Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.03.2012 09:11 - ЧЕРНИЧАРСТВО, БУБАРСТВО, ПРОИЗВОДСТВО НА КОПРИНА – ВЪЗРАЖДАНЕТО СТАРТИРАНО
Автор: chara Категория: Бизнес   
Прочетен: 16985 Коментари: 35 Гласове:
80


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

     Когато Неволята не идва, колкото и силно да крещим и да я викаме, колкото и дълго да я чакаме, оглеждайки се откъде ще се появи, за да реши проблемите ни, най-разумно е да спрем, да чуем себе си и да се захванем сами да оправим нещата. Така са постъпили дузина ентусиасти, създавайки през 2009 г Текстилен Клъстър  “Коприна” (ТК “Коприна”), с амбицията да възстановят бубарството и производството на естествена коприна в България. Преди дни, на 16 март съвместно с община Враца и със съдействието на Опитна Станция по Бубарство и Земеделие (ОСБЗ) – Враца, те се събраха на кръгла маса да дискутират “Пътят на коприната – минало, настояще и бъдеще в България”.

 

БЪЛГАРСКИЯТ ПЪТ НА КОПРИНАТА – ОТ ЛИДЕР ДО АУТСАЙДЕР

       Първите сведения, че магията на коприната е омаяла и българските земи датират от далечния VІІ век. Султански ферман от 1422 г задължава някои селища (Свиленград, Хасково и др.) да дават като данък пашкули и коприна - около 6 000 оки годишно. В средата на ХІХ век Габрово, Велико Търново, Враца, Ботевград, Пловдив, Свиленград и Хасково  се оформят като центрове, съсредоточили отглеждането на копринената буба.  Още преди Освобождението (1878 г) първите книги по бубарство са факт – “Ръководство по шелководство” (1859) на Захари Княжески и “Хранене на свилени буби и болести по бубите” (1873) на Йоаким Груев. Скоро след това  България се сдобива с първата фабрика за коприна на пловдивското акционерно дружество “Свила”, открита в Асеновград (1894 г), със закон по копринарство (1896), дело на доктор Христо Йорданов и с три образцови държавни бубарници във Враца, Садово и Ботевград. В началото на ХХ век страната вече разполага с 40 000 дка черничеви градини, 2 милиона единични черничеви дървета, построени са 17 копринарски фабрики,  износът на пашкули и коприна през 1928 г е на четвърто място по обем след тютюна, яйцата и рапицата, а в сектор “Текстил” работят 33% от заетите в индустрията.

     В годините на централизирана планова икономика съществуващите производствени мощности са одържавени и уедрени, създадени са нови, както и мрежа от средни  и висши училища подготвящи кадри за производството на естествена коприна, институт по текстил (София) и институт за текстилно машиностроене (Габрово). На прага на 1990 г в текстилния бранш са заети 180 000 човека, България е на първо място в Европа и на осмо в света по производство на сурова коприна на глава от населението. Държавата силно подкрепя отрасъла, който е източник на допълнителни доходи за над 100 000 домакинства. Бубарите-любители получават безплатно излюпени буби, а отгледаните сурови копринени пашкули се изкупуват по цена 12 лева (от които 90%  е държавната субсидия) за килограм.

     След 1990 г в синхрон с разбирането за ненамеса  и дистанциране, държавата  оттегля подкрепата си за бубарството, спирайки субсидирането. Паралелно  текат процеси на сепариране на технологично свързани и обединени до тогава производствени звена  в отделни стопански единици. Приватизацията на предприятията, които изкупуват, окачествяват и изсушават пашкулите – 28 на брой, както и на тези за преработка на суровата коприна – свилоточене, мулинаж и апретура на практика ликвидира същите т.к. новите собственици в повечето случаи разпродават сградите, а машините нарязват за скрап. Това  доунищожава контролираното промишлено бубопроизводство. Възстановяването на земята в реални граници е следващият удар по коприната. Земеделските стопани се ориентират към тютюнопроизводство (субсидиите, за което не са спирани) и други култури. В годината на приемането ни за член на Европейския съюз, страната е с разбити и унищожени технологични структури и мощности, отсъстваща система на суровинна осигуреност, заличена от картата на производителите на естествена коприна. Останали са обаче специалистите, респектиращите научни постижения в областта на бубарството и черничарството, спомените за отминала слава и копринените “мостове”, издигнати от таланта на българин – проф. Марин Върбанов, преподавал арт текстил в меката на коприната - Китай и в сърцето на модния свят – Париж, създал специалност “Текстил” в Националните художествени академии на България и на Китай. 

 В “КОПРИНЕНИЯ” КАПАН НА ЕВРОПЕЙСКАТА СЕЛСКОСТОПАНСКА ПОЛИТИКА

     Докато България губи завоювани позиции и пазари, световното производство на коприна достига 120 000 т годишно, като 75% от тях са с произход Китай. Родината на елегантната материя формира над 80% от международната търговия  с естествена коприна и на практика диктува цените в световен мащаб.

     Европейските идеи за диверсификация на доставките на стратегически суровини (в това число  греж - сурова коприна, лен, памук и т.н.), разпределяне на риска и гарантиране на  устойчивост и сигурност,  дават шанс на страната ни да преоткрие мястото си на пътя на коприната. Липсата на дългосрочна национална визия за икономиката, неясното и неаргументирано приоретизиране на един или друг отрасъл в рамките на един управленски мандат, красноречиво са отразени в един от редовете на статистиката, в който срещу позициите на “произведени и продадени тъкани от естествена коприна” за 2010 г стоят срамежливи нули. За 2011 г резултатите няма да са по-различни. Може само да са още по-срамежливи.

     България, макар и член на Европейския съюз от пет години, до момента не е получила и един евроцент субсидия в подкрепа на бубарството.  Една от причините бе огласена на кръглата маса във Враца в доклада на търговския директор на ТК “Коприна” Добромир Иванов, според когото неразумното използване на средствата от предприсъединителните програми и инвестирането им преимуществено в преработвателната промишленост, е лишило от подкрепа т.нар. тилови производства, осигуряващи суровини за нея. Другата, съвсем не маловажна причина, са два регламента на общността. Единият изисква наличие на организация за получаване на семена и изкупуване на копринени пашкули. Този пропуск вече е отстранен. Официално одобреният производител на бубено семе е Опитната станция по бубарство и земеделие във Враца. Вторият касае единното плащане за площ, избрано от страната ни по време на преговорите за присъединяване вероятно като най-опростен и лесен за администриране модел. Старите страни членки получават субсидии на кутия (не на площ!), съдържаща 20 000 бубени семена, от която са отгледани минимум 20 кг зрели, с изравнен цвят и размери, годни за източване пашкули. Помощта в размер на 133.26 евро за кутия се отпуска само на бубохранители, получили бубеното семе от една одобрена организация и предали произведените пашкули на същата одобрена организация.

     Надеждата на членовете на ТК “Коприна” - радетели за възраждане на българското производство на естествена коприна, е в обсъжданията на рамката на Общата селскостопанска политика, които текат в момента и касаят периода 2014 – 2020 г. Докладът на Даниела Митева, координатор на Клъстъра обръща внимание на шестте приоритета на ЕС за развитие на селските райони и синхрона им с амбициозната задача за възстановяване на копринопроизводството. Трансферът на знания и иновации, повишаване на конкурентноспособността, опазване на екосистемите, насърчаване на ефективното използване на ресурсите, социалното приобщаване и намаляване на бедността, освен акценти на Общата селскостопанска политика на ЕС за следващия програмен период, са и жалони, около които е построена стратегията на Клъстъра за възстановяване на черничарството и бубарството в България. Идеите за таван на субсидиите, които да се изплащат на стопанство, а не на площ, по-целенасочено и справедливо с опростен механизъм подпомагане на доходите само на действащи селски стопани, поощряване диверсификацията на земеделските култури, насочване на допълнителни инвестиции в агронаука, изследвания и иновации, както и специално внимание към фермери под 40-годишна възраст и вписването на черниците с агроекологичен код (което предполага двойни субсидии), чертаят благоприятна перспектива пред селските стопани след 2013 г и ако станат реална политика, “копринената” примка на ЕС може да се превърне в елегантна рамка на успеха.

 ВЪЗРАЖДАНЕ ПРОИЗВОДСТВОТО НА ЕСТЕСТВЕНА КОПРИНА В ХОД

     Проведената  в гр. Враца първа кръгла маса на Текстилен клъстър “Коприна”   от планираните общо шест за тази година, е само нишка в коприненото платно, което седем фирми и един  земеделски производител започват да “тъкат” през 2009 г, когато решават да обединят усилия, знания, експертиза, амбиция, воля, последователност и настойчивост, за да върнат България сред световния елит производители на фееричната материя. Към днешна дата “семейството” на текстилния клъстър наброява 70 редовни, асоциирани и привилегировани членове, между които и общини, работи в 8 области на страната с 35 общински ръководства, игнорирайки политическата пъстрота и различия. Учредителите финансират изцяло текущата си дейност, без държавна подкрепа. От 2010 г е факт джойнт венчър за производство на текстил с водеща компания на Китай. През 2011 г е направена първа копка на технологичен многокорпусен комплекс за естествена коприна в гр. Бяла Слатина, планиран да се развие на площ от 18 дка с пет цеха и линия за свилоточене. Вторият етап на проекта е за тъкачен цех с капацитет 120 000 м месечно производство. От началото на тази година вече са факт търговската марка “Булеско” и създаването на Инвестиционен Холдинг “Текстилен клъстър коприна” с участие на руски инвеститори с дългосрочна цел – възстановяване позициите на страната на огромния руския пазар и финансиране основната дейност, свързана с възобновяване на бубарството и производството на естествена коприна.

     Амбицията на клъстърния съвет и на членовете на ТК “Коприна” е към 2014 г да разполагат с 80 000 дка черничеви градини, да добият 3 000 т копринени пашкули, да създадат 40 000 трайни работни места в страната и да се преборят за 100% изплащане на евросубсидиите за греж (сурова коприна).  Основополагащо в Стратегията на клъстъра за възраждане на копринопроизводството е публично частното партньорство с общините. Преимуществата на тази форма на коопериране между частни инвеститори и местна власт бяха аргументирани пред форума от кмета на  Бяла Слатина инж. В. Василев, чиято община е привилегирован участник в пилотния проект. Стратегията разделя виртуално страната на шест оперативни района – Северозападен с текстилен център Бяла Слатина, Северен Централен с текстилен център Червен Бряг, Североизточен с текстилен център Разград, Югозападен с текстилен център Благоевград, Южен централен и Югоизточен с текстилен център Ямбол. Във всеки един от районите е предвидено изграждане на разсадник за черници,  черничева градина с площ между 7 500 и 20  000 дка,  предприятие за приемане, окачествяване, изкупуване и сушене на копринените пашкули, неразделна част от което изпитвателна лаборатория. Отделно от този своеобразен клъстърен “стандарт” във всеки един от районите ще има уникални единици, предвид спецификата им. В Северозападния район ще се позиционира център за обучение и лаборатории (Враца), бизнес център и тъкачен цех (Бяла Слатина).  За Северен централен район е предвидено безотпадно отглеждане  на билки и зеленчуци (Д. Митрополия),  за Североизточен – технологичен парк със затворен цикъл (Разград), а за Югоизточен – предприятие за хирургични конци (Ямбол).

     В отговор на предизвикателствата на днешния, а може би в още по-голяма степен на утрешния ден, стратегията на клъстъра за възраждане производството на коприна залага на   високоефективни енергоспестяващи технологии. Отпадъчните продукти, съпътстващи промишленото отглеждане на буби – черничеви листа, дървесна маса и технологични хартии, ще бъдат изгаряни в когенерационни съоръжения, като произведената топлинна енергия се оползотворява в процесите на сушене на пашкулите. Генерираната паралелно електроенергия по проекта, предложен от инж. Константин Велев и представен на кръглата маса, може да се продава на енергоснабдителните предприятия на преференциални цени (като ВЕИ енергия). Спестените емисии парникови газове ще засвидетелстват не само съпричастност към призива за “позеленяване” на производствата и ангажираност с климатичните промени, но ще имат и финансово изражение, което директно ще рефлектира в показателя конкурентноспособност на крайния продукт – коприната, снижавайки себестойността й.  

     Изключителната подкрепа и съпричастност с усилията на клъстъра, оказана от Опитната станция по бубарство и земеделие във Враца – институция със 116 годишна история, както и от директора й доц. д-р Паномир Ценов, международно признат експерт в генетиката и селекцията на копринената буба, председател на Черноморско – Каспийско – Централноазиатската асоциация по коприната /БАКСА/, гарантират успеха на начинанието. Създадените високопродуктивни сортове хибридни буби  и черници с отлични качества на листата, модулни ферми, технологии за производство на бубено семе, годно за отглеждане целогодишно и такива, намаляващи разхода на труд до два часа за производство на килограм пашкули, са постижения, съизмерими с най-добрите световни образци.  Станцията е генетична банка на ЕС, съхраняваща 140 сорта черници и 270 породи копринена буба. Нейният екип ще снабдява ТК “Коприна” с висококачествено бубено семе и ще обучава бубопроизводителите.

     Проектът на ТК “Коприна” е отворен и за всеки български гражданин, желаещ да се присъедини към усилията за възстановяване на бубопроизводството и производството на естествена коприна. Достатъчно е да притежава 7 дка земя, сграда с поне 80 кв. м площ и да се свърже с текстилния клъстър.

     Амбициите на учредителите не спират до тук. Председателят на клъстърния съвет инж. Мила Димитрова очерта непосредствените задачи, приети като решения на форума във Враца, между които картотекиране на всички налични на територията на България черничеви градини и дървета, като база за производствената програма на пашкули за  2013 г,  анализ на професионалното агрообучение в страната, в т.ч в земеделските училища към общините и  утвърждаване програми за съвместно обучение, като основа  на кадровата политика  и  дейността на ТК “Коприна” за периода до 2020 г., разработване на „Стратегия за възстановяване на текстила в България” и  внасяне за разглеждане  в Консултативния съвет на Министерство на икономиката енергетиката и туризма (МИЕТ), изготвяне на обосновано предложение до Министерски Съвет на Р България  от 2013 г да се утвърдят национални доплащания за килограм копринени пашкули - от 5 до 8 лева и аргументира субсидия на бройка черничева фиданка, ангажиране на правителството и евродепутатите с ускоряване процедурата по отпускане евросубсидии за българските бубопроизводители.

     Социалните, икономически и политически ефекти от възраждането на традиционни отрасли за страната каквито са бубарството и производството на естествена коприна трудно могат да бъдат пренебрегнати, а връщането на българите сред най-добрите копринари в света  ще позволи най-после да изправим гордо глави и да повярваме в себе си, със самочувствието на общност,  държаща живота в ръцете си. Не е нужно да чакаме Неволята. Достатъчно е да се присъединим към започнатото.

 

Светла Василева 




Гласувай:
80
0



1. hristo27 - Благодаря ти за интересната ста...
30.03.2012 10:23
Благодаря ти за интересната статия!
цитирай
2. andrei - Много навременна статия.
30.03.2012 10:43
Преди 20-30 години бубарството носеше добри доходи на стопаните.Както отбелязваш,най- напред трябва да се обновят и възстановят черничевите насаждения,както и знанията и опитността за отглеждане на копринената буба.Поздрав!
цитирай
3. chara - hristo27 Аз благодаря за интереса и отделеното време!
30.03.2012 11:11
:)
цитирай
4. chara - Андрей, следващата седмица ще публикувам разговора си с доц. Паномир Ценов -
30.03.2012 11:14
"рицаря на коприната" и по "съвместителство" директор на Опитната станция по бубарство и земеделие - Враца!
Много интересни неща сподели за черниците, отглеждането на копринената буба и шансовете на България да се върне сред първите в света на естествената коприна!
цитирай
5. dedenze - Отличен постинг!
30.03.2012 12:27
Радвам се когато българи успяват, независимо от власт и некадърно управление. Освен коприната, черницата има изключително ценна, широколистна дървесина, вкусни плодове с лечебни и неизучени докрай свойства. Моята баба в с. Сломер отглеждаше буби, това си е занаят изискващ много труд и умения. Пожелавам ти, да имаш щастието да посетиш, такава ферма, когато гасениците на копринената пеперуда са големи 6 - 8 см. и са преди стадия за виене на пашкул. Заслушай се, това е нещо уникално, ще ти остане спомен за цял живот !
цитирай
6. chara - dedenze То самото правене на коприна е уникално!
30.03.2012 12:43
:)
цитирай
7. bigbro - С удоволствие прочетох статията! Много е полезна.
30.03.2012 12:43
Медиите са пълни с инфо за това кой кого как прецакал, пребил и т.н.
Полезна информация за хората трудно се намира. Например - един евро стандарт се приема като БДС, превеждат му първата страница, а не целия и ти искат 100лв за него. Това е изнудване, а не помощ за бизнеса.
цитирай
8. chara - bigbro Надявам се онези, които искат да се занимават с отглеждане на копринени
30.03.2012 12:52
буби, да намерят начин за допълнителен доход, да им е полезно написаното.
цитирай
9. kostas - Драга chara, занимавам се бизнес и да ти кажа никак не е лесно..
30.03.2012 13:42
Политическото ,административното и икономическото ръководство на България е в ръцете на БЕЗРОДНИЦИ .Каквото и начинание да се започне е ОБРЕЧЕНО!!!За мен първата стъпка е да се смени статуквото ,а по кой начин -това е основното разногласие..Ако се обединим в начина, другото си идва на место .Поздрави Ник
цитирай
10. chara - kostas знам за бизнеса, но ми се ще все някой да успее!
30.03.2012 14:44
Ей така, въпреки държавата с безумните й политици и нискочели чиновници-бюрократи!
цитирай
11. gocho52 - Това съм го мислил като вариант...
30.03.2012 14:53
Като дете помагах на майка си да гледа буби.
Днес, вместо да чакам на сезонна заплата, да опитам и това...
А?
цитирай
12. chara - Опитай! Има разработена нова технология на отглеждане, която снижава разхода на труд значително!
30.03.2012 14:58
gocho52 написа:
Като дете помагах на майка си да гледа буби.
Днес, вместо да чакам на сезонна заплата, да опитам и това...
А?


Отвори страничката на ОСБЗ-Враца и поразгледай!
цитирай
13. sparotok - !!!
30.03.2012 15:57
Светле, малко са хубавите новини напоследък, но възраждането на бубарството е не просто добра, а прекрасна новина. Могат да се изкарат хубави пари, знам го от опит:)
Най-важното обаче е, че ще се осигурят доста работни места.

Позволи ми да добавя нещо интересно за произхода на бубарството в Европа. До VІ-ти век китайците са монополисти на производството на коприна. Благодарение на далновидността на император Юстиниан (тракиецът Петър Сабазий) в Тракия биват донесени тайно буби и така в Европа се полага началото на производство на коприна...

Поздрави!
цитирай
14. kalin8 - Една наистина...
30.03.2012 18:28
Една наистина хубава новина!!!
Благодаря ти!
Б.
цитирай
15. gocho52 - Намерих го.
30.03.2012 18:47
Записах си го в бързото избиране.
Ще чета.
Това го мога...ха ха.
Благодаря!
цитирай
16. chara - sparotok Дано се случи така, като е замислено!
30.03.2012 20:35
:)
цитирай
17. chara - kalin8 Така е!
30.03.2012 20:37
:)
цитирай
18. chara - gocho52 Виж и сайта на ТК Коприна! Има какво да се научи. Много при това!
30.03.2012 20:38
Ето линк:
http://centerofsilk.wordpress.com/
цитирай
19. gita969 - Аз лично
30.03.2012 21:56
познавам един предприемчив българин, който се занимава точно с това и то от близо 10 години и е стигнал до там, че изнася коприна за джамахирийте. Интересен постинг.
цитирай
20. sparotok - дано!
31.03.2012 00:37
chara написа:
:)


Дано наистина!:)
цитирай
21. internationalist - Mnogo
31.03.2012 01:45
cenna statiya, blagodarya!!!
цитирай
22. chara - internationalist Ще има още една идната седмица!
31.03.2012 10:18
:)
цитирай
23. momchil - Статията е много интересна, както ...
31.03.2012 11:41
Статията е много интересна, както всички твои статии.
Не съм съгласен само с едно, че бубарството трябва да се субсидира пък дори и с европейски пари. Това важи и за всичко останало разбира се. Не съм носил естествена коприна никога през живота си и не виждам защо трябва да се дават от моите пари за да може някой да носи коприна. Това важи и за БДЖ и за всичко останало, което се субсидира. Субсидирането облагодетелствува богатите и ощетява бедните, въпреки, че непрекъснато ни набиват в главата обратното. Приципно виждане.
цитирай
24. chara - momchil То и аз не съм съгласна да се субсидира тютюнопроизводството ама ...
31.03.2012 15:14
Нали се досещаш каква ще е реакцията на подобен призив!

Иначе принципно Общата европейска политика постановява субсидиране на земеделието. Само дето ние сме си избрали най-лесния за администриране модел и съответно най-несправедливия, създаващ на всичко отгоре и диспропорции.
Сега понеже няма субсидии за производство на копринени пашкули за България, а за Гърция има, много хора, които не са се отказали от този поминък, гледат копринени буби и продават пашкулите на гърци, които пък си получават 133 евро за 20 кг пашкули.
цитирай
25. bojo12345 - Като ученик в 4-ти клас през 1959г. много добре помня....
31.03.2012 23:00
Какво беше производството на коприна у нас.Тогава живеех в Хасково.Водиха ни в едно от селата до града - Болярово (сега квартал на града) да гледамие как се отглеждат бубите.Като се хранеха с черничевите листа се чуваше снецифичен шум.
След това ни водиха втори път когатао бяха започнали да се завиват в пашкули.,които събираха и предаваха в предприятието "Свила".Там в специални машини пашкулите плуваха във вани с горещ разтвор и нишката се хащаше и изтегляше.Бубите ги отделяха за фураж.В целия Хасковски регион нямаше село в което да не се отглеждат бубите и имаше много черничеви насъждения по улиците и дворовете.Днес тези насъждения са унищожени.Производственните мощности ги няма както в Хакково така и в Свиленград и Пловдив!Демокрацията им видя сметката.Лесно могат да се възстановят насъжденията, по - трудно ще е с предприятията за преработка, но най трудно ще е да накараш хората да се върнат и заработят отново на село.Не знам колко кг. пашкули са се добивали от семе една кибритена кутийка? Но много важно е в началото докатао започнат да
растът бубите и накрая да не ги изпуснеш да пробият пашкула,защото нишката се разкъсва.Работата е сезонна ,но е доходна !
Производството, ако се възстанови ,сигурно ще носи повечие пари от таксите ,които ще се събират от пътуването по новите магистрали!!!
цитирай
26. chara - bojo12345 Сега станцията по бубарство е разработила хибрид, който може да се
31.03.2012 23:11
отглежда в стрес условия, т.е. целогодишно. Освен това са разработили и изкуствена храна.
Въобще технологията е много напред.
Това ще го публикувам идната седмица в ексклузивно интервю, което направих с доц. Паномир Ценов - директор на ОСБЗ Враца. Ще се изненадаш колко са променени нещата!
цитирай
27. bojo12345 - Светле , с интерес ще следя новоста за която ще пишеш.
01.04.2012 06:44
Не писах само как преди отглеждаха бубите ,които в пdшкулете стават ларви и след това пеперуди ,пробиват пашкулите и снасят яйца и цикълът се въртеше година след година.това не съм го виждал.
Интересно ще е дали тази коприна няма да е като днешните хранителни продукти от разните му там добавки ментетеа или ще е с това качество като при стария класически метод?
цитирай
28. pegas08 - Towa e publicist nomer edno na blog begeto!!!
01.04.2012 10:07
Toest...ima polza ot nego...
za razlika ot
psewdodemojrati`nata
geena ognenaq!!!
Brawo , awtore!
цитирай
29. evrazol - Ето с това ме ритна по мазола
01.04.2012 23:46
chara написа:
знам за бизнеса, но ми се ще все някой да успее!
Ей така, въпреки държавата с безумните й политици и нискочели чиновници-бюрократи!


Трябва да се направи някаква частна организация за взаимопомомощ - нерегламентирана и извън програми и стандарти. Изцяло на лична основа.
цитирай
30. venziko - Трябва сами
02.04.2012 12:10
Трябва сами да си помогнем. поздрав за прекрасния постинг
цитирай
31. kostadin - . . . . . Работата е сезонна, но е до...
03.04.2012 21:24
bojo12345 написа:
.....Работата е сезонна ,но е доходна !
Производството, ако се възстанови ,сигурно ще носи повечие пари от таксите ,които ще се събират от пътуването по новите магистрали!!!

Божо ,не се кахъри за таксите по магистралите -те могат да се вдигат ,като акциза върху тютюневите изделия и т. н.
По страшни са изкупвачите ,които ликвидираха селското ни стопанство.От тях спасение няма.
цитирай
32. анонимен - в гъзъ на клъстеръ
26.06.2012 00:15
хахахх търговски клъстер мошеници ,откак лошите нацисти спряха да изкупуват бубите и да дават на бедните българки чорапи от естествена коприна,руснаците решиха че е по лесно да свалят немските чорапи от краката на българката а не да гледат буби,а накрая американците доказаха ,че да се носи естествена коприна е нечовечно спрямо животните та от тези времена няма коприна,буби и черници,че и черничева ракия вече трудно се намира
цитирай
33. shtaparov - Това е много завладяващо начина...
26.03.2013 09:12
Това е много завладяващо начинание,за което се иска обаче и късмет!
цитирай
34. zetooo93 - здравеите търсих много но така и не ...
14.06.2013 19:22
здравеите търсих много но така и не разбрах как мога да се сдобия с това бубено семе.. ако някои знае моля да ми пише.. Нов сум все осхте не сум се занимавал с това но имам голямо желание да опитам. Благодаря предварително!!!
цитирай
35. zetooo93 - Бубено семе
14.06.2013 19:24
здравеите търсих много но така и не успях да разбера как да се сдобия с това бубено семе.??? Благодаря предварително
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: chara
Категория: Политика
Прочетен: 2118312
Постинги: 177
Коментари: 10475
Гласове: 84441
Календар
«  Декември, 2014  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031