2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Прочетен: 1846 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 29.10.2016 01:06
Следващото ми интервю ще е малко по-различно по простата причина, че разговарям не с политици или хора, доближени до власта, а с ученик от кърджалийското училище СУ „Петко Рачов Славейков“ - Мирослав Митков. Той е едва 18-годишен, но е посетил над десет еропейски държави. Бил е „евродепутат за един ден“, както той самият казва. Силните му страни са няколко; приема математиката като свое поприще и историята като свое амплоа. Фактите говорят-печелил е немалко исторически конкурси, от които известните „Те-носителите на просвета“ и „Не се гаси туй, що не гасне“. Мирослав Митков – това е бъдещият проспериращ журналист.
Миро, ние с теб ще се разбираме и с малко думи. Защо?
Винаги ми е било трудно да отговоря на въпроса защо. И аз съм се питал защо точно журналистика. Но истината се крие в задкулисието, тя винаги е там в онова „трудно ми е да обясня“.
Журналистиката-това е фелацио. Тя гали душата ти и галантно чеши егото ти. Това е професията, занаята, дори попрището, което изисква нахалство, постоянство, борбен дух. Журналистите са жадни за слава хора. Журналистите са терористи. Журналистите често разобличават случаите, но рядко казват истината. Ще си позволя да цитирам известния български журналист и мой приятел Светослав Иванов, който казва: Журналистиката е четвъртата власт. Тя е. Журналистите в България вършат своята работа и след 1989 година не са преставали да я вършат, защото ние знаем кой кой е, знаем прякорите им, знаем далаверите им, знаем зависимостите им, знаем роднинските им връзки...Кои не знаят? Държавните институции не знаят!“
Журналистика е фелацио. Журналистите са жадни за слава хора. Ами ти? Жаден ли си за слава?
Славата, както и парите, е нож с две остриета. Ако внимателно и пипкаво се борави с нея, тя може да допринесе за кариерното и духовно израсване на журналиста. Сиреч, жаждата за слава в известна степен трябва да бъде качество на журналиста. Далеч съм от мисълта, че жаждата за слава трябва да е при онези, другите качества, които Задължително трябва да притежава един журналист – любопитство, знания, богата култура и други.
Тактично се отдалечи от конкретиката, говорейки за качествата у един журналист. В този ред на мисли: какъв е българският журналист?
Слави Трифонов казва така: „Такива журналисти само да искате. Още не са я качили в джипа, а тя протяга се и сваля му ципа. Всеки пише за всичко, а от нищо НЕ разбира“. И аз си задавам въпроса какъв е българският журналист. Може би не разбиращ от нищо, пишещ за всичко!? Но, ако се върнем към думите на Светослав Иванов, ще видим, че журналистите са онези, които добре стъпват в обувките на силните на деня.
Тоест?
Де факто, зависи от среда, в която си попаднал. Всички сме чували за така наречената „жълта журналистика“, чиято единствена цел е да сътвори поредната клюка. Тогава можем да говорим за журналистика от типа „пиша за всичко, не разбирам от нищо“. Ако се замислим малко по-проницателно, можем да стигнем до извода, че и свободата на словото има ключова роля.
Много е лесно с теб да се води разговор. Ти сам задаваш следващите си въпроси. Какво е мнението ти по отношение „свобода на словото“? Съществува ли?
Определено!
Всички знаем за френското сатирично издание „Шарли Ебдо“, запалената му редакция и дванадесете жертви. Причината бе лесна за изобличаване – окарикатуреният образ на пророка Мохамед. Цялата тази изсценирана постановка леко ни навява на мисълта, че свободата на слово е доста ограничена, въпреки че съществува. Но фактът, че днес „Шарли Ебдо“ все още съществува показва на всички ни, че свободата е налице. Искам само да припомня, че същото това издание по брутален начин окаркатури земетресението в Италия. Жертвите и разрухите от опустушителното природно явление бяха изобразени като лазаня – срутени стени, а между тях окървавени хора. Текстът бе още по-ужасяващ – „В земетресение в Италия загинаха почти 300 души. Не е ясно дали преди труса земята е изкрещяла „Аллах е велик“. Ето един акуратен пример за свобода на словото. Но, когато свободата на слово се превърне в словоблудство, тогава говорим за омраза за езика.
Обещах ти, че целият разговор ще бъде на журналистическа тематика, без да намесваме политика. По-малко от десет дни до президентски избори 2016. Няма да те питам за политическата ти ориентация. Но каква е според теб ролята на „Не подкрепям никого“.
Смее се..
„Не подкрепям никого“ е равносилно на „разПищоване“ и „поШишаркване“ на гласовете. Тоест, как „не подкрепям никого“, може да направи президент някого. Политически добре обмислен ход, бих казал. Това би облагодетелсвал първия в надпреварата, а именно Майката на нацията ТеТка Цачева, и евентуално избягване на балотаж, който ще доведе до „Ще си подам оставката, ако не спечелим на първи тур“. Премиерени вълнение и Алиса в страната на чудесата.
Журналистите, които са "класа", "смелост", "култура", се изключително малко (изчезващ див са), вклчае Светослав Иванов и Соня Колтуклиева. Има още двама-трима, които могат да се нарекат журналисти в истинския смисъл на думата.
Какъв журналист се задава? Кажете мнението си открито. И без това свободата на словото е деградирала в свобода на омразата. Свободия!
Коя сте Вие? Кое от написаното ми Ви засегна? Нима журналистиката не медийно фелацио? Нима повечето "журналистки" не са медийни проститутки? Нима лицето Х не се бори за слава? Нима?
Отговорете!