Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Архив
Постинг
29.02.2008 09:25 - ВАЖНИТЕ неща
Автор: chara Категория: Лични дневници   
Прочетен: 10716 Коментари: 42 Гласове:
4


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
      Кецове за 160 лв, марков суитчер, мобилен телефон, на който единствената липсваща функция е писане на домашни …      Това ли са важните неща?!.      Ами … Да, да, дааааа!     За “google поколението” – иначе казано – децата в началото на “тийн” възрастта, това са част от “яките” неща, които “къртят мивки” /и прочие модерен ученически жаргон/.      И те си ги искат! Днес! Сега!      На часа и на мига!..      Да де, ама нещо не ми се “връзва” всичко това! А ако трябва да съм честна, просто не ми харесва! Никак!      Това ли са важните неща, пак се питам!      Ние като бяхме ученици … но хайде да не продължавам, че ми е трудно да предвидя до къде ще стигна. Всъщност, може би не аз, а “възрастния” или “родителя” в мен. Защото ако се вслушам в гласа на “детето”, което също е част от нас, то би следвало да кажа:      Да! Защо пък не!      Те имат право да искат всичките тези неща! Но, това са дилеми,  колебания,  съмнения,  предубеждения,  витаещи в моята глава на родител на тийнейджър и то едва в началото на въпросната възраст.      Ако питаме сина ми и съучениците му нещо от рода: “какво ви става бе хора, това ли е най-важното”, то трябва да сме наясно, че въпроса е почти риторичен -   “сега е друго време”,  “ние сме различни”,  “вчасявай се”!!!      Времето може и да е друго, но има неща, които то не промени.      И до днес във всеки клас децата се делят на групи – тази на отличниците или “зубрачите”, на “готините” и на “загубеняците” или аутсайдерите, най-общо казано.      И днес тийнейджърите живеят в три различни свята. В къщи при семейството, най-често между телевизора и компютъра, от време на време, поглеждайки и някоя книга /има и такива деца все още/. В училище, присъстващо “отсъствайки” от час в час, където учителите “пеят” арията на поредния урок и “отлитат”. На улицата, в компанията на съученици, където всеки “блести” както може и както се е научил сам – някой с агресия, друг с шеги и остроумничене, трети демонстрирайки  поредната модна “придобивка”, където важното е да си “щур” и да изглеждаш “яко” и т.н.      Някъде в пространството между тези три паралелни реалности, някъде между поколението на родителите и поколението на децата, някъде между миналото, настоящето и бъдещето си остава въпроса за важните неща.      Нямам илюзии, че важното за мен родителя, е също толкова важно и за детето ми. Няма как да е така. Същото беше и когато аз бях дете. И аз не обичах да слушам “мъдрите” съвети на възрастните, предлагащи готови решения. И добре, че не винаги ги слушах. Защото има неща, до които всеки трябва да стигне сам. Абсолютно сам … И защото често мъдростта идва с опита и възрастта. Няма нищо страшно, дори в известен смисъл е стимулиращо предизвикателство, всеки да измине своя път до нея самостоятелно. Да бъде оставен да сгреши и да се поучи от грешките. Аз поне мисля така.      Знам, разбирам, виждам, усещам го в почти всеки миг от ежедневието си, че света, вселената на нашите деца днес е различна и далечна /в някои отношения “на светлинни години”/ от нашата, когато ние бяхме “тийн”. Дори само заради възможностите за комуникация – даващи, но и вземащи толкова много. Дори само заради усещането, че можеш да видиш, както и да бъдеш интимен с целия свят, седейки пред екрана на телевизора или компютъра. Дори само заради динамиката и скоростта, с която тече живота. Дори само заради времето, което не стига за всичко, което искаме. Дори само заради стреса от непредсказуемостта на утрешния ден. Дори само заради “изкушенията” и опасностите, които днес са на ръка разстояние от децата ни, а ние знаехме за съществуването им единствено от книгите и медиите.       Но все пак …      Да се върна към това, с което започнах: кецовете, телефона и прочие, но не каквито и да е, а точно тези, посочените …      Всичките ми “разумни” доводи от типа – телефона е средство предимно за разговори и всичко друго е “екстра” без особено значение /всъщност за мен/, спортните обувки и за 60 лв и за 160 лв служат за едно и също нещо и нищо повече от това – “олекват” и се разбиват на пух и прах в железния “тийн”-аргумент или контра въпрос: а другите как/защо имат …      Ах, тези другите и желанието да сме като тях!      Като “готините”!     Защото ужасът на днешните “тийн” е да не изпаднат при “смотаняците” или пък да бъдат припознати като “зубъри”! Нещото, което откровено ме учудва е желанието за “уравняване” по хоризонтала. Никаква амбиция! Нито поглед нагоре!      Защо, защо, защо …     Сигурно има нещо вярно в това, че единствено и само генералите възпитават генерали, а не редниците.       А къде са днес генералите.      В училище ли – неее!      В обществото като цяло – едва ли!     Чалга културата и холивудските герой са толкова предсказуеми и повърхностни, че даже част от тийновете започнаха да го разбират. Има обаче и още един модел – този на юпитата –хората, притежаващи знания и влияние, които ще имат все по-голямо значение в съвременния свят и които, струва ми се, не бива да пренебрегваме.      Единственото нещо, даващо сили и увереност на човека днес, в нашия свят, все ми се струва, че е познанието - като съвкупност от знания и умения. Това е нещото, което, каквото и да се случи с нас, в днешния объркан и хаотичен глобален свят, веднъж “придобито” няма как да бъде загубено. В този смисъл материалните неща - колата, апартамента и т.н. са “временни”. Безспорно с тях е по-лесно да се живее, много по-лесно, но …      Познавам хора, които в средата на 90-те за кратко са имали не само всичко, но от всичкото по няколко. И после за една нощ, също като в приказките, това всичкото - изчезнало. Няма го! Сякаш никога не го е имало. Какво остава тогава – единствено знанията и уменията. Или както аз повтарям, сигурно вече до втръсване: това което има един човек в главата си и това, което може с ръцете си – никой не може да му го отнеме. Ето защо за мен най-важното нещо е, ние родителите, да предоставим възможност, за натрупване на  повече познания и да не се примиряваме с интелектуалната ленност, към която са склонни днешните тийнейджъри. Това е, според мен, нашата инвестиция, другото е нещо, което не е от значение.      Бих перифразирала казаното до тук чрез класическия пример с камъните, чакъла, пясъка и бирата, събрани в един буркан, символизиращ живота ни:      Камъните – важните неща, запълващи буркана най-напред – семейството, приятелите, децата, бих добавила общуването и познанието; чакъла – работата, бизнеса, колата и т.н., не по-малко важни за живота ни и успешно вместващи се между камъните; пясъка – онези малки неща, които ни се случват и хубави и лоши, разни щения, желания, мобилни телефони, кецове и прочие модни “парцалки”, съпътстващи дните ни, насищайки ежедневието ни.      Запълвайки буркана първо с пясъка, не оставяме шанс за камъните и чакъла. Така е и в живота. Ако времето и енергията отиват в малките неща, няма много да остане за истински важните. Те не са чак толкова много, а другото … другото е просто пясък … и суета …          


Тагове:   неща,


Гласувай:
4
0



1. rumi4ka - Chara,
29.02.2008 10:37
Абсолютно си права, ама те го разбират това по-късно. За нас остава да им дадем насоката, колкото можем. И да си ги обичаме!
цитирай
2. chara - @rumi4ka
29.02.2008 10:48
като си помисля и аз много неща ги разбрах
едва когато станах родител:-)
все ни се ще на нас възрастните обаче
да "спестим" грешките на децата, като
ги поучаваме, наставляваме, досаждаме /според тях/
мисля си обаче, че не е лошо да ги оставяме
и да допускат грешки и да носят отговорността
за тях ...
цитирай
3. liliahristova - Браво, chara, така хубаво си го обяснила
29.02.2008 10:55
Любопитен е стремежът на тийнейджърите да бъдат толкова еднакви. Мислят си, че се обличат, обуват, разкрасяват всеки сам за себе си, уж да изпъква пред другите и да го различават, а всъщност абсолютно подражават на модата.
Да не би желаните кецове да са с колелца? И от мен искат:)))
цитирай
4. chara - @liliahristova
29.02.2008 11:01
за модата аз имам собствено мнение,
но ще се въздържа да го споделя,
защото е прекалено "еретично" и не искам
да "взривявам" пространството:-)
а за кецовете ... не питай:-)
учудващо е как непрекъснато се появява нещо
ново и ново и ново, което се иска:-)
цитирай
5. анонимен - Вервай ми
29.02.2008 11:28
кецовете от 160 лв са мерцедеси, а тия от 30 са москвичи;)
цитирай
6. chara - "вервам":-)))
29.02.2008 11:40
вервам ти, разбира се:-)
на мен ли ми казваш:-)
ама който/която и да си - ти винаги ли получаваш
ВСИЧКО, което искаш:-))))
цитирай
7. анонимен - едно само не разбрах
29.02.2008 11:49
как се вмества бирата
в цялата тая история!
цитирай
8. benra - мдааа,
29.02.2008 12:29
приоритетите на съвременните подрастващи, които се определят, за жалост, не непременно в собствените им семейства.
цитирай
9. chara - @benra
29.02.2008 12:43
така е:-)
авторитетите се сменят:-)
май трябва по-философски да гледаме на нещата:-)
цитирай
10. willoz - Да и аз за бирата искам да знам, но ...
29.02.2008 12:46
Да и аз за бирата искам да знам ,но неискам да пропусна да отбележа ,че това е нещо толкова просто ,което казваш и все пак аз не го разбрах на време .Сега съм на 19 предстоят ми изпити и усещам как имам само пясък в буркана си .Е,може би и ДОСТА бира :/ .Много е полезно това което си написала и мисля че повече тийн-чета трябва да го прочетат.Благодаря за възможността да го прочета аз :)
цитирай
11. benra - chara,
29.02.2008 12:46
опитвам ежечасно, но дали винаги успявам-това е вече друг въпрос:-))Все пак обаче не е никак добре детето да де чувства аутсайдер поради някакви си материолности.
цитирай
12. chara - за бирата:-)))
29.02.2008 12:55
радвам се, че сте чели внимателно:-)
идеята е следната:
колкото и да е наситено ежедневието на човека
със събития, ангажименти, хубаво и лошо
ВИНАГИ в буркана на живота остава място,
или ние намираме начин да вместим
ЕДНА БИРА
в моя случай - малка Стелла
цитирай
13. chara - @willoz
29.02.2008 12:58
мисли позитивно:
ти си ЕДВА на 19:-)
идентифицираш проблема, знаеш какво искаш:-)
имаш цялото време на света:-)
просто действай:-)))
цитирай
14. анонимен - Molia za
29.02.2008 13:32
izvinenie 4e se puxam tuk,otkrix tova i se 4udia kakvo tolkova mu e strannoto?Eto:
Създайте документ в Word и наберете:


= rand (200,99)


натиснете Enter и задръжте 3 секунди.
Това не могат да го обяснят даже и в Мicrosoft
Pozdravi za 4udesnia blog :)
цитирай
15. chara - @ до анонимен 14
29.02.2008 13:41
днес съм ларж:-)
и няма да протягам пръстче към "Del" :-)
единствено заради финала:-)))
цитирай
16. chara - относно "материалностите"
29.02.2008 14:04
@benra
много интересен въпрос
знам, че децата в т.ч. и "тийн" са изключително жестоки в игнорирането на различните от тях:-)
може би за това /като защитна реакция от игнориране частично/
те се стараят да са "модерни" /с всички условности на този феномен/ при това чрез външните прояви на модерността - дрехи, плейъри и т.н.

цитирай
17. bagera - — Вашите деца не са ваши чада.
29.02.2008 15:06
Те са синове и дъщери на копнежа на живота за живот.
Идват чрез вас, но не са из вас.
И макар да живеят с вас, не ви принадлежат.
Можете да им отдадете любовта си, но не и мислите си, защото те имат свои мисли.
Можете да им дадете подслон на телата им, но не и на душите им, защото душите им обитават къщата на бъдното, в която не можете да влезете дори насън.
Можете да се стремите към тях, но не се мъчете да ги направите като себе си, защото животът не се връща назад, нито помни вчера.
Вие сте лъковете, които изстрелват чадата ви като живи стрели.
Стрелецът вижда целта си върху пътеката на безкрая и ви огъва с мощ, така че вихрените Му стрели да отлетят надалеч.
Нека огъването ви в ръката на Стрелеца е за радост; защото както Той обича литналата стрела, тъй му е драг и якият лък в десницата Му.
цитирай
18. chara - @ bagera
29.02.2008 15:45
странно и прекрасно подредени мисли:-)
мога ли да знам на кого са:-)
цитирай
19. svoboda64 - chara,
29.02.2008 16:17
Словата, цитирани от bagera, са на Халил Джубран:)

Но някак си, дали защото аз съм си strange, дали поради това, че и моите/нашите (със съпруга ми) деца съм възпитавала някак си strange, ама тез болки са ми... непознати:))))))

Ще обясня как:
- на децата се купува най-добото и най-качественото. Аз и мъжът ми си купуваме дрехи second hand. При това въпросът не е само в "икономията", а и защото там ще си купя онова, което е ... красиво, почти ново, РАЗЛИЧНО (винаги "изчанчено" - примерно като дънки, в моя случай:))

Децата (вече мъже) бяха възпитавани по този начин. Трябва да ми докажеш "как" онова, което ще си купиш, ще те прави "различен", не "еднакъв":)) Може би защото "бензинът "различност" ми е в кръвта, нямам никакви скрупули да дам 90 лв за онова, което моят син е разпознал като "СУИТЧЪРЪТ". Последно с големия ми се случи около именния му ден: бях поласкана:)) Не само защото бях готова да дам парите, а защото "детето" ме взе на онзи "тур" по outlets и моето мнение беше... важно. Избрахме онова, което ни хареса най-много и на двамата:)) Ние взаимно... все още си вЕрваме:))

За малкия: дадох му парите да си купи "заветните" маратонки. !50 - 150:) За мен не е важно, че са Adidas, за него - е! Значи... трябва някъде да се равним:)) Къде е равняването? "Гледаш": "повече естествени материали", ергономичен дизайн (щадящ прасеца и ахилеса), не на последно място и "фацата":))))))

Аз поне така водя "диалога" с излязлия и излизащия от тийнейджърството. И го правя, ЗАЩОТО ТЕ ЗА МЕН СА ВАЖНИ. Освен че са важни, те са и мъдри (поне моите). Всеки ден го наблюдавам. Наблюдавам ги как растат. Как ми казват: "Мами, ти тогава беше права, но ти благодаря, че ме остави да направя каквото аз бях решил":))

За този момент живея:)))))

Поздрави, chara!
цитирай
20. bagera - chara
29.02.2008 16:34
Джубран Халил Джубран - Пророкът
цитирай
21. chara - @svoboda64
29.02.2008 17:13
много искрено и истинско:-)
благодаря:-)

цитирай
22. thomas - :-)
29.02.2008 19:25
Мен ако питаш, детето в мен иска непрекъснато и все повече самолетни билети. И е готово да жертва някоя и друга маратонка или дрешка за целта. Абе - всеки луд с номера си :-)
цитирай
23. chara - @thomas
29.02.2008 20:16
добре е, човек да си има приоритети:-)
това с билетите ми хареса:-)
само един съвет от приятел:
внимавай с авиокомпанията:-)))))
цитирай
24. анонимен - Има, има ГЕНЕРАЛИ
29.02.2008 23:49
Има, има ГЕНЕРАЛИ в обществото ! Ето ние софианци
имаме любим ва всички ни ГЕНЕРАЛ, той ще направи от всички ни генерали !
цитирай
25. анонимен - Обичам бира!
01.03.2008 19:50
Днес ценностите са същител Това, че не го признаваме доведе до понятия като "нов морал"... каквото и да звачи това. Да искаш маратонки за 160 лв. не означава, че те са най-висока ценност за теб. Всички ние прото си искаме. Иначе съм съгласна с багера: никога не съм гледала на себе си като на нещо друго освен като добър домакин на децата си. Животът е техен, отговорностите са тези, които решат да поемат и ако случайно приемат, че е по-важно да БЪДЕШ отколкото да ИМАШ, то аз съм щястлива майка. А аз съм!
цитирай
26. chara - @до анонимен 25:-)
01.03.2008 20:18
да ИМАШ или да БЪДЕШ или казано с други думи
какво губим когато печелим
и какво печелим, когато губим
мнооого, ама наистина много:-))) любима моя тема
/и не само моя/
обещавам да я коментирам в специален пост:-)))
а що се отнася до бирата - няма две мнения по въпроса:-)))))
цитирай
27. anlov - Още един страхотен пост от теб,
01.03.2008 20:56
с последвал го ценен дебат.
Големият ми син е на 10 години, но вече започва да се държи като тийнче, така че донякъде разбирам проблемите.
Лично аз му отдавам правото да иска хубави и скъпи неща, защото това развива в него вкус и самочувствие. Обаче принцип ми е никога да не реагирам, когато от устата му избълбукат думичките "сега" и "веднага". Нуждите му удовлетворявам, но не и капризите му.
А пък съм се и изхитрил да го въвличам по някакъв начин в собствените му по-амбициозни проекти. Възлагаме му ангажименти според способностите и възрастта му, за които си има някакъв ценоразпис, и така му даваме възможност впоследствие да оцени скъпата си придобивка.
И като така - повече да я пази.
Мисля, че децата ни заслужават хубави неща и не е редно да ги травмираме с долнопробни буклуци, като по такъв начин ги програмираме със сиромашко мислене и светоусещане.
Въпросът е, обаче, как ги получават и дали са достойни за своите подаръци, защото ако не са, а те продължават да се изсипват върху тях без оглед на отношението, поведението и очакваните от нас резултати... о, тогава един ден ще стане страшно.
цитирай
28. анонимен - "марков суитчер"
02.03.2008 08:43
би следвало да се напише: "марков суетшърт"
цитирай
29. thomas - би трябвало, ама не се...
02.03.2008 09:24
в българския тази дума е влязла като суичър.

Впрочем направих си малък гугъл експеримент...
суичър - 13 срещания
суитчър - 5
суитчер - 3
суетшърт - среща се само 1 път в целия интернет (явно от още някой упорит) :-)

Но във всеки случай видимо думата не изглежда да е приета още официално в езика...
цитирай
30. chara - @anlov
02.03.2008 10:12
аз също имам тактика:-)
тръгвайки от максимата, че безплатен обяд няма
както и че не е възможно да притежаваме ЦЕЛИЯ
свят колкото и да се опитваме:-)
и така аз се "договарям"
обикновено се срещаме някъде по средата на "тийн" претенциите и моите аргументи
но по-вълнуващото в тези "договори"
е обсъждането на плащането:-)))
цитирай
31. chara - @thomas няма да скрия,
02.03.2008 10:15
че имах колебания относно изписването
на думата, но не открих
достоверно и еднозначно правило:-)
цитирай
32. swetq - става въпрос за децата ви в поста а ...
02.03.2008 17:52
става въпрос за децата ви в поста а вие спорите и правите забележка за това как се пише една чуждица . Явно всички са я разбрали така написана, значи всичко е наред. От такива Мари подробни ми се повдига вече, макар и че трябва да ги има от време на време.
цитирай
33. анонимен - За "суичера"
02.03.2008 18:14
Права е sweta !
Децата точно така го произнасят най-често. Става въпрос за тиин жаргон, сленг. Мисля, че в този аспект най-правиелно е да се пище именно, както се произнеся, подчертавайки говора на децата,
а не граматически правилното.
Същото се отнася и за вЕрвайте ми! Мисля, че всички читатели на блог пространството знаят, как се пише! Пишейки го неправилно те изразяват своето отношение към един известен политик, който именно така го произнася.
Пепи
цитирай
34. zaw12929 - zaw12929 Страхотно че поставяте това
02.03.2008 19:47
с доста обмислени и съществуващи въпроси с които всеки родител се сблъсква
Така залисани в този светкавично променящ се живот пропускаме още най важни неща за детето, снабдено с всички екстри. То не чете. В училище ако детето чете на глас пред другарите си ще добие най малко 5 най важни плюса за живота
Най важното за детето и в 21 век си остава добре подготвения и добросъвестен учител, който да учи децата буква по бъква, страница по страница
Днес децата знаят много по вече от нас на техните години, да изискват и в същото време като останат без основата на добрия учител- те са негодни ( грубо казано, но верно!) недобре подготвени за един ускоре начин на живот, където ще се предлагат все по нови и нови екстри на прогреса, а те няма да могат да ги имат, защото цените ще стигнат световно ниво, а възможностите ни с това обучение ,,, доста отчайващи
Това ми е тревогата.
Управляващите трябва да направят най непопулярната промяна- да направят образованието адекватно на изискванията, което налага да пенсионират всички учители над 40 години или ги устроят в друг бранш и изпратят там най образованите млади отличнизи. Децата са не само бъдащето на държавата, Те отсега живеят с представите мечтите и очакванията на предстоящото.
цитирай
35. chara - @ili4a "усетихте ме" - признавам
03.03.2008 11:30
за да съм честна пред себе си и пред участващите в дискусията в пространството ми:-)
и никога "всичките", "другите" не са били отправната точка за мен, което съм внушила и на сина си, надявам се:-)
иска или не, той също не е като съучениците си,
дори и само заради това, че 12 г говори на два чужди езика - има два отворени прозореца към целия свят:-)
това е нещо, което "всичките" и "другите" не търпят и не прощават:-)
мисля, че не съм сгрешила, подкрепяйки, окуражавайки го и неотстъпвайки пред трудностите, срещани по пътя на познанието:-)
самият той наскоро призна колко е чудесно, че е научил всичко това и колко съм била права в упорството си срещу ленноста му:-)
цитирай
36. ivesa - Честит празник,уважаема Чара!
03.03.2008 12:24
Всички трябва да упорстваме срещу леността на децата.На България и трябват достойни граждани,а такива не се създават с леност.
цитирай
37. dendri - chara,
05.03.2008 18:07
Вярвам, че повечето хора, които са изказали мнение са както родители, така и синове и дъщери. За сега аз съм единствено дъщеря на прекрасни родители. С половината от нужния опит мога само да споделя, че в дотук прочетеното гордо блести само едната страна на медала... Сигурна съм, че много деца не са толкова привлечени от материалното или ако са, то е врамките на допустимото. Та нали всеки човек, подсъзнателно се стреми да се приобщи към група. Може би това най-лесно се получава, чрез дрехите, телефоните и т.н. На 25 съм, работя с по-млади от мен и се чудя дали това с модата и марките не е нормална и невинна част от развитието. Защото има и друг вариант, с който често се сблъсквам - хора, които не робуват на 160 левови кецове, защото те са вулгарни и комерсиални и които предпочитат съвсем тенденциозно класиката, защото са ЗАПОЗНАТИ с нея. Та, тези днешни млади се гордеят със свръхзнанията, културата,разбиранията си... И едно, сигурна съм, не много ново явление, към което се отнасям със смесени чувства: за повечето от тях е важно да са различни, да не робуват на познатите стереотипи, да са показни с ерудицията си, да носят дрехи втора употреба от непознати марки, които наричат "винтидж",да слушат музика от времето на родителите си, но да са по-запознати с нея от тях, да ползват в разговор, колкото може повече сложни и многосричкови думи, за да се изтъкнат и всъщност да не разбират негативното значение на думата "сноб". Май не стигнах до много стегната защита. Идеята ми беше, че децата са различни, рамките са излишни, всичко в края на два срещуположни полюса е прекалено далечно, но винаги ги има и плюса и минуса. Ето вашият син е умен и начетен, оценил е това, което му давате (да ви е жив, здрав и щастлив). Сигурна съм, че все повече ще се възползва от наученото, за да реши до колко материалното ще го води.
Много добър постинг, благодаря, че размислихте и мен и се извинявам, ако с хаоса в главата ми съм нарушила общия изглед.
цитирай
38. chara - @dendri
05.03.2008 19:18
интересни неща научих от теб
това "винтидж" не го знаех, а май и "тийн" - групичките около сина ми не го знаят:-)
днешните млади са различни и ти имаш невероятен късмет да общуваш с интелигентни хора:-)
безспорно светът е шарен и добре, че е така:-)
няма нужда да се извиняваш, беше удоволствие за
мен да прочета написаното:-)))
цитирай
39. анонимен - about :-)
06.03.2008 23:13
That's what you get for changing your mind

And after all this time
I just hope you understand
Sometimes the clothes
Do not make the man

цитирай
40. thundergoddess - За всичко, което си написала, има ...
12.03.2008 14:29
За всичко, което си написала, има само една мисъл, която перефразира всичко: Аз не живея, за да ям, а ям за да живея. Тя важи за всичко материално. Живота не е тичане, лутане и намирне на начини да си купиш по-готин телефон, дънки от 200 лева и нагоре и блузка минимум 50 лева. Ние не можем да отхвърлим напълно материалното, защото сме материални същества все пак, но ниога не трябва да забравяме, че то е начина да постигнем истински ценните неща, които с пари и яки телефони, скъпи дрехи и т.н не се постигат - любов, радост, приятелство, щастие, знания ...
цитирай
41. chara - @thundergoddess
13.03.2008 19:19
да, така е:-)))
материалните неща, понякога са компенсация на нещо друго, което ни липсва
много по-съществено за самите нас:-)
не ги пренебрегвам,
но и не им се "връзвам" особено:-)))
но засягаш една дилема, която ми е любима:
to have, or to be ...,
и на която смятам да посветя нещо специално:-)))
цитирай
42. pisatelkata - Децата нашата гордост и бъдеще
04.11.2010 14:06
Едва ли има нещо по - скъпо от детето на този свят. Капризите на децата ни е на всеки според финансовото състояние. Важното е възпитанието, което им даваме.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: chara
Категория: Политика
Прочетен: 5112192
Постинги: 278
Коментари: 11516
Гласове: 89064
Календар
«  Февруари, 2020  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
242526272829