Постинг
24.01.2021 21:12 -
Заключени долу!
Автор: zabavnata
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1687 Коментари: 7 Гласове:
Последна промяна: 24.01.2021 21:22
Прочетен: 1687 Коментари: 7 Гласове:
15
Последна промяна: 24.01.2021 21:22
Хванаха ги. Бяха нарушили закона. Двойка полицаи ги заклещиха. Получиха сигнал, че някой ги е предал. Вой на сирени...Бягаха от нелегален среднощен купон. Той тичаше, хванал за ръка момичето си. Косите и се развяваха от среднощния вятър.
- Стой! Не мърдай или ще стрелям! - имаше твърдост в гласа на полицая.
Внезапно той спря. Не заради себе си, просто искаше да запази нея, да не я наранят.
Обърна се бавно.
- Ръцете! Искам да виждам ръцете! - включи се полицайката от органите на реда.
Момчето и момичето вдигнаха ръце към очите, защото ферерчетата ги заслепяваха. Бяха деца, около 18 годишни. В чертите им преобладаваше нещо невинно и чисто.
- Лични карти!
Той бръкна в задния джоб на дънките и извади личната си карта. Подаде им я. В този момент момичето сякаш откачи:
- Абе вие нормални ли сте? Не, нямам лична карта! Знаете ли кой е баща ми?
Полицаят се усмихна.
- Законите са за всички, госпожице. Лична карта! - пристъпи към нея. В същия момент тя явно се уплаши, отскубна се от ръката на момчето и побягна. Беше валяло... Момчето се опита да я последва, но беше повален на капака на полицейската кола. С бузата си усети хладната ламарина, после щракване на блезници около китките.
- Охо, съпротива значи?
Всичко се случваше толкова бързо, като на филм.
Тишина. Другият полицай тичаше след Яна. Изстрел!
Нещо се обърна в него. Заради един купон. След минута полицая се върна.
- Мамка му, май стана беля.
Линейка, но защо се бавеше толкова. Всяка секунда се проточваше сякаш с часове...
Мокри капки се стичаха по бузите му, но не беше дъжд. Светлина. Бяла светлина. Последното което си спомни беше онзи танц, целувката...
Заключени. В капан. Дано е сън...
Не беше сън. Кръвта на Яна беше останала на мократа улица, там долу. Той беше жив, но заключен, а нея вече я нямаше. Имаше ли смисъл този живот изобщо? Заключени долу, това беше превода, нали? Започна да крещи като обезумял и да удря по заключената врата на следствения арест:
- Отворете! Веднага отворете вратата!
Тишина. Оглушителна тишина. Беше жив, но по-мъртъв и от онези в гробището.
- Стой! Не мърдай или ще стрелям! - имаше твърдост в гласа на полицая.
Внезапно той спря. Не заради себе си, просто искаше да запази нея, да не я наранят.
Обърна се бавно.
- Ръцете! Искам да виждам ръцете! - включи се полицайката от органите на реда.
Момчето и момичето вдигнаха ръце към очите, защото ферерчетата ги заслепяваха. Бяха деца, около 18 годишни. В чертите им преобладаваше нещо невинно и чисто.
- Лични карти!
Той бръкна в задния джоб на дънките и извади личната си карта. Подаде им я. В този момент момичето сякаш откачи:
- Абе вие нормални ли сте? Не, нямам лична карта! Знаете ли кой е баща ми?
Полицаят се усмихна.
- Законите са за всички, госпожице. Лична карта! - пристъпи към нея. В същия момент тя явно се уплаши, отскубна се от ръката на момчето и побягна. Беше валяло... Момчето се опита да я последва, но беше повален на капака на полицейската кола. С бузата си усети хладната ламарина, после щракване на блезници около китките.
- Охо, съпротива значи?
Всичко се случваше толкова бързо, като на филм.
Тишина. Другият полицай тичаше след Яна. Изстрел!
Нещо се обърна в него. Заради един купон. След минута полицая се върна.
- Мамка му, май стана беля.
Линейка, но защо се бавеше толкова. Всяка секунда се проточваше сякаш с часове...
Мокри капки се стичаха по бузите му, но не беше дъжд. Светлина. Бяла светлина. Последното което си спомни беше онзи танц, целувката...
Заключени. В капан. Дано е сън...
Не беше сън. Кръвта на Яна беше останала на мократа улица, там долу. Той беше жив, но заключен, а нея вече я нямаше. Имаше ли смисъл този живот изобщо? Заключени долу, това беше превода, нали? Започна да крещи като обезумял и да удря по заключената врата на следствения арест:
- Отворете! Веднага отворете вратата!
Тишина. Оглушителна тишина. Беше жив, но по-мъртъв и от онези в гробището.
Дано случайно го прочете и някой полицай.
Прекрасен стил!
цитирайПрекрасен стил!
Много вълнуващо !
Дано никога не се случва това!
С мисълта си да ги спрем .
цитирайДано никога не се случва това!
С мисълта си да ги спрем .
Много тъжно, Ани! Дано не е по истински случай...
цитирайЛокдаун... Заключени долу! Това е превода от английски и няма нищо общо нито с ковид, нито с грип, който за първи път от толкова много години се уплаши и не дойде. Потресаващо! Пребити деца, които протестират за своето утре. Оставих този разказ с отворен финал. Момичето, жертва на новото НЕНОРМАЛНО Яна може да е дъщеря на полицай, на политик, може да е блъфирала и баща и да е обикновен човек - монтьор, лекар, учител... Това са нашите деца! Каква заплата оправдала убийството им? А тези дето издават тези заповеди? Възможно е Яна да е дете на някой от тях. Благодаря, че ме разбирате!
цитирайЩе ги спрем! Длъжни сме, за да осигурим по-добър живот на нашите деца и внуци и да се радваме на усмивките им, които сега са скрити зад грозни маски.
цитирайДано, но не съм сигурна. Лек ден!
цитирайСтихотворенията ти ми бяха любими, както и споделените мисли.
Но това е наистина разтърсващо... и да, свързах го с новата реалност.
Поздравления!
цитирайНо това е наистина разтърсващо... и да, свързах го с новата реалност.
Поздравления!
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.