо ЦАР си върна имоти, които не са били негови за 1 млрд. лева светкавично, без проблем

Има ли възможност за групови искове на хора с подобни случаи и проблеми със системата, срещу системата?

освен да ви поздравя, че не сте се отказали,
7 години все пак е ... обозрим срок /колкото и парадоксално да звучи/, има много по-фрапантни случаи

позволено на воловете ...
Това по отношение на имотите на Симеон

субектите пред закона, ДА!
И докато закона се прави, променя, а и прилага според "зависи", така ще е ...
Не случайно срещу България има най-много заведени дела в Европейския съд.

Къде да се запиша за да стана VIP?

Дали аз искам или не е все едно. Въпросът е в това, че всички или повечето, които избираме също го искат, още повече - превръща се в техен главен приоритет. Това все пак е нещо нормално. Ненормалното е да ИЗБИРАМЕ такива, които вече са VIP. Кой може да каже защо го правим? Това е не нормалното.

но ми се струва, че има някаква правна възможност!

мога да изредя десетина имена, към които да се обърнеш и попиташ къде, как и при какви условия ... дали ще ти отговорят обаче, но все пак: Георги Гергов, Людмил Стойков, Валентин Златев, Красимир Гергов, братя Диневи, братя Галеви, братя Маргини, Младен Михалев, Румен Гайтански и т.н.

или на безхаберните, безотговорни държавни чиновници, плащаме всички ние ... за съжаление
Що се отнася до отговорността ... какво беше това всъщност???

риторичен!!!
Аз поне не бягам от тежестта на отговорността! Не искам ...
Колкото и да е странно или наивно ... в наши дни...
Екзотика, но затова светът е шарен ...
Въпросът беше за тия, които рядко четат блогове, които рядко четат каквото и да е. А когато четат - написаното трябва да е кратко и с прости изречения. От повече думи няма нужда.
Sapienti sat ...

това съчетание двоен стандарт го въведе Волен Сидеров, и въпреки,че много хора говорят с езика на Атака,защо не я подкрепят явно и смело.Какво страшно толкова има?

Хаиде без политическа агитка моля.

Волен Сидеров да е автор или да претендира за авторство върху фразата "двоен стандарт".
Един социално-политически феномен, съществуващ от край време и не само у нас, едва ли следва да бъде ограничаван или "приписван" като авторски на един политик, пък бил той и Сидеров.

Съгласен съм с постинга ти под № 8. На личността у нас властта и администрацията обръщат внимание тогава когато няма как да не обърнат, сиреч когато са принудени. Една публична личност може да го направи по-лесно като ползва медиите. Много не публични личности могат да го направят като принудят медиите да им обърнат внимание. Двамата братя на времето повикали неволята..."Викали"! :) chara, права си за мълчанието на агнетата, но личностите се създават, не се раждат.
Сидеров не е уникален, Атака - също. Възприемането му като месия е право на всеки решил да го възприеме така. Все пак важно е да знаеш колко ти е висока камбанарията /в см/.

също се създават.
Но средата като цяло какво създаде след 1989 ...
след като потъпкахме всичко, отрекохме всичко и погазихме всичко, а ново не измислихме ...

Този термин аз редовно го използвах още през 1990-91 г. в тогавашния вестник "Български глас", където бях фронт-журналист. Термина пък го прочетох някъде преди това, не си спомням къде ...

Мангалчето Ал Сидер (баща му е Сливенски циганин) няма никакво отношение към авторството в този случай!

С уважение към "zabulgarite" и ...
ПИШЕТЕ НА БЪЛГАРСКИ "BULGARI" !

За песимизма ти има достатъчно поводи. Мисля, че не той те кара да пишеш, затова чета постовете ти.
"Измислянето на ново" в тривиални ситуации е присъщо на хора оценили не реално височината на камбанарията си известни като "група руски учени". Моето обяснение е уплахата на социалистическата партия от полската "Солидарност" и събитията, които се случиха в Полша. Тоталната смяна на властта, кризата, буквалното изчезване на тоталитарния елит. Застраховката приложена у нас беше наречена "плавен преход", както и да се тълкува тя днес резултатите, които даде бяха предвидени още тогава когато започна. Характерното за плавния преход е това, че се случи предвиденото. За резултатите му приемам, че имаме вина и ние, въпреки че условностите са толкова много, че могат да дадат достатъчно поводи за не съгласие с тази теза. Според мен позата на не съгласен в случая ми прилича на позата на уплашен щраус, но като и да е. Такава е реалността. Част от виповете също се създават - да разбира се, възпроизводството е вторият приоритет на всеки вид след като осигури оцеляването си :) Разчитам на това, че освен че сме зле във всичко ще сме зле и в животновъдството, така че калъпът наложен ни от Европа рано или късно ще даде резултати. Разбира се, че предпочитам да се бяхме моделирали предварително, но нали виждаш, такива сме каквито сме. Все пак сме доказали, че сме устойчиви, което е признак ако не на сила то на интелигентност, това също е повод за оптимизъм.

написан от Ричард Ран и Робърт Ът. Казаното там в общи линии се случи. Когато пиша, че нищо не създадохме, имам предвид не само духовно, но и материално. По-скоро разпродадохме голяма част от националното богатство, за неясно какви пари, това още никой не го е анализирал /аз поне не съм срещала анализи/, а за 19 г не въведохме в ескплоатация дори 1 МВт електроенергийна мощност, например.
А това, че сме устойчиви - да, удивително при това!!!
Що се отнася до песимизма ... в този театър не играя. Винаги има нещо, което ме кара да си мисля, че положението не е чак толкова ... трагично:)

когато е аргументирано!!!
Имам една молба: да не използваме обидни квалификации, те не правят аргументите ни по-силни!
Сигурна съм, ще се съгласите с мен:)))

Честно, не го знам този доклад, авторите му също. Що се отнася до разпродаването, тук не съм съгласен. Продажбата на една стока е на такава цена на каквато са съгласни продавачът и купувачът. От тази гледна точка никой не може да ме убеди, че аз съм от страната на продавачите. Собственик е едно, продавач друго, а пък трето вече е кражбата, далаверата, измамата - те нямат нищо общо с легитимната търговия и нейните закони.
Анализът, за който говориш не може да бъде направен според мен по една основна причина. Няма краен резултат който да бъде отчетен. През всичкото това време наречено "преход" парите у нас се получаваха, трансформираха, преминаваха, крадоха, изнасяха и т.н. не въз основа на крайно получен продукт, а въз основа на самото му получаване, на действията по "уж получаването му". Първоначално това беше източване - действие, а не краен продукт: Най-проста схема заварден вход на суровина и изход на продукт от един и същ да го кажем далавераджия. Продава суровината по-скъпо от колкото реално струва, продава на себе си "готовия продукт" под себестойност, а след това същия този продукт се продава на пазарна стойност за колкото може - при всички случаи на цена по-висока от първоначално дадената. Печалбата идва от действията - не от крайния продукт. На по-късен етап действията се напарфюмираха, завоалираха, но същността им остана същата. В смисъл има там едни пари, които трябва да вземем. И се вземат с действие наречено "усвояване". Станахме шампиони по усвояване на европредприсъединителни фондове - крайният резултат: сама го виждаш. Има един пример, който май се забрави. Става въпрос за ремонта на националния стадион. Там изчезнаха пари може би съизмерими с ремонта, какъв ти ремонт, с градежа на "Old Traford". Когато все пак го завършиха, на него имаше мач, гостуваше ни Шалке или нещо от този род. След мача репортерът зададе тъпия въпрос на треньора на Шалке: Какво ще кажете за стадиона?!? Немецът гледа гледа и мълчи, че какво да каже - стадион като стадион - не е нищо особено, на такива в Германия играят по "В" групите им. Ама нашия човек очакваше вероятно да получи похвали за страхотно качественото изпълнение сякаш не става дума за някакъв стадион, а за операта в Сидни. Както и да е, на цена го докарахме колкото за тази опера, само дето по нищо не личи, нали. А с тази далавера се крадяха пари не от Европа, а от нас.
За енергийните мощности мисля, че не си права. ТЕЦ "Марица-Изток" беше харизан на американска компания. Това на времето се отчете като супер успешна сделка и все още се споменава като такава. Питайте някой гражданин на Гълъбово или Раднево обаче как той я възприема.
Извинявай за заетото място.

в някаква степен.
Потърси го, има интересни неща там!
Що се отнася до приватизацията и цените. Не е вярно, в нашите условия, че едно нещо струва толкова, колкото някой ще даде за него ...
А кой прави оценката на активите и по какво стойност, замислял ли си се. По пазарна - Неее!
Защо мислиш приватизационните договори не са публични и са защитени със строг конфиденс ...
Мисли:)
Печалбата идва при покупката на нещо, не при продажбата - помисили върху това!
Приемам, че не съм права за енергиините мощности - посочи тогава какво въведохме м експлоатация за 19 години, колко МВт и къде?
Според шефа на НЕК - нищо ...
Според министъра та енергетиката - нищо ...
Е, ти къде видя нова енергийна мощност ...

Не е необходимо да се извиняваш за заетото място.
То е неограничено.
Влязохме в много широко поле просто:)

Използуваайте тааланта си, за доброто на всички ни. За добро настроение и дълголетие. Не си заслужава да се хабят сили и нерви и ядове за неща в блоговете, за които и без това ще се ядосваме в живота
Можете ли така подробно и пълно да опишете нещо хубаво за България, което да възхити
и българи и чужденци? Очаквам да прочета. Побързайте да се отървете от песимизма.

Не е песимизъм :) а надежда и вяра, само погледни малко по-отстрани. Ако попиташ защо по дяволите трябва да го направя, значи вече си си отговорил.

Благодаря, това бяха едни от щастливите ми години:)))
Хайде предложете вие нещо, може и оптимистично, за което да напишем!

О, да! В никакъв случай не те подценявам, интересно е тук и затова останах. Бъди сигурна, че нещата които се продават струват точно толкова колкото се плаща за тях. Парите са само една малка част от цената :)

Защо е необходима нова енергийна мощност? Каква точно е гледната ти точка, количествена или качествена? Да, темата е широка, лошо няма.
Редакция онлайн, ок. Положително предложение? Колко е трудно, много по-лесно е да намериш от какво да си недоволен отколкото от какво си доволен. Къде се крие надеждата за бъдещето? Да, трябва да сме малко луди и достатъчно наивни, но не винаги - както казваше Ястребовски, Соколов, Мисирков, Орлов от "Опасен чар". Ето виждаш ли, никой не помни сценариста, а актьорът излезе подлец - реалност.

време са строени? Те имат жизнен цикъл. В един момент прекъсванията, аварийте и поддръжката стават нерентабилни. Да не говорим тук за термичните централи - Марица, Бобов Дол, Варна, Русе, където технологията е от преди 30-40 години. Дали да споменавам за емисии парникови газове, енергиина ефективност, сигурност и надежност, КПД и т.н. ...
Просто трябва да има подмяна на генериращите капацитети, казано най-общо.
Бобов дол изведе един блок, предстои извеждане на още един. Срещу това извеждане на мощност какво стои - нищо. За Мариците, работещи без филтри, ни налагат санкции от ЕС.
Нови мощности са необходими и като количество и като качество. Технологиите в енергетиката днес са различини от тези от средата на ХХ в. По-щадящи са околната среда, икономични на първичен енергоресурс и оптимизирани.

Аз не споря с теб. Споменах Гълъбово и Раднево не случайно. Новите мощности, за които говориш, кой може да ми докаже логично, че са необходими при сринатата ни икономика? Не забравяй, че "Кремиковци" ще изчезне до две години и то ако съм лош пророк при цялото ми уважение към химичката, която не желае да прави пици - много "химици" правят и то не защото го желаят. Не е правилно да се изграждат нови енергийни мощности ако няма нужда от тях. първо трябва да има нужда. Обратното е поставяне на каруцата пред коня - ти къде виждаш реалната необходимост от нови енергийни мощности, не от оптимизация на съществуващите, от повишаване на ефективността, а от нови. Това имах предвид като те питах за количеството и качеството. Мисля, че ни е необходимо само качество, не и количество.

И аз не споря. Това е игра, в която всеки тръгва от своя позиция, някъде мненията се срещат, някъде - не ...
Това не променя нищо, но пък е възможност да се чуе чуждо мнение.
Сега пак за генериращите капацитети в енергетиката. Една мощност се строи и пуска в експлоатация минимум за 3 години /много оптимистичен вариант/. Защо да чакаме да рухнат старите ... Болшинството генериращи мощности са собственост на държавата, има и частни, но те са малко. Сега се работи по нова енергийна стратегия, която ще отчете нарастването на енергопотреблението с 3% годишно. След индустрията и транспорта, бита е на трето място по енергопотребление у нас. Енергоемкостта и енергийната интензивност са показатели, с които едва ли ще се справим толкова бързо. Има проекти за термична централа в Мариците и много проекти за ветропаркове. Зад всеки капацитет от ВЕИ обаче е необходимо да стои един конвенционален.
Ти казваш да модернизираме старите ... е една Жигула с разход 10 л на 100 км /не знам дали съм точна в цифрите/ колкото и да я модернизираш най-много да постигнеш какво ... да не говарим за ускоряване, управляемост на процесите, безопасност и т.н. Нещо подобно е и със старите капацитети в енергетиката. Разбира се, те ще си работят още, но един по един ще ги извеждаме от експлоатация, както при Бобов дол.

Знаеш ли, можем да изпаднем в глупавата ситуация да спорим колко трохи има на масата, при условие, че в съседство има три маси отрупани с хляб. Казвам това от гледна точка на безумния проект за АЕЦ "Белене" - явно трябваше първи аз да употребя думата, карай. От друга страна напълно функционално готовите за експлоатация, но спрени в момента блокове на "Козлодуй", от трета - новите атомни мощности, които Румъния изгражда без въобще да и пука за нас. Та при тази потенциална възможност за реализация на енергийни мощности кое е по-добре? Да стегнеш "Жигули"-то и да добуташ докато тръгне метрото или да си купиш нов "Форд" - нарочно не казвам "БМВ". Значи можем и джипове да си накупим нали - с този огромен излишък, кой е като нас, но не е в това въпроса. В твоите доводи има логика и ти добре си я обяснила, аз говоря за рационалност. Само рационалността ще ни доведе до бърз растеж, а в момента не виждам друг приоритет.

беше ясно за какво говориш.
Проекта е спорен и е "вдигнат" на политическо ниво.
Там понятия като "рационалност" не знам до каква степен виреят ... освен това има интереси, лобита ... енергийна мафия, ангажименти ...
Това са високи топки:)))

Готов съм да спра под "високите топки" ако споделяш мнението ми за приоритета в икономиката, пък било то и в енергетиката като частен случай, а именно - рационалното развитие. Подчертавам, че става въпрос за икономика, не за култура.

Какво искаш да помогнат ЕС институциите помогнете си сами, щото и Господ няма да ви помогне!!! Не го ли разбрахте това, че трябва да се действа!Все някой трябва да помага и да оправя, то затова и правителството такива многознайковци ги оправя ама яката ги оправя!

какво ще рече това?
Параметри:
Показатели:

Под рационално развитие разбирам постепенно и устойчиво увеличаване дела на средната класа в обществото, гарантирано от възможността за реализиране на лична инициатива.
Без параметри и показатели :)

това като перспектива е добре, но как ще се реализира?
Как да се увеличи дела, когато, за да работиш добри и големи проекти /най-общо казано/ трябва някак да си обвързан с политици ... тогава имаш гаранции, протекции и прочие ...

Така беше и все още е. Но пък от такива проекти се раждат само доказано некадърни изпълнения, защото не са спечелили най-добрите, нито най-ефективните, а тези с протекциите /VIP-за който говореше/. В капитализма обаче е важен само крайният резултат. Няма никакво значение колко си се мъчил, през какво си минал, с какво си успял да си помогнеш, всичко това е простено ако имаш удовлетворяващ резултат. Инвеститорите организирали подхранването на бг-икономиката с предприсъединителни и присъединителни фондове не бяха удовлетворени от крайния резултат /основен критерий е ниската ефективност на усвоените пари, корупцията е предпоставка водеща до тази ефективност/. Това е най-общо и спряха финансирането. Всички опити на опозицията да използва този факт за смяна на правителството ще са не успешни, защото както казах не е важен изпълнителят, а резултата. Затова управляващата ни върхушка получи легитимност и кредит на доверие с включването ни в ЕС. Просто защото това са дребни неща, когато обаче излезе сметката, а това е наистина важното, кредитът веднага се срина, на път е да изчезне и легитимността с изключването на българските представители от различните обсъждания на европейско ниво. Това не води към предсрочни избори, защото в последния доклад не пишеше, че няма воля за промяна въпреки, че Светослав Терзиев предрече точно това и мнението му беше подето от кого ли не ... докато окончателния вариант на доклада не стана факт. Тогава изведнъж тази теза се забрави. А точно тя е ключова за инициирането на предсрочни избори.
Връщам се в началото. Питаш как, няма значение как :) важно е да спечели най-добрият проект, а критериите за добър са много елементарни, стига да няма допълнителни анекси след спечелването на търга, конкурса, финасирането и т.н. А при не изпълнение на спечелилата оферта да се изпълнят наказателните клаузи - прости формални отношения.

а още в самите условия на публичната процедура, начина на огласяването, "дисквалифицирането" на "неудобните", после идва ред и на анексите, особено при процедури за СМР
Що се отнася до "волята за промяна" - да, и аз не виждам да има и намек за такава...
И пак стигаме до въпроса: какво следва от това???

Следва назначаване на сервилно правителство, което ще следи за интересите на този, който го е назначил, а ние ще лапаме мухите по форумите.

за служебен кабинет ли говорим и правителство на Първанов?
Да не обобщаваме с "мухите", все пак има някакви, макар и нищожни, подчертавам нищожни възможности за влияние чрез пресата и неконтролираните медии като интернет, или ти не мислиш така:)

Има начин да се повлияе чрез медиите, бих казал че това е едно от малкото достойнства на демокрацията, което е очевидно в България.
Не говоря за служебно правителство. Бойко Борисов се стяга за Президент, не за министър председател, а за президент...? Защо? Когато дойде Симеон от Испания със същата идея - да стане Президент, поради различни причини, включително малкото време и недообмислените действия, направи грешката да приеме длъжността министър-председател. Лъжица, както видяхме не за неговите уста. Аз вярвам, че моментът в който Симеон се появи не беше случайно избран, нито това което направи след като дойде. Е, не съм чак такъв привърженик на теорията на конспирацията, но Симеон никога нямаше да може да направи това, което направи ако не му беше позволено. И тук идва въпросът за сервилното правителство, защото това на Симеон също беше такова, а ние лапаме мухите по форумите. Виждаш ли за мен няма кой знае какво значение на кого ще е правителството, но голямо значение придавам на това на кого няма да е. И отговорът, който логично намирам не ми носи удовлетворение. Сценарият е същия. Сякаш сме някакви мишки, които участват в един и същи фокус докато ... докато може, доколкото може, докато има смисъл но не за тях. Затова Бойко този път няма да е министър-председател, а президент. Предвидливо остана неформален лидер, защото формалният е длъжен да стане премиер. Сценарият е толкова тъп, че се нарежда в неприятната компания на руската история между Путин и Медведев, както и близнаците от Полша. Искам да кажа, че това са нагласени, предварително проиграни варианти, резултатите им са ясни преди да се е случило събитието и въпреки това гребем към водопада, а тези които не гребем се носим в същата лодка и си мислим, че ще ни се размине. Не, няма, всички сме тук и сега, и утре пак ще сме тук. Дано някак си сме повече та като гребем в друга посока да има смисъл.

проблемът има коренче в личността, мислила съм си, че повечето хора прилагат двоен стандарт относно себе и околните.постоянно го наблюдавам наоколо - склонни са да затворят очи и дори поощряват себе си в постъпки, за които биха заклеймили други :(

Да не говорим, че понякога се "изкушаваме" да "съветваме" и децата си в подобен план

... в България е безкрайна тема. Ние българите сме превърнали двойният стандарт в ежедневие и правило. Защо ли? Мисля че е защото сме хитреци, андрешковци. Винаги съм правил разлика между хитроватост и ум, мъдрост. Баналната ежедневна хитроватост най-често ражда мизерия и много сълзи. За тебе, или за околните, които са потърпевши. Всъщност хитрецът е мързелив. Той гледа бързо и най- безболезнено за себе си да си "реализира кочината", както се казваше в един български филм, и не мисли нито за утре, нито за околните. И какво се получава когато се окажат много хитреци на едно място. Ами това в което живеем.

започва от всеки един от нас
от нашите отношения и нагласи към света около нас.
Въпросът е как да ограничим, редуцираме последствията, които в даден момент се превръщат в обществено опасни.

Въпрос на оцеляване. Но такъв е навсякъде, тук просто традицията е такава. По-точно липсата на устойчива традиция. Първо траки - разединени, после римляни - тъкмо в културният си разцвет се цепят на Рим и Византия и една създадена традиция се деформира. После тотално обезлюдяване от набезите на разни номади. Идват славяните, след двеста години се смесват с българите. След още двеста пък се покръстват в християнството. Минало не минало едно историческо мигновение - Византия пак е тук. И после богомили - ереси против уредбата на света, анархия. Аха аха да замязаме на нещо цивилизовано и ни прегазват турците, всичко започва отначало. После какво става, русофили - русофоби, кой прав кой крив - спорове, еднолични режими, фашизъм, комунизъм, преходи преходи преходи. А отдолу винаги е бил и остава да бъде Ганьо - оцеляващ.

...който разглежда точно и в последователност балкано-българската история. Отдавна твърдя че тази земя е покръствана два пъти. Веднаж след средата на ІV, и в началото на V век, когато са покръстени тракийските племена(справка В. Велков), след това ново езичество и после още веднаж през ІХ в. Има и още една частична реставрация на богомило-езически представи и практики в първите две столетия на турското иго, когато църковната институция е унищожена. Така е и за всичко останало споменато по нататък от тебе, но... Остава едно голямо и продължително Но... Не можем да продължаваме до безкрай само с абясненията и оправданията. Трябва да се появи воля за преадаляване на този и сторически, но и психологически карък, да разсъждаваме като вечно оцеляващи. Защото дори и да се появи исторически шанс за това ще го опуснем. А иначе бай Ганьо е симпатичен оцеляващ хитрец, но защо ли нямаше у него поне малко от Дон Кихот - кавалерът с въображение

Още тогава е бил изчезващ вид. Сервантес го е разбрал и е решил да остави в наследство чист идеал като е използвал метод разбираем от широките маси, защото този идеал е бил за тях, затова е класик. Затова е класик и Алеко, а идеалът е същия. Е, в Испания си имат Санчо, а у нас е самият разказвач.
В традицията на Западна Европа не може да се пренебрегне влиянието на единният църковен център в лицето на Папата. Та той дори и днес продължава да има влияние. В православието светската власт винаги е била над църковната и това до някаква степен предразполага по-лесната промяна или загуба на ценности.
Не че сме нещо уникално и непоправимо. Тук сме и сме избрали посоката си на развитие, просто трябва да спазваме правилата.

... тук няма да се съглася изцяло. Според мен у нас нещата донякъде са обърнати наопаки и малко изпростяли. Май развихреният в тарикатлъка български "Санчо"(бай Ганьо) е главен герой, а "Дон Кихот" е негов житиеписец и слуга, и накрая загива от ръката му. Тъкмо за това казах че ни липсва "кавалерът с въображение". Но като цяло и аз вярвам че след като сме "избрали посоката си на развитие и спазваме правилата" ще имаме добър шанс. :)))

Точно това имах предвид, но предположих, че се подразбира.

Двойни стандарти от страна на обществени и държавни организации са неморални и неприемливи, също и от техните представители.

от това кое е морално:)))
Важното е, че е законно, а щом е законно - то е индулгенция за пред света, електората, ЕС и т.н.
Закона и морала не са тъждествени понятия, ерго ...

Да, те не са тъждествени понятия у нас, затова липсва усещането за справедливост.

по мнението на Бжежински.
Традиционният морал е ... изместен от т.нар. "процедурен", коментиращ, рамкиращ интересуващ се единствено от онова кое е законно и кое не ... останалото ... не е предмет на обсъждане, интерес, натикано е в ъгъла и ... много, много да не мислим за него. За това пропастта между процедурен и традиционен морал се увеличава и няма баланс нито равновесие и ... не виждам какво е онова, което ще ги възстанови.

Бжежински е написал това преди тридесет години сигурно, като е застанал зад думите с целият си житейски опит, образование и култура, затова аз няма да се опитвам да споря. Мисля си обаче дали би го казал и днес със същия смисъл... Традиционният морал не може да бъде изместен от нищо във времето - затова е традиционен :) Той е и ще остане отправна точка за формиране на критерий за добро и зло, а в по-тесен смисъл за правилно и не правилно. Друг е въпросът за "пространственото му разположение". Пространствените граници са непостоянни. Не бих казал, че съществува равновесие, в смисъл ако се губи една част на едно място да се създава точно една част но на друго - няма пряка връзка, но пак е свързано с времето. Може днес да се загуби повече на едно място, но утре пък да се възстанови на същото или на друго. От тази гледна точка глобализацията само спомага за уеднаквяването на шанса традиционният морал да стане по-динамичен в пространството. От друга страна процедурният морал считам за производен от способността на човек да си създава стереотипи. Колкото си по-дълго в кариерата толкова по-стереотипен ставаш. Съдиите, адвокатите, въобще юристите стават юристи и остават такива до края на дните си. Те са основните законотворци във всички цивилизовани страни, но те са също хора и като такива са подвластни на стереотипите. Понякога е нужно отрезвяване за да се продължи развитието на обществото. То настъпва на границата между традиционния и процедурния морал. Пример: Протестиращи не въоръжени граждани, обединени от чувството си за не справедливо отношение на властта към тях. Срещу тях въоръжен полицейски кордон и заповед за стрелба. Колко ще стрелят? Кой ще стреля пръв, кой ще стреля високо и кой въобще няма да стреля? Всеки един от обикновените полицаи в редицата ще бъде в този момент поле на борба между двата морала. От действията му ще се определи нова пространствена граница между тях. Като се замисля вероятно във всяка добре уредена, с формализирани и спазвани правила държава /като Америка/ разсъждението, че процедурният морал измества постоянно и повсеместно традиционния си е точно на мястото. Светът обаче е много по-шарен.

flyco . Това което прочетох е "Неморалното е приемливо ,ако е широко практикувано. Съгласен съм ,оцеляват приспособимите. Общество което приема и не се бори против заболяването си е като болен човек който не се лекува и се старае сам да се убие. Между хората отношенията са рзлични, между институциите и хората разлика в отношението е нарушаване на човешките права.

15 години от Бжежински и в нея се прави безпощаден анализ на всепозволяващата конуркопия на демократичните богати западни общества, сравнена с принуждаващите утопии на Изтока, най-общо казано. Именно поради глобализацията, поради краха на принуждаващите утопии, поради естествени компенсаторни механизми, той прогнозира разпространяване на конуркопичните нагласи и на процедурния морал и на Изток главно чрез индустрията на медиите. Няма как да отречем, че прогнозите му в тази част днес са факт ... Ще отворя една скоба: при позволяващата конуркопия няма необходимост да се прави разлика между "добро" и "зло", те са заместени от "законно" - "незаконно", като по този начин законовата процедура и особено съдебната система изместват морала. "Процедурният морал" е външен, натрапен и постепенно създава условия, при които мнозина са изкушени да тестват границите на позволеното, защото не съществува вътрешно морално ограничение. Така и наложената вече дилема: всичко "законно" е ли морално, получава ежедневно категоричен отговор НЕ!

страхотен пост,възхитен съм и те поздравявам:)

съжалявам, че не можах да се включа по-рано в дискусията. С две думи - постингът е отличен!Действително, темата е много актуална и болезнена. Всички виждаме и усещаме на собствения си гръб абсурдността на двойните стандарти. За мен те са едно неизбежно зло при сегашното статукво на държавата и нейното управление. Докато не се разсече гордиевия възел "мафия - държавно управление", двойните стандарти ще продължат да съществуват и разрушават обществото. Ми това е положението. Сигурно има сила, която да разсече този възел. Във всички случаи обаче, ЕС и ЕК не са тази сила. Може би само ако се превърнем от "мълчаливи овце" в "бдинци, лъвове, титани"...Кой знае?

Звучи като панацея, а ако се окаже, че не е?

в този смисъл мафията, най-общо казано, ще бъде привличана от тях ... нищо ново под слънцето!
Въпросът е как да се ограничи процеса и да се сведе до разумни граници, първо и второ властта и парите да бъдат "употребявани" все пак и в обществен, а не ЕДИНСТВЕНО в персонален или групов интерес и трето законите да бъдат наистина общовалидни, а не за "мафията" с един аршин за средностатистическия гражданин - с друг ... не е справедливо някак. Знам, че може да звучи наивно, но ... нищо не ни пречи поне да помечтаем:)))

Не мисля. Всичко друго би изглеждало като топ козметична промяна, като хомеопатично лекарство, защото няма да засегне източника на злото. Аз поне не вярвам на хомеопатичните лакарства:))...

Права си, "нищо ново под слънцето"! Парите и сега не се "употребяват" ЕДИНСТВЕНО в персонален или групов интерес - все пак обществото продължава да живурка:). Нали точно тава казвам: за да няма двойни стандарти , а общоволидни закони, е необходимо "разсичане".

Да приемаш нещата такива каквито са се нарича реализъм, да променяш условията които ти пречат да живееш оцеляване.
Съгласен ли си с това?

Оцеляването според мен е да се променяш според условията, а не да се опитваш да променяш тях според себе си. Всъщност няма чиста порода поведение, при дивият капитализъм е важен само крайният резултат. Аз предпочитам освен него да знам и пътя. А Левски го е казал така: "Времето е в нас и ние сме във времето. Ние го обръщаме и то нас обръща".

А аз не вярвам в чудеса :)

Зависи кой какво разбира под "чудеса" и през кое време? Има религиозни чудеса и аз не вярвам, или точно казано, много се съмнявам в тях. Има и реално осъществими чудеса, например...полет до луната:) Ти в кои не вярваш?

Да променяш не винаги изисква прилагането на усилие понякога е достатъчно и да отвориш пространство за вече съществуващо такова.

Гледам без никакви усилия променяш собствения си блог...

По -трудно отколкото на други блог сървъри.:).Все пак още не съм го затворил и има повече постинги от твоя! Мисля дали да си дигам чуковете ;)

Това не е състезание, поне за мен.

Излизаме извън темата, но не си придавай толкова тежест и на компа и в живота за да не влачиш багаж правиш почистване. Не смятам да пускам кепенците. За @91 народа иска промяната, не с тези политици, освен че са нагли им липсва елементарен финес и разбирането, че не можеш да се возиш на кола която си преобърнал. Виждал съм човек на който не му е останало нищо освен собственото самоуважение. За такива хора рамките ,които постоянно поставяш, просто изчезват. За да съществува обществото в което живеем е необходим морал, това което ни позволява да живеем заедно. Нещо познато дори на древно племе в Африка, на думичката за морал на което "Ubuntu" са ми кръстили настящата операционна система.
Морала има едно основно правило, не прави на другиго това което не искаш да бъде сторено на теб. В семейството хората се грижат един за друг, в обществото двойния стандард трябва да бъде ограничен . Двойния стандард не е морален, има граници които прекрачени разрушават обществото. Човешкия вид е стаден , това обаче не ни прави овце, политиците налагат двоен стандард и вече преминаха границите. Или ще отстъпят и ще оставят място за градивна политика или обществото ще претърпи промени.

Искам да кажа следното , направих си преди време една фирма , обаче тя не можа да проработи , защото нямам чичо или брат където трябва . И така тая фирма не работи , аз нямам работа и доходи , нямам жилище , просто нисто нямам . Но какво стана , ами просто господата от НАП ме потърсиха да ми връчат едно писмо . И ко да видя аз , глоба 1000 лв за това , че малката ми фирмичка не е работила и аз сам нямал счетоводител и не сам подавал декларации. Ами сега , откъде да зема 1000 лв , аз нямам имоти нямам нищо. Така в същото време на варненското пристанище има яхти на стойност 2 000 000 евро , и техните собственици въобще не са си направили труда да кажат от къде са парите аджеба и как така в криза се купува яхта за 2 000 000 евро. Но кое е интересното , ами просто в декларациите на тези хора пише : Работя на трудов договор и получавам минимална заплата :) . Ами тва значи , че сички дето са на такава заплата може да си позволят такава яхта . Да ама не , това може да стане само ако си докопал някой еврофонд и си си напълнил джоба . А бедният , човек дето и той иска да яде и си е направил една фирмичка , но никой не му е казал ето ти сега 1000 лв и като ти тръгне фирмата ги върни . И затова сега , на господата от НАП , са решили да зимат от най-бедните за да запълнят дупкато която направи бившата им шевка небеизвестната Мургина , която така съвсем случайно е пропуснала да деклалира 8 имота , 120 000 лв и около 2 миярда малко ДДС е източила така да си има за черни дни . А бедните хора кучета да ги ядат .

В Евангелието на Лука е казано: Който има - ще му се придаде, който няма, ще му се отнеме и онова,
ЩО СИ МИСЛИ, че има ...