Постинг
08.09.2012 20:19 -
Моралните абсолюти и липсата на "добро и зло"
От ден на ден обществото и личността губят идея и ориентири за различаване между „правилно и неправилно”, „добро и зло”, „възвишено и низше”. Тези етични категории изгубват своята валидност в човешките взаимоотношения. По този начин се подкопават устоите на исконни хуманни ценности и се губи различаването между основните етични категории, служещи за ориентири на морала. Губи се моралният критерий, от позицията на който се правят моралните преценки и избори. Поради липса на единни стандарти става невъзможно оценяването на моралните явления.
Така се изгубва нравственият идеал. Обществото и личността остават без нравствен ориентир и посока за нравственото развитие. Става невъзможно отчитането на промените и движението в сферата на морала в посока прогрес или регрес. Нравственото възпитание губи своята убедителност.
Липсата на нравствен идеал води до загуба на нравствени образци и така се променя представата за елит в обществото и за достойно поведение. Изчезва стремежът към нравствено самоусъвършенстване.
Губи се приемствеността, прекъсва се традицията на доброто в нея и се губи връзката между поколенията. Общите морални ценности, предавани между стотици поколения и осъществявали връзката между тях и спойката на народа, сега изчезват. В резултат на това се губи общият морален език между хората, вследствие на което се губят и общите морални смисли. Това води до отчуждение между хората и неразбиране на постъпки и мотиви. Разбива се единството и интегратетът в обществото. Народът се превръща в общество от самотници, живеещи на обща територия.
Липсата на единни морални стандарти води до морално безразличие и неангажираност в обществото като цяло. Общественото мнение става пасивно, снизходително към отклоненията от традиционните норми, безкритично, престава да бъде регулиращ фактор в моралните отношения, не помага на училището като възпитателна институция и на органите на реда. Все по-често моралните цели на училището като възпитателна институция и тези на родителите се движат в различни посоки. Моралният релативизъм води до морално безразличие и неангажираност и в учителските среди.
Развива се краен индивидуализъм. В резултат на тези процеси се усилва егоизмът у хората и започва да бъде считан за нещо положително, за основа на достойнството на личността. Разрастващият се егоизъм води до намаляване и изчезване на алтруизма като морален код.
В условията на морален релативизъм в плуралистичното общество трудно и почти не може да се осъществява морална регулация в макросредата – на медиите, рекламите, политическите и други внушения, директно влияещи на най-уязвимата част от обществото – подрастващите.
Учителите са обезоръжени откъм морални аргументи и средства - защото всичко може да бъде оспорено като относително, като въпрос на личен избор и т. н..
Микросредата в училище също е засегната – често за да бъдат приети, децата трябва да споделят ексцентричността на лидерите в групата, да приемат някои морални практики, които се налагат от тях като символ на зрелост, мъжественост, женственост, успех и други подобни идентификации, които са в разрез с традиционните морални норми.
В обобщение може да се каже, че моралната атмосфера в общество, проникнато от съзнанието за определени абсолютни морални ценности, оформя начина на живот и йерархията на ценностите на хората. Моралните стандарти от Свещените писания са в основата на моралните оценки, на моралния идеал, избори, мотиви и образци. С посочването на разумността, ненавреждането, милосърдието, състраданието, скромността, честността, истинността, въздържанието и други добродетели като абсолютни цели на човешкото нравствено усъвършенстване, моралните абсолюти, заложени в религиите стоят в основата на хуманизирането на личността. Личното спазване на универсалните морални принципи води като последствие до ред в обществото и създава условия за изграждането на хуманни качества у човека.
Другото е релативизъм - норми и закони, продукти от споразумение между групи в обществото или от политически сили, които в момента са в парламента. Последствията от моралния релативизъм и липсата на морални абсолюти в обществото водят до срив в нравствеността и морален нихилизъм. Това рефлектира в моралната цел. Проявява се невъзможност за устойчиви във времето обективни морални оценки, нито за вземане на правилни морални решения. Изчезва обективната основа за моралните мотиви и за морален избор. Измислените и непрекъснато променящи се закони на държавата, които трябва да регулират поведението на хората, като относителни не могат да служат за сигурна опора на съвестта на човека.
Появява се все по-често склонност те да бъдат престъпвани. Така регулиращите поведението фактори: традиционните морални норми, съвестта на човека, нравственият идеал, общественото мнение и държавните закони, стават нестабилни, неустойчиви, променливи и престават да функционират надеждно. Единствена полза от това имат престъпните силови групировки, които в такава среда стават все по-активни и заемат все по-голяма част от общественото пространство. Манипулирайки обществото чрез различни лостове, те ще се опитват да му налагат постепенно своите морални принципи и норми.
От изложеното дотук става ясно, че за обществото е от особено значение укрепването на моралните абсолюти в съзнанието на хората като опори за изграждането на здрав морал.
Така се изгубва нравственият идеал. Обществото и личността остават без нравствен ориентир и посока за нравственото развитие. Става невъзможно отчитането на промените и движението в сферата на морала в посока прогрес или регрес. Нравственото възпитание губи своята убедителност.
Липсата на нравствен идеал води до загуба на нравствени образци и така се променя представата за елит в обществото и за достойно поведение. Изчезва стремежът към нравствено самоусъвършенстване.
Губи се приемствеността, прекъсва се традицията на доброто в нея и се губи връзката между поколенията. Общите морални ценности, предавани между стотици поколения и осъществявали връзката между тях и спойката на народа, сега изчезват. В резултат на това се губи общият морален език между хората, вследствие на което се губят и общите морални смисли. Това води до отчуждение между хората и неразбиране на постъпки и мотиви. Разбива се единството и интегратетът в обществото. Народът се превръща в общество от самотници, живеещи на обща територия.
Липсата на единни морални стандарти води до морално безразличие и неангажираност в обществото като цяло. Общественото мнение става пасивно, снизходително към отклоненията от традиционните норми, безкритично, престава да бъде регулиращ фактор в моралните отношения, не помага на училището като възпитателна институция и на органите на реда. Все по-често моралните цели на училището като възпитателна институция и тези на родителите се движат в различни посоки. Моралният релативизъм води до морално безразличие и неангажираност и в учителските среди.
Развива се краен индивидуализъм. В резултат на тези процеси се усилва егоизмът у хората и започва да бъде считан за нещо положително, за основа на достойнството на личността. Разрастващият се егоизъм води до намаляване и изчезване на алтруизма като морален код.
В условията на морален релативизъм в плуралистичното общество трудно и почти не може да се осъществява морална регулация в макросредата – на медиите, рекламите, политическите и други внушения, директно влияещи на най-уязвимата част от обществото – подрастващите.
Учителите са обезоръжени откъм морални аргументи и средства - защото всичко може да бъде оспорено като относително, като въпрос на личен избор и т. н..
Микросредата в училище също е засегната – често за да бъдат приети, децата трябва да споделят ексцентричността на лидерите в групата, да приемат някои морални практики, които се налагат от тях като символ на зрелост, мъжественост, женственост, успех и други подобни идентификации, които са в разрез с традиционните морални норми.
В обобщение може да се каже, че моралната атмосфера в общество, проникнато от съзнанието за определени абсолютни морални ценности, оформя начина на живот и йерархията на ценностите на хората. Моралните стандарти от Свещените писания са в основата на моралните оценки, на моралния идеал, избори, мотиви и образци. С посочването на разумността, ненавреждането, милосърдието, състраданието, скромността, честността, истинността, въздържанието и други добродетели като абсолютни цели на човешкото нравствено усъвършенстване, моралните абсолюти, заложени в религиите стоят в основата на хуманизирането на личността. Личното спазване на универсалните морални принципи води като последствие до ред в обществото и създава условия за изграждането на хуманни качества у човека.
Другото е релативизъм - норми и закони, продукти от споразумение между групи в обществото или от политически сили, които в момента са в парламента. Последствията от моралния релативизъм и липсата на морални абсолюти в обществото водят до срив в нравствеността и морален нихилизъм. Това рефлектира в моралната цел. Проявява се невъзможност за устойчиви във времето обективни морални оценки, нито за вземане на правилни морални решения. Изчезва обективната основа за моралните мотиви и за морален избор. Измислените и непрекъснато променящи се закони на държавата, които трябва да регулират поведението на хората, като относителни не могат да служат за сигурна опора на съвестта на човека.
Появява се все по-често склонност те да бъдат престъпвани. Така регулиращите поведението фактори: традиционните морални норми, съвестта на човека, нравственият идеал, общественото мнение и държавните закони, стават нестабилни, неустойчиви, променливи и престават да функционират надеждно. Единствена полза от това имат престъпните силови групировки, които в такава среда стават все по-активни и заемат все по-голяма част от общественото пространство. Манипулирайки обществото чрез различни лостове, те ще се опитват да му налагат постепенно своите морални принципи и норми.
От изложеното дотук става ясно, че за обществото е от особено значение укрепването на моралните абсолюти в съзнанието на хората като опори за изграждането на здрав морал.
Убит е ученият Фатей Шипунов, който е из...
НОВИЯТ ШЕФ НА КЗК – БИВШ СЪПРУГ – РУМЕН ...
СНИМКА НА ДЕНЯ
НОВИЯТ ШЕФ НА КЗК – БИВШ СЪПРУГ – РУМЕН ...
СНИМКА НА ДЕНЯ
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
