2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. hadjito
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Клекнал съм до потока.
Враговете ми изчезнаха някъде. Не, не, че ми липсват враговете. И битките не ми липсват. Стана ми скучно. Приятелите се забавляват, но това продължава доста дълго време. Писна ми от забавления и ми стана скучно.
Клекнал съм до потока. Казват, че носел нова порция трупове. Ако клечиш достатъчно дълго на брега на потока, казват - ще го видиш да носи труповете на твоите врагове. За това клеча. Да ги изпратя с почест, един вид. Някои от тях все пак бяха достойни хора.
Ето я там честността ми. Така се е надула и подпухнала, че не може да потъне. Още докато беше жива започна да се помпа с показност, да се друса със сямочувствие и да се гримира пред огледалото. Сякаш социалната и роля не беше да си стои в къщи, да гледа децата и да търпи домашно насилие, ами взе да хойка по форуми. Свали си бурката, запретна шалварите и хората я убиха с камъни.
Я, това там, дребничкото, хилавичкото, май е онова недоносче - смирението. Злобно същество. Дребно и злобно. Още като дете го прегазих с колелото, да не ми се вре в краката.
Истината - тая мръсница, колко вреди ми е причинила-а-а. Дишаше ми във врата, висеше ми като безполезна раница по баирите на успеха, крадеше ми залъка от устата, докато я опитомих. Един ден и сложих колелца, впрегнах я в истинските си приятели - страстите, метнах отгоре ѝ онова лепкаво нещо - справедливостта и я пуснах офроуд по нанадолнището. Не знам какво е станало после, но страстите се върнаха един ден запъхтени, скъсали дизгините. Ей я сега - овъртолена в потока и все така завита в онова лепкаво нещо.
Смърди тоя поток. Между труповете на чуждите врагове, едва откривам тези, на своите.
Чакам един много специален труп - на културата. Ще ми се да видя за последно как червеите са прояли етиката и, как са се разкривили интелектуалните и емоционалните и черти, как се разлагат ценностните и системи ... и си тръгвам.
Отивам да се обичам. Себе си. Да се превърна в най-добрата своя версия. В Робокоп да се превърна. Да се пъхна в 3D принтера и да се изтипосам, като за пред общество. Като за Прайд да се издокарам, с главно П. Отивам да побеждавам. Ако ме победят, ще отида да протестирам, да провокирам, да просперирам, да популяризирам, да промотирам промискуитет. Да ми бъде куул, да ми бъде Дзен, Да се влея в потока на свободните хора, на мислещите, успяващите, щастливите... Да ме понесе тоя поток към безоблачното синьо море...
И в този миг виждам на брега на същия този поток да клечат двамата ми най-гадни врагове – Съвестта и Смисъла.
2. Пътят
3. @
4. Бялото пространство на безкрая
5. zoorry
6. maymi
7. mamkamu
8. svoboda
9. ivoberov
10. templar
11. anlov
12. begetron426
13. gmihov
14. ignatkan
15. sylviastefanova
16. novitejivotni
17. crisis