Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.06.2008 08:08 - ЖЕРТВЕНИЯ ОЛТАР НА БЪЛГАРСКИТЕ ПОЛИТИЦИ
Автор: chara Категория: Политика   
Прочетен: 7808 Коментари: 45 Гласове:
3

Последна промяна: 13.06.2008 08:09

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
        Политиката,  казват, била мръсна работа. Гадна игра.      Не знам клишета ли са това или част от пъзела на циничната действителност. Особено в частта му за България.      В политиката няма светци и святост. Има интереси, има власт, има изгряващи и залязващи политически “звезди”. Има решения и действия, дори и не разбрани в актуалното време, трасирали перспектива за поколенията, макар и “убили” политиците,  дръзнали да ги отстояват.      Има, разбира се и друго и то сякаш стана ежедневие за последните години по нашите географски ширини – политика на жертвоприношението. Другото определение на тази политика, може би е  политика на оцеляването. Фундаментален елемент в тази конструкцията е жертвения олтар на политиците.               Що за политика е това и за какви “жертви” става въпрос?      На първо място – политика лишена от дългосрочна визия. Политика, която слага в жертвения олтар перспективата, срещу краткосрочна, но мигновена “награда” днес, сега, на часа и на мига, независимо от формата – пари, власт или време.      Малките блокове на Първа Атомна например, “легнаха” в олтара на политиците при това два пъти.      През 1993 г. правителството на проф. Беров ги жертва срещу … пари – 24 млн. екю, заем от ЕБВР. Какво са 24 млн екю днес! Нищо! Абсолютно нищо! Дори за държава като България! Какво са тези пари днес, съотнесени към цената на нова заместваща атомна мощност: 24 млн екю срещу 4 млрд евро!        Нищо повече от тридесет сребърника …      В края на 1999 г Надежда Михайлова и Гюнтер Ферхойген подписват Меморандум за разбирателство, след което България получава покана за стартиране на преговори за членство в ЕС. Цената на поканата е затварянето на ІІІ и ІV блок. Тогавашните политици изживяха своите мигове на слава, получиха адмирации, потупване по рамото от задгранични партньори. Жертвата бе принесена – наградата – получена. Какво бе пожертвано обаче – енергийна сигурност, независимост, квоти емисии парникови газове /за тях едва ли някой е мислил въобще/, екология /доколкото заместващите мощности генерират електричество от въглища/, относителна стабилност на цени на енергия, позиции на Балканския енергиен пазар, имидж на ядрена държава и прочие и прочие.      Това, разбира се, не е единствения пример за политическо “късогледство”. Безумните многочислени продажби и замени на земи, гори, терени, парцели  също може да запишем в “сметката” на жертвения олтар. Със сигурност към нея следва да прибавим и приватизацията на националния авиопревозвач, на рафинерия “Плама”, на БТК, концесионирането на … като започнем от Софийска вода и стигнем до една небезизвестна магистрала.      Жертвения олтар на политиците, всъщност не е претенциозен. Той приема всичко…      Второ – разбира се, то е следствие от предходното. Политиката на жертвоприношението е безпринципна, хаотична и противоречива до абсурд. Как иначе да определим смяната на позиции по един и същи проблем в рамките не на един политически мандат, не дори на една календарна година, а едва през няколко месеца.        Примери, безброй…      В края на 2007 г Държавната Комисия по Енергийно и Водно регулиране /ДКЕВР/ обяви, че няма да допусне т.нар. тримесечно отчитане на електроенергията от ЧЕЗ. Само след няколко месеца обаче, то е факт. На откритото заседание на Комисията на 09.06.2008 г. бе обявено, че е възможно … да бъде премахнато. При това скоро… Всъщност така бяха жертвани интересите на потребителите и уважени тези на енергийното дружество. Време е за обръщане на палачинката … И после … пак отново! Наградата: печалба на време!      Натискът на политиците върху “независимия” държавен регулатор /ДКЕВР/ за редуциране повишението на енергийните цени, какво е? Не е ли печелене на време…и пример за хаотичност и противоречивост в действията на държавните институции.  Ред е на енергетиката за пореден път да легне в жертвения олтар. Макар с цената на срив на системата, вероятността за който се увеличава, поради сигурно ограничаване на инвестициите в новиране на съоръженията. Топлофикациите вече бяха принесени в жертва. Днес повечето от тях са декапитализирани и в състояние на технически фалит. Днес обаче политиците се сетиха, че без електроенергията произвеждана от тях, не може да се “върже” енергийния баланс на държавата , да се гарантират сигурност и непрекъс-ваемост на доставките.       Интересите на цели групи граждани, също периодично “лягат” в жертвения олтар на политиците. Учители, лекари, медицински сестри, таксиметрови шофьори и т. н. Калейдоскоп от искания, кои обосновани, кои - не толкова. Удовлетворяването им – за някои веднага и почти на 100%, за други –   отложени във времето с неясна перспектива. Хаос …             Наградата за политиците обаче е винаги една и съща – време!      Време до края на месеца, до края на годината, в идеалния вариант - до края на мандата!    А какво ще стане през следващия мандат … това никога не е тема за размисъл на днешните политици. “Жертвите”, принесени в олтара на днешната им политика, обикновено се плащат задължително, дългосрочно и неминуемо от гражданите/избиратели. Цената при това, винаги е умножена поне по две.      Трето – целта на политиката на жертвоприношението е винаги една – оцеляване. Начините за постигането и - посочване на виновните –  обикновено политически отговорни лица. При липса на виновни – такива се намират или назначават, понякога дори от средите на самите “жертвоприносители”, след което от тях се иска и очаква само едно – да извървят безропотно пътя към жертвения олтар. Мълчаливо при това. След жертвоприношението – страстите са успокоени, имиджа изчистен, реновиран и всичко продължава по старому … до необходимостта от следваща жертва.       Една след друга …      Виенско колело от жертвоприношения.      Понякога отделни персони - Румен Овчаров, Румен Петков, Нихат Кабил, Радослав Гайдарски – всъщност имат ли значение конкретните имена. Едва ли.  Друг път цели отрасли – енергетика, селско стопанство, образование, здравеопазване … според нуждите, обстоятелствата или според претенциите на ЕС, както се случва напоследък.          Жертвения олтар на политиците никога не остава пуст. Винаги има нещо или някой, поставен в него, фокусиращ общественото внимание и енергия и приспиващ съвестта,  отклоняващ вниманието  от реалните действия и проблеми, съсредоточаващ погледа в делничното, преходното и скриващ перспективата.      Около жертвения олтар неизменно е шумно и суетно. Както и около политиците.      Те обаче идват и си отиват. Цената на “жертвите” им плащат винаги избирателите.


Тагове:   олтар,


Гласувай:
3
0



1. gothic - Да, но в един хубав момент ще спрат да ...
13.06.2008 10:41
Да, но в един хубав момент ще спрат да я плащат и ще си поискат парите обратно. Заедно с лихвите. И този момент наближава....
цитирай
2. chara - @ gothic Звучи оптимистично и обнадеждаващо!
13.06.2008 10:43
До колко е реалистично, обаче?!.
цитирай
3. gothic - Може би неправилно се изразих. За ...
13.06.2008 10:49
Може би неправилно се изразих. За нас- не знам! Но синовете ни със сигурност!!!
цитирай
4. viovioi - Да, права си. Не е реалистично.
13.06.2008 11:00
Интересна позиция!! Аз бих се изказала по дръзко за тези т.н. жертвоприношения!! Защото днешните ни политици са еднодневки, което е много опасно. Изгрява , залязват и ги забравяме, но кашите след тях остават. Сега когато България е в ЕС имаме възможността да се убедим в това за съжаление!
цитирай
5. slavuncho - Не е луд този, дето яде зелника...
13.06.2008 11:22
Сещам се и за един стар виц: фирма търси изпълнителен директор за излежаване на малка присъда :).
И аз се надявах, че дъщерите ми ще живеят по-добре, въпреки че на Кремиковци нямаше лозунг: 2000 година - КАПИТАЛИЗЪМ!, но не стана.
Даваме си нашите малки хапчици за зелника и... и след това се чудим за много неща как станаха.
Ами станаха! Пред очите ни станаха. Кьорав карти не играе!
цитирай
6. анонимен - жертвени агънца
13.06.2008 11:33
Chara, от теб се научих, че НИЕ всички сме най-важният жертвен агнец на политиците. Нас първо слагат на жертвения олтар. Аз бих се изразил по друг начин, НАС ни слагат на дръвника. Е-е-е, да блеяме ли като жертвени агънца на заколение ?
Категорично НЕ !
цитирай
7. valsodar - Много е добро, много е точно като наблюдение
13.06.2008 12:27
Различаваме се от запада основно по едно - тепърва се учим как и кого да избираме, по пътя на пробите и грешките.
цитирай
8. cornflower - тотални жертви сме
13.06.2008 13:16
на национално и регионално ниво. Имам честта да допълня - моята лирическа героиня и бивша кметица изчезна безследно, като остави на общината 300 хиляди евро дълг към Еврпейския съюз - това са неусвоени средства по предназначение /разбирай как/ плюс лихвите.
цитирай
9. chara - Е, не чак така минорно ...
13.06.2008 13:24
Много неща зависят от всеки един от нас!
цитирай
10. chara - @ slavuncho не е луд този, който яде зелника ....
13.06.2008 13:50
а този, който зомбирано повтаря "това не ме засяга" ...
не ме засяга - днес
не ме засяга - утре,
а след утре - вече е късно ...
цитирай
11. chara - @ valsodar ние всъщност НЕ избираме
13.06.2008 13:55
Може да звучи еретично на пръв поглед, но ... това е действителността!
Партийте избират вместо нас, а ние легитимираме във властта /чрез вота си/ хората, които те са избрали.
цитирай
12. valsodar - Да, затова и все повече Не гласуват :)
13.06.2008 14:17
Защо да гласуваме, след като гласа ни може да бъде подменен ?
Примамват ни с личности на неизбираеми позиции и заради тях мекеретета са на власт .
Славунчо го каза много точно, но... обикновенно гласа на разума се чува едва след като се обърне колата, а тя вече е на две гуми :)
цитирай
13. kalbotobg - Изпълнено с конкретни факти. Вс...
13.06.2008 14:44
Изпълнено с конкретни факти. Всички знаем , че това е само част от цената на неопитността на поколения българи да видят и премахнат плевела от градината в зародиш. Научиха ли българите си урока или и техните деца ще търсят път. Това което трябва да се случи е не само да сменим политиците, но и да ги принудим да въведат механизъм които да не позволи това да се повтори.
цитирай
14. bovari - Всички сме в този "театър".
13.06.2008 15:59
Много ясна гражданска позиция, изказана стилно, по женски. Скоро четох една статия , в която се твърдеше, че след големи и бурни промени в обществото, както е в нашето, следва да се дава повече шанс и място на жените, които имат не само знания, но и интуиция за да продължат да случват промените, не твърдо по мъжки, а мъдро, по-женски.:)))
"Трето – целта на политиката на жертвоприношението е винаги една – оцеляване" - според мен трагедията идва от факта, че ОЦЕЛЯВАНЕТО не е вече само цел на политици, но и на много обикновени българи. За съжаление.
Поздрави!
цитирай
15. darktales - Разбира се, че НЕ избираме. Разбира ...
13.06.2008 17:56
Разбира се, че НЕ избираме. Разбира се, че само легитимираме системата, това правим. Но като дойде време за избори, дори и тези, които уж разбират това, отиват да гласуват, защото все се намира по някой, който да им каже, че ако не гласуват, все едно са гласували за комунистите ( или АТАКА, турците, Бойко Борисов и т.н. ). Въпреки че много от тези, които обичаха да повтарят подобни неща, с течение на времето се оказа, че фигурират в досиета. Не, ама да.
Системата ни е заложила един порочен кръг и няма как да бъде победена в нейната игра. Кой може да смени системата дон'т ноу? - хора, 3/4 от които не биха имали тази възможност, ако не беше системата дон'т ноу.
Като че ли всички знаем какво искаме. Какво искаме? Много ясно, искаме да живеем добре. Във всеки един смисъл, така както всеки от нас го разбира. А понеже сме порядъчни хора, освен това искаме да живеем добре в условията на един граждански договор, чиито правила да се спазват от всички. И да можем да участваме и в създаването на правилата на договора, и в контрола на спазването им. Не знаем само как би могло да стане това.
kalbotobg, как така хем да сменим политиците, хем да ги принудим да въведат някакъв друг механизъм? Ако само ги сменяме, това не гарантира, че механизмът ще се промени. Всъщност вече почти 20 години само това и правим. А как да ги принудим да направят нещо, което не им е изгодно? Можем да гласуваме за друг, но и той ще сложи същите обувки ( извинете за американизма). Проблемът не е в политиците сами по себе си. Нашите политици не са априори по-алчни, по-безотговорни и по-некадърни от тези навсякъде по света.
цитирай
16. kalbotobg - Съгласен!!!
13.06.2008 18:14
darktales разбира се е прав. Тогава остават два пътя. Първия да се направи референдум. Втория да си спретнем поредната беля във вид на революцийка :(
цитирай
17. kalbotobg - ... (следемоционално)
13.06.2008 18:42
На децата в парламента трябва да им се дадат правила преди да подпалят къщата. Партийните мелници мелят трици. Все повече хора ходят гладни. Дори тези в парламента не биха могли да си правят илюзии. И още нещо положението в страната кара политиците да мислят не само как да спечелят изборите , а след това и как да останат на власт.
цитирай
18. leroisalomon - Съгласен с тезите. Впрочем посл...
13.06.2008 18:56
Съгласен с тезите. Впрочем последните дни мислех на същата вълна, по сродни теми. Особено ме впечталява интелектуалната дисциплина на стила ти, в който няма характерния за женското писане порок: финтифлюшките. :)
цитирай
19. buket - chara - здравей
14.06.2008 01:18
Мисля че в борбата за власт грамадно предимство имат властимащите, което предимство се усъвършенства също със времето. Системата вече мели не само трици но и добри политици.
Елементарните методи за успех,най силните, се появяват много рядко но и тях опропастяваме.
Ще се возим дълго в лодката, влачена от незнайни течения.
Земя на хоризонта - няма !
Но храна има - в лодката...:)
цитирай
20. tomich - Много точна метафора със жертвения олтар!
14.06.2008 17:39
Струва ми се, че метафората би могла да се разшири още с храма на жреците-конструктори на олтара, с фанатично вярващите, които се тълпят пред този храм и неговите богове-идоли.
Цялата зловеща картина на нашето ежедневие е една алюзия към... Мълчанието на агнетата...
Поздравления за постинга!
цитирай
21. chara - СЪРДЕЧНО БЛАГОДАРЯ
15.06.2008 11:27
на БГ Мрежа,
която за 48 часа!!! все пак, успя да се справи
проблемите по трасетата си
и възстанови достъпа ми до мрежата:)
цитирай
22. chara - @ bovari мисля си, че за 20 години, всеки човешки
15.06.2008 11:54
индивид, преминава детството, пубертета и достига някаква зрялост, автономност и ... мъдрост.
В този ред, по аналогия от 1989 г до 2009 г най-после, струва ми се и ние българите, като общество,
би следвало да сме стигнали някакво ниво на разумност.
Дано да сме!
Защото ще сме изправени пред поредния избор ...
цитирай
23. chara - @ darktales а няма ли някаква вина и всеки от нас,
15.06.2008 12:02
за ситуацията,
осигурявайки на политиците "спокойствие" и "комфорт"?
Знам, че има достатъчно законни начини, да бъдат "притеснявани" управляващите, само че, по наш обичай, това се случва когато се засегнат личните ни интереси и пространства, иначе наблюдаваме безучастно отстрани...
цитирай
24. chara - @ kalbotobg спечелването на позиции е нищо повече
15.06.2008 12:09
от битка, докато удържането им, си е война:)
примери ... колкото искаш
за някой хора депутатстването стана професия ...
не без нашия вот, разбира се:)

цитирай
25. chara - @ leroisalomon може би имаш свой вариант:)
15.06.2008 12:12
Интересно би било, как виждаш ситуацията!
цитирай
26. chara - @ buket "Земя на хоризонта - няма!"
15.06.2008 12:16
Няма и да има, докато не откъснем поглед от брега и не потърсим алтернативи!
цитирай
27. chara - @ tomich идеята ти ми допадна, особено за
15.06.2008 12:19
храма на жреците, фанатично вярващите и боговете!
Ще помисля в тази посока:)
цитирай
28. avangardi - Коментари в картинки!
15.06.2008 12:46
http://s274.photobucket.com/albums/jj269/mani_kote/?action=view&current=e2318ba10aa93cff819765ae64835668.jpg
цитирай
29. анонимен - Защо ли мисля,
15.06.2008 13:14
че отдавна вече НЕ избираме и не легитимираме, хората, които плащат на изборите, вече не се интересуват от нашия глас. Вадят парите, плащат гласове и получават точно това, което искат.
цитирай
30. chara - @ eklisiast Има даже цяла теория за това,
15.06.2008 13:53
опитах се да я "покажа" тук:
http://chara.blog.bg/viewpost.php?id=172074
разсъждавайки за бутафорната държава.
цитирай
31. анонимен - Хм
15.06.2008 14:05
Никак не е бутафорна, Chara. Много добре си е подредена и работи перфектно.-:))))
цитирай
32. nakom - перфектно написано
15.06.2008 14:11
поздрави.
цитирай
33. chara - @eklisiast уважавам
15.06.2008 17:14
чувството ти за хумор!
цитирай
34. patria4 - Не се чувствам жертва!
15.06.2008 19:18
Кога ще разберем, че сме жертви на самите себе си, на собственото си бездействие, на собственото си търпение, овчедушие. Кога ще разберем, че ние сме тези които решаваме нещата. Аз се боря и затова не се чувствам жертва. Боря се за своите права и тези на децата напр., дори и когато имам най-малък шанс да променя нещо, пак го правя. Катя Стоянова - журналист и социален работник
цитирай
35. darktales - - chara 23.
16.06.2008 10:37
Да имаме вина в смисъл че "всеки народ си заслужава политиците"? Аз не съм съгласен с това или поне не съм напълно съгласен. Най-често виновен е този, комуто е изгодно.

Ако системата е лоша, каквито и да е действия в допустимите от нея граници не могат да надхвърлят зададените от тези граници рамки. Например през соца имаше един творчески, публицистичен и пропаганден поток за изобличаване на разни недостатъци и несъвършенства, чиито носители винаги се оказваха "отделни" хора, при изобразяването на които обаче - неизбежно - зад гърбовете им надничаха безбройни, чак до хоризонта, техни подобия. Т.е. недостатъците на системата се показваха като обикновени човешки недостатъци, нещо поне теоретично преодолимо. Нямаше кой да каже: не, тъкмо напротив, самата система е лоша, а не отделните хора.

Днес осъждането на съществуващата система ( а заедно с това и волята за премахването й ) изисква не по-малко гражданско усилие, отколкото тогава, но поне чисто физическият, житейски риск е по-малък - или поне би трябвало да е така. И оттам почва вината, ако може да се говори за такава, вината за бездействието.

цитирай
36. chara - @darktales Започвайки от малките неща,
16.06.2008 11:11
ежедневно си "затваряме очите" за какво ли не
компромиси, компромиси, компромиси ...
със себе си, с тези около нас , в името на разни, уж важни неща,
а после се питаме защо става така и търсим вината извън себе си, оневинявайки се!
Обобщенията от типа
"всеки народ си заслужава политиците"
са твърде рисковани и аз също имам резерви към подобни фрази.
цитирай
37. kalbotobg - И най- дългия път...
16.06.2008 13:05
И най-дългия път започва с първата крачка.
Ако един от "тях" бъде осъден въпреки недоволството на останалите политици те ще разберат ,че нещата им се изплъзват от тяхната власт, когато бъде осъден втори те ще се уверят в това, когато бъде осъден трети от тях без да им бъде поискано мнението и съдействието те ще разберат , че друг е господаря.
цитирай
38. chara - @kalbotobg аз не си спомням някой от "тях"
16.06.2008 13:16
да е бил осъден за нещо освен Цветелин Кънчев.
Но кой знае може и да се случи ...
Въпросът е кога?
цитирай
39. kalbotobg - ?!?
16.06.2008 14:37
Когато хората решат ,че им стига да ги правят на луди. :)
цитирай
40. chara - @kalbotobg раздаването на правосъдие
16.06.2008 17:06
не беше ли прерогатив на съда?
цитирай
41. kalbotobg - Съдът който съди ...
16.06.2008 19:45
Съдът който съди хората от народа , а другите не. Който съди с два различни аршина. Или другия дето има само един ? :)
цитирай
42. chara - @kalbotobg парадоксално е но е факт:
16.06.2008 21:57
съдът се произнася само и единствено по отношение на законно - незаконно /това с доказването на незаконното прокуратурата очевадно има проблеми/,
но не и по отношение на морално-неморално!
цитирай
43. kalbotobg - Прокурора
16.06.2008 22:53
Прокурора народа ли го одобрява.
цитирай
44. darktales - kalbotobg 44.
17.06.2008 00:08
Не. Назначава се от президента по предложение на ВСС, общо 25 човека. 11 от тях се избират от депутати, самите те избрани по системата д'он'т ноу. Други 3 от ВСС ( самият главен прокурор, председателят на ВКС и председателят на ВАС ) влизат там или по параграф 22, или по осъвременен вариант на системата Дочоолу-Гочоолу-Данко Хаирсъзина. "Костентуция ли? На-а-а, костентуция!", както справедливо е отбелязал г-н Балкански.
P.S. Ти тези неща ги знаеш по-добре от мен, ама не пречи понякога да се напомнят ;)
цитирай
45. chara - @logo Да променим Конституцията?!!
21.06.2008 18:09
В какъв план, кое точно ...
Нали си наясно, кой има правомощия по закон да прави промени:)
Ерго...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: chara
Категория: Политика
Прочетен: 4589088
Постинги: 264
Коментари: 11502
Гласове: 88959
Календар
«  Декември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31