Стимулиращо предизвикателство в навечерието на всяка Нова година са … ОБЕЩАНИЯТА! Или както им казват американците “New Years Resolutions”.
Какво ли не си обещава човек през годината – да спре това, да започне онова…
Но … от УТРЕ! Е, ако не от утре, то от ПОНЕДЕЛНИК! Добре де, не се получи в понеделник, но последно - от 1-во число на идущия месец! И така цяла година!
Какво си обещават в навечерието на 2008 хората зад океана. Ето топ 10 на най-срещаните им обещания:
- Да прекарвам повече време със семейството си.
- Да отслабна
- Да спра да пуша, веднага
- Да спра да пия
- Да науча нещо ново
- Да помагам на другите
- Да си плащам кредита
- Да съм по-организиран
- Да чета книги
- Да спортувам
Трябва да призная, че някои от обещанията ми звучат … странно.
Интересно, до сега никой не се е сетил да попита българите, какво си обещават в навечерието на Нова година.
Виж ако питаме политиците. Ех, политиците … Те знаят как да обещават – щедро, многословно, безангажиментно, ентусиазирано и т.н. … особено по време на кампания. После. После обещанията избледняват, лека полека се забравят и изчезват в небитието, сякаш не ги е имало никога! Колко мило! Колко удобно! Прекрасно!
Аз обаче не съм политик! Не мога да бъда толкова безотговорна, макар и да ми се иска, понякога! Ето защо споделям с аудиторията на блог.бг това, което си обещах за 2008:
Обещавам през 2008 да довърша, това което започнах в началото на 2006 г. Не предполагах, че ще бъде толкова трудно, нито, че ще се движа така бавно!
Обещавам да не се предавам пред безгрижния, безграничен мързел на детето си!
Обещавам да помагам на приятелите си!
Обещавам да остана вярна на принципите и позициите си /колкото и непоносимо трудно да е понякога/!
Обещавам да “открадна” от някъде малко време и да прочета част от книгите, които искам, за сметка на нормативните документи, които чета по неволя!
Интересно, ще се намерят ли и други “смелчаци” да споделят своите обещания за 2008 с аудиторията!!!
Не се страхувайте!
Не боли!
Гледах 7 минути от „Островът на Сношение...
Обещавам, няма повече така...
Вярно, че има обстоятелства извън нас, неподвластни на наш контрол, но това което зависи от нас не може да чакаме да го свърши някой друг. Или да се уповаваме на някакви имагинерни понятия като "късмет", "случайност" и т.н. Или пък да се извиняваме и оправдаваме с тях.
01.01.2008 14:42
Мноооого любов!
защото няма нищо случайно!
За канадската виза обаче не го разбирам! защо ти е необходима! Е, хайде ще продължа във твоя вектор, щом не е станало, значи не е трябвало, "не е било писано" - ама че успокоение. Ако си решил нещо за Канада или където и да е там по света - не се отказвай от мечтите си. Макар че аз разсъждавам по друг начин: ако тук не мога да се справя с предизвикателствата, то каква е гаранцията, че ще успея някъде, независимо в коя точка на света. Имам приятели, както и сигурно всеки втори или трети, които са извън България. Може да живеят по-добре, по-спокойно, повече да ги уважават... нямам впечатление да са по-щастливи обаче. Защото си остават чужденци.
Обещавам си, че ще издържа и тази година, както направих с предната. Да видим кой-кого...
Успех в изпълнението на обещанията! Сигурен съм, че ще се справиш ;)
Не действа!!!
Трябва да призная, че съм ужасена! Не мога да допусна, по-скоро не мога да се примиря с факта, ден след ден, един интелигентен мозък да се превръща в гладка топка пинг-понг от безделие.
При положение, че има талант за решаване на задачи, например. С малко помощ от приятели /учителя му по математика например/, повечко неотстъпчивост и упоритост от моя страна сигурно ще успея! Няма начин!
03.01.2008 13:20
Да съм здрав за да се боря за всичко останало...
Любов, любов, любов....... ..... ...... любов...
Да бъда по-добър баща.
Да бъда по-добър син.
Да издам книга.
Това за книгата е амбициозен проект!
Дано го осъществите!
Ще си говорим отново на 31.12.2008!
В моята ценностна система те са по-важни.
Опитвам се да мразя кариеризма, когато той е за сметка на семейството.