Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.06.2007 00:46 - Чудомир - Дневник (1947-1967)
Автор: meteff Категория: История   
Прочетен: 5401 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 14.02.2010 05:28


Чудомир

image


Чудомир, псевдоним на Димитър Христов Чорбаджийски (25 март 1890 — 26 декември 1967), е български писател-хуморист. Роден е в село Турия, Област Стара Загора и учи до 16-годишна възраст в Старозагорската гимназия "Иван Вазов". Той е петото дете в семейството на Мария Дончева и хаджи Христо Георгев Чорбаджийски.

През 1913 г. завършва Държавното художествено-индустриално училище в София. Чудомир е участник в Балканската и Първата световна война. Работи като гимназиален учител в Казанлък в периода 1920 – 1933 г. През 1929 – 1930 г. специализира рисуване в Париж. До смъртта си е председател на читалище „Искра“ и директор на Историко-етнографския музей в Казанлък. От 1938 г.е член на Върховния читалищен съвет, а през 1959 г. става народен представител.

 


ДНЕВНИК

image

(1947-1967)


 

1947 ГОДИНА

26 февруари1

И Кочо Щъркелов19 не можа да удържи. След големите успехи като пръв акварелист, почна да пише сантиментални превземки в "Зора"20, стихчета и достигна до шлагера "Таз вечер празнувам разлъка".

През 1914 година, когато се обяви Европейската война, срещам близо до Военното министерство един човек, приличен на поета Любомир Бобевски21. Уж е той, а не е. Загледах го, той се спря и ме поздрави.

19 юли

Все по това време се сприятелихме с К. Щъркелов и Хр. Ясенов. Кочо беше сух, слаб и беден като Пазара125, на врата си носеше син "галузник"126, през който стърчеше силно адамовата му ябълка. Беше сръчен, бърз и рисуваше и с двете си ръце. Най-напред в час по скулптора се сбихме, защото ме замеряше с глинени топки, но после станахме неразделни. Ясенов беше чист и наивен като дете и не проявяваше особени наклонности към рисуването.

Интересно време е било тогава. Мнозина от нас из дълбоката провинция сме имали влечение към изкуствата въобще, но не е имало хора да ни разберат и напътят. В по-горните курсове беше, напр[имер], Петър В. Генов, който слабо рисуваше, а даваше хубави стихове в "Българска сбирка"127. Жорж Симеонов свиреше чудесно на китара, а също лошо рисуваше, Петър Райчев, наш съученик, още тогава изненадваше с прекрасния си тенор, Христо Ясенов също пишеше майсторски стихове в Страшимировите списания128, а рисуваше зле - как другояче да си обясним тая ненормалност?

Ясенов, напр[имер], кога завършваше, по тогавашните наредби трябваше да представи пред комисията определено число глави с бои, голи тела и пр., но той ги нямаше, или ако ги имаше, бяха слаби и ний, приятелите му, се събрахме помежду си и му попълнихме числото с наши работи.

Христо беше душа човек. Той, с риск да гладува, раздаваше последната си стотинка на всеки, който му поиска. Колко гладници е хранил на своя сметка в гостилница "Етрополе" на ул[ица] "Веслец"! И в любовта си беше така чист и наивен. Цяла година изпраща до къщи симпатията си Мина Маринова, у дома й ходил, тя посещавала квартирата му, но не се докоснал до нея. Чакало, чакало момичето да й се обясни, да я прегърне и целуне, докато се яви най-после по-изпеченият в това отношение скулптор Марко Марков и му я отне.

По-късно Христо се отрака в Страшимировия кръжок и стана много духовит. Той имаше едно тефтерче с[ъс] стихчета и закачки, повечето от които се отнасяха до Георги Райчев, който се казваше Гюро, а не Георги, а Христо го кръсти Григорая. Той, както споменах някъде в бележника, беше силно еротична натура и една вечер, малко сръбнали, ходили с Димча и други в публичния дом, и то всички при една и съща жена, мисля, че била чехкиня. Последен бил Гюро и за зла чест само той се заразил с трипер. Тогава му съчинихме стихотворение, от което помня само един куплет:

...Заплакаха двата човека.
А слънцето пече ли, пече,
Единият почна да врека,
А другия взе да тече...

Или друго:

Григоране, Григоране,
Не закачай Катеричка.
Катеричка е мънинка,
Катеринка е дете...

Йовков беше напечатал разказ, на който в героя Андрей се забелязваха много автобиографични черти129. На другия ден влизаме в сладкарница "Цар Освободител" с Христо и виждаме Йовков, седнал сам, подпрял глава и се замислил. Христо се провикна:

- Андрея, Андрея, какво си се умислил, братко!

Йовков дигна глава и като ни видя, се ухили до ушите.

Баща му Павел Туджаров имал керемидница в Етрополе. И той, като моя баща, бил против следването на сина си по художество. Един ден пристигнал в София, дошъл в двора на Рисувалното училище, легнал в тревата и чака да ни пуснат. Забелязал го Христо през прозореца, извика ме и дума: "Гледай, гледай, там в тревата, дето лежи онова същество е моят отец-вседержител. Какво ли конско евангелие ми е приготвил?"

Баща му беше нисък човечец с потури и изтъркана абичка.

В тежки, безмонетни дни се събирахме аз, той и Щъркела, обърнем си джебовете на джилетките, съберем сумата общо и според големината й отивахме да се храним или в центъра, или чак в Ючбунар на шкембе-чорба.

Неговите стихове ги знаехме наизуст. Аз и сега зная "Пан" от начало до край. Той беше посветен на Щъркелов, когото после обвиниха, че бил предал Христа на полицията. Аз всичко мога да повярвам, но това - никога! Нашата дружба беше така чиста, така сърдечна, толкова топло другарство и идеализъм имаше в нея, че е престъпно да се мисли подобно нещо.

Вярно е, че по-късно Щъркелов стана прочут, купуваха му работите от двореца, като най-експанзивен от трима ни под силното влияние на Григор Василев130 и алкохола, той е правил скандали и по политически събрания даже, но това той не може да стори.

Христо отиде наляво много късно, едва като стана учител, не повече от година-две преди атентата в "Света Неделя", или по-скоро тогава, когато почнаха да редактират с Кюлявков в. "Червен смях"131. Аз тогава бях учител в Казанлък, получих писмо от него с покана за сътрудничество и му пратих няколко стихотворения, но понеже на едно от тях махнаха два куплета, разсърдих се и спрях.

24 юли

Видяхме се с Георги Караславов132 - пламенния комунист-полемист, или Иля Еренбург133 нашенски. Той сега е директор на Народния театър - служба, която според обясненията му, му била наложена от Партията. Имал син бригадир на язовира "Копринка", дошъл да го види и се отби при мене. Георги е здрав и честен селянин от с. Дебър - Първомайско, даровит писател, страдал, изглежда, от миналите режими и сега е малко озлобен. Разправи ми какви поразии заварил в Народния театър, какви кражби и мръсотии открил, говори против Кунев134, Вл. Василев135 и пр. "Николай Лилиев, казва той, е едно нищо в театъра. Той може да знае всичко какво става там, но не е направил нищо за отстранението му. Нижат се при него, изплакват му се, наклюкарствуват се, той ги изслушва с иронична усмивка и повече нищо."

Говори ми и за К. Щъркелов и открито го обвини, че е станал причина за смъртта на Ясенов и Н. Вапцаров. Майката на Никола Вапцаров136 била дала писмо на Щъркелов за Цар Бориса, който беше приятел на баща му, но Щъркелов не предал писмото на царя и не могли да го спасят. Чудни неща, страшни обвинения, които не мога да приема, не мога да им повярвам. У Щъркелов се е крил с месеци бащата на Вапцаров. Там се е крил дълго време и Перо Шанданов. Кочо ми е разправял много хубави неща за това семейство, където е гостувал толкова пъти. Просто не знам какво да мисля. [Във] всеки случай, аз знам, че Щ[ъркелов] беше свидетел по делото и не защити младия поет, син на приятеля му Йонко Вапцаров. Майка му някъде подчерта това и то беше печатано в някой вестник.

С Караславов след това ходихме при болния учител Николай П[оп]стоенчев, който през 1923-24 му бил класен наставник и за когото пази най-хубави спомени. Николай е тежко болен и не ще издържи дълго. През моето 13- год[ишно] учителствувание в Казанлък от безбройните колеги той ми е направил най-силно впечатление с[ъс] сериозността си, добротата и честността си.

29 юли

Унесох се в спомени пак. За "Арменското кафене" ми дойде на ум - дето се събираха "непризнатите таланти". То се посещаваше от артистите Неделчо Щърбанов - умен, възпитан, нервен (постоянно си гризеше ноктите). Аз не съм виждал по-добър изпълнител на "Тартюф" от него. Там идваше старият Сапунов138, сух и сбръчкан като баба, едрият и черен Рибаров139, Владимир Николов140, Георги Донев141, Никола Христов142 (Збишко от "Моралът на г-жа Дулска")143 и пр. Центърът на писателската маса беше Иван Ст.Андрейчин. Около него се трупаха Ненчо Илиев (Сириус)144, Рафаел Тошкин145, Георги Попов146, Страшимир Кринчев147, Борис Руменов (Зевзека), Сава Злъчкин148. Често ходехме и ний с Щъркелов. Там ходеше и Стоян Шакле (Прокудин)149, Дядо Алеко150 и т.н.

Празник за това кафене беше, когато една група от Народния театър се отцепи и образува "Одеон". Тогава непризнатите се чувствуваха победители. Групата имаше в началото успех с "Кин"151, "Тъкачите"152 и пр., но скоро се разпадна, като по-слабохарактерните се върнаха пак в Нар[одния] театър. Имаше и един красив младеж, много надежден художник Страшимир Димов, който по-късно замина за Германия и умря там. И Чичо Стоян (Ст. М. Попов) беше постоянен посетител. Той издаваше малки книжчици с порнографически стихчета, които много се търсеха тогава. Интересно е, че той тогава минаваше за най-добрия детски поет, а пишеше и такива "Ергенски раздумки". Той беше надарен и много мил човек и ми напомняше на дяда Петка Славейков153. Елегантен, важен и малко занесен бе и Христо П. Йончев154, чиито стихове доскоро се рецитираха.

У Андрейчин съм ходил няколко пъти с Никола Янев155, даровит белетрист, починал твърде млад, Петър Райчев и Кринчев. Той познаваше добре французката литература, имаше богата библиотека, издаваше списания, но страдаше от много мании. Беше дребен, с остри коси, брадичка и големи увиснали мустаци, под които димеше постоянно лула, но се смяташе за красавец и любимец на жените. Живял в Париж, той, изглежда, се бе много покварил. По-късно лежа в затвор, защото блудствувал с невръстни деца. Смяташе се за актьор и голям поет. Когато дойдох в София (1907 г[одина]), той често се явяваше като рецитатор по вечеринките и декламираше едно стихотворение, от което съм запомнил:

...Чук - чук, чук - чук, припряно чука
                                              той.
Ковчези готви за покой...

След това разправяше на публиката разни вицове.

Той почнал добре като поет с[ъс] стихове на социални мотиви, но се разглезил, замаяла му се главата и умря многобезславно.

Там идваше понякога и Антон Попов, един от основателите на Народния театър и дългогодишен директор на трупа. И той беше сбъркан като Андрейчин. Стар, нисък, съвсем прегърбен и с прегракнал глас. Все настояваше да му дадат гастрол в театъра с някоя младежка роля. Той умря в страшна мизерия в Казанлък и до последния момент си беше все такъв. Не признаваше никого, освен себе си и от всичко беше недоволен.

30 юли

Не помня точно, но трябва да е било към 1914-15 год[ина]162. Ал.Божинов бе открил интересна изложба - диорама. Върху една дълга маса, представляваща ул[ица] "Цар Освободител", той бе набучил изрязани от картон карикатурите на почти всички видни хора на столицата. Там бяха Гешев163, Данев164, Франгя165, Михалаки Георгиев166, Маджаров167, Вазов с кучето си, Евгения Марс168, Ант. Митов169, Мърквичка170, П. Ю. Тодоров171 и пр. Точно по средата пък беше Пенчо Славейков, приведен, напънал се и дърпа едно дръгливо магаре (Пегас), а то, забило крака в земята, не мърда.

23 септември

През лятото мина през града председателят на Съюза на художниците Ал. Миленков207. От дума на дума заговорихме за Борис Денев, който заедно с Щъркелов не са още подали молба за приемане отново в Съюза.

- Няма и да подаде - добави Миленков. - Не се среща с никого, не говори с никого и ако случайно трябва да се разминем, обръща глава на другата страна и не поздравлява. Въпреки това, ще направим усилия да го приемем.

18 октомври

Кочо Щъркелов е също гуляйджия. Пристигнах в София и отивам да го видя, а майка му, баба Мария, ми дума:

- Няма го, Чудомире, няма го. Той наш Кочо всеки ден на другия ден се връща.

31 октомври

Срещнах се и с Щъркелов. Той беше арестуван, обвиняван в предателство и пр. Пуснаха го и отиде да живее в[ъв] Варна, понеже апартаментът му беше разрушен от бомбардировките. Изключиха го и от Съюза на художниците като фашист. Сега, обаче, го извикали от София и Министерството на външните работи му купило 10 работи за един милион лева. Картините са купени за подаръци на видни гости. Тия дни очакват да дойде у нас Тито225.

19. Константин Щъркелов (1889-1961) - художник-пейзажист.


1949 ГОДИНА

16 декември

Два дни ми беше на гости Кочо Щъркелов. Разтурен човек! Напил се в[ъв] Варна, скарал се с жена си, качил се на влака и чак към Каспичан видял, че билетът му бил за Казанлък. Изплака ми се от семейството си, че го тормозили, че го използували, че от приходите на последната му изложба похарчили половината да си правят дрехи, защото той щял да ги изпие, а ако умре от пиянство, да имали какво да продават и т.н. Погуляхме с една хубава компания, но той се въздържаше и не беше весел. Мъчи го много подозрението, че бил предал на полицията Христо Ясенов и не помогнал да се спаси от смърт Никола Вапцаров. Аз няма да повярвам никога, че Кочо е виновен. Той не е способен на това, па каквото щат да мислят. Ако се беше доказало това, той нямаше да е жив. Накупи си яйца, масло, купи ябълки и круши на децата си и бързаше, бързаше за вкъщи, където... не го обичат.

Наистина, да си съпруга на Щъркела не е малко мъченичество, но и тя е опак човек, разглезен, креслив, капризен и използвач.

- Знаеш ли - казва, - че харчим над 60 000 лв. месечно. Просто ме ограбват жена ми и голямата ми дъщеря. Само Бобо (по-малката) е добричка и мила като мама. Само тя ме търпи и разбира.

Кочо е син на алкохолик. Двамата му братя бяха пияници. Той късно пропи, но почне ли, по три дни пиянствува. След това грабне статива и отива да рисува. И е отличен домакин. Каквото види - купува и носи вкъщи. Знае да готви, да чисти из къщи, да нарежда, а жена му само мърмори и се цупи.


1952 ГОДИНА

9 януари

Как мечтая за тих спокоен живот вечер у дома си на разговор с разбран човек!

Обади ми се с едно пиянско писмо Кочо Щъркелов. Гуляли срещу Коледа някъде из варненските локали и се сетил за мене.


1955 ГОДИНА

2 август

Почивката ми свърши и започвам отново работа. Бях в Русе и Сталин. Русе с[ъс]старите виенски къщи (с много орнаментика и глупава скулптура), с хубавия площад и с още по-хубав Дунав. Бяхме "добре дошли гости" и моята племенница Марето Драганова. Не бях минавал и по линията Русе-Сталин. Лудогорието ми се видя бедно, изгризано от гъсеници, с мизерни турски селца и почти без кооперативни зем[еделски] стопанства. В Сталин гостувах на Кочо Щъркелов. Никой не може да посреща приятел както него. Две седмици минаха в пълна почивка, в приятна обстановка от мили хора.


1956 ГОДИНА

3 юни

Кочо Щъркелов прави изложба в Пловдив. Отбих се да я видя. Има 5-6 чудесно технически изпълнени, лирични и... малко кухи, празни пейзажа от Рила и манастира.


1957 ГОДИНА

18 февруари

На Щъркелов дядо му бил свещеник и бил много висок, та му казвали Щрък-Кольо и оттам Щъркольо - Щъркела. Баща му Георги е бил майстор-обущар, а майка му - баба Мария - произхожда от Ниш. По баща са кореняци софиянци. Когато се трепеха македонците, царят го скрил в двореца Ситняково от михайловистите, защото се канели да го убиват. Там той нарисувал около 20 картини.

- Какво искат от Вас тия хора? - казвал Борис. - Малко ли е туй, което дадохте за България.

* * *

За Вапцаров. "Упорито беше като малко още - казва Щъркелов. - Речеш му: "Иди купи кутия цигари." - а то не ще; речеш му: "Купи вино или ракия." - пак не ще..."

В машинното отделение беше стипендиант. Царят, който беше приятел на баща му, го настани там.

8 май

Бях в София да видя изложбата и купя нещо, ако харесам. Много е слаба тази година съюзната изложба, много баласт е допуснат, а изхвърлили работите на проф. Б. Митов, Руска Маринова, Щъркелов, Кожухаров и пр. Графиката също не е добре представена. Картината на Венев, която вдигна шум из вестниците, нищо не струва. Тук-там и у скулпторите ще се намери нещичко по-добро.

9 юли

Бях в столицата. Опекох се от горещини. Ще ми преиздават сборника от разкази. Издателство "Български писател" иска да изпратя ръкописа. Видях пак изложбата, ходих в М[инистерст]вото на просветата и културата. Посетих Щъркелов, който изнемогва, горкият. Бях у проф.Дечко Узунов. Отбих се случайно и в Дома на старите артисти и пр., който е пьлен с бездарности. Там, напр[имер], е Иван Арнаудов - поет и апаш под една премяна, там е и глупейшият "тенор" Христо Златов, нашата Анна Антонова, артистка "типичка" Мила Савова, симпатичният специент Дюлгеров, полуумният художник "Желио" Тачев - букет маниаци, угоени като шопари и все съскащи, интригуващи и недоволствуващи, а колко даровити млади хора гладуват. Почти всички имат пенсии за "лични нужди", а квартира, храна, осветление, отопление - от държавата.

17 октомври

Кочо Щъркелов мизерствува. Живее все още в къща с[ъс] стаи без врати и подовове.

2 ноември

Гост ми е К. Щъркелов. Заведох го да рисува в Шипка. Много е доволен, защото около манастира е симфония от багри. Нещастен е, обаче, Щръкльо. Атмосферата в дома му е непоносима.

9 ноември

Още един имен ден изпратих. Той беше слънчев и весел. Дано е на хаирлия!15

Щъркелов си замина, като нарисува три хубави пейзажа - двата от Шипка (с манастира) и един от нашия "Розариум", който подари на мене. Отпътува за Варна.


1958 ГОДИНА

7 март

Кочо Щъркелов гладува. Защо така жестоко постъпиха с този човек? Една малка пенсийка поне не можеше ли да се отпусне. Какви му са греховете? Че се познава с цар Бориса ли? Какво е виновен, че рисуваше хубави акварели и ги купуваха богати хора, министри и царе?

* * *

Изпратих на Щъркелов 650 лв. Като бях у тях, му дадох 350, но за колко ще му стигнат?

24 август

Бележките не излязоха. Трябва да съм сгрешил в генералната линия.

Гостува ми няколко дни К. Щъркелов. Преди това цял месец помага на Ал. Божинов да изработят стенописите в ресторанта на хотела горе, на шипченския балкан. Божинов, който е над 80 г[одини], оглупяващ и склерозиращ, бил станал невъзможно капризен.

- Едва го изтърпях - казва Щъркелов, - но трябваше да му помогна, защото сам не би се справил.

От години наблюдавам този човек как изветрява и губи мярка за възможностите си. Заловил се да илюстрира "Под игото".

- Защо "Под игото"? - го питам. - За тебе по-подхожда да илюстрираш "Чичовци", напр[имер] - а той се сърди.

Сега пък стенописи! Да видели как се правят стенописи. Вятър работа! Никой не ги харесва и това още повече го нервира.

Изобщо трябва да се мре, преди склерозата да ни е опустошила.


1959 ГОДИНА

22 октомври

Получих писмо от Кочо Щъркелов, който рисува из Рила. Много е доволен. "Четката ми пее, пее." - така пише този 71 годишен лирик.


1960 ГОДИНА

10 декември

Младите художеств[ени] критици наричат изкуството на Щъркелов "самодоволно" и го отричат, от което следва, че са за "самонедоволното" изкуство.

25 декември

В София се видях с Орлин Василев. Побелял. Живее в[ъв] Враца с жена си, сина си и снахата. Кани ме на гости. Видяхме се с Веселин Йосифов, Младен Исаев и пр. Ходих и у Щъркелови. Той още се разправя с болната си дъщеря.


1961 ГОДИНА

29 април

Черна събота. Получих телеграма, че приятелят ми от 55 години Кочо Щъркелов е починал внезапно. Той е жертва преди всичко на завист и злоба. Не беше добре и в семейството си. Колкото пъти отивах да го видя, все едно и също нещо чувах: "У дома е ад, ад!"

У дома му ад, вън също ад - живее ли се при такава обстановка? Интересно е, че починал на другия ден, след като получил орден "Кирил и Методий" I ст[епен].


1962 ГОДИНА

11 юни

Защо Петър Младенов го дигнаха до небесата и го направиха народен художник, защото е партиец ли?

Неговите картини са най-песимистичните, в тях няма никакво небе, ни един слънчев лъч, ни един радостен тон. Това ли изкуство се препоръчва сега?

Защо така изтормозиха пък лиричния, оптимистичния Кочо Щъркелов, който разкри красотите на природата ни като никой друг. С какво го превишава Младенов, с дългата си коса ли? Очерниха народния певец, изтормозиха го, докато го умориха.


1964 ГОДИНА

декември

Ходих да видя семейството на Щъркелов - карат я някак. Голямата, болната дъщеря, се омъжила, а мъжът я не ще. Соня е вече беззъба бабичка, вечно оплакваща се.


 




Гласувай:
3



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: meteff
Категория: История
Прочетен: 3821254
Постинги: 556
Коментари: 1058
Гласове: 19943
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031