Най-скандално в случая с пандемията е отказът на ключови държавни институции в лицето на централните власти да продължат изпълнението на своите задължения, като се приспособят към новите условия. И то когато техните представители продължават да взимат държавни заплати, въпреки спряното от самите тях производство. По този начин, както с терористичните актове, наред с отхвърлянето на гражданските права и свободи, затвърждаване на безконтролното подслушване и следене.., в държавната власт се очертава своеобразен интерес срещу този на обществото за извличане на користни изгоди също от бедствия като пандемиите. Освен здравна и икономическа, така на кризата бива позволено да се разрасне и в институционална за действително преминаване на обществото към състояние на анархия. Безотговорността, на първо място от страна на съдебната система, която замрази съдебното производство, въпреки че към 2020 г. вече съществуват достатъчно възможности за развитие на дистанционен съдебен процес, създаде правен вакуум срещу законово-установения ред за още по-фактическо настъпление на изпълнителната власт срещу правата на гражданите. След като бе елиминиран съдебния контрол върху актовете на правителствените лица, и бе прекъснато правовото уреждане на граждански и търговски спорове, сега парламентарното мнозинство реши да спре и парламентарния контрол върху изпълнителната власт, наред с целия, особено належащ дневен ред за бързи законови изменения да се отпуши икономическото възпроизводство в условията на извънредното положение. Как може всички телевизионни интервюта вече да се провеждат по „Скайп“ и при работодателите в цялата икономика да ври и кипи от усилия за адаптация и преструктуриране в пандемичните условия, вкл. с трансформация на съществуващи производства към крайно необходимите вече здравни продукти и нови услуги, а единствено представителите на държавните власти да не могат, като вместо това си гласуват фактически извънреден платен отпуск? За чия сметка и от къде да им бъде плащано, докато останалите без работа остават и без заплати? Още повече, когато и съдебното, и парламентарното производства могат не само изцяло да се провеждат по дистанционен, електронен път, но, като искат да бъде присъствено, тези хора имат възможност да се облекат в защитни костюми, с ръкавици, очила и маски, за да продължат изпълнението на делегираната им отговорност. И след като управленските възможности в България традиционно се пропиляват за сметка на цялото общество, а към момент на подобни изпитания, когато се очертава да свършат парите, барба Ганьос започва намеци и постъпки към отказ от отговорност за властта, нека по-задълбочено да прочетем Конституцията за да видим какво се случва при отказ на парламентарното управление да функционира