Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.10.2022 22:42 - ГРЪМ ОТ ЯСНО НЕБЕ
Автор: rosiela Категория: Изкуство   
Прочетен: 1006 Коментари: 7 Гласове:
6

Последна промяна: 07.10.2022 09:42

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
/ разказ по действителен случай/

Преди години влязох случайно в една туристическа агенция, близо до нас, да си избера екскурзия извън България. Мирни времена, няма ковид, няма драми и трагедии, пей,сърце. Две млади жени, шефката височка, чернокоса, с късо подстригана коса, малко мъжкарана, ама печена жена, от любезно по-любезно ми предложи маршрути, избрахме с баща ми един, където, оказа се, ще пътувала и тя. Всичко мина толкова добре по гръцко, че аз й подарих две мои стихосбирки,любовни, щото щяла скоро булка да става, да са й на късмет.
Върнахме се по живо, по здраво в София.
Мина време, аз започнах работа в една телевизия. Културна програма. Това шапка на предаването, отделни раздели, патент, всичко беше оправено под конец, но не ни провървя много дълго, защото собствениците се изпокараха, разведоха и предаването не можа да бъде окрадено, защото беше патентовано, та измислиха някакво подобно, а то изтрая, докато закриха телевизията.
Стартът обаче беше много силен и аз реших да я поканя същата дама от туристическата фирма. Да я нарека Соня.
Отивам в познатия офис, Соня ме гледа начумерено, включва мобилния, излиза на улицата и се отдалечава. Ужким говори. Аз тръгвам след нея, тя бяга още повече. Бях като гръмната и реших да се опитам да разбера нещата, като подпитам мило другата служителка в малкия офис, която стана свидетел на поведението й.
Този път беше възрастна жена, другата млада я нямаше, явно беше напуснала и аз се върнах обратно да поговоря с нея, докато Соня бяга като дива коза по улицата. Очевидно на възрастната служителка й беше дотегнало Соня да й лази по нервите, та бързо се разбрахме:
- Тя е много фалшива жена, - каза ми.- Да не сте вие тази , дето сте й подарила две стихосбирки, пък като ги видял годеника й и Вас на снимката отзад, такива думи й надумал, не е за приказване и тя сама се отказала от него.
Нямаше как, разказах й и аз за случая. Как бях много доволна от нея, как й подарих книгите и как сега искам да направя със Соня телевизионно интервю.
- Аха, интервю, та онзи съвсем да лудне и да Ви търси. Я каква сте млада и хубава. Откажете се, не са тези хора за Вас, но не ме издавайте.
- Добре. Вие просто й кажете за какво я каня, тя, естествено, няма да се съгласи и край на историята. Вместо да е благодарна, че моите книги са й показали истината за човека насреща, тя на мене си го изкарва.
- Благодаря Ви.
- Аз Ви благодаря, че ми изяснихте нещата, нямах си и понятие, - усмихнах се аз и си тръгнах.
Дивата коза обърна гръб на ъгъла на тротоара и аз я оставих на спокойствие, хич и не я питах нещо повече.
Дали е имало после сватба един Бог знае, но проектобулката беше голям трън.
Разказвам на баща ми, а той:
- Я се постави на нейно място. Около теб бол кандидати, пък се назлъндисваш, а тя, бедната, какво я споходило от твоята любовна лирика, че и снимка на корицата отзад.
И се подсмихва тъничко, по адвокатски.
Нямаше какво да възразя на юриста.

5 октомври 2022г., София
Росица КОПУКОВА
      



Гласувай:
6



1. missana - Роси, твоят разказ е прекрасен илюстртивен пример към сентенцията от Талмуда:
05.10.2022 22:59
"Няма добро останало ненаказано!"

И аз разведох една дама, в желанието си да я спася, но за да се поясня ще трябва да напиша минироман.
цитирай
2. rosiela - Благодаря ти сърдечно, Младене.
05.10.2022 23:02
Помня, разказвал си ми за дамата.
цитирай
3. missana - Да, същата дама е, Роси.
05.10.2022 23:29
Но съдба! Можеш да я избегнеш само ретроспективно. Тъй й е било писано.
цитирай
4. zemja - Какви типове! :)
06.10.2022 06:59
С интерес прочетох, Роси.
Атрактивното заглавие напълно подхожда на описаната случка.
цитирай
5. kvg55 - rosiela,
06.10.2022 20:49
Е, всичко трябва да се очаква от човека.
Един мой дядо казваше : "Да, човек звучи гордо", но преди това го подуши дали е човек.
цитирай
6. rosiela - Благодаря ти сърдечно, Земя.
06.10.2022 21:02
zemja написа:
С интерес прочетох, Роси.
Атрактивното заглавие напълно подхожда на описаната случка.

цитирай
7. rosiela - Имаш право!Благодаря ти.
06.10.2022 21:02
kvg55 написа:
Е, всичко трябва да се очаква от човека.
Един мой дядо казваше : "Да, човек звучи гордо", но преди това го подуши дали е човек.

цитирай
Търсене

За този блог
Автор: rosiela
Категория: Поезия
Прочетен: 6605523
Постинги: 5041
Коментари: 23943
Гласове: 9774
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031