Фигури на жени, покрити с воали, спират дъха със своята ефирност и очарование, сякаш са истински, а не от камък
В нашия свят има много красота. Когато случайно я открием, "срещата" е толкова стъписваща, че дъхът спира, погледът не иска да се откъсне, а времето и пространството престават да имат значение. Магията на красивото, онова, сътвореното от човешка ръка, невероятното, необяснимото и невъобразимото за действително, омайва духа.
След миговете на вцепенение идват въпросите: нима е възможно и как е постигнато? Задаваме ги притихнали пред очарователните мраморни статуи на жени, покрити с воали, изваяни от Антонио Корадини, Джузепе Санмартино, Рафаеле Монти и Джовани Страца през ХVІІ - ХІХ в. Прекрасните скулптури никак не са много, оказва се. В действителност твърди и хладни, те излъчват изящество, нежност и хармония. Върху очарователните лица на жените съвсем небрежно са хвърлени воали от прозрачна ефирна тъкан, която сякаш ще се развее от най-малкото движение на въздуха. Всъщност мраморът е така майсторски изрязан, че удивително точно повтаря нежните черти на лицата, създавайки усещане за въздушност и прозрачност.
Всеки, който е държал в ръцете си мраморни камъчета, вероятно е забелязал, че някои са по-прозрачни, а други, дори да гледаш на тях през слънцето, не пропускат лъчите му. Необходимо е блокът, от който ще се вае скулптурата, да има два слоя - единият прозрачен, другият - плътен, споделят неохотно тайната на магията посветените. Такива природни камъни се намират трудно, но ги има. Околността на град Карара в област Тоскана на Италия е известна още от римско време с млечнобелия си зърнест мрамор. От него са изсечени повечето от шедьоврите, стигнали до наши дни. Майсторите, които се захващали с подобни творби, отрано са знаели какво търсят. Ваели са ги, следвайки структурата на повърхността на камъка, и са се движили по границата, разделяща плътната от прозрачната част на камъка. В резултат остатъците от тази именно прозрачна част просветват, което и прави воалите да изглеждат като действителни - ефирни, леки и очарователно тайнствени.
Любувайки се на фигурите, се питаме как е възможно от блок твърд мрамор да се извайва привидно мек, следващ извивките на човешкото тяло, прозрачен воал? Вероятно само талант не е достатъчен, съдейки по това, че този тип творби в цял свят са малко. Нужно е и още нещо, може би дар Божий - умението да "видиш" скулптурата в ума си, да я почувстваш със сърцето си и с невероятната точност на ръката да превърнеш мечтата в действителност.
Гениалните скулптори показват чрез камъка нежност, ефирните вълни на гънките и въздушността на най-леката тъкан, запазвайки при това всяка извивка на човешкото тяло. Колкото повече се вглеждаме в мраморните фигури, покрити с воали, толкова по-невероятно ни се струва те да са дело на човешките ръце. Толкова са... съвършени.
През ХVІІ век ваенето на скулптури с воали от мрамор бележи своеобразен пик. "Дамата под воала" на Антонио Корадини (1668-1752 г.) е купена от Петър Велики за Петродворец и в момента е сред перлите на колекцията, намираща се в предградие на Санкт Петербург.
Една от най-красивите творби на венецианеца е скулптурата "Целомъдрие". Тя е надгробен паметник на 20-годишната Сесилия Гаетано дел Аквила д"Арагона, починала след раждане. Фигурата на жената изглежда като жива, само застинала за секунда, чак ти се струва, че ако духне ветрец, воалът й ще падне на пода.
Корадини е известен и с друго. Той е първият ваятел, на когото юридически е призната професията скулптор и отделена от каменоделството като изкуство.
"Христос под плащеницата" е може би единствената скулптура на мъжка фигура, покрита с мраморен воал, станала известна и достигнала до нас. Поръчана е от Раймондо де Сангро за капелата Сан Северо в Неапол. Първоначално с работата се захванал Корадини, но смъртта му попречила да довърши творбата. Оставил само глинен модел, запазен до днес в музея Чертоза на Сан Марино. Младият и неизвестен тогава Джузепе Санмартино довършва скулптурата, която предизвиква възхищението на друг гениален творец - Антонио Канова, който заявява, че би дал 10 години от живота си, за да стане автор на подобно съвършенство.
След почти 200 години, в началото на ХІХ век, магията на мраморните воали получава още един тласък чрез творбите на родения в Милано Рафаело Монти (1818-1881 г.). Той става популярен с "Весталката под воала", "Нощ", "Сънят на скръбта и радостта на мечтата", "Сестри".
Ако отново и отново ви се иска да се любувате на изяществото, сътворено от ръцете на майсторите, не се изненадвайте и не се колебайте. Техните скулптури, покрити с ефирни воали, от векове омайват със съвършенството си. За нас остава единствено да им се радваме и да сведем глава пред величието на гениалните им създатели.
Светла Василева
Антонио Корадини, Целомъдрие
Антонио Корадини, Чистота
Джовани Страцца, Забулена весталка
Рафаеле Монти, Весталка
Рафаеле Монти, Сънят на скъбта и радостта на мечтата (детайл)
Джузепе Санмартино, Иисус (детайл)
Почитайте Свободата, борете се за нея, п...
Топ 10 забележителности на Русе и облас...
Благодаря ти, Chara!
Едва ли всичките скулптури могат да бъдат пставени наравно като обща естетическа стойност, но този детайл- воалите наистина внушава висше майсторство!
22.07.2014 23:20
Оказа се, че мраморните красавици под воал никак не са много ... Никак!
Беше удоволствие да споделя този прекрасен свят с вас, приятели от блог пространството! :)
С Благодарност!
Нещо сме загубили тотално и безвъзвратно!
Казват, че каквото е на сърцето ти, това е и на лицето ти.
...тъжно и трудно е да разбереш, вглеждайки се в студените лица на съгражданите, какво носят в гърдите си - парче асфалт, гранитено сиво градско паве или отломка от базалт...
Липсва нещото, което ни идентифицира като разумни Божии създания. Липсва ни ...Божия дух, заменен от поредицата фалшификати от този свят, обявени за "духовност".