Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.08.2016 08:44 - Концесии = грабеж
Автор: chara Категория: Политика   
Прочетен: 1561 Коментари: 1 Гласове:
21


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
     Време е виновните за неравнопоставените договори и осъществявалите формален контрол на изпълнението им да бъдат осветени


 

     С рекордни равнища на приходи от концесии се похвали миналата седмица енергийният министър Теменужка Петкова. Цели 125 млн. лв. влезли в бюджета към средата на годината срещу 74 млн. лв. общо за 2015 г. Числата, каза тя, били доказателство за правилната посока на развитие на минерално-суровинната индустрия. Забрави да поясни обаче, че от посочените 125 млн. лв. 49 млн. са забавени плащания от периода 2013-2015 г. на държавните "Мини Марица изток". Формалният повод за хвалбата беше денят на миньора, но истинската причина е леко встрани. Тя е в публикувания преди няма и месец доклад на Сметната палата за концесията за добив на златно-медно-пиритни руди, предоставена на "Дънди Прешъс Металс Челопеч", обхващащ период от три години -  от 2011 до 2013 г.
     Ефективен ли е контролът по изпълнение на задълженията на концесионера, осъществяван от държавата чрез Министерството на икономиката и енергетиката (тогава) - това е въпросът, на който проверката дава нелицеприятен отговор. Неслучайно и докладът, и заключенията му бяха подминати разсеяно от премиера. Министерството на енергетиката (отговорно за концесиите сега) реагира две седмици след оповестяване на одита с прессъобщение, в което обяви, че ще прегледа финансово-икономическите параметри на концесионния договор. Иначе казано - малко прах в очите на гражданите, гарниран със завоалирани намерения за нищосвършване. Министър Петкова се похвали с изключителни приходи от концесионни такси, замитайки под килима проблемите, констатирани от Сметната палата. А не биваше.     
      Внимателният прочит на стоте страници доклад

разкрива пороци и пропуски

в управлението и контрола на конкретната концесия, срещани и при други концесии, а също и особености на родното законотворчество, които от прецедентни с годините са се превърнали в порочна практика. Те могат да се сведат най-общо до следното.
      Първо. Условията по договора за концесия с "Дънди Прешъс Металс Челопеч", също както записаните в концесията на "Софийска вода", създават усещане за неравнопоставеност между двете страни - на концесионера и на концедента (виж карета). И в двата случая основания за подобен извод дават факти от официалните счетоводни регистри, сочещи приходи и печалби. Ползата е в пъти по-голяма за концесионерите, а онова, което предизвиква допълнително възмущение, е, че добиваните природни ресурси в случая с Челопеч са невъзстановими, а при "Софийска вода", че качеството на услугата не е променено.
      Общото и в двата случая е, че на българското общество е отредена съдбата на

ням наблюдател на износа на национален капитал

било под формата на суровини или пари. Същото се случва и благодарение на договорите, сключени с "ЕЙ И ЕС Гълъбово" и "Контур Глобал", известни като американските ТЕЦ-ове, големите ВЕИ-централи, чуждите търговски вериги, продадените електроразпределителни предприятия, телекомуникациите, банките и пр.
     Любителите на свободния пазар и глобалната икономика тук вероятно биха опонирали, че няма как да стоим изолирани от процеси, движещи в момента света. Така е. Можем и сме били длъжни обаче да защитим националния си интерес, така че природните ни ресурси и изградените с усилията на цялото общество инфраструктури да носят приходи и да работят и за българите, а не единствено за чужденците. Народната поговорка "Не е луд, който яде зелника, а който му го дава" в случая с "Дънди" и със "Софийска вода" важи в пълен обем, доколкото единствено държавата като собственик на подземните богатства определя правилата, по които те се добиват и експлоатират.
      Второ. Сметната палата констатира, че за контрол на концесията на "Дънди Прешъс Металс Челопеч" е създадена комисия с представители на четири министерства. Има график. Има и отчет. Проведените 7 заседания не констатират нарушения. Наглед всичко е наред. Както често се случва обаче,

дяволът е в детайлите

Оказва се, че за три години съставът на комисията е променян 14 пъти. Че за одитирания период служители на дирекция "Природни ресурси и концесии" са били хем проверяващи, хем докладващи за резултатите от проверките, т.е. контролирали са сами себе си, което компрометира самата идея за безпристрастен и експертен надзор. Това обаче не е всичко. Същите - контролиращи и самонадзираващи контрола, са си плащали по една минимална работна заплата за всяко заседание на Комисията по контрол. Напълно законно благодарение на заповед на Трайчо Трайков от 2011 г.
     Трето. От предоставената информация за осъществения през 2011-2012 г. контрол не се създава увереност, че той е извършван на място в обекта на концесията, а по-скоро по документи, предоставени от концесионера. Аналогични съмнения имаше и за проверките на ВЕИ-централите, осъществявани от държавния регулатор.
     Четвърто. В Министерството на енергетиката няма създаден специален ред за приемане, регистриране, съхраняване на банковите гаранции по концесионните договори, в т.ч. не са въведени специални правила и процедури за предявяването и освобождаването им. Същото важи и за записите на заповед, предоставяни от енергийните дружества, което на практика означава липса на каквато и да е заинтересованост от осъществяване на ефективен контрол.
      Пето. Поправка в Закона за подземните богатства, гласувана от народните представители през 2008 г., поставя в неравностойно положение концесионерите по сключени договори преди и след 2008 г. по отношение размера на дължимото концесионно възнаграждение. С промените  концесионерите запазват правата и задълженията си при условията на сключените договори до изтичане на срока им, което в случая с "Дънди Прешъс Металс Челопеч" означава, че размерът на концесионната такса от 1,5% не подлежи на промяна. Това не е прецедент в българското законотворчество. Поправки в Закона за енергетиката и Закона за енергията от възобновяеми източници въвеждат преференции за отделни ВЕИ-централи в ущърб на други и добавят тежест за потребителите, които години наред трябва да плащат високи непазарни цени на генерираната енергия.
      Одитът на Сметната палата на концесията на "Дънди Прешъс Металс Челопеч" доказва еднозначно, че държавата поне два пъти не е защитила обществения интерес. Първия път - при сключването на договора за концесия, и втория - при контрола на спазването му. Същото може да се каже и за концесията на "Софийска вода". Фактите са на масата. Имената на политиците, чиито подписи стоят на документите, са идентифицирани. Отсъства списъкът на експертите, подготвили договорите, както и на чиновниците, оправомощени да контролират. Те почти винаги остават анонимни за обществото, скрити зад фасадата на институциите. Време е и тях да изкараме на светло. И да им потърсим сметка.


"Софийска вода"
     Договорът за концесия е сключен през 1999 г. между Столичната община и "Софийска вода" АД, местно дружество, създадено от спечелилата търга за концесия "Интернешънъл Уотър Лимитид". Кмет на София тогава е Стефан Софиянски, а министър-председател - Иван Костов. Концесията е за срок от 25 г. с опция за удължаване с още 10 г. Според записаното в офертата на столичани е обещана средна цена за кубик вода от 0,435 лв. за целия период на концесията, а също и загубите през първите 5 г. да паднат от 60 на 30%. През 2008 г. е договорен анекс, частично отменящ някои от най-скандалните клаузи на концесията, сред които гарантираната печалба на инвеститора. Тя е свалена от 21 на 17%.
     Проверка на Столичния общински съвет през 2012 г. констатира неизпълнение на планираните инвестиции и понижаване на качеството на услугите.
От 1 май 2016 г. цената за кубик вода в София е 1,52 лв. без ДДС (съгласно Решение на КЕВР № Ц-8 от 28.4.2016 г.), а загубите са 58,82% (видно от Решение на КЕВР № Ц-8 от 28.4.2016 г.).
     През 2004 г. "Интернешънъл уотър" продава бизнеса си на "Юнайтед Ютилитис", а тя на свой ред през 2010 г. - на "Веолия". Договорът е оценен като "абсолютно неизгоден" от кмета Йорданка Фандъкова и от председателя на СОС Елен Герджиков. Предсрочното му едностранно прекратяване обаче гарантира на София арбитражно дело и иск за финансова компенсация между 400 млн. и 1 млрд. лв.


"Дънди прешъс металс Челопеч"
     Договорът за концесия е подписан на 19.05.1999 г. за срок от 30 г. Министър-председател към онзи момент е Иван Костов, а министър на промишлеността - Александър Божков. Към договора има четири допълнителни споразумения. Първото е от 19.09.2000 г. Премиер все още е Иван Костов, а министър на икономиката - Петър Жотев. С това споразумение концедентът (т.е. държавата) се лишава от договорени инвестиции в общ размер на 37 085 457 щ.д., които се дължат по силата на инвестиционната и екологичната програма към концесионния договор за първия период на концесията.
      Второто допълнително споразумение е подписано на 27.02.2004 г. Премиер е Симеон  Сакскобургготски, а министър на икономиката - Николай Василев. Договорът е променен в посока намаляване на концесионното възнаграждение на 50% за период от 7 години и реализиране на минимална инвестиционна програма за 5-годишен период в размер на 18 млн. щ.д.
      Третото споразумение е подписано на 10.07.2008 г. Премиер е Сергей Станишев, а министър на икономиката и енергетиката - Петър Димитров. Размерът на концесионното възнаграждение е възстановен до първоначалния. Договорено е и увеличение на таксата от 1,5% от стойността на металите в добитите подземни богатства (мед, злато и сребро), колкото е тогава, до 2-8% от стойността (в зависимост от приходите от продажби) след изграждане на  инсталация, която "Дънди" възнамерява да построи. Идеята е компанията да изнася не концентрат, а преработени метали. Решение на Върховния административен съд (ВАС) отменя Оценката на въздействието върху околната среда (ОВОС), с което спира реализацията на проекта.
      Четвъртото споразумение е подписано на 28.12.2009 г. Премиер е Бойко Борисов, а министър на енергетиката - Трайчо Трайков. С него, без предварително решение на Министерския съвет, се удължава искан срок за изготвяне на проект за рекултивация. 
      За периода на одита 2011-2013 г. концесионерът е добил 5 153 261 т руда. Стойността на металите в нея възлиза на над 1,5 млрд. щ.д. В държавния бюджет за същия период са влезли около 23 млн. щ.д. (1,5% - концесионна такса), сочат данни от доклада на Сметната палата.
      При сключване на договора цената за тройунция злато е около 430 щ.д. През 2015 г. тя е вече 1154 щ.д. За периода 2005-2015 г. компанията декларира общо 797 млн. лв. печалби след данъчно облагане. В България корпоративният данък е едва 10%, което прави добивът на злато изключително рентабилен.


Светла Василева






Гласувай:
22
1



1. apostapostoloff - Да, крайно време е Гоце Първанов,
27.08.2016 06:09
Р.Овч. и Петър Димитров да влязат за дълго в затвора, за свинщините, които надробиха- безумния проект "Белене" и още по- беумния "Южен поток". Тези корупционни сделки с руските мошеници ощетиха страната ни с МИЛИАРДИ! Сто пъти да обесим Първанов, пак ще му е малко!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: chara
Категория: Политика
Прочетен: 3693772
Постинги: 257
Коментари: 11541
Гласове: 88671
Календар
«  Април, 2017  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930