Кой мъничкото семенце ще спре,

то тихо носи съживителния сок.

Разчупва с тънкото си стъбълце

пръста корава, скрития живот.

И буците разронени отстъпват

пред крехкостта провираща глава.

Мигът, в който пролетта напъпва

се слива с песен напоена от слова.