През последните години сферата на здравеопазването напуснаха хиляди специалисти, които държавата обучи и направи такива /съответно и цялото общество плати това обучение/. Миналата година сривът бе колосален, след като при норматив /макар и остарял/ от около 60 000 медицински сестри, в цялата страна работят едва 29 000 и процесът на отлив от професията продължава.
Доболничната, болничната и следболничната помощ кипят от противоречия.
НЗОК е монополист в плащането на здравни услуги, а има ли монопол …. знаем какво става. Болниците са “на червено” , а добоничната помощ - недофинансирана. Медицинската апаратура, недостига на животоспасяващи медикаменти и реактиви за диагностични тестове - дали е нужно да изреждам всички безумия .
ДДС върху лекарствата ще бъде намален … някога, може би.
Неясните идеи "за" и "против" приватизацията на болниците, периода на запазване предмета им на дейност, демонстрират управленска немощ.
Тази година бюджета за здравеопазване ще бъде 4.2% от БВП /колкото и за образование/. Министър Гайдарски в интервю пред бТВ на 27.12.2007 заяви, че за да тръгнат нещата в здравеопазването трябват … пари .. много пари!
От 2003 г финансирането на здравеопазването се увеличава с по 200 млн лева годишно, но какво от това…
Да имате впечатление, че е по-качествена услугата или че не ви се налага да “доплащате” или просто да плащате, за да се задвижат нещата по-бързо …
Нееее…
Наливането на повече и повече пари в здравеопазването не решава проблемите, не подобрява услугите.
От 2001 г страната няма одобрена Здравна стратегия. Миналата година същата бе връщана два пъти за преработване. В крайна сметка, така и не се стигна до приемането и, т.к. според Министъра на здравеопазването, политиците имали други приоритети – избори за европарламент, местни избори и прочие … все по-важни неща!
С тези примери /вж. и Политика на НИЩОПРАВЕНЕТО - част І/ “маркирах” проблеми натрупани в сфери като образование и здравеопазване, които по своята същност са базови за всяко общество. Не решаването на проблемите, генерира нови и нови конфликти, а натрупването на конфликти рано или късно води до деструктивен взрив.
Какво стои в дъното на проблема – политиката на НИЩОПРАВЕНЕТО – изчакването, отлагането, решаването ”на парче” без визия за посоката.
В крайна сметка политиката на НИЩОПРАВЕНЕТО не води до никъде. Само имитира активност, но без траен глобален резултат.
До къде трябва да се сринат и образованието и здравеопазването, та да мотивират хората, овластени от нас, да свършат най-после един конкретен обем работа, за да спре деструктивния разпад /в никакъв случай обаче не разбирай писане на всевъзможни справки, отчети, докладни, PR-кампании и прочие/. Защото балансирането на ръба на конфликтите, не може да трае вечно
Пиша това и си мисля, чакай, че то всъщност, може и да няма кой да се заеме с това. Ако е така, господа управляващите, конфигурирани по схема 8:5:3, нека бъдат откровени със себе си и обществото и напуснат …
Няма нищо страшно в това!
И не боли!
Просто ще дойдат други, с повече воля да отстояват позиции и с повече енергия за модернизиране на системите.
В противен случай още дълго ще търпим последствията на политиката на НИЩОПРАВЕНЕТО.
Кипва ми от чиновници. Но, да не се признава нищо направено от здравните работници не е ли прекалено. И друга власт да дойде- те са си същите но има подобрения. Няма да ги изброявам, Но имам болни и болести и в болници... всичко се променя , но не с темповете с които искаме. А и да ни увеличат здравните вноски не искаме и който както може се откача от плащане. Правилно се вълнувате
и моето виждане е, че не трябва по вече да се търпи. Трябв и обществото да прави нещо- проекти и проекти, които да се финансират от ЕС В тази насока има нищоправене от мен от Вас и други. А имаме умни политици. Липсва обща национална програма - защото неуправляващите не искат да се ангажират, напъват да дойдат на власт. А когато бяха и една десета не направиха . Има мегдан. Да не се ругаем, а заедно да правм НЕЩОТО за БЪЛГАРИЯ.
Навреме се тревожите. Започнете някакъв проект
Има хора с проект,да дойдат на власт. Здравеопазването ли искате да подобрим или..нерщо друго. Изяснете си.Комунизма е умрял. Трябват нови методи на работа нали? Аз съм с Вас за подобрявне, но за революцията- Не!
Аз казвам друго: не може да поискаш властта, да я получиш и после да работиш с перспектива както аз си въобразявах - 4 години напред, както някои далновидни политици работят - 1 година напред /ама колко ли са -не знам/, както един от тях ме опроверга в личен разговор - 7 /седем/ часа напред т.е. до края на работния ден!
Не слагам всички под общ знаменател, защото би било много елементарно! Струва ми се, че и в сферата на образованието и в тази на здравеопазването има чудесни специалисти и експерти с визия за развитие на системите. Тези хора обаче нямат достъп до властови ресурс. Тези хора не се вписват в картината на управляващите. Струва ми се защото няма да жертват убежденията и познанията си в името на псевдо партийни каузи. Струва ми се и защото използват главите си не само за украса и пазене на равновесие.
Под прикритието за непримиримост към грешки явно се виждат явните усилия неистовите усилия да дойдат на власт. Днес всеки журналист се вижда министър на просветата, всеки политически деец- Министър председател. Мисля че не им се дава тон от партиините централи, а те сами се натягат с надежда за влизане във властта. Една моя позната,поетеса, преди активистка, просто се разпадна от нетърпение,че не идват нейните на власт и е в състояние на лудост. Тя открито счита че ще е най добрия образователен министър,
Затова съм отчаяна от това пагубно манипулирае, обработване на хората със специални устройства, за да са такива, Това е чудовишно престъпление. България не заслужава така да разединяват младите хора. Затова разчитам че такива като Вас ще искат и направят нужното за държавата а не за партиина централа.
А що се отнася до партийните централи - не мога да коментирам! Човек, който цени свободата си, не може да сложи поведението, действията и желанията си в партийни "рамки"!
За мен поне нещата стоят така!
