"От всичко, което расте на земната плесен,
най-редки са тези, които вярват в Бога.
Мили мои езеро и планина,
мило ми е, че и аз съм с тези най-редки,
най-нечути, най-презрени."  
Николай Велимирович  

 
Растем като гъби на земната плесен
и хранят ни слънце и дъжд.
Едни ни засенчват, все някой ни пречи,
че много сме...все ни е мъчно.
И все се оплакваме, все се гневим -
не стига за всички храната.
Разнася се тънкият есенен дим -
понявга се вдига мъглата
от нашите слепи, невръстни очи,
които до шапките виждат -
че гъбите ниско растат и личи
как тясно сме се зазидали.
  И само повярвалите във любовта
някой ден ще надраснат мъглата -
тъй редки и целите в светлина -
ще могат да минат оттатък.  

Където простират се извън кожата
открити безбрежни пространства
и милостта на десницата божия
е дом и приют, мило странниче.   

...

...

но на не едно място в Библията се споменава, че "ще се спасят" (каквото да значи това) "един на хиляда и двама на десет хиляди". Т.е. 0,0012 от хората. Точно ДУЗИНА на хиляда...

Като еднодневки сме без любовта. Като отровни гъби... Чудесни стихове!
Благодаря за СПЛИН! Често си пускам "Остаёмся зимовать " - и все ме докарва до сълзи - и музиката, и клипът:) А "Чудак"за пръв път чувам, страхотна е!

Он шел к людям, он нес им надежду, любовь, красоту.
Люди взяли его и гвоздями прибили к кресту.

А започва така ведро, така радостно!
Благодаря ти, Доре!

Бъдете здрави - и ти, и близките ти!