да разсъждават.
1938 – Алън Тюринг и Алонзо Чърч независимо достигат до една и съща теза (по-късно позната като тезата „чърч-тюринг”) – всички проблеми, които човек е способен да реши, могат да бъдат описани с набор от алгоритми.
1941 – Водещ немски изследователски център, отнасящ се към аеронавтиката, създава електромеханичния компютър Zuse Z3, който изпълнявал няколко инструкции в секунда. За да въведат програмата, немците използвали разпробита филмова лента. Дупките всъщност са били инструкциите.
1945 – Първият напълно електронен и препрограмируем компютър ENIAC е бил над 1000 пъти по-бърз в сравнение с компютрите базирани на електромеханични релета. Създателите на ENIAC са Джон Моучли и Джон Екърт.
1946 – 1950 – Норбърт Уинър разработва математическа теорема, според която на практика е възможно създаването на същество на базата на биологична и инженерна системи; така се явява науката кибернетика и понятието „киборг”.
1947 – Изобретен е първият електронен преводач от Уилям Шокли, Уолтър Бретейн и Джон Бардиин.
1950 – Алън Тюринг създава т. нар. „тест на Тюринг” (вж. карето „Любопитно”)
1951 – Марвин Мински и Дийн Едмъндс правят първата изкуствена невронна мрежа, която симулира плъх, намиращ правилния изход от лабиринт.
1955 – Написана е първата ИИ програма – Logic Theorist, която подражава на способността на човека да решава проблеми. Създателите й са Алън Нюуел, Хърбърт Саймън и Дж. К. Шоу.
1956 - 1963 – Обуславят се първите две главни цели пред ИИ:
• Достигане на верен изход при зададена задача според метода на пробите и грешките.
• Компютрите трябва да се учат сами (например, да играят шах по-добре, отколкото авторите на програмата).
1957 – Артур Самюел пише първата шах програма, която много скоро сама се научава как да победи създателя си.
1961 – Създаден е първият индустриален робот UNIMATE, влиза в оперативна дейност във фабриките на General Motors. Машината-ръка се подчинявала на команди записани върху магнитен барабан. Ръката била с тегло около два тона и служела за разделяне и подреждане на горещи метални отливки.
1965 – Много от учените, които са се занимавали с разработката на ИИ заявяват, че до 1985 година, машините ще вършат всяка работа, също както човека.
1968 – Идеята за полудели машини набира все по-голяма популярност, особено след излизането на филма „2001: Космическа одисея” (по едноименната книга на Артър Кларк), режисиран от Стенли Кубрик.
1970 – Едуард Фигенбаум създава първата експертна система – анализатор (компютър), програмиран да взима решения в реално време, базирани на предварително дефинирани правила.
средата на 70-те – Разработката на ИИ е в застой. Американската агенция за разработката на нови технологии (DARPA) намалява драстично финансирането на трите най-големи ИИ отдела в САЩ – Масачузетския изследователски център, университетите Карнеги Мелън и Станфорд.
края на 70-те – Практическото и комерсиално приложение на ИИ все още е рядко срещано.
1980 – 1985 – ИИ прави първите си значими постижения:
• Създадена е експертната система PROSPECTOR за търсене на залежи на минерала молибден.
• Създадена е програмата WILLARD за предвиждане на сериозни гръмотевични бури.
• В оперативен режим е включена първата система на Bell за анализиране на проблемите, свързани с телефонните мрежи; програмата предлага решения на проблемите.
• FOLIO е първият изкуствен съветник, който преглежда и анализира инвестиционни ценна книжа.
• В употреба е пуснат първият изкуствен анализатор на проблеми, свързани с работата на фабричен струг и шлифовни машини; системата диагностицира на базата на шумове.
• DELTA диагностицира над 80 процента от авариите при електро-дизеловите локомотиви и успешно предлага начини за решението им.
средата на 80-те – Комерсиалните ИИ продукти връщат на производителите си едва няколко милиона долара приходи в световен мащаб.
края на 80-те – Експертните системи, базирани на предварително дефинирани правила, започват да показват първите признаци на изчерпване. XCON например (първата система въведена в индустриалния свят, една от най-комплексните, но и успешни по онова време), съдържала повече от 10 000 правила, а поддръжката й струвала все по-повече и повече. Така пред ИИ са поставени нови задачи:
• Експертните системи трябва да бъдат променени така, че да контактуват помежду си.
• Диагностициращите програми трябва да извличат заключения от всеки решен проблем.
• Експертните системи не могат да правят аналогии между предмети и да класифицират обекти.
• Колкото повече правила се включват към експертните системи, толкова по-трудно е да се реши при проблем, кое точно действие и в какъв ред да бъде извършено.
• Експертните системи не знаят това, което не знаят, в резултат лесно могат да сбъркат в отговора на въпроси извън собственото им познание.
началото на 90-те – В разработката на ИИ пада ударение върху онтологията (наука за битието; според Аристотел определението е „наука за биващото като биващо”). Целта е ИИ програмите да могат да анализират и разбират различни видове обекти.
средата на 90-те – Според учените, частичната автоматизация на редица производствени процеси до не повече от десет години ще се превърне в пълна автоматизация водена от мощен ИИ.
• Започва масовото навлизане на ИИ в живота на хората – от невронни мрежи за разпознаване на текст и глас, през медицинската диагностика до националната сигурност.
• Настава бум от мултимилионни сделки и инвестиции свързани с разработката и усъвършенстването на ИИ.
1990 - 2000 – Става ясно, че понятието „изкуствен интелект” не се продава по световните пазари именно затова, много комерсиални продукти се лансират като „съвременни”, „интелигентни” и „носители на бъдещето”. Истината е, че тези продукти успешно решават проблемите на хората единствено заради разширените възможности на ИИ. Сред т. нар. артикули на бъдещето са:
• Автоматизирани системни съветници, които сами характеризират отговорностите си.
• Учебен софтуер, способен сред група ученици да се занимава чрез индивидуални методи с всеки по отделно.
• Програми, преобразуващи речта в текст.
• Системи за разпознаване по лице.
• Системи за автоматично взимане на решения при инвестиционния и застрахователния сектор.
• Филтри на електронната поща.
• Програмни инструменти, анализатори и диагностици в миньорството.
• Административни системи-ботове, които помагат за правилните отговори на клиентските въпроси.
• Системи за засичане на кредитни измами.
• Перални машини, които автоматично нагласят режимите на пране за възможно най-ефективно изпиране.
• Софтуер, който ръководи информацията за всяко отделно нещо, като автоматично организира и извежда необходимите документи (сред списък от милиони).
• ... и много, много други.
1997 – За пръв път машина побеждава световния шампион по шах – суперкомпютъра Deep Blue надвива Гари Каспаров, изчислявайки стотици милиони евентуални решения за ходове напред.
• Над 40 отбора се състезават на първия световен турнир по футбол за роботи Робокъп.
1999 – Sony пускат на пазара кучето робот AIBO. Механичната животинка отговаря на над 100 гласови команди и се учи на елементарни движения. На 26 януари 2006 година, Sony обявяват, че спират поддръжката и разработката на серията AIBO.
• За пръв път в историята ИИ поема контрола над космическа совалка. За две денонощия, системата Remote Agent е управлявала кораба Deep Space 1, намиращ се на 100 млн. км. от Земята. Целта на подобни системи е постепенно земният контрол да се редуцира до минимум, като така ще се намали драстично цената на всеки полет извън орбита, а ИИ да отговаря възможно най-бързо и адекватно при всеки технически проблем.
2002 – Компанията iRobot, основана от учени на Масачузетския технологичен институт, пуска на пазара почистващия робот Roomba. Третото поколение на тази машинка (на пазара от август месец тази година, включително и на българския) може да чисти помещения чрез вакуум в продължение на над 4 часа, при това без намесата на човек. Roomba може да чисти само определени зони, ако е нужно, има сензори, които го предпазват да се блъсне в нещо, а след като батерията му е пред изтощаване сам отива до зарядното устройство.
2004 - Американската агенция за разработката на нови технологии (DARPA) спонсорира първото състезание за автономни автомобили-роботи DARPA Grand Challenge. Първото състезание се провежда между пустинята Барстов, Калифорния и Прим, Невада. Нито една от колите не успява да завърши състезанието.
2005 – Автономен Volkswagen Touareg R5 завършва първи на състезанието DARPA Grand Challenge 2005 и печели на създателите си от Stanford Racing Team 2 млн. долара. Трасето е било с дължина 212.4 км. и е взето за по-малко от седем часа. В състезанието се включват 23 автомобила, но финиша пресичат едва пет от тях.
Бъдещето на изкуствения интелект
Преди да преминем към данните относно бъдещето на ИИ, нека бъде ясно следното - ние хората не сме добри в предсказването на бъдещето. И това в най-голяма степен се отнася към развитието на технологиите. Това е така, защото човека реално започна да се развива технически преди около два века, а се осмели да разкрие техническия си талант едва в средата на миналия век. Накратко – липсва ни опит. В средата на шейсетте години на XX век, например се е смятало, че след не по-късно от две десетилетия машините ще са способни на всичко, на което човекът е способен (вж. „Хронология, цели и постижения на ИИ”). Това естествено не се случва нито тогава, нито сега, четири десетилетия по-късно... нито ще се случи в близките години.
Учените обаче, вече успешно са пресъздали по изкуствен път над две дузини от няколкотостотин региона на човешкия мозък, а след като разберем принципите му на действие, ще сме способни да превъплътим силите му в синтетична материя, което според анализаторите ще се случи след около 15-20 години. Очевидно този срок е достоверен, тъй като японските производители на роботи са твърдо убедени, че техните машини ще победят хората в световния шампионат по футбол през 2050 година, а горе-долу по това време от щата Масачузетс (напомням, че именно в този щат се намира един от най-големите и либерални технологични институти в света) обещават, че ще осъществят първия законен брак между робот и човек.
Независимо дали тези срокове ще бъдат спазени, учените са единодушни, че бъдещето на изкуствения интелект ще се развива по пътя на абревиатурата „ГНР” – генетика, нанотехнология и роботика.
Генетика
Тук става въпрос за биотехнологиите (или биоинтелекта; една от най-новите технологии, отнасяща се към използването на култури от организми и клетки за специфични нужди в промишлеността и медицината) или това да събираме инструментите, чрез които да разбираме биологията като информационни процеси и така да ги препрограмираме. В момента, 99 процента от лекарствата на пазара не се правят по този начин, т.е. свойствата на едно лекарство се откриват случайно, без напълно да се познават: „Оу! Това нещо намалява кръвното налягане!”. Нямаме идея защо и как работи, задължително ще има и странични ефекти, но все пак лекарството се пуска по аптеките. Ето защо, учените са решили да се фокусират върху средствата за оформяне на инструментите, така че да ги препрограмират и да вършат абсолютно ефективно определена задача.
Друга страна на генетиката – в нас има малки софтуерни програми, наречени гени, всъщност около 23 хил. от тях. Те са еволюирали хиляди години при различни условия на живот. За пример, генът отговарящ за натрупването на мазнините казва: „Задържай всяка възможна калория, защото следващия ловен сезон може и да не е успешен”. Това е ген, който учените искат да препрограмират. Всъщност, какво ще стане, ако бъде директно блокиран? Вече има метод, чрез който е възможно изключването на гени, наречен РНК интерференция (РНК е рибонуклеинова киселина, една от главните й функции е да копира генетична информация от ДНК) и е изпробван върху мишки. Когато този ген бъде изключен, мишките дори да преяждат на всяко хранене остават слаби. Нещо повече, те дори се възползват от привилегиите да бъдеш слаб – не страдат от диабет, нямат сърдечни проблеми и не са предразположени към ракови образувания. И въпреки, че преяждат, живеят около 25 процента по-дълго. Вече има няколко фармацевтични компании заинтересувани от РНК интерференцията и нищо чудно през следващото десетилетие да получим подобно лекарство.
Нанотехнология
Следващата революция в технологичното развитие на човека ще бъде нанотехнологията, където информационните технологии се превръщат в материя и енергия. Това означава, че човешката цивилизация ще се справи с глобални проблеми, като енергията например. Ако се научим да улавяме 0.0003 процента (три десетохилядни) – това е слънчевата светлина, която пада на Земята, ще можем да решим всичките си енергийни проблеми. В момента, това нещо не може да бъде направено, тъй като слънчевите панели са прекалено тежки, скъпи и неефективни. Новите нанобазирани слънчеви панели (създадени на молекулярно ниво) ще са много по-евтини, малки, леки и високоефективни, позволяващи съхраняването на енергия в наногоривни силно децентрализирани клетки и така задоволявайки постоянния глад на човешката цивилизация за енергия.
Безспорно, най-впечатляващото оръжие на нанотехнологията са нанороботите – малки роботи с размера на кръвните телца в човешкото тяло. Ако това ви звучи прекалено футуристично, то ще ви е интересно да разберете, че специално заради тази технология вече са се състояли няколко мащабни конференции с демонстрация как се лекува лека форма на диабет, именно чрез нанокапсули.
Според учените, до 2020 година, тези устройства ще влизат в човешкото тяло, програмирани да ни пазят здрави, унищожавайки инфекциозните болести, коригирайки ДНК грешки, убивайки ракови клетки и дори влизащи в мозъка ни, за да си съдействат с нервните ни клетки. Струва ви се невероятно? Е, вече има напълно функционални невронни имплантанти, които лекуват частично болестта паркинсон. След около 15 години човешката интелигентност ще може да бъде препрограмирана и значително увеличена, като по всяка вероятност именно чрез подобни импланти ще влизаме във виртуална реалност, така дълбоко преексплоатирана от научно фантастичните филми.
Роботика
Ето в този технологичен дял ще видим пълната сила на ИИ, тъй като около 2020 година, вече ще има компютри, които ще изчисляват повече информация от човешкия мозък (вж. „Любопитно”), учените вече ще са пресъздали по изкуствен път мозъка ни и по този начин ще разкрият софтуерните алгоритми, тайните и принципите на действието му. Като страничен, положителен ефект, ще сме опознали себе си, как интелекта и емоциите ни работят и защо мозъците ни не действат на пълен капацитет. Но това близко бъдеще не означава нашествие на интелигентни машини, всъщност означава бъдеще с еволюирали интелигентни машини. Дори в момента сме толкова зависими от технологиите и ИИ, че ако изведнъж спрем само половината от ИИ системите вградени в икономическата ни инфраструктура, цивилизацията ни ще рухне като кула от карти за броени мигове. Технологиите не просто ни заобикалят, те са неразделна част от самите нас. Използваме компютрите си дистанционно, носим ги в джобовете си, скоро и в дрехите си. Вече са започнали да мигрират в телата и мозъците ни и като цяло с всеки изминал ден ставаме все по-интимни с технологиите.
Комбинирайки ИИ с други от съвременните науки, живота на човека ще се увеличи драстично. Това вече се е случвало няколко пъти. Преди хиляда години, средната продължителност на човешкия живот е била 23 години. Само преди два века, хората са живели средно до 37 години. Преди век – 50 години, а в момента средно живеем до 76 години. И всеки път щом човека направи скок в развитието на технологиите, тази граница се увеличава. В момента живота ни се удължава от здравеопазването и антибиотиците, а следващата стъпка ще бъде направена чрез нанотехнологията и биоинтелекта.
Очаква ни наистина вълнуващо бъдеще!
Интересни цитати
„Интелекта, това е нещото, което използваме, когато не знаем какво да правим”
Жан Пиаже (швейцарски биолог, психолог, философ, един от най-верните последователи на Кант)
„Изкуствения интелект, това е което използваме когато искаме интелигентно да автоматизираме комплексна задача”
Х.Б. Бароу (професор в университета Оксфорд)
„Ученето е всяка перманентна (в малка или голяма степен) промяна, която води до разширяване на капацитета по адаптиране на заобикалящата ни среда”
Хърбърт Саймън (полимат, професор в университета Карнеги Мелън)
„Умът избира каква ще е следващата му задача”
Стан Франклин (създател на синтетичното светоусещане – машина да прави разлика между топло и студено, например или да диагностицира температурните разлики в климатичното време)
“Има едно популярни клише, според което не можеш да извлечеш от компютър нещо, което вече не е там. Така излиза, че компютрите могат да извършват единствено строго определени и предварително дефинирани задачи и никога няма да имат способността да създадат нещо. Ако това клише наистина е вярно, изглежда Шекспир никога не е писал нещо различно от това, което учителя го е принуждавал да пише – думи.”
Ричард Докинс (виден английски етолог, еволюционист, биолог)
„При разработката на ИИ пред нас се разкри дълбок парадокс – единствения начин да се справиш с най-комплексните проблеми и задачи е да изоставиш напълно всяка логика. Почти винаги при нас хората се изисква поне малко да разсъждаваме преди да вземем правилно решение. Експертните системи не разсъждават, те знаят и действат на момента.”
Даниел Кревър (канадски предприемач и учен, работил над 20 години в областта на ИИ)
Любопитно
