/разказ по действителен случай/

Наперена дама дойде в блока леля Мица.
Фасони големи, празни като балони до спукване.
Върнала се от Италия, въртеше италианска мода, прави се на дипломатка, мъжът й на архитект, ама като им гледах физиономиите, поведението и манталитета, далече бяха от тези образования. че и професии.
Както и да е. Съпругът й не беше лош човек, 12 години по- голям от нея, много влюбен, но модната " дипломатка" го правеше на течен шоколад- хем му подслаждаше живота, хем рано сутрин я чакаше един бял Мерцедес и някой в него подслаждаше нейния. Оправна жена.
Докато един ден внезапно истината започна да се разплита.
Жената на Мерцедеса научила и се обадила на мъжа й. И настана мазало. Крясъци, викове, гонене със стол по коридора, но леля Мица оправна, отиде при друг любовник. Като тръгне - та се търкаля по нанадолнището.
Случайно разбрахме, че лелята си била доста скоклива и въртяла няколко мъже на екс, единият от които шефът, естествено, на сладкото предприятие, дето има връзки с чужбина. Никаква дипломатка, ами родна секретарка.
Като подочула и неговата, шефската булка, леля Мица била изпратена в Италия на работа с цялото семейство, хем кротко и мирно, хем всички доволни. Може би тя това отдава на дипломацията и е права. Умен шеф е имала, дипломатичен и ефективен в решенията.
Там се задържала цели 25 години и щяла да постои още, ако не закъсали родителите й и паднали на ръцете на неомъжената й сестра.
Се въртя, се сука, скоро всички починаха - съпругът, сестрата, та доста ошашавена от смъртите, леля Мица доведе любовника, след като си отиде законният. А другият пък 12 години по- млад от нея. Търсела тя по- млади мъже, нея да гледат, не тя тях. Така разправяше.
Чичо Таско падаше малко пиянде, охранител беше и си остана, но горе - долу караха с "младока".
Пак фасони, пак балони, докато не я удари отново съдбата.
Зетят избяга. Напусна жена, дете, намери друга, направи й друго дете и работата съвсем се замръчка.
Разбира се, те криеха, но общи познати ми споделиха, че не можел да я търпи дъщерята вече, не че искал да се разделя. Имала много опърничав и капризен нрав, което си беше истина. Живееха наблизо, какво е станало, един Господ знае, но хубавото иначе момиче изпадна в дълга и напоителна депресия.
Доколкото добре познавах леля Мица, тя беше билкарка и имахме съмнение, че го светна нейничкия, да остане наследството, че той не на шега искаше да се разведе и си беше намерил друга женичка на неговите години. Искаше, бедният, но не доживя. Дали е така, само Бог знае, но здрав - прав, той си отиде много набързо и го догледа не тя, а сестра й, преди да почине.
По закона на кармата тези неща не се прощават. Плаща ги не този, който трябва, а често пъти наследниците.
Леля Мица бая се сгърчи и покри, любовникът бяга, пък се върна, големи зулуми гледахме като на театро, но най- неприятното още предстоеше.
Внучката.
С голям зор дъщерята забременя и роди едно хубаво момиченце, което изглеждаше съвсем нормално, умничко дете някъде докъм петата си година.
Леля Мица не пускаше вече словесни балони и почти не говорехме, когато ни направи впечатление нещо не съвсем нормално в поведението на малката. Един истеричен смях, неестествен, недетски, Расте, а не се оправя. Уж като всички деца , ама не е. Бащата не се интересува много от нея. Плаща издръжката и дим да го няма.
Спряха и да я водят, да не я гледат старите съседи от махалата. Продадоха един от имотите на съпруга, защото парите кът. И е една необичайна тишина от този апартамент, ви казвам, не е истина.
Любовникът поспря да пие, че го позакъса със здравето. А аз се замислих за бъдещето им. Един ден, като си отидат всички по реда си - какво ще стане с това дете? То ще може ли да се оправи само?
И не е само тя. Втори случай имаме на такива грешници, на които от нормални родители иначе детето не е в ред с главата.
Жив свидетел съм как всичко се плаща. Понякога е изпитание при свестни родители, друг път - наказание, но небогоугодният начин на живот завършва зле. Дори през поколения.
Да пази Бог!


24 октомври 2021г., София
Росица КОПУКОВА

Тази леля Мица е типичен пример за митоманка, но се е самодешифрирала. Горките дечица кармата не прощава!

но нещо отвътре ме спря, оня отгоре си знае работата.

Така си е.