Има дни като мъртво вълнение - земята под краката се дръпва, вкопава те делникът, олюляваш се като в някакъв мътен сън... Е ли - не е ли, било ли е - не е ли било...Понякога реалността изглежда не въз мож на. По-невероятна от кошмар. В крайна сметка се прояснява - не е сън. Живот е, и той изтича. Обикновено се отръсквам като мокро куче от мътилката на мъртво вълнение и си казвам - всичко е било заради съпротивата! Заякчава въпрекизма и вътрешните нива на устойчивост. Без огризките на угризенията. Денят е като току-що отхапана ябълка превъзходна - здрав, златист, дъхав и сочен.

17.10.2018 г