Дубровнишки търговец Павел Джорджич – един от водачите на Търновското въстание от 1598 година, в доклада си до трансилванския княз Сигизмунд Батори от 10 януари 1595 година, цитиран от проф. Петър Петров в издадените от него документи в сборника „По следите на насилието”, т. 2. С. 1988, с. 243, 244, свидетелства, че преди 400 години населението на България се е състояло от турци и християни. Докладът е писан на италиански, а преводът е направен от В. Кефалова.
Ето какво пише П. Джорджич:
„България е разделена на три области. Първата се нарича ДОБРУДЖА. Тя ...се простира покрай морския бряг от устието на Дунава до Варна... Край морето Добруджа е населена с ХРИСТИЯНИ. Там се намират селищата Карар, Малуш, Кюстенджа, Мангалия, Ироста, Балчик и Варна и ХРИСТИЯНСКИТЕ селища също на морския бряг Оряхово, Каварна, Корбир, Еиерена, Франга, Ново село и Галата. Нито едно от тези селища не е населено само с турци или само с ХРИСТИЯНИ, с изключение на Балчик, а вътрешността на тази област е населена с турци... Тулча, Бабадаг, Карасу, Карасуи, Пазарджик (Добрич) и Провадия. В Карасуи живеят също турци, но броят на ХРИСТИЯНИТЕ е много по-голям.
Областта ДЕЛИОРМАН е наречена така поради големите гори и изобилната растителност... Тази област е много обширна... В Делиорман се намират следните селища: Шумен, Преслав, Разград, Червен, Русе, Силистра, които в по-голямата си част са населени от ХРИСТИЯНИ.
Третата област, която също се намира под Балкана, също в България, се нарича Герилово (Герлово) Тя е по-малка от другите две... Тя е далеч от Дунава... Населена е от много ХРИСТИЯНИ...
Остава да ви изброя още част от християнските селища, много от които се намират в подножието на Хемус, КОЙТО ЗАТВАРЯ ЦЯЛА БЪЛГАРИЯ... Гулама, Джезира, Фускано, Девня, Манастир, Плоцо, Добрина, Калугерица, Маринар, Янково, Ченга, Дивдявово.
Към София остава Търново, главен град и МИТРОПОЛИЯ, чийто АРХИЕПИСКОП е от рода Дайги. Под негова власт са 260 ХРИСТИЯНСКИ селища... До Търново са земите на Ловеч... област, населена с турци и ХРИСТИЯНИ...
От Търново до София има четири дена път. Този град е разположен в равнините зад Балкана.... Управлява 300 селища, 260 от които са населени с ХРИСТИЯНИ и 40 с турци...
В заключение е достатъчно да се каже, че България в по-голямата си част е населена с ХРИСТИЯНИ, а не с турци... (Подчертаното навсякъде е мое. П. М.)”.
От тук могат да се направят няколко извода:
1. В края на 16 век България е обхващала цяла Добруджа, днешната Северна България и Софийската област, сиреч – като изключим Северна Добруджа, дадена от русите на Румъния през 1878 година, това са точно границите на бъдещото Княжество България, създадено в резултат на Руско-турската война от 1877/1878 г.
2. До края на 16 в. християнското население на България все още няма българско самосъзнание.
3. Така посочената от П. Джорджич България е под юрисдикцията на Търновската митрополия и нейния архиепископ, а по същото време Македония е под юрисдикцията на Охридската архиепископия.
И един въпрос:
4. Откъде тогава дойдоха българите в Македония, след като в самата България не е имало българи?
