Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.01.2021 08:00 - Гладиатор
Автор: donchevav Категория: Поезия   
Прочетен: 5449 Коментари: 20 Гласове:
26

Последна промяна: 02.04.2021 09:23

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

                                       



                                            ГЛАДИАТОР

                                      „I put a spell on you“


 

         Забавеше ли се мъжът й някъде навън, Лина знаеше, че пак е в старата къща, а загърмеше ли оттам и музика, ясно, пак беше на гладиатора. От отворения прозорец се понасяше вечният „Крийдънс“ – сипкав, ронещ се, стържещ звук на изхабен от въртенето диск, примесен с метално дрънчене, тежко топуркане, дишане, пъшкане, че и ругатни. Мъжки звукове – беше им свикнала през годините. Макар че напоследък определено зачестяваха.

         Лина се хвана, че и тя все по-често си намира работа под прозореца на старата къща. Не че я впечатляваха заниманията на мъжа й – свикнала беше с тази негова мания да се поддържа. Цял живот все вдигаше някакви гири, опъваше пружини, правеше коремни на лоста, дето тя тупаше килимите. Само че вече не беше млад и всичко взе да става прекалено, че и неприлично. Чуваше и приятелите му да го майтапят и макар да усещаше и малко завист в думите им, пак се замисляше. А Радо, мъжът й, нехаеше. Какво да го правиш овен. Преследваше целите си и никога не се отказваше. И нея бе спечелил някога тъй с гладиаторска битка с всичките й роднини. Макар че тя и без друго щеше да му пристане беше един такъв висок, сериозен, хубав. И до днес поддържаше форма на манекен, макар да бе вече на години.

        
Предал бе тази мания и на сина им – и двамата обичаха фитнеса. На малкия бяха тия джаджи в старата къща и гладиаторът, и тренажорът, кроспътеката, колелото – събирал ги беше от доста време и ги остави уж временно, когато се местеше в новото жилище. Тук си и останаха за радост на баща му, който хвърли заръждавелите гири и пружини под терасата, за нула време сглоби разните там уреди и оттогава ден не минаваше, без да се загуби сред тях още от сутринта. В началото и Лина се палеше – и пътеката, и  велоергометърът й се струваха посилни, само дето дълго след това не усещаше краката си и всяка къщна работа й падаше от ръцете. Скоро заряза фитнеса по-лесно й беше да оправдава позакръглените си форми с възрастта и добрата храна. Годинките наистина си казваха думата. Затова се и радваше на мъжа си – минаваше средната възраст, а кожата му бе все още гладка и кадифена, мускулите – стегнати, без зрънце подкожна мазнина, и косата му, вече просивяваща тук-там, бе все тъй гъста и лъскава. Гледан мъж – й казваха приятелки, а тя само се усмихваше, беше свикнала да го харесват. Радваше се и се тревожеше на неговата възраст всичко можеше да се случи едно по-голямо усилие и... Като кумеца Петър хем колко по-млад беше от Ради. Напънал се с едно колело, като сменял гумите и инфаркт. Сърцето й се свиваше обичаше мъжа си. Пазеше го, заради него задълбаваше в здравословното хранене и техниките за отмахване на ежедневния стрес. И никога не го бе ревнувала, даже в най-младите години – някак си знаеше, че е в сърцето му, пък и той не беше от тия, дето си усложняват живота с нещо повече от дребни забежки и флиртове.

         До скоро. От някое време насам Лина се хващаше, че чуе ли „Кридънс“ от прозореца на старата къща, нещо я прерязваше през стомаха. Някаква сладка болка – спомен ли, съжаление ли, не можеше да каже. И нещо ново, вълнуващо, плашещо – несигурност някаква, примесена със страх, я сграбчваше през гърдите и почваше да я души. Този страх пращаше мисълта й все по-далеч, там, където тя нямаше власт, където бе само една пухкава, безинтересна лелка на прага на старостта сред куп хищни млади жени, тунинговани, наточени, готови да оплетат нейния вдетиняващ се Радо, да й го отнемат. Сърцето й натежаваше, на гърлото й засядаше буца и до вечерта ходеше прежълтяла, със сгърчено от болка, състарено лице.

         До днес. Тази сутрин на ранина, чувайки тежкото пуфтене на мъжа си заедно  с дяволското „I put a spell on you“ на „Кридънс“, изведнъж бе прозряла: толкова пъшкане не е току-тъй. Бе усетила в мъжките звукове някаква похот, сякаш той, нейният Радо, не е самичък там, на лежанката, сякаш някой е с него, сред възбуждащата хладина на металните дискове, на меката кожа на гладиатора… Влезе с гръм и трясък. Стреснат, мъжът й вдигна глава и по почервенялото му от напрежение лице се изписа изненада и смут… Именно смут, помисли си Лина. Окуражена, тя замята бесни погледи наляво-надясно. Беше сигурна, че онази  е тук. Търсеше я. Усещаше присъствието й. И я видя. Не от плът и кръв, както очакваше, а на снимка. На  рафта, на нивото на мъжовите си очи. Пристъпи - и... забрави да диша. Беше нейна снимка. Собствената й поизбеляла снимка от – ехе! – онова време, когато току-що бе разбрала, че е бременна с дълга коса и големи, блеснали щастливо очи.

         – Аз, такова, за пауър – смънка гузно Радо и изпусна шумно въздух – да ме вдъхновява. Като я гледам, правя ...  поне двайсет преси повече правя.

         Слисана, омекнала изведнъж, Лина приклекна до оглупавелия от притеснение мъж и скри лице в потните му гърди.

          Януарското слънце спря в прозореца и случайно или не, пусна връз гладиатора тънък, трепетен лъч. Хромираните лостове заблестяха като слънца и в стаята заподскачаха закачливи отблясъци – чисти, млади, пълни с обещания за лято, за топлина и любов.

 


image











Гласувай:
26



Следващ постинг
Предишен постинг

1. leonleonovpom2 - Здравей, Венета!
12.01.2021 09:52
Хубаво ,като в приказка, със щастлив край! Защото такива обикновено не са в зодия" Заяк", а в " Хищник"Няма да се разтрепера от изненада, а ще атакува незабавно!
Но в това е и майсторлъка на писането- да предложиш нещо непредвидимо!

Хубав ден, Венета!
цитирай
2. mt46 - Поздрави, Вени!
12.01.2021 10:14
Хубав разказ... Обаче снимките, без последната, ми се струват неподходящи, кичозни... :)
цитирай
3. emi1ts - Поздрави мила Вени!
12.01.2021 10:16
Живота е най - непредвидимото нещо!Вълнуваща и майсторски разказана история.Благодаря.Магьосница си и ти!:)Приятен ден и хубаво настроение!Прегръдки!
цитирай
4. vania23 - Много ми хареса разказа, Вени!
12.01.2021 11:49
И с темата за фитнеса /аз самата ходя на фитнес от 6 години. Сега тренирам от къщи, защото го затвориха. Е, когато имам време./ И с препратката към ревността - изпитвала съм я от съпруга си. Дори една сцена ми направи преди години по този повод.
И с неочаквания край. Много хубава история.
цитирай
5. batogo - !!!:))) Майсторски, завладяващ с истинността си разказ, Вени!
12.01.2021 12:46
Засягащ една дилема, пред която се изправят все някога отношенията между партньорите в семейството.., за да стигнат до осъзнаването, че партньорът не е предмет за притежание, а жив, сложен свят, когото само истинската, безусловна любов и доверие могат да преобразят в чист, любящ свят на доверие и отдаденост.
Светли дни в здраве и хармония!
цитирай
6. donchevav - Хубаво, като в приказка, със щас...
12.01.2021 13:21
leonleonovpom2 написа:
Хубаво ,като в приказка, със щастлив край! Защото такива обикновено не са в зодия" Заяк", а в " Хищник"Няма да се разтрепера от изненада, а ще атакува незабавно!
Но в това е и майсторлъка на писането- да предложиш нещо непредвидимо!

Хубав ден, Венета!


Благодаря ти, Лео! Изненадваш ме с този неочакван ракурс. Прав си, трупането на мускули обикновено не се съчетава с плахост или душевна изтънченост. Но ако пък се размислиш, "фигура на манекен" не означава непременно "мачовска" или "като на хищник", напротив:))) Може би истината трябва да се търси в противоречията от разменените роли или пък в дистанцията на времето, не знам, но - какво да го мислим, така е в живия живот. Впрочем това е реален епизод от живота на едно реално семейство, което тази година направи - хм, хайде да не казвам колко години заедно:)))
Поздрави, Лео! Светли, усмихнати януарски дни!
цитирай
7. donchevav - Хубав разказ. . . Обаче снимките, ...
12.01.2021 13:37
mt46 написа:
Хубав разказ... Обаче снимките, без последната, ми се струват неподходящи, кичозни... :)


Уважавам много мнението ти, Марине, нещо повече, напълно го споделям! Затова и не пуснах този разказ по-рано - искаше ми се да го оставя сам да се представи, без тези пошли подпорки. Не са ми нито по вкуса, нито по волята. Но понякога се налага - мислиш ли, че щеше да бъде по-добре да наредя романтични картинки като тази, последната. Илюстрациите - по моето явно грешно убеждение, следват движението на чувствата, визуализират представите на героите за това, което ги вълнува и притеснява - при това през техния изкривен от емоцията поглед. Когато мисли за мъжа си, героинята вижда точно тия неща - емблемата на CCR, уреда за фитнес, гладиатора воин /каква по-добра персонификация от Ръсел Кроу!/, мадамите изкусителки - а последната картинка в края е от автора. Може би не трябва да загрозяваме страничките си с подобни пошли, кичозни илюстрации, прав си, това е като да използваме мръсни думички в текста. В конкретния случай обаче, макар да споделям напълно естетското ти мнение и да имам същата нравствена съпротива, не успявам да се преборя с някакъв инстинктивен порив да покажа нещата по-противоречиво, в разнобой...
Но ще видим - ще понабирам още малко отрицателна емоция и ако не издържа - може да махна всички картинки без последната... Благодаря ти!
Поздрави! Весел януари!
цитирай
8. donchevav - Живота е най - непредвидимото не...
12.01.2021 13:51
emi1ts написа:
Живота е най - непредвидимото нещо!Вълнуваща и майсторски разказана история.Благодаря.Магьосница си и ти!:)Приятен ден и хубаво настроение!Прегръдки!


Благодаря ти, Еми! Всъщност защо непредвидимо - години наред тия двамата са живели в мир и любов с разбиране един към друг, с доверие, с обич. Внезапната ревност на жената е обяснима - "годинките", както казва тя. Годинките, които не правят една жена нито по-красива, нито по-желана, докато конкуренцията не спи:) А мъжете, всички мъже са еднакви, особено в онази злощастна "средна възраст":)))
Всички ли? Сигурно. Макар че в случая един малък жест на пречупване на личните, най-частни потребности през призмата на обичта и превръщането му в енергия, в допинг за собственото съществуване е на-верен знак за вечна, неподвластна на времето любов.
Прегръдка, мила Еми!
Успешна седмица с топлина и настроение!
цитирай
9. donchevav - И с темата за фитнеса /аз самата ходя ...
12.01.2021 14:05
vania23 написа:
И с темата за фитнеса /аз самата ходя на фитнес от 6 години. Сега тренирам от къщи, защото го затвориха. Е, когато имам време./ И с препратката към ревността - изпитвала съм я от съпруга си. Дори една сцена ми направи преди години по този повод.
И с неочаквания край. Много хубава история.


Благодаря ти, Ваня, включително за разбирането по темата! И аз - някъде май ти го бях писала, гледам да не се запускам много - само фитнесът с мотиката не стига:)
Малко се разминаваме със съпруга ми, защото аз съм по гимнастиката и продължителните преходи, а за него любими са силовите упражнения. Но сме на едно мнение, че човек трябва непрекъснато да полага грижи не само за ума, но и за физиката си, да трупа енергия, да изразходва енергия, да се движи - ограничи ли това, умира.
А ти изглеждаш страхотно - всеки мъж би се чувствал несигурно и би ревнувал край такава жена!
Прегръдка, мила приятелко! Здрав и успешен януари!

цитирай
10. donchevav - Засягащ една дилема, пред която се ...
12.01.2021 14:24
batogo написа:
Засягащ една дилема, пред която се изправят все някога отношенията между партньорите в семейството.., за да стигнат до осъзнаването, че партньорът не е предмет за притежание, а жив, сложен свят, когото само истинската, безусловна любов и доверие могат да преобразят в чист, любящ свят на доверие и отдаденост.
Светли дни в здраве и хармония!


Не знам как го постигаш, Оги, но всяка твоя дума е вярна, истинна - точно на място. Това е мое субективно усещане, разбира се - но ти се възхищавам! Ето и тук, в този коментар - дилема и осъзнаване, партньорът като обект на притежание и пораждащата се от това ревност и потенциални конфликти, доверието, безусловната обич, чистота на мислите и отдаденост, всичко онова, което ни води през този сложен, многолик свят и ни спасява от злото, божествената сила на истинската любов, единствен път към щастие и хармония. Съзнателно използвам твоите жалони на мисълта - този път като мои, защото за пореден път съм напълно съгласна с тебе. Просто нищо повече не може да се добави!
Благодаря ти - и бъди здрав! Нека винаги имаш тази бодрост на ума, тази милост в сърцето - и тази божия искра, която пренасяш така достойно и споделяш с нас така щедро и безусловно!
Поздрави!
цитирай
11. veninski - Поздрави от Родопите!
13.01.2021 07:03
Поздрави от Родопите!
цитирай
12. donchevav - Поздрави от Родопите! Благ...
13.01.2021 07:44
veninski написа:
Поздрави от Родопите!


Благодаря, Васко! За много години!
Здраве и успех ти желая!
цитирай
13. batogo - !!!:))) И аз ти благодаря за искреността, разбирането, добрите думи и светли пожелания, Вени!
13.01.2021 09:51
Благодаря на теб и на всички чисти, осъзнати, мъдри, благородни съ-блогъри като теб, които мотивирате и вдъхновявате с одухотворените си творчески изяви и светли послания присъствието ми сред вас.
Бог да ви благослови!
цитирай
14. donchevav - Благодаря на теб и на всички чисти, ...
13.01.2021 12:05
batogo написа:
Благодаря на теб и на всички чисти, осъзнати, мъдри, благородни съ-блогъри като теб, които мотивирате и вдъхновявате с одухотворените си творчески изяви и светли послания присъствието ми сред вас.
Бог да ви благослови!


Благодаря ти, Оги, за добрите думи - бъди благословен!
цитирай
15. milady - ....добре, че свали..апликацията )
15.01.2021 16:43

многоо държа на Хора с Характер...ноо....
при теб, най често, си е..Плюсканица...
...образовани хора, и какво общо ,има тук..дядо господ...
може и да не ми отговаряш...обичам, да си..разсъждавам..по надълбоко...
....вени,да си здрава, и бодра, и разширявай..Зоната на комфорта))))
нямааа..времеее....
усмивки от мен, Юлия
цитирай
16. donchevav - Благодаря, Юлия- за ценните ...
15.01.2021 22:12
Благодаря, Юлия- за ценните съвети и за усмивките!
Здраве и късмет през новата година!
Усмивки и от мене!

цитирай
17. katan - Срамота!:)
19.01.2021 19:18
За мен, разбира се.
Почти всеки ден "минавам", а едва сега видях поста.
Обещавам да го прочета скоро.
Може и да пиша:).
Хубава вечер, Венетче!
цитирай
18. donchevav - За мен, разбира се. Почти всеки ден ...
19.01.2021 21:14
katan написа:
За мен, разбира се.
Почти всеки ден "минавам", а едва сега видях поста.
Обещавам да го прочета скоро.
Може и да пиша:).
Хубава вечер, Венетче!



Минаваш всеки ден, Катенка - и ти се радвам! И да не прочетеш, не е загуба, мила, важното е да "наминаваме", да не се забравяме, че я какво време е...
Прегръщам те, приятелко!
Хубава вечер!
цитирай
19. inel379 - Чудесна Вени!
02.03.2021 04:07
Какъв прекрасен разказ
пак си сътворила -
зареден с житейска мъдрост
и много животворна сила!
С каквито и проблеми
да ни притиска битието,
търсим своя излаз
по пътя към небето.
Не можем да живеем
без радостите земни,
отворени сме винаги
за мигове вълшебни.
Човек дорде е жив,
не се примирява.
Той иска, вярва, търси...
Копнее да успява!
Изненадите чудни
са част от живота,
а обичта жалон е -
непроменима кота!:)
Да бъдем щастливи
е смисъл и призвание -
от Бог ни е оставено
такова завещание!

Не спираш да ме изненадваш, мила!
Възхищавам се на твоята
мисловна и словесна сила!
И те обичам много!
Виртуална приятелска прегръдка за теб!
цитирай
20. donchevav - Какъв прекрасен разказ пак си ...
02.03.2021 17:35
inel379 написа:
Какъв прекрасен разказ
пак си сътворила -
зареден с житейска мъдрост
и много животворна сила!
С каквито и проблеми
да ни притиска битието,
търсим своя излаз
по пътя към небето.
Не можем да живеем
без радостите земни,
отворени сме винаги
за мигове вълшебни.
Човек дорде е жив,
не се примирява.
Той иска, вярва, търси...
Копнее да успява!
Изненадите чудни
са част от живота,
а обичта жалон е -
непроменима кота!:)
Да бъдем щастливи
е смисъл и призвание -
от Бог ни е оставено
такова завещание!

Не спираш да ме изненадваш, мила!
Възхищавам се на твоята
мисловна и словесна сила!
И те обичам много!
Виртуална приятелска прегръдка за теб!


Еха - любовта като "непроменима кота"! Моята героиня се е почувствала точно така, на заветната, дори немечтана, върховна точка, сигурна съм! Представям си какво ликуване на сетивата, какъв прилив на хвъркати чувства и позабравени светли емоции е било - да разбереш така недвусмислено, че и след сто години за любимия човек си все същото момиче, че все така го докосваш, подемаш, обемаш, че времето е безсилно, че притесненията са излишни... "Непроменима кота" - само истинската любов може да достигне тази височина...
Благодаря ти, мила Инел! Прегръщам те с обич, приятелко, и ти желая весела, изпълнена с живителни трепети, здрава и щастлива пролет!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: donchevav
Категория: Поезия
Прочетен: 3043538
Постинги: 329
Коментари: 7832
Гласове: 53382
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031