Угодно, законно и приемливо (Grata, rata et accepta) е известна стара формула за одобряване на присъдите, произнасяни от съда. Угодни и законосъобразни са правомощията на днешната власт, с които си гарантира достъп до интимния свят на гражданите. По правило последните не знаят за проявения към тях интерес, не могат да протестират мероприятията на невидимото “присъствие”, да се защитят от евентуално превишаване на права от служебни лица или да търсят възмездяване за недопустима намеса в личния им живот. Дори нещо повече. След приключване на специалните процедури държавата високомерно запазва събраната информация за себе си, разсеяно пропускайки да уведоми онези, които са били обект на внимание и към които подозренията й не са се потвърдили.
Какво се случва със събраните архиви от данни, кой се разпорежда с тях, каква е защитата им от недобросъвестни посегателства? През последните три години обществото имаше премного поводи за размисъл и безпокойство. В този контекст споменът за прочетените от парламентарната трибуна записи на разговори между лекари от Горнооряховската болница, направен от министъра на вътрешните работи, е достатъчен сам по себе си. Решението на съда, постановяващо невиността на медиците, е само мрачен нюанс, маркиращ границите на бедствието.
Угодни (за държавата) и законово регламентирани са и правата на гражданите по отношение на интереса им към интимния свят на властта – централна и местна, съдебна, изпълнителна и законодателна. Макар от 12 години в страната да действа Закон за достъп до информация (ЗДОИ), специално назначени чиновници и администратори ревностно пазят
“тайните” на институциите
особено онези за нарушения на нормативни актове, откровени злоупотреби, конфликт на интереси, нагласени търгове и конкурси. Предоставяне на частичен достъп, отлагане с позоваване на засегнати интереси на трети лица, “търговска тайна” или просто мълчалив отказ са методи от арсенала, бранещ цитаделата, наречена Истина за управлението, Истина за разпореждането с публични средства, Истина за приватизацията, Истина за преговорите по присъединяването ни към ЕС и пр. Липсата на санкции за държавните и общинските чиновници, отклоняващи исканията за достъп до информация с непостижима изобретателност, действат поощряващо и окуражават бюрократите да продължават да издигат барикади.
За разлика от държавата, гражданите не могат да влизат в интимния свят на властта несанкционирано. Дори и да се случи подобен пробив, той е по-скоро случаен и единичен. Балансът на силите е далеч от равновесната точка, а тенденцията трудно може да се определи като оптимистична.
Лавина от СРС-та
Под благовидния предлог за справяне с корупцията и престъпността правителството на ГЕРБ позволи на службите за сигурност да се развихрят в използването на специални разузнавателни средства (СРС). Лицата, спрямо които същите са прилагани през 2011 г., са 7881, което е с 30% повече от 2010 г., когато обект на внимание са били 5763 граждани. Вероятно защото подслушването е признат за един от най-мързеливите методи за разследване, исканията за реализирането му през последните години нарастват стремително – от 9600 през 2009 г. на 15 946 през 2010 г. Това е ръст от цели 65%. Несъразмерната употреба на превърналия се в емблема на правителството и силовите му ведомства прийом, в същността си е посегателство върху правата, свободите и личния живот на българите. Представете си, че тези близо 8000 лица, обект на СРС, са разговаряли средно с по 50-60 човека за периода, в който са наблюдавани – до два месеца в общия случай, а по изключение и до шест, то кръгът на подслушваните или проследявани се разширява и достига половин милион. Тези 500 000 граждани не подозират, не знаят и няма как да разберат, че държавата присъства в личния им свят. Нито да се защитят. Още по-малко да търсят обезщетение за случаите, когато са следени неправомерно или приложените срещу тях СРС-та не са използвани за нуждите на наказателния процес.
През 2011 г. шефът на Софийския градски съд Владимира Янева инструктира службите да обединяват няколко способа на СРС в едно искане, както и да указват максимално допустимия срок за прилагане на желаните мерки. Този творчески прочит на закона механично сваля издадените през 2011 г. разрешения до 13 634 (виж фиг.) и в действителност ограничава прокуратурата и ДАНС в увлечението им по
мързеливото събиране на доказателства
МВР обаче не се съобразява с предписанията, нито бърза да се откаже от лесната и достъпна практика – с 26% се увеличават исканията им за използване на СРС. Ефектът от ангажирания в подслушване, наблюдение, проследяване, фотографиране и прочие дейности ресурс, е ограничен в скромните 5.04% – толкова от събраните доказателства са представени в съда. Това не притеснява силовите ведомства, надлежно подсигурени със средства от държавния бюджет. Дейността им по нахлуване в личния живот на гражданите се разпростира на все по-широк фронт. Исканията за достъп до трафични данни от 50 000 през 2010 г. нарастват почти 50% само за година, за да достигнат 74 052 през 2011 г.
В действителност лекотата, с която съдът дава разрешения за използване на СРС (отказите са едва 0,8%), неудържимо нарастващото им количество и едва забележимият ефект от прилагането им – в рамките на статистическата грешка, създава усещане за несигурност и опасения от злоупотреба със събраната информация. Така или иначе 95% от нея не стига до съдебна зала. Какъв е смисълът тогава? Ограничаване на престъпността и корупцията? Такова не се забелязва. Дори с електронен микроскоп. От 71-во място през 2009 г. България се срина до 86-о през 2011 г. по корупционен индекс. Ако целта е провокиране на страх от посегателство срещу личния живот – то тя е на път да бъде постигната. Ако целта е демонстрация на безлимитна власт в проникването в интимния свят на човека и безнаказаното му превръщане в публично достояние – то тя вече е постигната. Резултатът – постепенно парализиране на волята и желанието за противопоставяне на агресивното настъпление на полицейщината в ежедневието ни, социална апатия и убиване в зародиш на всеки порив за отстояване на гражданска позиция. В подкрепа на горното са данните на Програма “Достъп до информация” относно отправените от граждани, журналисти, фирми и организации искания за достъп.
фиг. Искания и откази на достъп до информация
Докато през 2008 г. и 2009 г. регистрираните заявки са от порядъка на 24 500, то през 2010 г. същите падат на 10 671, а през 2011 г. на 8805 (виж фиг.). Паралелно с почти трикратното намаляване на исканията за достъп до информация върви процес на увеличаване на отказите. Разбира се, “заслугата” на институциите за описаната картина никак не е за пренебрегване. Методите за отказване на гражданите от правото да се информират и да повдигат завесата, прикриваща интимните тайни на властта, никак не са за пренебрегване. Забавяне, позоваване на поверителност на личните данни, даване на информация, различна от исканата и прочие административни “изобретения”, са в състояние с времето да откажат и най-големите ентусиасти.
Освен Програмата “Достъп до информация” още една институция констатира в годишните си доклади
спад на сигналите
подадени към нея от граждани – Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ). Ако през 2009 г. и 2010 г. регистрираните искания за финансови ревизии са съответно 718 и 813, то през 2011 г. броят им е едва 584, а отказите за проверки нарастват почти с 50% (виж фиг.). Публикуваните обобщени резултати от инспекции не будят оптимизъм. От изпратените за последните три години (2009-2011) общо 455 доклада на прокуратурата едва по три (това е под 1%) е образувано досъдебно производство и въобще не е ясно стигнали ли са случаите до съдебна зала. В същото време продължават констатациите за установени нарушения в организицията по провеждане на обществени поръчки, за ръст на непроведените процедури (от 206 през 2010 г. на 358 през 2011 г.), както и за увеличение с почти 70% на несъставените актове за нарушения поради изтекла давност – от 745 броя през 2010 г. на 1258 през 2011 г. Последните факти легитимират недвусмислено значението на активността на гражданите в посока контрол над властта и над начините, по които се разпорежда с публичните финанси.
фиг. Искания, отправени към АДФИ за финансови ревизии
За разлика от държавата, която угодно, законно и безпрепятствено влиза дълбоко в личния свят на българите, без да иска разрешението им и както се оказва, в 95% от случаите – неоправдано, достъпът на гражданите до секретите на властта също толкова угодно и законно е лимитиран и препятстван допълнително от изобретателни “пазачи” на тайните. Везните на справедливостта са далеч от равновесното положение, следователно формулата “угодно, законно и приемливо” няма как да издържи в съдебната зала на обществото.
Сърдечно болен митничар рита мач с преми...
ДО ГЛАВНИЯ ПРОКУРОР
ВИЗИИ ЗА БЪДЕЩЕТО В БЪЛГАРСКАТА ВЪЗРОЖДЕ...
КратункоФската мисла vs "Дневник&qu...
:)
07.12.2012 13:31
Но когато ги използва, за да се пази от самата себе си, респективно от собствените си граждани и в ущърб на конституционните им права, говори че нещо не е наред и че се превръща в "неудобна, незаконна и неприемлива" институция.
07.12.2012 13:38
Въпросът е съвсем друг: как се използва/интерпретира събрания "доказателствен материал", че някой човек е жив и действащ!
И да, в последните ми разговори с децата, се прокрадна идеята, че ако "си жив и действащ" няма как да не си "закононарушител" - дали на буквата или на духа на закона -;) В България, а и по света, има тежка формализация на последното. Но... ако буквата, буквалното, може да се заобиколи защото е "материя", то "нематериалното" е трудно да "се улови" -;) И макар често повечето да го "виждаме и усешаме", няма как "да го заковем" (nail)...
Вярно е, че са много тежки времена... както за идеята ни за справедливост, така и за идеята за "смисловото ни оцеляване" -;)
07.12.2012 14:09
Стотици папки отлежават в ДАНС и къде ли не още и чакат удобен момент да бъдат показани. Щото друго си е да държиш всичко/всички (или колкото успееш) под контрол и в зависимост ...
Независимост на властите, демокрация, времето е наше ха ха ха ....., народе ????
07.12.2012 14:24
Дано да е скоро!
07.12.2012 14:42
НЕ МОЖЕ ПОСТОЯННО ДА ПОДСЛУШВАШ И ДА СЕ РОВИШ В МРЪСНО БЕЛЬО И ДА СИ
ЧИСТ!!!!
И ТОВА СИ Е ВИД "ЗАБОЛЯВАНЕ"!
07.12.2012 14:54
Ама ще го дочакаме ли?
Пък и да го дочакаме, ще имаме ли сили да се зарадваме?
07.12.2012 16:27
И като си помисля само, колко електорални дули, израждат Франкенщайна на власта...:(
Има ги в изобилие в блога, какво да кажем за анетните?
Мрак!
За тях неограничен достъп до нас!
За нас - лимитиран или никакъв!
Не може така!
07.12.2012 19:19
Прекалено се надценявате, ако си мислите, че някой слуша как коментирате снощния мач с колегата. Освен ако преди това не сте продали кило кока, разбира се.
А и лично аз предпочитам да ми запишат разговора, отколкото трима колеги и петима съседи да пишат анонимни доноси до вербувалия ги офицер от ДС, как съм разказал политически виц, примерно.
П. п. Grata, rata et accepta е формула за одобряване на договори, а не на присъди. Има малка разлика.
ГЛЕДАЙТЕ СИ ПОЩЕНСКИ ГЪЛЪБИ!
1. Например, според текста излиза, че подслушванията са любим метод единствено на българските служби. Това не е така, а общо приета практика в целия ЕС и САЩ.
Например! Във Франция по закон могат да бъдат разрешавани подслушвания само от министъра на правосъдието, а не от съда! С уговорката, че не могат да служат за доказателство в разследването. Да не коментираме как се "слуша" в Щатите, особено след 11 септември.
2. В целия постинг минава една нишка, че подслушвания и искания за тях се пускат единствено от службите. Също не е истина. такива СРС по закон са право и на Следствието и на Прокуратурата. независимо от службите. И те се ползват от това право. Със сигурност.
Администрацията укрива извършени престъпления.
Иначе в личен план не ме притесняват никакви подслушвания. Да му мислят онези с нечиста съвест, хванали се за опашката на дявола...
Поздрав и лек ден!
08.12.2012 12:50
"Тези подслушвания, СРС-та, които у нас се използват се оказва, че са в едно абсолютно непропорционално количество в сравнение с нормалните демократични държави. Ние се нагледахме на всякакви неща, включително как се четат СРС-та в парламента. Всичко това е много проблематично. Не само защото се случва, но и защото показва, че хора, които заемат отговорни постове, нямат необходимата чувствителност за това къде са границите в една демократична страна.
Под знамето на това, че има проблем в правосъдната система на България, държавата, в лицето на отделни институции, е поела поход от няколко години насам срещу правата на гражданите, иска все повече инструменти за репресии, за влияние върху живота им, но ние резултати не виждаме. Едновременно с това виждаме, че в демократичните системи СРС-тата въобще не могат да се ползват като доказателства. В една Великобритания това е невъзможно и е забранено. В същия момент тези демокрации доста добре се справят с престъпността без да увеличават натиска срещу гражданските права и свободи."
Целият текст на интервюто е поместен в блога на този линк:
http://chara.blog.bg/politika/2012/08/07/aleksandyr-kashymov-instituciite-se-opitvat-da-prikrivat-gaf.986192
Не намирам смислен отговор за това положение! Или по-скоро намирам, но не е лицеприятен. Много местни медии изобщо не правят опити за подобни искания, за да им е по-удобно, ако пък правят не дават гласност на отказите.
Мога да дам и пример, но свободният ми час свърши:)
Поздрави!