Прочетен: 6568 Коментари: 33 Гласове:
Последна промяна: 04.01.2008 11:47
Един приятел от години повтаря - усетиш ли с върха на нослето някакъв проблем – решавай го ВЕДНАГА. Оказва се безкомпромисно прав. Чакането конфликтът или противоречието да се разрешат от само себе си е лоша стратегия и не предвещава нищо добро.
Същото е валидно и за политиката на НИЩОПРАВЕНЕТО.
Що за политика е това?!.
Ето няколко красноречиви примера.
Политика на НИЩОПРАВЕНЕТО в образованието
От години се знае, че в образованието има проблеми – има училища с ученици “мъртви души”, лоша материална база, децата нямат равен достъп до образование /в смисъл образованието в село Н* не е същото като в град М*, или в София/, увеличава се процента на децата отпадащи от образователната система, учителите … хайде за тях ще пропусна да коментирам, учебното съдържание е далеч от интересите на съвременните деца, а начина, по който им е поднесено … буди недоумение за ХХІ век /щях да кажа откровен присмех, ако не беше толкова стряскащо отчайващо/.
Резултатите от изследването на грамотността сред 15-годишните по природни науки PISA 2006 са сериозен аргумент, че проблем съществува. Над 42% от българчетата са под прага на грамотност. Съществуващата образователна концепция /наизустяване на факти и възпроизвеждането им/ не отговаря на изискванията на съвременния свят за активност, креативност и способност за защитаване на собствени тези, идеи, позиции.
Но какво от това…
Образованието, колкото и да се опитват политиците да ни внушат противното, не е приоритет на държавата. Вярно, в бюджет 2008 за образование са предвидени 4.2% от БВП, което означава почти половин милиард повече в сравнение с 2007 г. Защо обаче имам усещането, че този половин милиард се заложи в бюджета благодарение на безпрецедентната учителска стачка, а не в следствие на реализиране на политически приоритет.
Увеличаването на парите за образование само по себе си не прави политиката в образованието по-добра или по-качествена, защото образованието не е икономическа категория. Истината е, че до сега /а беше обещана през 2001 г ако не се лъжа/ няма система за повишаване на квалификацията на учителите, няма добри образователни стандарти, няма система за заплащане, няма система за оценяване на учителския труд, няма система за работа с децата и още много други “няма”.
Вижте образователната стратегия, приета от политиците преди две години. Тя не е нищо повече от механичен сбор на примитивни пожелания. При това положение каква политика да очакваме в образованието.
Единствено политика на НИЩОПРАВЕНЕТО.
Политика довела една базова обществена сфера до състояние, в което подрастващите не искат да учат, учителите не могат и не знаят как да ангажират вниманието им, учебниците /особено от най-новата програма/ са пълни с факти и коментари, будещи най-малко недоумение, а ученето се е превърнало в тягостно мъчително занимание ..
Следва ...
04.01.2008 11:59
An investment of knowledge always pays the best interest.
04.01.2008 20:14
8-ТА ВСЕИЗРАЕЛСКА БИЗНЕС КОНФЕРЕНЦИЯ. ЛАЙТМОТИВ
НА ИЗРАЕЛСКИЯТ БИЗНЕС ЕЛИТ Е СТАНАЛ ПРОБЛЕМА В СФЕРАТА
НА ОБРАЗОВАНИЕТО, СЛЕД ДВУМЕСЕЧНИ СТАЧКИ НА УЧИТЕЛИТЕ.
НЕЗАВИСИМО, ЧЕ В ПРОГРАМАТА СА ВКЛ. ГЛОБАЛИЗАЦИЯТА И СВЕТОВНАТА ИКОНОМИКА…..ГЛАВАТА НА ЛИКУУД, ЕКС-МИНИСТЪР
НА ОБРАЗОВАНИЕТО, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ОПОЗИЦИЯТА Б. НАТАНЯХУ
КАЗВА, ЧЕ ПРОБЛЕМИТЕ В ОБРАЗОВАНИЕТО НА ИЗРАЕЛ СЕ КОРЕНЪТ В
НЕПРАВИЛНАТА СИСТЕМА ЗА ПОДГОТОВКА НА УЧИТЕЛИТЕ. В НЕГОВОТО ИЗКАЗВАНЕ
” МОЖЕ ДА ИНВЕСТИРАШ КОЛКОТО ИСКАШ ПАРИ В СИСТЕМАТА НА ОБРАЗОВАНИЕТО НО БЕЗ ПРОВЕЖДАНЕ НА РЕФОРМИ ТОВА БИ БИЛО БЕЗМИСЛЕНА ЗАГУБА НА СРЕДСТВА”
ПО НАТАТЪК ТОЙ ДАВА ЗА ПРИМЕР ФИНЛАНДИЯ С НАЙ-ДОБРА СИСТЕМА НА ОБРАЗОВАНИЕ, КОЯТО Е УВЕЛИЧИЛА МЕЖДУ 1990-2002 Г. БЮДЖЕТА НА МИНИСТЕРСНВО НА ОБРАЗОВАНИЕТО САМО С 2% .
ТОВА ЗА ПОРЕДЕН ПЪТ ДОКАЗВА ЧЕ НЕ РАЗХОДИТЕ ОПРЕДЕЛЯТ РЕЗУЛТАТА, А РЕЗУЛТАТА ОПРЕДЕЛЯ ДОХОДИТЕ НЕОБХОЗИМИ ЗА НЕГОВОТО ПОСТИГАНЕ. ПО-НАТАТЪК НАТАНЯХУ СЪВЕТВА НАЙ-ДОБРИТЕ ДА СТАВАТ УЧИТЕЛИ, ПОДГОТОВКАТА, И КВАПИФИКАЦИЯТА НА УЧИТЕЛИТЕ ТРЯБВА ЗА БЪДЕ КАКТО НА ЛЕКАРИТЕ.
ДАВА ЗА ПРИМЕР ЧАСОВЕТЕ В ОРГАНИЗАЦИЯТА ЗА ИКОНОМИЧЕСКО СЪТРУДНИЧЕСТВО И РАЗВИТИЕ- ЧЕТЕНЕ, ПИСАНЕ, МАТЕМАТИКА, ФИЗИКА, КОМПЮТЪРНИ НАУКИ – 93% ОТ УЧЕБНИТЕ ЧАСОВЕ.
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА СЪВЕТА НА ДИРЕКТОРИТЕ НА КОНЦЕРНА ТЕВА- ЕЛИ ГОРВИЦ КАЗВА – «НЕГРАМОТНОСТТА НА УЧЕНИЦИТЕ ЗА ИЗРАЕЛ Е ПО-ОПАСНА ОТ ХИЗБУЛА И ХАМАЗ, ОБАЧЕ БЕЗ КОНКРЕТНА ДЪЛГОСРОЧНА СТРАТЕГИЯ СИТУАЦИЯТА НЕ МОЖЕ ДА СЕ ПОДОБРИ. МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛЯ ЕХУД ОЛМЕР Е ГОВОРИЛ ПО ВЪПРОСИТЕ НА ОБРАЗОВАНИЕТО – САМО ЗА ОТДЕЛЕНИТЕ СУМИ.
ЛИНКОВЕ http://news.walla.co.il//, http://www.ynet.co.il//,
http://www.newsru.co.il//
Желание да си "в час" с тези, на които преподаваш, желание да ги ангажираш с материала, желание да провокираш мисленето им в определена посока! Ако преподавателя има такова желание, той ще е готов и да положи необходимите за това усилия. А те съвсем не са малко. И колко по-лесно е "мъна-мъна-мъна"!
Защото, права сте, днешните 4-годишни, наистина са различни. Много различни. Някои от тях вече знаят /на елементарно ниво/ къде да търсят информация. При това положение, на какво ще ги научи училище, в което наизустяването и възпроизвеждането на факти е основно занимание!
Каква полза от такова училище?
05.01.2008 12:20
Ще видите и свои думи, без да съм Ви "преписвала"!
Аз гледам на нещата от друг ъгъл обаче.
Става въпрос за това, че даването на повече пари за образование, няма да реши проблемите, ежедневно акумулирани там. По-голямата сума пари не може да бъде индулгенция за липсата на желание, идеи и воля за промяна на системата от управляващите.
Аз не намирам политическа визия за образованието.
Аз не намирам в публичното пространство ясно заявена позиция по отношение на образованието. Разбира се, може само да мечтаем нашите политици да стигнат нивото на Саркози, който в новогодишното си обръщение към нацията заяви, че ОБРАЗОВАНИЕТО ще издигне Франция напред.
Можем да погледнем и към Сингапур - страна без природни богатства, но решила да избере образованието за национален приоритет! Страна, в която през 2005 г нивото на грамотност при населението над 15-годишна възраст е 95%!
А когато политиката е само куклен театър (у нас), един прост народ е удобна марионетка за аранжирането му по желание.
Аз имам конкретни предложения, но не ги давам на министъра, защото предварително знам какъв ще е резултатът.
И не е вярно, че нищо не се прави от управляващите. Я виж колко яко се краде! Ако не са на почивка по време на криза като кмета на Букурещ и mL@M.
Това означава, че масовият потребител на услугата образование няма нужда от нея и не я търси. За това и заплатите и целият ресурс, който се отделя за образование, е толкова малък.
А онзи, който наистина е осъзнал нуждата да се образова, той намира и начина, и средствата - дали ще ходи по частни учители, дали ще чете повече книги, или ще се консултира с приятели и познати по въпросите, които го интересуват, - това за него няма значение, важното е да постигне цел и резултат.
А това е така, защото съвременното развитие на науката, технологиите и индустрията изискват все по-малко кадри, които да са високо квалифицирани. Това е вярно в световен мащаб, но е вярно и за България, защото тя вече е отворена към света и съответно всички предимства и недостатъци на световното развитие я засягат незабавно.
На привържениците на компютърните технологии (особено в образованието) ще задам следния въпрос: Можете ли да опишете в колко страни в света се осъществява конструиране на компютри? Не производство на готови конструкции, а измисляне и проектиране на онова важно нещо, наречено процесор, което определя цялата по-нататъшна конструкция на който и да е компютър? И в колко фирми се измислят и конструират едни други изключително важни неща за компютъра, наречени видеопроцесори, които определят каква ще бъде видеокартата, която може да проектира и произведе и най-малката китайска фирма?
Аз ще ви отговоря веднага, за да не мъчите мозъците си. Три са най-големите фирми, които разработват и произвеждат процесори, а страната е една-единствена - САЩ. Фирмите са Интел, АМД и Ейпъл. Има още няколко дребни фирми, които са без практическо значение за пазара. А бих казал, че и Ейпъл е без особено значение за световния пазар, незначителна част от който е България.
А за видеопроцесори останаха две фирми - АТИ и НВидия. В световен мащаб!!! Другите, които мислеха и проектираха видеопроцесори, вече са пътници към икономическото небитие. Като Матрокс. Не че и АМД не са пътници, но ги крепи антимонополното законодателство в САЩ, в резултат на което ИНТЕЛ изкуствено поддържат АМД както финансово, така и със собствени стари технологии - за незнаещите ще съобщя, че повечето от акциите на АМД са собственост на ИНТЕЛ или едни и същи хора са акционери и в двете фирми.
Тези два вида интегрални схеми за съвременни компютри заместват труда на хиляди и милиони висококвалифицирани специалисти, които някога (преди само 20 години) се занимаваха с конструиране и производство на компютри по целия свят. Помните ли, че компютри се измисляха, тоест конструираха, дори и в България? И то в цели два завода - един в София и един в Силистра. Като един компютър се произвеждаше месеци наред от висококвалифицирани специалисти. А сега едно писи се сглобява за 15 минути от един монтажник, който не е нужно да е особено високо квалифициран, за да върши тая работа.
И това развитие на технологиите е валидно във всяка област на икономиката, макар че в областта на компютърните технологии е най-очевадно. За това и в момента в света няма такава голяма нужда от висококвалифицирани специалисти в такъв голям мащаб, каквато нужда имаше само до преди 20 години.
Това е и причината да няма такава голяма нужда от образование. Просто въпрос на търсене и предлагане.
Само дето в България все още са твърде много хората, които още не могат да разберат какво е това пазарна икономика и продължават да се движат в ляво при положение, че целият свят се движи в дясно. А, с изключение още на Куба и Северна Корея...
Обърнете внимание на размера на инвестициите в науката в САЩ и ги сравнете с тези в ЕС. А образователната система е тази, която подготвя нужните за науката кадри, и следователно инвестициите в образованието и в науката са взаимно свързани. Но и в двете области инвестициите се определят от нуждите на пазара, за които писах в предишния си коментар. Ето и статията:
**********************
Безспорна криза
Няколко актуални класации на най-добрите световни университети поставят в челната двайсетица само два европейски университета - "Оксфорд" и "Кембридж". Почти всички останали места са заети от американски училища. Качеството на изследванията в Европа също запада - до средата на миналия век 73 % от получателите на Нобелова награда са работили в европейски университети. В последното десетилетие едва 19 % идват от европейската академична общност.
Според изследване на Центъра за европейска реформа университетите в Европа са неспособни да предложат интелектуалната и креативна енергия, от която се нуждае бавно развиващата се европейска икономика. Те не могат да привлекат академичен талант и губят най-добрите си преподаватели, които предпочитат по-високите заплати и добрите условия за научна работа в американските университети.
Отдавна не е новина, че академичните институции в САЩ задминават европейските във всяко едно отношение, но тенденцията е, че без реформа Европа скоро ще изостане и от Азия. Неотдавна европейският комисар по образованието Ян Фигел предупреди, че само след десет години Китай и Индия ще предлагат по-качествено висше образование от най-добрите училища в Европа. "Университетите ни ще загубят най-добрите си студенти, а Европа ще загуби инвестиции и работни места", предупреди Фигел.
Според изследване на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) в областта на висшето образование Европа вече се състезава именно с новите глобални фактори като Индия, Китай и Южна Корея, които предлагат високо качество на обучението на ниски цени. "Това променя изцяло правилата на играта", твърди изследването.
За разлика от Европа, където
Липсата на средства
е и за чуждестранните студенти, които са важен източник на приходи. Два пъти повече европейци учат в САЩ, отколкото американци - в Европа.
Особено в областта на точните науки и технологиите Европа не може да предложи високото ниво на американските институти, към което се стремят и Индия и Китай. Двете азиатски страни отчитат годишно увеличение на чуждестранните си студенти с 10% и масово въвеждат програми на английски език, за да привлекат още повече. Те произвеждат около 2 млн. висшисти на година, много от които с дипломи по технологии и иновации, които впоследствие запълват липсващите кадри в ЕС. Ако тази тенденция продължи, бизнесът просто ще отиде там, където са специалистите, вместо да ги привлича в Европа, предупреждава Фигел.
Изходът за европейските институции е да излязат от летаргията и академичната разсеяност и да предложат пазарни продукти, за които има реално търсене. Въпреки че специалистите спорят за конкретния начин, по който да стане това, докладът на ОИСР изразява общото мнение, че управлението трябва да се повери на мениджъри, а не на академици. В момента американските държавни университети годишно инвестират двойно повече средства във всеки студент от европейските, въпреки че цените им са съпоставими. Освен това институциите трябва да се откажат и от неефективната система да предлагат дипломи по всичко - от селскостопански машини до право, а да се специализират в определена област. Трябва да се инвестира повече в качествени и достатъчно на брой преподаватели. Повечето академици се занимават и с научен труд на фона на преподаването си. Това трябва да се стимулира, за да бъде наваксано изоставането в областта на откритията и иновациите.
Но най-трудно преодолимият проблем са парите. Трудно е да се убеди едно правителство да отдели двойно повече средства за дългосрочна инвестиция, която няма да се възвърне навреме за следващите избори. Почти толкова трудно е да се убедят студентите, че ако искат качествено образование, трябва да са готови да плащат за него, както правят колегите им в Бостън, Мумбай и Пекин.
Резултатите
са въодушевяващи за САЩ и обезсърчителни за Европа. Очевидно Старият континент все така изостава научно, докато САЩ доминират в науката във всички отделни полета - медицина, материалознание, физика и математика, социални науки, инженерни науки. Американски университети заемат между 15 и 19 от първите 20 места в отделните дисциплини и 17 от 20 в общото класиране. В Европа доминират английските и германските университети като Англия е единствената държава, освен САЩ, която има повече от един университет в първите 50 за целия свят. Япония има един университет сред челните 20.
Данните предполагат интересни анализи. Китайските изследователи например виждат връзка между това, че 54 от стоте водещи световни университета са в САЩ, и факта, че 4.6 % от световното население (това на САЩ) произвежда 27.4 % от световния БВП (по данни на Световната банка за 2006 г.). Донякъде тази спекулация е оправдана, защото американските университети създават повечето нови технологии. Икономически погледнато, новите технологии увеличават парите с реално покритие (стока или услуга) в обращение, което автоматично води до повишаване на покупателната способност и стандарта на живот. Вижда се, че държавите с най-производителни икономики в света - Англия, Германия, Япония и т.н., имат сериозно развита научна дейност. Страни като Ирландия и Португалия вече доказаха, че инвестициите в създаване на нови технологии, т.е. в научни изследвания, предшестват и са предпоставка за икономически растеж. Подобно разбиране предизвика Европа да увеличи инвестирането в научния сектор. А неразбирането на тази тенденция е причина да няма български университет сред 500-те водещи в света.
Интересно е 76-ото място на Московския държавен университет (МГУ). Заради недалновидната си държавна политика Русия от десетилетия не е голяма научна сила. Анализът показва, че МГУ е толкова напред поради високите стойности на критериите за броя присъдени научни награди на учени от университета и на изследователи, които са завършили в него. Според тези показатели университетът е водещ в целия свят. Лошата публикационна активност обаче сочи, че скорошните си Нобелови награди руските учени са взели като емигранти изследователи в други университети.
Лидерът САЩ
не изненадва никого в научните среди, където е прието да се смята, че ако си умен и амбициозен, отиваш в Америка. Все пак какво освен изтичането на мозъци поражда драстичната разлика между САЩ и останалия свят? На първо място това е традицията, обществената ангажираност и подкрепа. Да си учен в САЩ е престижно и добре платено за разлика от останалия свят. Държавните инвестиции в науката са огромни: САЩ отделят за нея повече пари от цяла Европа. За сравнение - научният бюджет на САЩ за 2007 г. е 137 млрд. долара, докато целият на ЕС за периода 2007 - 2013 г. (Седма рамкова програма) е 54 млрд. евро. Разбира се, европейските национални донори допълнително увеличават тази сума, но във всички случаи тя е много по-ниска от инвестираната отвъд океана.
Филантропската подкрепа, която е почти непозната в останалия свят, също има огромно значение в САЩ. Там е прието богатите да даряват огромни суми за наука. Традицията датира от времето на благотворители като Джон Хопкинс (с чиито пари е основан едноименният университет), Андрю Карнеги (Carnegie-Mellon University) или Хауърд Хюз (Howard Hughes Medical Institute, HHMI), които раздават огромните си богатства още приживе. Всяка година частни лица, като например кметът на Ню Йорк Майкъл Блумбърг, даряват стотици милиони долари на изследователите. Бюджетът на неправителствения HHMI за 2007 г. е над 16 млрд. долара. Учените допълнително са подкрепени от връзката между индустрията и университетите. Университетите непрестанно разработват технологии за корпорациите, които се превръщат в патенти. Не е чудно, че множество американски учени са милионери, а университетите - милиардери. В останалия свят като цяло изследователите са доста зле платени, макар също да са умни и квалифицирани.
Американската наука дължи успеха си и на образованието, което е много по-гъвкаво и практично от европейското. Както и на привличането на мозъци от целия свят. Подобно неравновесие в силите и липса на конкуренция обаче не е от полза за никого както икономически, така и културно. Време е Европа да се събуди и усилията за промяна на статуквото да не бъдат локализирани само в няколко държави.
***************************
И за какво им е на финландците добро образование като половината от мобилните телефони в света вече се произвеждат в Китай, а едни от най-продаваните модели на Нокиа са с дизайн на българина Мики Механджийски - www.mikidesign.com - който обаче живее и работи в САЩ?
Една негова работа е дизайнът на модела 1100, който не е нищо особено като функции, но е със страхотен дизайн, поради което от него са продадени 280 милиона броя - явно поради привлекателния дизайн. Като прегледате портфолиото на Мики ще видите и други популярни модели на Нокиа, които са негово дело.
Тъй че от много на брой високо образовани хора ще има все по-малка нужда за в бъдеще.
За това си мисля, че е добре сами да вдигаме летвата на изискванията си, на стремежите и мечтите си, за да сме адекватни на "големия свят" , в който се оказахме и в който трябва да си отвоюваме достойно място.
се пада на горната категория.
Деца раждат деца! Не!! Неграмотни деца раждат неграмотни деца!!!
Циганета на 12-14 г. масово раждат с една единствена интимна цел -
да си осигурят средства за препитание, без да работят. За всяко раждане:
- 150 лв. за бременност
- 200 лв. при раждането
- 100 лв. месечно за 1 г.
- 61 лв. месечно за детето до 18 г.
- 400 лв. енергийна помощ
- 200 лв. еднократна помощ и т.н.
В Конституцията ИЗРИЧНО е записано че:
"УЧИЛИЩНОТО ОБУЧЕНИЕ ДО 16 г. ВЪЗРАСТ Е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО"
Но не се изпълнява. Вече 2 години непрекъснато пиша, че майчинства и детски трябва да се дават САМО след завършване на 8-ми клас и 16 г. ...
И ВСИЧКИ СА ГЛУХИ ЗА ТОВА ....
А това, че най-масово отпадащите от образователната система до 16-годишна възраст са роми, също е следствие на политиката на НИЩОПРАВЕНЕТО. Подценяването на проблема с ромите, отлагането му във времето води до лавинообразно акумулиране на нови и нови конфликти, които висят над главите на управляващите /сегашните и следващите/ като дамоклев меч.
където нещата са наистина само пожелателни ...
Става въпрос за чл. 53(2) от Конституцията:(цитат)
"Училищното обучение до 16-годишна възраст е задължително"
А иначе непрекъснатото отлагане решаването на ромския проблем.
поставя вече под въпрос самото съществуване на българската нация
Явно трябва да се намери воля и желание за постепенно преминаване към частните училища, където мотивацията за преподаване е доста по-различна. Но от ония комуняги горе това е абсурд да се очаква.
Конвенция за правата на детето:
"Член 28
1. Държавите - страни по Конвенцията, признават правото на детето на образование и с оглед на осъществяването на това право във все по-голяма степен и при еднакви възможности те по-специално трябва:
а) да направят началното образование задължително и безплатно за всички;"
Така че, сегашните управници нарушават и тази Конвенция, като раздават майчинства и детски на 12-14 годишни деца и по-този начин ликвидират правото им да получат основно образование ...
КОНВЕНЦИЯ за ПРАВАТА на ДЕТЕТО:
"Член 28
1. Държавите - страни по Конвенцията, признават правото на детето на образование и с оглед на осъществяването на това право във все по-голяма степен и при еднакви възможности те по-специално трябва:
а) да направят началното образование задължително и безплатно за всички;
.......................................................
д) да вземат мерки за насърчаване на редовното присъствие в училищата и намаляване процента на децата, напуснали училище."
Така че, сегашните управници нарушават и тази Конвенция, като раздават майчинства и детски на 12-14 годишни деца и по-този начин ликвидират правото им да получат основно образование ...
Радвам се, че има дебат! При това с аргументи!
Аз казвам следното:
Не намирам политическа визия относно издигане на образованието в национален приоритет!
Не виждам политическа воля и желание за отстояване на подобен приоритет!
В този смисъл отделянето на повече пари от БВП за образование ще бъде като наливане на вода в куха лейка /всичко ще изтече в пясъка/. Резултатът - НИЩОПРАВЕНЕ
цял живот да получават пари без да работят.
Някои от тези "самотни майки" имат вече по 20 деца.
Щом е записано в Конституцията че 8 клас е задължителен,
значи е задължителен.
Вместо това в Правилника към ЗСПД (Закон за Семейни помощи за Деца) в два текста пише следното (по памет):
- когато майката е над 14 години, тя лично получава майчинството и детските
- когато майката е под 14 години !!! нейните родители получават майчинствата и детските (т.е. за внучето си)
По този начин чл. 53 от Конституцията е превърнат в мъртва буква.
Но не за първи път в БГ Основни конституционни права и задължения,
на практика са ликвидирани чрез подзаконови актове.
06.01.2008 21:37
Заглавието на книгата “СВОБОДЕН ДА ИЗБИРАШ” и темата на Chara “ Политика на НИЩОПРАВЕНЕТО” от
само себе си ме довежда до една друга книга - психоанализата на ЕРИХ ФРОМ – “ БЯГСТВО ОТ СВОБОДАТА “ .
Коформизмът , безкритичното съгласие с другите, отказа да вземеш собствено решение, да го отстояваш, да поемеш отговор-ността за него, да бъдеш в масата, да постъпваш като всички, нищо да не правиш, това довежда до бягство от свободата.
Да разчиташ, че системата ще реши проблемите, да разчитащ, че учителите ще обучат и възпитат детето ти и, че ако не го направят, ТЕ ще бъдат виновни – ето това е бягството от правото да избереш, което неминуемо довежда до бягство от свободата.
Да имащ конкретни предложения, които не изпращащ на министъра защото знаеш, какъв ще е резултата – ето това е бягство от свободата .
Да се откажеш от правото си да гласуваш – ето това е бягство от свободата. Да не издигнеш кандидат за кмет / за политически-те сили – безпринципно коалиране/ - ето това е бягство от свобо-дата.
И така ясно е до какво довежда политиката на нищоправенето.
VAL
Да зная предварително какъв ще е резултатът от бъдещи мои действия не е бягство от свобода, а е върховната свобода, защото е проява на мъдрост. Освен това е самата свобода, защото мога да избирам сам и да решавам сам, а не да се оправдавам с други хора, че не съм успял в нещо си.
07.01.2008 06:50