Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.01.2019 14:55 - Врагове
Автор: evrazol Категория: Политика   
Прочетен: 4304 Коментари: 0 Гласове:
5


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 

Клекнал съм до потока.
Враговете ми изчезнаха някъде. Не, не, че ми липсват враговете. И битките не ми липсват. Стана ми скучно. Приятелите се забавляват, но това продължава доста дълго време. Писна ми от забавления и ми стана скучно.
Клекнал съм до потока. Казват, че носел нова порция трупове. Ако клечиш достатъчно дълго на брега на потока, казват - ще го видиш да носи труповете на твоите врагове. За това клеча. Да ги изпратя с почест, един вид. Някои от тях все пак бяха достойни хора.
Ето я там честността ми. Така се е надула и подпухнала, че не може да потъне. Още докато беше жива започна да се помпа с показност, да се друса със сямочувствие и да се гримира пред огледалото. Сякаш социалната и роля не беше да си стои в къщи, да гледа децата и да търпи домашно насилие, ами взе да хойка по форуми. Свали си бурката, запретна шалварите и хората я убиха с камъни.
Я, това там, дребничкото, хилавичкото, май е онова недоносче - смирението. Злобно същество. Дребно и злобно. Още като дете го прегазих с колелото, да не ми се вре в краката.
Истината - тая мръсница, колко вреди ми е причинила-а-а. Дишаше ми във врата, висеше ми като безполезна раница по баирите на успеха, крадеше ми залъка от устата, докато я опитомих. Един ден и сложих колелца, впрегнах я в истинските си приятели - страстите, метнах отгоре ѝ онова лепкаво нещо - справедливостта и я пуснах офроуд по нанадолнището. Не знам какво е станало после, но страстите се върнаха един ден запъхтени, скъсали дизгините. Ей я сега - овъртолена в потока и все така завита в онова лепкаво нещо.
Смърди тоя поток. Между труповете на чуждите врагове, едва откривам тези, на своите.
Чакам един много специален труп - на културата. Ще ми се да видя за последно как червеите са прояли етиката и, как са се разкривили интелектуалните и емоционалните и черти, как се разлагат ценностните и системи ... и си тръгвам.
Отивам да се обичам. Себе си. Да се превърна в най-добрата своя версия. В Робокоп да се превърна. Да се пъхна в 3D принтера и да се изтипосам, като за пред общество. Като за Прайд да се издокарам, с главно П. Отивам да побеждавам. Ако ме победят, ще отида да протестирам, да провокирам, да просперирам, да популяризирам, да промотирам промискуитет. Да ми бъде куул, да ми бъде Дзен, Да се влея в потока на свободните хора, на мислещите, успяващите, щастливите... Да ме понесе тоя поток към безоблачното синьо море...

И в този миг виждам на брега на същия този поток да клечат двамата ми най-гадни врагове – Съвестта и Смисъла.




Тагове:   тъг,


Гласувай:
5



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: evrazol
Категория: Политика
Прочетен: 1969107
Постинги: 375
Коментари: 65516
Гласове: 19464
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031