Постинг
06.06.2020 10:40 -
на Същностните скверни
Автор: lexparsy
Категория: Поезия
Прочетен: 2047 Коментари: 13 Гласове:
Последна промяна: 09.06.2020 23:03
Прочетен: 2047 Коментари: 13 Гласове:
16
Последна промяна: 09.06.2020 23:03
Човек продал душрвнлст, дар от Бога,
срещу дарът за безумни творчества,
чуван* продукт на Мрака от чертога,
посветен си да скверниш с порочества.
С илюзорна форма на човечност,
имитиращ творческа душевност,
с подражана по шаблон словеснлст,
чрез мимикрия в душевна същност,
с духовните емоции се храниш,
измамно живи, забавни в блудства,
в смут и грях чрез егото ни правиш,
посветили се на низши чувства,
---
Имам нужда да се радвам,
в синева под Слънце и звезди,
без сянката ти киселинна,
и фойерверки с твойто его.
Имам нужда да размислям,
за Твореца, следващ мъдростта,
без да причаш проповедно,
сквернословия на пошлостта.
Имам нужда да се смея,
и адекватно се шегувам,
без просташки да посмееш,
да ме виниш за луд и глупав.
Имам нужда да тъгувам,
без да жалиш мойте мисли,
имам нужда да поплача,
без да ми скверниш сълзите,.
Имам право да го правя,
в мойта доба пред приятел,
и без твоето воайорство,
и злорадо любопитство.
---
Ако ли не..., ще те обърна,
с лик в мълчано огледало,
страдащо те с мойта болка,
с непростимата ти участ.
Тъкмо аз ще съм се вгледал,
в своята си равносметка,
огрян от споделено Слънце,
нужно ми за ден усмихнат.
* чувам - означава също и отглеждам, грижа се за.
-------
Написах си така стихотворно, защото използвах прекалено много думи, и в постинги, и в коментари, без потвърдено разбиране, даже и от приятели. Само си припомням, че излишното "н" в заглавието, ми е от значение... :-)))
А аз си се вглеждам в други разни огледала. Поздравявам с Justin Timberlake - Mirrors
А Същностното от огледалото му, пак поздравявам с I"m a Loser Baby, so Why Don"t You Kill Me? :-))
-------
"Влезте свободно, и по собствена воля!" („Дракула“ на Брам Стокър)
Разменяйки си фрази на Шекспир с Вал (valben), бързо намерих търсеното в една книга, в която Шекспир съпреживява в нашето съвремие. И от там пак се подсетих и за горната фраза!
Това са ритуални думи, и то от дълбока древност, и често цитирани. С тях домакина кани госта в дома си, даже и да му е враг. Спрямо древният морал и етика, която се спазва от хилядолетия, домакина предлага гостоприемството си но и гарантира за сигурността на гости си. И обратното госта е длъжен да почита домакина, семейството му и останалите поканени в дома му, както и самият дом!
Досещате ли се какво се е случвало с този който не е зачитал този, но и много други, еднакви както и за хората, така и за боговете параграфи на моралният кодекс? Ще подсетя за да не се чудите! Просто са считани за хора изгубили честта си и не са желани никое общество повече.
А питате ли се... Какво се случва с нас, убедени от учебниците че сме върха на цивилизацията?
А досещате ли се от кога живеем така, и с това самочувствие? Попитайте поне старите, ако са до вас и ги почитате, и ако не са зомбирани от телевизора ви вече!
:-)))) Усмихвам се защото май ще е трудно, защото май сме си изгубили и собствените спомени. Останали са само страхът и примирението и убеждението че някой друг ни е виновен, и неосъзнатата ни все още душевна самота. Не се компенсира нито със забавления, нито с всички угоди на егото ни!
А досещате ли се, каква е връзката на тези мои мисли със стихоплетството ми, а и с blog. bg ? :-()
срещу дарът за безумни творчества,
чуван* продукт на Мрака от чертога,
посветен си да скверниш с порочества.
С илюзорна форма на човечност,
имитиращ творческа душевност,
с подражана по шаблон словеснлст,
чрез мимикрия в душевна същност,
с духовните емоции се храниш,
измамно живи, забавни в блудства,
в смут и грях чрез егото ни правиш,
посветили се на низши чувства,
---
Имам нужда да се радвам,
в синева под Слънце и звезди,
без сянката ти киселинна,
и фойерверки с твойто его.
Имам нужда да размислям,
за Твореца, следващ мъдростта,
без да причаш проповедно,
сквернословия на пошлостта.
Имам нужда да се смея,
и адекватно се шегувам,
без просташки да посмееш,
да ме виниш за луд и глупав.
Имам нужда да тъгувам,
без да жалиш мойте мисли,
имам нужда да поплача,
без да ми скверниш сълзите,.
Имам право да го правя,
в мойта доба пред приятел,
и без твоето воайорство,
и злорадо любопитство.
---
Ако ли не..., ще те обърна,
с лик в мълчано огледало,
страдащо те с мойта болка,
с непростимата ти участ.
Тъкмо аз ще съм се вгледал,
в своята си равносметка,
огрян от споделено Слънце,
нужно ми за ден усмихнат.
* чувам - означава също и отглеждам, грижа се за.
-------
Написах си така стихотворно, защото използвах прекалено много думи, и в постинги, и в коментари, без потвърдено разбиране, даже и от приятели. Само си припомням, че излишното "н" в заглавието, ми е от значение... :-)))
А аз си се вглеждам в други разни огледала. Поздравявам с Justin Timberlake - Mirrors
А Същностното от огледалото му, пак поздравявам с I"m a Loser Baby, so Why Don"t You Kill Me? :-))
-------
"Влезте свободно, и по собствена воля!" („Дракула“ на Брам Стокър)
Разменяйки си фрази на Шекспир с Вал (valben), бързо намерих търсеното в една книга, в която Шекспир съпреживява в нашето съвремие. И от там пак се подсетих и за горната фраза!
Това са ритуални думи, и то от дълбока древност, и често цитирани. С тях домакина кани госта в дома си, даже и да му е враг. Спрямо древният морал и етика, която се спазва от хилядолетия, домакина предлага гостоприемството си но и гарантира за сигурността на гости си. И обратното госта е длъжен да почита домакина, семейството му и останалите поканени в дома му, както и самият дом!
Досещате ли се какво се е случвало с този който не е зачитал този, но и много други, еднакви както и за хората, така и за боговете параграфи на моралният кодекс? Ще подсетя за да не се чудите! Просто са считани за хора изгубили честта си и не са желани никое общество повече.
А питате ли се... Какво се случва с нас, убедени от учебниците че сме върха на цивилизацията?
А досещате ли се от кога живеем така, и с това самочувствие? Попитайте поне старите, ако са до вас и ги почитате, и ако не са зомбирани от телевизора ви вече!
:-)))) Усмихвам се защото май ще е трудно, защото май сме си изгубили и собствените спомени. Останали са само страхът и примирението и убеждението че някой друг ни е виновен, и неосъзнатата ни все още душевна самота. Не се компенсира нито със забавления, нито с всички угоди на егото ни!
А досещате ли се, каква е връзката на тези мои мисли със стихоплетството ми, а и с blog. bg ? :-()
Мълчана вода ще пиеш.Поздрав.Тогава болката не може да премине.Изливай това,
което ти тежи.Успешен ден
цитирайкоето ти тежи.Успешен ден
Ти ли ми изтри коментара Някой постави след мен минус, а аз плюс.Изливай болката та да олеква.
цитирайmihala написа:
Мълчана вода ще пиеш.Поздрав.Тогава болката не може да премине.Изливай това,
което ти тежи.Успешен ден
което ти тежи.Успешен ден
Аз мълчана вода редовно си пия, ту на големи ту, на малки глътки:-))
Моля се, алегорията ми в първо лице, да бъде правилно разбрана, като съпричастен изказ и на много споделено пишещи. Вгледай се в скромната ми поанта! :-)
Поздрави и от мене и слънчев уикенд да имаш.
mihala написа:
Ти ли ми изтри коментара Някой постави след мен минус, а аз плюс.Изливай болката та да олеква.
От година постоянно съм извън регистрация минута след като съм се логнал. А напоследък някои трие и моите коментари при приятели, и чуждите в постингите ми... Явно някои демони възприемат мене като такъв, в техният си свят на сенки... :-)))
А минуса е на Апостолофф разбира се! След малко ще се отчетат и "морските песни" :-)))
А на мене май пръстите са ми много да си спомня за три години кога съм слагал минус на някой. Ами просто защото не чета постинги и хора, с които няма полза да споделям мисли.
Мисли позитивно приятелко!
П. Моля ако нечии добронамерени коментари изчезват, да ме информира на лични. Както и ако получава анонимни коментари с името ми. (слагам три интервала отпред)
"Тъкмо аз ще съм се вгледал,
в своята си равносметка,
огрян от споделено Слънце,
нужно ми за ден усмихнат."
Дни-слънца - от такива се нуждаем в "своите си равносметки"
цитирайв своята си равносметка,
огрян от споделено Слънце,
нужно ми за ден усмихнат."
Дни-слънца - от такива се нуждаем в "своите си равносметки"
6.
анонимен -
Радваме че се вгледа завършека ми Младен
06.06.2020 20:24
06.06.2020 20:24
missana написа:
Отличен завършек, Лекс!:
"Тъкмо аз ще съм се вгледал,
в своята си равносметка,
огрян от споделено Слънце,
нужно ми за ден усмихнат."
Дни-слънца - от такива се нуждаем в "своите си равносметки"
"Тъкмо аз ще съм се вгледал,
в своята си равносметка,
огрян от споделено Слънце,
нужно ми за ден усмихнат."
Дни-слънца - от такива се нуждаем в "своите си равносметки"
Благодаря Младен че се вгледа в слънчевата ми равносметка!
Всъщност това ми беше и поантата, но след огледалното самонаказание на въпросните всъщностни злонамерности... :-)))
Но като гледам пак са се намъкнали и в последния ти стих, и дано не попречат и на твоите слънчеви размисли.
А аз пак настоятелно препоръчвам на всички, да си изкараме огледалата на Слънце, и то да равносметне, кои образи са за градината ни, и кои за контейнера..., преди да поканим на гости и приятели :-))
Много ти благодаря, че мога да споделям с тебе приятелю!
в началото и на двете ми стихоплетни изразности, за повече смисъл на софтуера им, и специално за "морските песни", който искал да чете за слънце небе и звезди, защото и там да си се тъмнее киселинно...! :-)))
цитирай"Имам нужда да тъгувам,
без да жалиш мойте мисли,
имам нужда да поплача,
без да ми скверниш сълзите,. "
Тъгата е най-човешкото преживяване, с което съдбата е дарила човека. Но малцина се срещат с истинската Тъга, която ги приема като дълго чакани гости. След всяко гостуване човек се завръща озарен, изпълнен с мъдрост.
цитирайбез да жалиш мойте мисли,
имам нужда да поплача,
без да ми скверниш сълзите,. "
Тъгата е най-човешкото преживяване, с което съдбата е дарила човека. Но малцина се срещат с истинската Тъга, която ги приема като дълго чакани гости. След всяко гостуване човек се завръща озарен, изпълнен с мъдрост.
Ценностите, в които вярваме и трайно обичаме,
понякога свенливо ни напомнят,
че се нуждаят от очуване, а не от вричане.
Че всеки търси място, където да се връща
и с всеотдайна нежност душата му обгръща.
Нуждаем се от обич и разбиране
не просто от словесно констатиране.
С емоциите и разума човешки
тъчем чергата на живота си -
красива и изпъстрена с грешки.
И учим се от началото до края /надявам се/,
осмисляйки се като хора на духа.
Огрян от споделено Слънце винаги бъди!
Поздрави сърдечни!
цитирайпонякога свенливо ни напомнят,
че се нуждаят от очуване, а не от вричане.
Че всеки търси място, където да се връща
и с всеотдайна нежност душата му обгръща.
Нуждаем се от обич и разбиране
не просто от словесно констатиране.
С емоциите и разума човешки
тъчем чергата на живота си -
красива и изпъстрена с грешки.
И учим се от началото до края /надявам се/,
осмисляйки се като хора на духа.
Огрян от споделено Слънце винаги бъди!
Поздрави сърдечни!
valeska написа:
"Имам нужда да тъгувам,
без да жалиш мойте мисли,
имам нужда да поплача,
без да ми скверниш сълзите,. "
Тъгата е най-човешкото преживяване, с което съдбата е дарила човека. Но малцина се срещат с истинската Тъга, която ги приема като дълго чакани гости. След всяко гостуване човек се завръща озарен, изпълнен с мъдрост.
без да жалиш мойте мисли,
имам нужда да поплача,
без да ми скверниш сълзите,. "
Тъгата е най-човешкото преживяване, с което съдбата е дарила човека. Но малцина се срещат с истинската Тъга, която ги приема като дълго чакани гости. След всяко гостуване човек се завръща озарен, изпълнен с мъдрост.
Очарован съм от това хубаво тълкувание Вале Наистина, ако радостта е апогея на една човешка емоция или житейско преживяване, то тя винаги е последвана от катарзиса на тъгата, през чийто портал трябва смело да се гмурнем, за да следваме своя път към нови радости и красоти...
А тези които са жадни само за радост и щастие и забавление, явно ги крадат от другите, и обикновено най-близките до тях, или мародерски от най-слабите, или безнаказано вампирски, както хейтърите този блог, но и въобще специалния ми живот. Но всички се чудим... С чия благословия го правят !?
Пак ти благодаря Вале за хубавите размисли.
Нека си пожелаем да следваме своя естествен ритъм на живота си, но и да извиваме правото си на това!
П. Поздравявам с Dire Straits Why Worry. Кефи ме находката която е и с акорди за китара... :-))
inel379 написа:
Искрено и емоционално споделяне в стихове!
Ценностите, в които вярваме и трайно обичаме,
понякога свенливо ни напомнят,
че се нуждаят от очуване, а не от вричане.
Че всеки търси място, където да се връща
и с всеотдайна нежност душата му обгръща.
Нуждаем се от обич и разбиране
не просто от словесно констатиране.
С емоциите и разума човешки
тъчем чергата на живота си -
красива и изпъстрена с грешки.
И учим се от началото до края /надявам се/,
осмисляйки се като хора на духа.
Огрян от споделено Слънце винаги бъди!
Поздрави сърдечни!
Ценностите, в които вярваме и трайно обичаме,
понякога свенливо ни напомнят,
че се нуждаят от очуване, а не от вричане.
Че всеки търси място, където да се връща
и с всеотдайна нежност душата му обгръща.
Нуждаем се от обич и разбиране
не просто от словесно констатиране.
С емоциите и разума човешки
тъчем чергата на живота си -
красива и изпъстрена с грешки.
И учим се от началото до края /надявам се/,
осмисляйки се като хора на духа.
Огрян от споделено Слънце винаги бъди!
Поздрави сърдечни!
Точно когато сме искрени и смело се споделяме, емоциите ни намират и вдъхновение и правилните думи... Аз винаги се оправдавам, че се уча за да си водя по-кратки записки чрез стихотворни позиви, но това е условието добрите поети да правят и красива поезия.
Тези ми редове бяха предизвикани от безпомощните призиви към приятели, да не допускат в постингите си, даже за осмиване и забавление, така настоятелните (а може би и платени) хейтъри, които опорочават, оскверняват, но и гонят приятелите им, така желаещи да ги споделят. Но вживял се в емоциите излезе това..., че даже и още ми се дописва... :-))))
Дописвам ми се, и и за нашата виновност, за преиначените ни морал и прилежащата му елементарна етика, за превръщането на свободите ни в ДемоноКратична свободия... и.. т. н. . :-))
Четейки в този блог прекрасна, но понякога песимистична поезия, си наложих да търся поне малко оптимизъм и усмивки в поантата на изказа си... И затова този път беше толкова дълго, за да я докарам до там... :-)))
Така ми се иска повече хора, и по-смело да се споделят, защото вътрешните ни терзания убиват и духовността ни!
И на тебе пожелавам да бъдеш душевно огряна и даже звездно споделена! :-)
П. Рекох, и го сторих, и си дописах малко... :-)))
Имам нужда да заживея
не само с отговорности, но и с правата си...
Имам нужда да се обичам
без да обяснявам някому душата си...
цитирайне само с отговорности, но и с правата си...
Имам нужда да се обичам
без да обяснявам някому душата си...
tonsun написа:
Имам нужда да заживея
не само с отговорности, но и с правата си...
Имам нужда да се обичам
без да обяснявам някому душата си...
не само с отговорности, но и с правата си...
Имам нужда да се обичам
без да обяснявам някому душата си...
Защото я докарахме дотам че свободията позволява на всеки да влезе с лошо отношение в дома ти, Но даже и да претендира че има право да обижда гостите ти. А това познатите ни общества в цялата история на света никога не е било безнаказано камо ли толерирано както от модераторите и създателите на блога!
А най-лошото е че всички сме се превърнали в търпящи и страхлиеи овце!
Търсене
За този блог
Гласове: 7381
Блогрол
1. Моля, напиши ми стих!
2. Обичам те, или забравих – Просто слагам препинателните знаци!
3. Някой гледа през очите ми !
4. Обичам те когато
5. Не крия себе си от демони
6. Сънувани
7. Измисли си Слънце
8. Колко ли високи Сме
9. Закрещи Го и Прости
10. Разтеглям време на Забрава
11. ДоброТаПожелано
12. Да те нарисувам
13. ЗА ОТМИНАЛИЯ ВЛАК НА „СТАРАТА ЛЮБОВ”
14. Не-поетично Боже Утро
15. Откраднати от Битието
16. Колко Трудно е да е Бъдеш... Лесно е!
17. Тоз Просяк Кой е?
18. На Дърво ще се престоря...
19. Carpe Diem - Грабни Деня, и най-Доброто от него
20. Чия е тази малка песничка?
21. Ако се върнеш, изхвърли го...
22. Устните ни пак са жадни
23. И без думи ми се дай
24. Сещането споделихме
25. Разсмиваш нощни пеперуди !
26. Път до там ме чака
27. Ще ме вземете ли с вас?
28. Ще ме вземете ли с вас?
29. Там за Себе си ще чуваш!
30. Ще чакам да те видя цветна
2. Обичам те, или забравих – Просто слагам препинателните знаци!
3. Някой гледа през очите ми !
4. Обичам те когато
5. Не крия себе си от демони
6. Сънувани
7. Измисли си Слънце
8. Колко ли високи Сме
9. Закрещи Го и Прости
10. Разтеглям време на Забрава
11. ДоброТаПожелано
12. Да те нарисувам
13. ЗА ОТМИНАЛИЯ ВЛАК НА „СТАРАТА ЛЮБОВ”
14. Не-поетично Боже Утро
15. Откраднати от Битието
16. Колко Трудно е да е Бъдеш... Лесно е!
17. Тоз Просяк Кой е?
18. На Дърво ще се престоря...
19. Carpe Diem - Грабни Деня, и най-Доброто от него
20. Чия е тази малка песничка?
21. Ако се върнеш, изхвърли го...
22. Устните ни пак са жадни
23. И без думи ми се дай
24. Сещането споделихме
25. Разсмиваш нощни пеперуди !
26. Път до там ме чака
27. Ще ме вземете ли с вас?
28. Ще ме вземете ли с вас?
29. Там за Себе си ще чуваш!
30. Ще чакам да те видя цветна